Да се изправиш честно пред себе си и да извървиш добре пътя на самоусъвършенстването

Всъщност нямам нищо значимо за споделяне. Запитах се обаче дали съм разбрала повече за самоусъвършенстването през последните години? Отговорът е да. По-наясно съм какво представлява самоусъвършенстването и как да се култивирам. Ценя тази възможност все повече и повече.

Проблеми с изучаването на Фа

Изучавах Фа със семейството си и практикуващите в моя проект всеки ден, но това не продължи дълго. Причината беше, че макар да изглеждаше, че изучавам по една лекция на ден, знаех, че не влагам достатъчно сърце в това и затова не научавах нищо.

„ Когато някои хора четат „Джуан Фалун“, те не се концентрират, а по-
скоро мислят за други неща и не са способни да съсредоточат вниманието си върху самоусъвършенстването. Така това е равносилно на загуба на време. И не е само загуба на време – вместо това да е времето, когато да се извисяват, те използват умовете си да мислят за проблеми и неща, за които не трябва да са загрижени, и така не само не се издигат, а точно обратното – често нивото им пада. Ако не изучавате Фа добре, ще има много неща, които няма да сте способни да направите добре.”
(„Дафа практикуващите трябва да изучават Фа”)

Този проблем с неспособността да се концентрирам ме притеснява от дълго време. Винаги съм искала да направя пробив, но без успех.

Съпругът ми обича да изучава Фа и да прави упражненията посред нощ. Първия път, когато го чух да чете „Джуан Фалун” на глас, бях наистина изненадана. Никога не съм виждала някого, който да се е радвал толкова много на четенето на Фа. Той сподели за подобрението в тялото и съзнанието си, след като се е концентрирал върху изучаването на Фа. Ставала съм свидетел как страда по време на шиншин изпитания, но след една нощ на изучаване на Фа прави гигантски пробив на следващия ден. Завиждам му доста за това.

По това време съпрактикуващи от екипа на нашия проект осъзнаха важността на груповото изучаване на Фа, но то се беше превърнало повече или по-малко във формалност, така че спряхме да изучаваме Фа заедно. Всеки от нас започна сам да рецитира Фа. Напредъкът ми беше много бавен. Понякога четях Фа, а понякога рецитирах Фа. Що се отнася до това защо съм бавна, в допълнение към нещата, които трябва да подобря, не искам да преследвам бързина и моята единствена цел е да науча Фа наизуст.

„ Ако ще изучавате, трябва да оставите настрана всичко друго, което е
в ума ви, да поддържате съзнанието си стабилно, да го успокоите и наистина да изучавате. Дори и да изучавате само няколко параграфа [по този начин], това е по-добре, отколкото да прочетете цялата книга с неспокойно съзнание. Когато изучавате Фа, трябва да се потопите в него.”
(„Преподаване на Фа на срещата на учениците от Азиатско-тихоокеанския регион”)

Постепенно чувствам все повече радост от това. Всъщност времето за изучаване на Фа не е достатъчно. Въпреки това винаги поддържам качеството на своето изучаване, дори и да прочета само кратък параграф или да рецитирам само няколко абзаца. Всеки път, след като завърша изучаването на Фа, се чувствам удовлетворена.

Да се изправиш срещу страха и чувствата

В началото на тази година получих телефонно обаждане. Една съпрактикуваща от моя екип в проекта беше претърпяла сериозен тест и всеки аспект от живота ѝ сякаш беше в опасност. Слушайки по телефона хлипащия глас на практикуващата, която в миналото беше преминала вече много тестове, включително теста за живота и смъртта, аз като наблюдател знаех, че тя преминава през огромно премеждие. Запитах се как бих се справила с него, ако бях в нейната ситуация? Споделих това със съпруга си и той ми отговори, че това е подобно на ситуацията, която му се е случила, когато е разпространявал листовки за Дафа в континентален Китай и полицията го е блокирала в дома му и е почукала на вратата. Докато е седял с кръстосани крака до вратата и е изпращал праведни мисли, той е повтарял:

„От какво има да се страхувам? Тялото ми все още ще стои там неподвижно, дори и с отрязана глава.”(”Огромно изобличаване” , „Есенции за усърден напредък, том 1”)

Честно казано, това се случва, за да се види дали учениците на Дафа могат да изоставят привързаността си към живота и смъртта.

