Моето разбиране за намесата от болестна карма

Facebook Logo LinkedIn Logo Twitter Logo Email Logo Pinterest Logo

През последните единадесет месеца страдам много от физическа и психическа болка. Старите сили изсипаха върху мен много карма и тя се превърна в огромна намеса. Сега мога да кажа със сигурност, че този процес всъщност е тест за вяра и решителност в моето самоусъвършенстване, въпрос на доверие в Учителя и Фа. Докато търсех корена на проблемите си открих, че това се случва, защото не бях изучавал Фа добре. Ето някои мои лични разбирания за болестната карма. За да разясня разбирането си, ще започна от най-основното.

Ако наистина вярвам в Дафа, трябва да се отнасям към себе си с искреност и да поставя Дафа като основен приоритет в живота си. Трябва да запознавам хората с Дафа и да популяризирам Фа. Но открих, че от дълго време ми е много трудно да правя това.

Независимо какво се случва, първото нещо, което трябва да направим, е да разгледаме проблема въз основа на принципите на Дафа – истинността. С други думи, ъгълът на гледане на нещата трябва да е широк. Моето разбиране е, че, ако се позовавам на принципа на истинността, така наречената „болест” изобщо не съществува. Осъзнах, че независимо дали става дума за обикновен човек или за самоусъвършенстващ се, тяхното физическо или психическо страдание от болести е причинено от тяхната карма, която първоначално произхожда от техните привързаности и страхове.

Моето разбиране е, че има разлика между практикуващ и обикновен човек. Когато обикновен човек страда от нещастие или болка, той не знае, че причината е неговата карма, и човек дори не е в състояние да узнае откъде идва кармата. В този процес човек ще изпита страх, защото не е в състояние да види истината зад него. Също така човекът не знае как да се противопостави, така че е принуден да използва лекарства, за да лекува болестта си. Но независимо дали човек е самоусъвършенстващ се или обикновен човек, това всъщност е начин за елиминиране на кармата и проявлението му в това измерение е напълно неразличимо.

От най-основната гледна точка, в книгата „Фалун Гонг” един практикуващ задава въпрос на Учителя за това каква е разликата между практикуващ и обикновен човек. Отговорът на Учителят е:

„Няма голяма разлика. Вашите изпитания са аранжирани според пътя ви на самоусъвършенстващи се. Обикновените хора изплащат кармата на обикновени хора, така че всички те имат изпитания. Това, че сте самоусъвършенстващи се, не означава, че вие ще ги имате, а един обикновен човек – не. И в двата случая е едно и също. Просто вашите изпитания са с цел подобрението на вашия шиншин, докато неговите са за изплащане на кармичния му дълг. Истината е, че изпитанията са собствена карма, която използвам, за да подобря шиншин на ученика.” („Пета глава”, „Фалун Гонг”)

Всъщност всичко е аранжирано и независимо колко голямо е изпитанието, всичко е подредба на Учителя. И все пак усещам, че съм понесъл повече изпитания, отколкото ми е аранжирал Учителят. Докато се усъвършенствах в продължение на много години, старите сили използваха моите недостатъци, независимо дали са големи или малки, за да ми дадат много карма и да я оставят да се проявява по-дълго. Както казва Учителят на Фа конференцията в Голям Ню Йорк: „ключът е в това как се справяте”.

Затова си зададох въпроса: „Коя част от сърцето и съзнанието си трябва да подобря?”. Отговорът беше: моята вяра и решителност в Дафа (както когато бях тестван в началото на получаването ми на Фа), защото тя определя коя част от мен трябва да се подобри повече. Всъщност мисля, че в бъдеще ще се сблъскам с намеса и изпитания заради частта, която не съм усъвършенствал добре. Моето разбиране е, че макар старите сили да ми наложиха карма, аз все пак трябва да използвам Фа като стандарт за моята култивация. Без значение какви са привързаностите или колко голямо е премеждието, трябва да се усъвършенствам активно и да ги преодолея, и да достигна нивото, което мога да постигна. Без значение е дали кармата е съществувала в това измерение. Затова изпращането на праведни мисли е от съществено значение, тъй като прочиства намесата от старите сили.

