Изоставяне на манталитета за самоизтъкване и разбиране на предопределеността и вярата

Уважаеми Учителю, скъпи практикуващи,

В Лекция Първа от „Джуан Фалун“, в раздела “Истинско напътствие на хората към високи нива“, Учителят казва:

"Разбира се, ние вярваме в предопределената връзка; всеки седи тук изцяло поради тази предопределена връзка."

Всеки път, когато прочитах този параграф, се чудех какво означава. Теоретично го разбирах, но това беше много повърхностно разбиране.

Откакто през 2009 г. започнах да се усъвършенствам в Дафа, работя с много проекти за разясняване на истината, но някак си усетих, че не принадлежа към нито един от тези проекти. Бързах да раздавам листовки, за да организирам художествената изложба „Изкуството на Джън-Шан-Жен“. Работих в проекта за спиране на насилственото отнемане на органи в продължение на една година, след което си тръгнах, за да организирам частни прожекции на филма „Свободен Китай“, след това станах видеожурналист за „Епохални времена Румъния“, като накрая се отказах от това и отворих собствено филмово студио и създадох няколко късометражни филма, разкриващи марксизма, помогнах в превода на книгата "Как призракът на комунизма управлява нашия свят" и т.н., и т.н., и т.н.

През цялото това време бях под постоянно напрежение, че не правя достатъчно, че тези проекти за изясняване на истината не бяха нито достатъчно ефективни, нито достатъчно праведни и че на мен и на практикуващите ни липсваха много умения и времето беше твърде кратко, за да научим всичко, което ни бе необходимо.

Имах негативно отношение към тези проекти, към практикуващите и към мен самата. Постоянно съсредоточавах мислите си върху негативното и посочвах всичко, което не е наред с тях, и как съм твърде добра, за да работя по тези проекти. Това вече беше грешна мисъл, но аз държах на нея под предлог, че трябва да се втурвам в действие, за да стана по-добра и че не трябва да бъда държана „в застой“ от тези некомпетентни практикуващи.

Така продължих по стръмната крива на ученето и се усъвършенствах в области, където чувствах, че мога да разясня истината по най-добрия начин и в които липсваха практикуващи (за работа в сферата на): забавление и медии. Това ми отне много време и усилия и понеже нещата вървяха доста добре, манталитетът ми за самоизтъкване стана много голям. Мислех си, че се справям по-добре от другите практикуващи. Това ме накара да гледам надменно на тях и да се отнасям с превъзходство. Излишно е да казвам, че това доведе до самодоволство. Бях толкова увлечена от идеята да усъвършенствам онези човешки умения, че бавно започнах да не намирам време да изучавам и практикувам.

Стигна се до етапа, в който не можех да намеря време за самоусъвършенстване в продължение на седмици.

Това продължи цяла година и ставаше все по-трудно да правя добре трите неща. Всичко това завърши с ужасна болка в гърба, която ми пречеше да правя каквото и да било. Болеше ме дори да дишам, да не говорим за ходене, движение или дори спане.

Сега това (вече) привлече вниманието ми! Разбрах, че се опитвам по човешки начин да изпълня нещо, което е предназначено за самоусъвършенстващи се. Разбрах, че задачата е твърде тежка за едно човешко същество и че буквално тежи на гърба ми.

Веднага започнах да изучавам всеки ден и да правя упражненията, макар че беше трудно, тъй като болката не отшумяваше. Това продължи около 3 седмици. Всяка сутрин се прививах от болка в мъчителен смях, защото едва успявах да стана от леглото и трябваше да измислям всякакви маневри, за да се изправя. Движех се с по-големи затруднения от 90-годишна жена и най-накрая разбрах колко изтощително трябва да е за всички мои съмишленици самоусъвършенстващи се, докато те преживяваха изпитания и премеждия и работеха по проекти за изясняване на истината.

Попаднах в тази ситуация несъзнателно, заслепена от привързаностите си и разбрах колко лесно е да се правят грешки и да си напълно не наясно с тях. Със сигурност станах по-състрадателна. Тази ситуация ме научи да гледам със състрадание към себе си, към самоусъвършенстващите се и към съзнателните същества, да прощавам и да се откажа от своите упорити представи.