Когато чух това се запитах, ако един ден попадна в същата ситуация, ще мога ли да изоставя стабилната си работа, спокойния си живот и любимото си семейство? Ако не смея да отговоря уверено на този въпрос, тогава кога ще бъда готова да се освободя от тези привързаности?

Може би Учителят видя, че имам намерение да се освободя от тези привързаности и наистина ми даде шанс. През тези няколко дни усетих облак от черна субстанция, който се натрупваше в моето пространствено поле и почувствах силен натиск върху горната част на главата. Тази черна субстанция беше привързаността към Чин (емоциите), от която не можех да се освободя. Не можех да се сдържа да не избухна в сълзи. Знаех, че това е нещото, което исках да елиминирам. Съпругът ми и аз имаме добри отношения, но през тези няколко дни умишлено се държах на разстояние от него. Рядко разговарях с него, с изключение на необходимата комуникация.

Моят съпруг ми се присмя, че правя това нарочно, но аз усещах, че въпреки че е казано, че „самоусъвършенстването зависи от собствените усилия, а преобразуването на гонг се извършва от учителя.”, това беше моят начин да покажа своята решителност като самоусъвършенстваща се. Това състояние продължи няколко дни, след което тъмният облак изчезна. Много съм благодарна за тази възможност. След това моите привързаности към семейните отношения и към други взаимоотношения намаляха.

Неотдавна се случи друго нещо, което ме накара да се замисля върху усъвършенстването си. Чух, че някои практикуващи, от цял свят, внезапно са починали. Трудно е да се каже, че сърцето ми не се развълнува. Неотдавна един много млад практикуващ също беше починал. Чувствах се смазана и безпомощна. Знам, че емоционалното ми колебание произхожда от привързаността ми към моето семейство и се тревожа, че същото може да се случи и със семейството ми, но не мисля твърде много за това.

Видях споделяне от американски практикуващ, в което той посочи, че се е случило много странно явление след смъртта на други практикуващи – всички са се събрали, за да открият грешките на този човек, казвайки, че това нещо му се е случило именно поради тези грешки. Този американски практикуващ посочи, че това е поради страх от смъртта. Поради страх хората се опитват да намерят грешки у другите и си казват да не повтарят същите грешки, за да избегнат същата съдба.

Бях изумена, когато чух това. Това посочваше страха, за който никога не съм се сещала и пред който не смеех да се изправя. Разглеждайки всички аспекти на живота си ретроспективно, установих, че имам твърде много страх. Не се страхувам да питам за упътвания в англоговорящите страни, но се страхувам да питам за упътвания в страната, в която живея. Тъй като не знам добре местния език се страхувам, че другите ще ме гледат отвисоко. Страхувам се също и от това да вляза в конфликт с хората около мен, не защото съм толерантен човек, а защото се страхувам да не срещна противопоставяне. Страхувам се дори, че някой от проектите, по които работя, няма да бъде завършен навреме и ще трябва да се сблъскам с последствията от неизпълнението на обетите си.

Как мога да разглеждам със страх изпълнението на обетите си, единствената цел на идването ми на този свят?