Тоест аз разбирам, че независимо дали става дума за намеса или за елиминиране на карма в началото на самоусъвършенстването, то е едно и също. Всичко е илюзия и не е истина. Единствената цел е да ни помогне да премахнем привързаностите си. Всъщност болестта не е болест, нито премеждията или съпротивата, въпреки че изглеждат като едно и също нещо. Разликата е, че ако е намеса, премеждието ще стане по-голямо, защото предизвикателството трябва да бъде по-голямо, за да тества човек в тази хаотична среда, както и да наложи повече карма (премеждия), така че на човек да му трябва по-високо просветлително качество, за да види през тази илюзия. Като цяло това основно е причинено от карма; това е процес на подпомагане на практикуващия да премахне привързаности и страх.

В „Джуан Фалун”, Лекция втора Учителят казва:

„Ако използвате цялата си бяла субстанция, вашата черна субстанция може да бъде трансформирана в бяла чрез понасяне на страдания. Ако и това не е достатъчно, може да понесете греховете на ваши приятели или роднини, които не се усъвършенстват, и пак ще можете да повишите гонг. Това изисква човек да е достигнал изключително високо ниво в самоусъвършенстването; обикновеният практикуващ не бива да мисли за понасяне греховете на роднини. С такова огромно количество карма обикновен човек не би могъл да успее в са¬моусъвършенстването. Тук обяснявам принципи на различни нива.”

Моето разбиране е, че при ветераните практикуващи не става дума само за собствената им карма, а са въвлечени и други фактори. Тъй като трябва да спасяваме съзнателни същества, тази карма ще бъде наложена от старите сили и ще бъде понесена от Учителя и Неговите ученици. Ако тези съзнателни същества са спасени и останат в нашите светове (в нашето тяло), тогава тяхната карма е и наша; без значение чия е кармата, тя трябва да бъде елиминирана. Ако практикуващ не е в крак с процеса на Фа коригирането и не се е усъвършенствал добре, той ще предизвика намеса и преследване. Така че осъзнах, че в самоусъвършенстването трябва да повишаваме нивото си на шиншин, тъй като то определя нашия Статус на плода в бъдеще. Ако някои практикуващи накрая не постигнат стандарта, те все още могат да постигнат Статус на плода на различни нива.

Изпращане на праведни мисли за изчистване на намесата

Изпращането на праведни мисли може също да отразява вярата и решителността в Дафа. И човек трябва да повярва в това какво е направил. Запитах се: „Наистина ли знам защо правя това? Вярвам ли наистина в думите на Учителя?” Това са основните въпроси и най-накрая имам своите отговори на тези въпроси.

На Фа конференцията в Голям Ню Йорк през 2003 г. Учителят споменава, че:

„Когато елиминирате карма, действително е болезнено и ето защо можете да се подобрите. Ето как стоят нещата.
А колкото до това, дали има стари сили, които се намесват – когато променяте собствените си най-повърхностни тела, действително има част, която трябва да понесете сами. Но, общо взето, тя не е много и няма да има твърде голямо влияние върху утвърждаването на Фа. Когато се зададат големи трудности, това трябва да е злото, което се намесва, и трябва да изпращате праведни мисли, за да го елиминирате!”

На Фа конференцията на Западните щати на САЩ през 2015 г. Учителят също споменава:

„Някои от нашите практикуващи се борят с преминаването на тестове на болестна карма. Не си мислете, че това е непременно причинено от нещо голямо. Може да смятате, че не сте допуснали някаква голяма грешка и че сте много непоколебими по отношение на Фа. Но не бива да се отнасяте несериозно към малките проблеми. Злото ще се възползва от всякакви пропуски. Много практикуващи дори са починали поради дребни неща; наистина е било поради нещо много незначително. Това е така, защото самоусъвършенстването е нещо сериозно и изисква да няма никакви пропуски. Ако дълго време не сте се справили с тези неща чрез самоусъвършенстване, колкото и да са малки, ако за дълъг период от време не сте ги приели сериозно, тогава това е съществено. Много хора са починали поради такива неща. Понастоящем старите сили не биха се осмелили да преследват пряко Дафа практикуващите – никое от по-големите същества, които имат форма, не би посмяло да го направи. Тогава какъв тип неща извършват това сега? Те са все червеи, насекоми и подобни, бактерии и всевъзможни такива объркани неща. Изпращането на праведни мисли е изключително ефективно! Те са унищожавани в огромни количества. Но броят им е голям, имайки предвид, че космосът е много голям и се състои от много нива. Така че след като сте изличили тези неща, не след дълго те може отново да си проправят път и трябва да ги елиминирате отново. Ето защо е необходимо да продължавате да изпращате праведни мисли по този начин и да постоянствате в това известно време, преди да видите явни резултати. Не губете увереност само защото след като сте се почувствали добре след известно време изпращане на праведни мисли, нещата отново не изглежда да вървят добре. Мога да ви кажа, че те използват този подход, за да ви сломят – за да отслабят непоколебимата ви вяра. Така че трябва да сте нащрек за тези неща.”