Тъй като тялото ме болеше ужасно и не ми позволяваше да правя много, започнах да се вглеждам в себе си и да анализирам тези упорити представи. Израснах в Румъния, последната държава, която се отърва от комунизма, когато падна желязната завеса. Румънският народ все още е засегнат от комунистическия манталитет, дори 30 години след падането на режима. Израснах с идеята, че всеки човек трябва да се бори, за да бъде по-добър от всички останали, за да може да съществува. Всеки трябваше да се стреми да бъде много способен, за да заслужи да живее, и грешки не се допускаха.

Преценявах всичко чрез тази представа и това беше отровно за мен и за другите. Дойде моментът да го пусна. Твърдостта на тези представи правеше и гърба ми болезнено втвърден. Стремежът и борбата всъщност са част от манталитета на преследването (на неща), от който един самоусъвършенстващ се е необходимо да се откаже.

Веднага щом разбрах това и чрез изучаване, бях благословена да осъзная значението на предопределените връзки на определено ниво. Виждах ясно, че всеки практикуващ има място във Фа коригирането, виждах ролята на всеки един. Всяко действие, независимо колко е голямо или малко, е необходимо и има въздействие. Всяко съзнателно същество е важно и му се предоставя възможност да бъде спасено от великия Учител.

Разбрах с всяка фибра на моето същество, че всеки детайл от една страна е подреден старателно и великолепно от Учителя, а от друга – от старите сили. Нашата работа е да продължаваме да вървим добре по праведния път - този, който е аранжирал Учителят.

Веднага щом осъзнах това значение, се появи идеалният проект за разясняване на истината. Трима различни практикуващи, работещи по същия проект, се свързаха с мен, за да ме попитат дали искам да се присъединя към екипа. Работата, която трябваше да свърша, включваше всички онези умения, които усъвършенствах преди години и дори получих определено заплащане за това. Това беше просто прекрасно, тъй като не трябваше да работя обичайна работа в обществото, за да преживявам и можех да насоча цялата си енергия към разясняване на истината.

Сега съм толкова благодарна за онази болка в гърба, която ме накара да осъзная представите си и ми помогна да елиминирам карма. Беше ме подготвила да стана надежден член на екипа, професионалист, който е търпелив и разбиращ се с колегите си. Помогна ми да общувам по-добре и да бъда там, за да подкрепям проекта и практикуващите със спокойно и състрадателно сърце.

Всяка стъпка от пътя, който поех от началото на самоусъвършенстването, колкото и маловажна да изглеждаше по това време, беше абсолютно необходима и ме подготвяше да стигна до мястото, където съм в момента.

В Преподаване на Фа на конференцията в Ню Йорк през 2019 г. Учителят пише:
„В началото на преследването световните медии разпространяваха целенасочено подвеждащи материали от държавните медии на Китайската комунистическа партия (ККП) и за хората беше трудно да разберат какво се случва в действителност. Но дори при тези мъчителни обстоятелства Дафа учениците по света успяха да променят гледната точка на хората, като им разясняваха истината, и преодоляха тези предизвикателства. Така че сега, когато сме накрая, трябва да цените всичко, което сте постигнали и да не – определено да не – се отпускате в своето усъвършенстване.“

Винаги, когато се сетя за думата "ценя", ми се иска да избухна в сълзи на благодарност. Да ценим своето пътуване в самоусъвършенстването и да се грижим един за друг за мен означава също да поддържаме доброжелателните аранжировки на Фа и Учителя. Тази идея за "цененето" ми помага да пусна лошото презрение, внедрено в съзнанието ми от марксисткия манталитет за борба. Тази идея за "цененето" укрепва вярата ми във Фа и ме прави великодушно същество.

Въпреки че все още мисля, че трябва да работим върху това да станем още по-добри в разясняването на истината и че времето много ни притиска, аз гледам на това с доброта и спокойствие. Вече не гледам отвисоко на никого и имам вяра и търпение всеки да мине през процеса на самоусъвършенстването си до зрялост.
Това, което най-накрая разбрах, е, че пътят вече е определен от Учителя и всичко, което трябва да направим, е да вървим по него с непоколебима вяра във Фа. Дори тези разбирания идват от нашия величествен Учител и аз съм безкрайно благодарна за всичко.

Смирено искам практикуващите да посочат всякакви грешки от моя страна, тъй като знам, че разбирането ми е ограничено.

Благодаря ви Учителю, благодаря ви, съпрактикуващи!

Есето е прочетено на Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.