И така събрах смелост, за да изразявам възгледите си по възможно най-спокоен начин, когато се сблъсквам с различни мнения от колеги и от съпрактикуващи. Също така започнах да преразглеждам проектите, в които участвах пасивно. Дори разбрах, че поради своята нерешителност и сляпа вяра много навици и идеи в моето самоусъвършенстване са зависими от други практикуващи. Оттогава си казвам, че всички решения, които взимам сега, трябва да се вземат от главното ми съзнание, следвайки разбирането ми на Фа по това време. В бъдеще никога не трябва да следвам сляпо тълпата и не трябва да съжалявам за своята решителност. Открих, че след като взех това решение, много неща станаха по-лесни. Те са малки неща, например дали някои неща трябва да бъдат казани и как да се справим с определени неща, свързани с усъвършенстването. Чувствам се спокойна за действията си, дори ако срещна недоразумения. Не съжалявам толкова, колкото преди, защото съм го направила искрено.

Поради това се чувствам облекчена по отношение на работата, която свърших за проекта си. След като през 2017 г. завърших един филм с положителни отзиви, правех субтитри или копия през повече от половината 2018 г. Създаването на субтитри е много трудоемко и досадно. След завършването на субтитрите на видео с дължина един час е необходимо то да бъде гледано поне три пъти. Въпреки това пак ще има пропуски. Бях много обезкуражена и чувствах, че тази работа е скучна. Опитах се да се убедя, че задачите трябва да бъдат изпълнени и че ако не ги направя, ще натоваря с тях другите от екипа. Въпреки че обичам да създавам и редактирам видеоклипове, не трябва да се занимавам с проекти, за да задоволя интереса си. Може би това е част от усъвършенстването на моето търпение. След като преживях тези неща, станах по-търпелива. Координаторът на проекта също ме похвали за това, че се заемам с предизвикателни и изтощителни задачи, но това не означава, че не съм имала съмнения или колебания. Сега най-накрая разбрах, че докато участвам в проект, който може да спасява хора, не е важно какво представлява той. Важното е аз да се запитам, по отношение на всяко нещо, което съм направила, вложила ли съм сърцето си? Има ли някаква форма на самозаблуда, мързел или мисъл за измъкване? Привързана ли съм към това да утвърждавам себе си, да се сравнявам и състезавам с другите, да възхалявам прекалено постиженията си и т.н.? Това са нещата, които ценят боговете, и това също така е ключът към определянето на това дали проектът може да спасява хора.

Това ми напомня за различните разбирания на един проблем, който съпругът ми и аз имахме преди известно време: мисля, че той е съсредоточен върху личното си усъвършенстване и му липсва внимание при работата по проекти. Той чувства, че аз много ценя проектите, но пренебрегвам усъвършенстването си. Сега осъзнавам, че такъв спор сам по себе си показва, че и двамата не сме се асимилирали достатъчно добре с Фа. Ако бяхме асимилирали правилно Фа, тогава по естествен начин щяхме да знаем приоритета за спасяването на съзнателни същества и бихме се почувствали виновни, че губим време. По подобен начин, ако бяхме изучавали Фа както трябва, по естествен начин бихме обърнали внимание на работата си, на живота си и на проектите и бихме ценили всяка възможност за самоусъвършенстване. Правенето на проект и самоусъвършенстването могат да бъдат обединени. В противен случай правенето на проект ще бъде като „калиграфски чигонг” или „чигонг на храненето” без съществено значение. Ако съм свикнала да търся одобрение за себе си и да изчислявам размера на своята добродетел, лошата субстанция ще бъде създадена от проекта, който върша, и той не може да спасява съзнателни същества.

Проектите са различни, пътят на самоусъвършенстване е един и същ

Практикуващите, които правят репортажи за „Шен Юн”, вероятно биха имали следното усещане: оставането до късно вечер, за да напишете репортажа, не е най-трудната част, най-трудната част е намирането на подходящи членове на публиката, които да бъдат интервюирани, и на подходящо съдържание за интервю. Този успех или неуспех в рамките на няколко минути след края на шоуто е сериозно изпитание за личното самоусъвършенстване и за степента на вниманието на човек и на добрата работа в екип. Независимо колко е опитен даден репортер, всяка година се появява ново предизвикателство.