Изучих това, което беше казал Учителят, дума по дума. В този процес установих, че това е също и тест за вярата ми в Дафа. И така всеки път, когато имах намеса, почти всичко, особено страхът ми, се опитваше да смаже вярата ми.

От ученията на Учителя разбирам, че все още имам упорити привързаности, например привързаност към славата, арогантност, похот и страх. Разбрах, че намесата идва от тези привързаности, които все още не съм премахнал, затова си казах: „Ако намесата идва от тях, тогава не трябва да се страхувам от настоящата ситуация, тъй като тези привързаности ще бъдат премахнати от мен, а страхът само ще ги подсили. Това, което трябва да направя, е да изпращам праведни мисли и да задълбоча вярата си в Учителя.”

Знам, че старите сили ще ме накарат да се чувствам некомфортно заради привързаностите ми, от които все още не съм се отказал. Те ме карат да се чувствам слаб в процеса на отказване от страха ми и в процеса на самоусъвършенстването ми, така че не мога да изпращам силни праведни мисли. Старите сили не искат да продължавам самоусъвършенстването си. И така, след като осъзнах това, изпращах непрекъснато праведни мисли, понякога в продължение на четири часа. Дори вечер, дори когато не можех да видя никаква надежда, все още изпращах праведни мисли и винаги заявявах вярата си в Учителя и Дафа. Колкото повече упорствам в това, толкова по-малко лоша субстанция нося и съзнанието ми става по-ясно, а просветлителното ми качество става по-добро; оттам праведните ми мисли стават все по-силни и по-силни.

По този начин продължавам да изпращам праведни мисли, за да елиминирам тези лоши субстанции от полето си, както и външната намеса: следвам изискванията на Учителя, подобрявам се по време на самоусъвършенстването си, елиминирам страха си, независимо колко е малък, и не позволявам на злото да има шанс. Не признавам мисълта, причинена от моята карма, защото това не е моята истинска същност. Когато кармата пристигне, тя не се отразява само върху физическото ми тяло, но и върху психиката ми; разкрива привързаността ми, кара ме да мисля, че мисълта идва от мен, мислейки, че е болест, но всичко това е илюзия. Това служи като тест за мен да избера между илюзиите, които са причинени от карма, или вярата в Дафа. Те са карма; старите сили са ги донесли отдругаде. Като практикуващи ние имаме способността да елиминираме карма; тази способност ни е дадена от Дафа. Изпращането на праведни мисли може да ни помогне да усилим способността си и да подобрим просветлителното си качество. Всичко, което споменах, работи само ако човек изучава Фа добре. Освен това, когато изучаваме Фа, другите лекции на Учителя ще ни помогнат да разберем „Джуан Фалун” по-добре.

След като премахна страха си, този вид проблеми и карма повече няма да съществуват. Както казва Учителят в „Джуан Фалун”, „Лекция шеста”: „Ще бъдете накарани да се поучите от този урок, за да може да бъде премахнат страхът ви и да можете да напреднете.”

Така че според моето разбиране този вид карма действа като болест, но всъщност ни помага да се усъвършенстваме. Не мога да се отнасям към нея като обикновен човек; трябва да я разглеждам от противоположната страна. Обикновеният човек смята, че е болест, но за мен не е така; това е моят шанс да премахна страха си от болести. Въпреки че може да продължи известно време, то е хубаво нещо, защото е за премахване на карма, както и за повишаване на енергийната ми сила. Най-важното е да нямате други привързаности, защото в противен случай може да възникнат други премеждия. Колкото и да се проявява кармата в това измерение, това е илюзия, начин да ми се помогне да премахна кармата си. Тъй като кармата и привързаностите са нещата, които трябва да премахнем, не трябва да им се отдаваме.

Който губи, печели. Ако добродетелта идва при вас, не я изпускайте. Ако искам да направя това, трябва да премахна страха си. В противен случай кармата ми няма да се преобразува в добродетел. В процеса на премахване на карма, човек трябва да изтърпи болка; това е за да се види дали човек може да бъде толерантен или не, както и да бъде състрадателен и истинен, тъй като те са свързани помежду си. Нямам предвид, че трябва да го понесем като обикновени хора, защото този вид търпение идва заедно със страха. Мисля, че само истинската търпимост може бързо да премахне кармата.

Същият принцип важи, когато имате конфликти, така че е необходимо да цените моментите, когато има конфликт, намеса, изпитание и шанс за премахване на карма, защото в този процес добродетелта ще се преобразува в гонг (енергия). Това е наистина добро нещо, защото елиминира вашата карма. Разбира се, трябва да съм спокоен в сърцето си, когато се сблъскам с това.

Ако искам да практикувам самоусъвършенстване, както го направих, когато за първи път получих Фа, трябва да имам силна вяра в Дафа и да премахна страха си; по този начин сърцето ми ще бъде спокойно. Така че независимо какво се случва, трябва да е нещо добро, защото кармата ми постепенно ще бъде елиминирана. Сега обаче си мислех, че мога да премахна кармата, така че сърцето ми ще е спокойно. Ако кармата ми принадлежи, ще изчакам, за да я оставя постепенно да бъде елиминирана; ако кармата е наложена от старите сили, тогава трябва да изпратя праведни мисли, за да я елиминирам.

Дори да съм извършил нещо нередно в миналото, не мога да бъда впримчен в угризения и да бъда парализиран, защото старите сили ме поведоха по грешен път (разбира се, има фактори, които трябва да усъвършенствам в себе си); те искат да живея в угризения и да спра да напредвам и да ме оставят да продължа да изтърпявам кармата си. Учителят е споменал това във Фа. Според моето разбиране като практикуващ, дори и да не съм се справил добре с някаква част от усъвършенстването си, все пак трябва да изпращам праведни мисли, за да елиминирам намесата на злото. Ако човек се усъвършенства дълго време и все още не може истински да се придържа към стандарта за практикуващ, тогава той не може да изпраща праведни мисли като практикуващ, за да премахне страха си, и в крайна сметка трябва да отиде в болница, независимо от впечатлението, което ще остави в очите на другите. Това е моето разбиране.

Откриване на собствените пропуски и незабавното им коригиране

Разбирам защо е много важно за мен да се сблъскам с такава намеса, защото само тогава мога да се коригирам, да не повтарям едни и същи грешки и да се държа далеч от същия вид тест.

През последните шест или седем месеца, когато кармата беше най-лоша, осъзнах много свои пропуски. (Първите три или четири месеца симптомите бяха много леки, но не им обърнах специално внимание по това време.)

Преди две години публично споделих разбирането си по въпроси за еротизма с местни практикуващи. Мисля, че това е моя основна привързаност. Това е така, защото в началото на самоусъвършенстването си мислех да придобия добър външен вид чрез практикуване, като по този начин удовлетворих своята привързаност към любовта и похотта. Още от ранна възраст си фантазирах за собствения си любовен живот, така че бях много емоционален и това се превърна в страст към еротично желание. Започнах понякога да заглеждам красиви момичета на улицата и започнах да гледам еротични неща.

Преди две години, след като споделих своята привързаност и неправедност с практикуващи, поправих поведението си. Най-малкото не съм извършил нищо лошо в това отношение. Но в миналото, особено през най-инатливия ми период процесът изискваше огромна издръжливост и беше болезнено. Мисля, че това е така, защото тези привързаности са донесени от предишния ми живот, така че трябва да ги отстраня от мислите си, наистина да премахна преследването на този аспект и да премахна другите субстанции, които са се натрупали заради другите ми привързаности.