Най-голямото ми постижение като репортер за турнето на „Шен Юн” през тази година е „да бъда добре подготвена предварително и да изпразня съзнанието си на място.” Това „изпразване” всъщност е проява на моята вяра в Учителя. Операторката, която работи с мен, сподели много положителни примери за наличието на твърда вяра в Учителя, като каза: „Хората, които търсим, ще ни бъдат изпратени от Учителя.” Точно както твърдеше тя, в крайна сметка всички интервюирани бяха намерени в рамките на няколко метра от камерата и повечето хора се съгласиха много лесно.

Тази и миналата година имах възможността да работя по логистиката за „Шен Юн”. Чувствах се благословена да се присъединя към този екип, тъй като бях толкова близо до танцьорите на „Шен Юн”, сякаш можех да бъда повлияна от тяхната чистота. Междувременно разбрах, че не трябва да разглеждам това място като „подобно на небето”. Напротив, стресът от осигуряването на навременно висококачествено обслужване, конфликтите на различни идеи сред практикуващите, както и критиките или похвалите от групата за сценични изкуства, са преки тестове за личното ни самоусъвършенстване. Всеки трябваше да се изправи пред собствения си тест. Все още важеше принципът „Който се усъвършенства, получава гонг.”

„ Какво е самоусъвършенстващ се? Хората смятаха, че могат да станат божествени същества, ако си обръснат главите и възприемат монашески живот. Но може ли това да е така? Абсолютно не. Това засяга само разликата по отношение на външния им вид спрямо този на обикновените хора – на другите. И обикновените хора наистина гледаха на тях като на различни. Впоследствие те усъвършенстваха съзнанията си, тъй като съзнанията им бяха всъщност същите като на обикновените хора, тъй като живееха в обществото, насред замърсяващи неща и това, което е наречено „седемте емоции и шестте желания“.”(„Какво е Дафа ученик”)

Срещнах една западна практикуваща в екипа. Чистотата ѝ е несравнима с възрастта ѝ. Тя ми каза да не се безпокоя, когато се сблъскам с трудности, а да се опитам да изоставя идеята за „себе си” и тогава мъдростта ще дойде по естествен начин. Изненадващо открих, че точно до това съм се просветлила от правенето на репортажи за „Шен Юн” през тази година. Самоусъвършенстването е наистина чудесно: костите ни остават твърди, плътта ни е все още мека и кръвта ни е все още течна, но въпреки това енергията под молекулите е преобразувана. Това е промяната, която ни носи самоусъвършенстването. Всеки от нас участва в различни проекти, но въпреки това пътищата ни в самоусъвършенстването са сходни.

„ Култивационните пътеки са различни
Но всички те са в рамките на Дафа
Без привързаности към каквото и да е
Пътят под краката е естествено чист”
(”Без препятствия”, „Хон Ин, том 2”)

Веднъж имах нужда от обрудване от практикуващите, работещи в медията. Докато вървях от ресторанта до фоайето, се почувствах сякаш преминавах през различни пространствени полета. Когато пристигнах, видях, че работниците в медията правеха фон за интервюта, а други практикуващи работеха върху изложбата със стоки на „Шен Юн”, сякаш бяха дошли от божествените планини в бойните полета в този земен свят. Нещата в този човешки свят са ослепителни и с цветовете на дъгата, но изглежда, че Дафа учениците са въоръжени с щитове, с непоколебими съзнания, проявяващи свръхсили по почтен начин. Беше трудно да се опише, но чувството беше вълшебно. Разбрах също, че когато правим нещо, трябва да му се отдадем изцяло. На пръв поглед изглежда, сякаш хората просто вършат различни задачи, но зад това стои подредбата на Учителя и разрешението на божествата, така че не бива да вършим нещата разсеяно.