Една година, след като споделих за желанието си с практикуващи, започнах да елиминирам карма в тази област, тоест намесата, причинена от това вредно поведение. Отне ми известно време да разбера, че тези премеждия се дължат на проблеми в тази област, защото след една година отказах да повярвам, че това е причината. Но след като погледнах навътре, потвърдих тази връзка.

Тестът в това отношение беше, че долната част на тялото ми силно ме сърбеше и тогава цялата повърхност на тялото ми беше омаломощена и сърбяща, а след това лицето ми имаше същата реакция. Това ме накара да разбера, че все още имам стремеж към слава и това беше изпитание за тази привързаност. Разбира се, най-пряката връзка и най-основната причина беше привързаността към похотта. Болката в тази област беше много силна и психическите страдания продължиха дълго време. То също частично потвърди последното изречение, което казах, когато приключих споделянето си: „Чакам кармата, породена от привързаността ми, да ми донесе болка. Но с моята решителност и с голямото състрадание на Учителя ще я преодолея. Мога да го направя.” Но не очаквах да е толкова болезнено.

Моето разбиране е, че в началния период хората нямат привързаност към страха. Тази привързаност се подхранва несъзнателно. Целта е да ни остави да се изгубим в объркването, за да не можем да открием истината и да не можем да приемем принципите на вселената. Без вяра в Бог човек обръща все повече и повече внимание на човешките интереси и личната изгода, така че човек ще извърши всякакви зли неща за тази цел. Поради принципите на взаимно пораждане със създаването на различни привързаности и чувства като радост и сексуално желание, обратното също създава страх, тоест страх от загуба на нещата, които са много важни за хората по света. Тъй като хората изпитват радост и любов към живота, те също така имат страх от смъртта. Поради привързаност към славата човек също развива страх от загубата на репутация.

Следователно кармата, натрупана в тази област, е свързана с любовта и сексуалното желание. Това е също и първата привързаност, която човек трябва да премахне. Заради принципа на взаимното пораждане, ако човек може да премахне страха си, той ще премахне привързаността, която поражда страха. В „Елиминирайте последната си привързаност” Учителят казва:

„Всички вие вече сте наясно с принципа на взаимното пораждане и взаимното потискане. Ако не се страхувате, факторът, който би ви накарал да се страхувате, ще спре да съществува. Това не е наложено от вас самите, а се постига като истински и спокойно се откъсвате от него. Когато ви види да страдате, Учителят се чувства дори по-загрижен от вас; когато не вземате някоя стъпка добре, това наистина наранява сърцето ми. Всичко, което е направило злото, всъщност цели привързаностите и страховете, които не сте изоставили.”

Моето разбиране е, че любовта и страхът са един и същ вид привързаност, но тя има това двойно проявление, поради което започвам да изпитвам страх, когато се почувствам болен, а също така да мисля за скорошно оправяне. Това е също и емоционална привързаност към щастливия живот.

Освен любовта и похотта, развих и мързел и привързаност към комфорта. Дълго време не ставах сутрин, за да изпращам праведни мисли и не бях достатъчно съсредоточен, когато изпращах праведни мисли. Тогава ставах много късно и спях дълго време. Този вид привързаност е свързана и с любовта, от сравнително малки предпочитания до по-голямата привързаност към либидото. Странното е, че макар да знам, че съм самоусъвършенстващ се, продължавам да се упоявам и да си позволявам да запазя малка част от привързаностите си. Всъщност нямам волята да ги премахна.

Тези дългосрочни лоши неща, включително страхът от привързаността, постепенно се засилват и натрупват, така че по-късно се превръщат в голямо изпитание, но също така и в основна входна точка за намесата на злото.

Наистина отдавна не съм ценил самоусъвършенстването си. Мисля, че съм специален и късметлия, така че няма нужда да полагам много усилия. Следователно от известно време не само разглеждам този тест, като тест за решимостта ми да се усъвършенствам, но също и като мой собствен тест за живота и смъртта. В допълнение към силния сърбеж много пъти усещах как сърцето ми бие по-силно и често изпитвах болка в гърдите си. Това продължи пет или шест месеца. Започнах да мисля, че не мога да премина този тест и почти се предадох. Страхувах се, че тези симптоми бяха причинени от инфекция.

След няколко дни обаче състоянието ми се подобри. През този период продължих да участвам в дейности за разясняване на истината, защото разясняването на истината е едно от трите неща, които Дафа учениците трябва да правят. Мисля, че трябва да се съсредоточим върху правенето на неща. По време на изпитание основният акцент ще бъде върху подобряването на съзнанието и опитите да се запази спокойствие. Другите неща не са толкова важни. Не мислете за правенето на неща, за да разрешите проблема. Това ще бъде достатъчно. Тъй като имах навика да правя неща (да ставам рано, да изпращам праведни мисли, да разяснявам истината) с цел, например да разреша проблема, това идваше от егоизма, така че не беше подсилено от Фа. Също така поради слабата си решителност в самоусъвършенстването невинаги можех да зачитам първо другите. Всъщност нямах достатъчно увереност и не вярвах, че мога да се усъвършенствам в Буда. Не бях наясно какво точно искам. Може би съм развил някаква енергийна сила, но лесно се влияя от славата и човешките желания.

На „Фа конференцията в Голям Ню Йорк през 2003 г.” Учителят казва:

„Когато се появят проблеми, вместо да търсят проблеми в своя Шиншин, да се подобрят фундаментално или наистина да се откажат от това, което стои като въпрос, и да го преодолеят по открит и достоен начин, като поемат по друг път, те се фокусират над случващото се в момента – „Ах, защо все още не мога да преодолея това? Днес се справих по-добре, така че би трябвало да има малко подобрение. Утре ще се справя дори още по-добре и това би трябвало да се подобри още повече“. Той постоянно не може да се откъсне от това. На повърхността изглежда, че го изоставя – „Вижте, сега се справям добре“. Сега се справяте добре, но се справяте добре заради него. Не е с цел да направите това, което един истински Дафа практикуващ би трябвало да прави!”

Открих, че други привързаности всъщност са свързани с похотта, като манталитета за съревнование, завистта, угризенията и арогантността. Мантлитетът за съревнование е силно свързан с моята арогантност. Винаги искам да правя всичко по-добре от другите и искам да бъда признат от другите. Освен това бях привързан към грешките, които бях допуснал в миналото. Всъщност имам и ниско самочувствие, което може би е подхранвано от кармата. В резултат на това понякога правя неща, в които следвам другите, а не Фа, както и имам силна привързаност към семейството си.

Друга много сериозна привързаност е, че не искам да се разочаровам, така че обичам да се натъквам само на добри неща. По същия начин работя усилено, за да се чувствам комфортно. Например само когато се сблъскам с добри неща мога да почувствам спокойствие; по отношение на отрицателните неща изобщо не мога да го направя. Разбирам също, че ако съм силно обсебен от това да бъда утвърден от другите, обикновено не мога да получа това, което искам. Например, когато семейството ми започне да казва нещо лошо за мен, целта е да ми помогне да премахна привързаността и стремежа си към признание от другите, така че трябва да се отнасям към това със спокойно съзнание. Освен това имам манталитет към самоизтъкване. Прекалено съм развълнуван, правя нещата без да влагам много смисъл в тях и все още искам признание. Дори искам да позволя на Учителя и на другите практикуващи да видят, че съм направил нещо в проект на Дафа, но не съм го направил с цялото си сърце. Понякога съм твърде вглъбен в себе си; дори едно мъничко постижение би ме направило толкова щастлив, че бих могъл да изпитам самодоволство.

Разбрах, че не трябва да избягвам проблемите. Напротив, трябва да бъда готов да се сблъсквам с тях през цялото време, защото на един самоусъвършенстващ се определено ще му се случват проблеми, но това, което трябва да направя, е да не се въвличам в тях и по този начин да не предизвиквам спор. Напротив, трябва да разпознавам кармата зад него и да не се страхувам от нея, защото това са възможности за подобрение.

Въпреки че чувствам, че сегашното ми разбиране вече е подобрено, поведението ми все още е далеч от достатъчно добро. Ето защо бих искал да си дам отпратка, за да започна отначало и се надявам, че споделянето ми ще помогне на други практикуващи.

Благодаря Ви, Учителю, благодаря ви съпрактикуващи.


Есето е прочетено на Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.

* * *

Facebook Logo LinkedIn Logo Twitter Logo Email Logo Pinterest Logo

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.