Самоусъвършенстване се в моята семейна среда

Когато се прибрах у дома след турнето на „Шен Юн”, се почувствах сякаш паднала от небето на земята. Изпитах пълно безсилие, докато се занимавах с родителите си. Между нашите две поколения, които живеят заедно, има много идеологически различия. Особено в моето семейство. Начинът, по който общуваме, е като викаме на глас; човекът с най-силен глас води разговора. Съпругът ми многократно ми е напомнял, че независимо колко прилично изглеждам пред другите хора, начинът, по който се отнасям към семейството си, разкрива истинското ниво на моя шиншин.

Бях в дилема, докато една с друга се сблъскваха противоположни мисли. Обвинявах семейството си за това, че се държат по начина, по който го правеха, което беше довело до раздразнителния ми характер. Понякога изпитвах негодувание към тези неусъвършенствани части на баща ми, който също е практикуващ. Може би беше време да усъвършенствам тази своя страна. Моята непрактикуваща майка започна често да влиза в конфликти с мен и аз не бях достатъчно толерантна, за да не ѝ отвръщам. Докато един ден не се запитах дали ако продължавам да правя това, все още искам да се усъвършенствам? Малко по-късно, по време на изучаването на Фа, бях пробудена от един откъс – трябваше да изоставя предразсъдъците си и да бъда истински добра с тях.

Това е точно както ми напомниха другите практикуващи в проекта. Винаги чувствам, че родителите ми са виновни и после подсъзнателно искам да ги променя. Но това е в противоречие с принципа в самоусъвършенстването за гледане навътре. Благодаря ти, Учителю, че ми даде способността да променя представите си с решително съзнание и истински да се отнасям добре с родителите си от дъното на сърцето си. Оттогава направих всичко възможно да се свържа с техните мисли и чувства и да прекарвам повече време с тях. Вслушвах се в различните чувства на майка си; споделих своя опит в самоусъвършенстването с татко и местата, които можем да подобрим заедно в семейните ни конфликти. Този процес не протича без трусове и препятствия и все още не успявам да се справя добре в много случаи. Казах на майка си: „Както виждаш, отношението ми към вас не е постоянно. Все още съм сред обратите и завоите в култивацията си. Но моля те, дай ми малко време, искам да видите как Дафа наистина преобразува човек.”

Накрая бих искала да споделя опита си от гледането на „Шен Юн” като член на публиката тази година. Исках просто да се наслаждавам на представлението, без да изпитвам стреса да бъда репортер. Представях си какъв манталитет ще има публиката, когато ги интервюират. В последната програма чух думите (цитатът не е дословен): „Стига да запазиш добротата в себе си, ще можеш да се завърнеш в своя небесен дом”. Продължих да размишлявам върху това. Дълго време бях твърде шокирана, за да размишлявам как един обикновен човек може да каже това изречение. Шоуто приключи. Скрих сълзите си и се върнах сред практикуващите, докато те се оплакваха колко неподходящ е бил даден практикуващ за определена работа. Този практикуващ наистина беше направил някои грешки, но всички оплаквания, които стигаха до ушите ми, бяха в противоречие с изречението „запази добротата в себе си”. Виждайки изражението на лицето ми, практикуващите ме попитаха какво не е наред. Отговорих: „Защо се чувствам сякаш съм паднала от небето на земята?” По-късно, когато наоколо нямаше никого, най-после си позволих да заплача. Това беше единственият момент, в който се почувствах толкова близо до усещането какво всъщност означава „истинска същност”. Това беше толкова чисто и автентично чувство: усещах, че бях прекарала твърде дълго време далеч от дома; най-накрая се прибирах вкъщи след толкова много изпитания и премеждия. Винаги, когато се възползвам от възможността да се усъвършенствам, независимо колко тесен или колко тежък е пътят, съм с една стъпка по-близо до дома.

Искам да благодаря на Учителя с поклон! Нямам с какво да му отговоря, освен да вървя по тази пътека с непоколебимост.


Есето е написано за Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.