Споделяне на опит в култивацията, отнасящ се до работа по повторния превод на „Джуан Фалун” от 2018 г.

Почитаеми Учителю, съпрактикуващи,

бях помолен да споделя част опита си, придобит по време на превода и редакцията на „Джуан Фалун” от 2018 г.

През септември 2017 г. главният координатор на немската Дафа асоциация ме попита дали ще имам възможност да помогна с повторния превод на „Джуан Фалун” от 2018 г. Съгласих се и веднага двамата със съпругата ми започнахме работа по тази задача.

Тази неочаквана покана за пореден път ми показа, че няма значение какво ми харесва на мен, а по-скоро къде Учителят може да използва способностите ми. В крайна сметка определящо е дали бях достигнал нивото в самоусъвършенстването си, необходимо за това начинание.

Още през 2015 г. имах огромен интерес да редактирам граматически тогавашното издание на „Джуан Фалун”, но така и не се случи. През 2016 г. един практикуващ предложи да ме питат дали искам да редактирам новото издание на „Джуан Фалун”. Въпреки това и тогава не се получи. Като погледна назад, разбирам, че уменията ми не са били на нужното ниво за такава отговорна задача.

Повишаване на нивото чрез страдание

Още в началото на 2017 г. реших да координирам голям проект, по случай празника на Карл Маркс, през май 2018 г. в Триер. Незабавно изпитах болестна карма и страданията ми, продължили 16 месеца, започнаха. Така наречената болестна карма се прояви чрез различни симптоми. Веднага след като изчезнеше единият, се появяваше друг.

Погледнах навътре и се запитах каква може да е причината за тази т.нар. болестна карма. Дали имах пропуск, от който старите сили се възползваха? Защо се случи точно в момента, в който реших да се захвана с голям проект? Във всеки случай бях изкарал факторите на старите сили от бърлогите им, за да попречат на провеждането на това събитие. Но техният опит беше неуспешен, защото не успяха да ме спрат да осъществя своя Дафа проект.

Същевременно наблюдавах проявлението на т.нар. болестна карма, имайки различни мисли относно нея. Например можеше да означава трансформация на тялото ми. Доколкото бях разбрал от изучаването на Фа, понасянето на карма е свързано с повишаването на нивото в култивацията. Когато достигнем следващо ниво в самоусъвършенстването, както и за всяко последващо, целият ни свят трябва да бъде изграден наново. И така си мислех, че цялото това страдание е нещо добро и че този порочен опит за намеса от страна на старите сили ще се превърне в нещо положително. Гледайки назад, този процес на страдание послужи за преобразуване на моята карма в добродетел и също така за повишаване енергията ми. По този начин най-накрая, докато работех по проекта, бях способен да се подобря.

Докато страдах, за да мога да се издигна в нивата, не се бях замислял за участието си по редактирането на „Джуан Фалун”. Сегашното ми разбиране е, че този процес на страдание послужи, за да бъда подготвен за задачи изискващи по-висок шиншин – една от тях е новото издание на „Джуан Фалун”.

Без стремеж нещата се случват естествено

Чак сега разбирам значението на една стара поговорка „Без стремеж нещата се случват естествено”. Няма значение какво аз искам да направя. Основното е дали съм достигнал нужното ниво, за да бъда част от определен Дафа проект. Доколкото съм разбрал Учителя, уменията са страничен продукт от усърдната култивация. Човек нито може, нито трябва да ги търси. Следователно преценявам всяко желание за участие в Дафа проект. Първо трябва да достигна необходимото ниво за всеки проект.
За да бъда достоен Учителят да ми възложи такъв проект, моят шиншин трябва да е достигнал даденото ниво. Тогава и само тогава Учителят ще ми възложи проект, чрез който ще мога да помогна на Фа коригирането по най-добрия начин.

Първото ми препятствие

Съвсем скоро след като започнахме работа по книгата, се изправихме пред първото препятствие. Главният координатор ни помоли да приключим редакцията до края на годината. Но осъзнахме, че не беше възможно.

Въпросът беше как да го обясним на главния координатор така, че да разбере. Години наред исках да съм част от този проект, но не ми бе позволено. Сега, след като бях допуснат, не можех да постигна добър резултат за толкова кратко време. Какво трябваше да направя?
Да продължа работа по проекта и резултатът да не е на нужното ниво или да обясня на главния координатор истинската ситуация и вероятно да напусна проекта? Скоро след това ми се изясни, че или трябва да се справя добре с този Дафа проект, или да отстъпя. Невъзможно е толкова важен проект да бъде застрашен заради баналната човешка мисъл, че това ще развали репутацията и компетентността ми, свързани с участието ми в подобни проекти занапред. Говорихме с главния координатор. Той прояви разбиране и одобри подхода ни.

Второто препятствие: Усъвършенстване, издръжливост и гъвкавост

Една практикуваща беше много доволна, след като научи за проекта ни. Само ѝ обясних, че новият превод трябва да се придържа максимално до китайския оригинал, но да е написан в разговорен стил. Нейният отговор беше, че това не отговаря на обичайната структура на една книга и по тази причина трябва да преработим подобаващо граматическата и стилистична структура.

Не очаквах тази развръзка и така следващата планирана стъпка от редакцията се провали. Следваше да проявим гъвкавост. Замислих се пред какво ли още ще трябва да се изправя. Само няколко минути преди това бях сигурен, че сме близо до завършване на редакцията. Сега вече не бях сигурен още колко време ще ни е нужно. Щяха ли две пълни минавания на текста да бъдат достатъчни? Все пак нашият план бе да изпълним една изчистена и всеобхватна редакция, без значение колко време щеще да ни отнеме. Така се освободихме от всички свои предишни колебания и започнахме работа по книгата.

След като си дадох сметка за целия процес, гледайки назад, бях убеден, че по време на това Фа коригиране търпението, упорството и гъвкавостта бяха от най-голямо значение за всеки участник. На Учителя са му били нужни двеста милиона години, за да позволи на всички същества да влязат в новия космос. Старите сили разрушиха това.

Но въпреки намесата на старите сили Учителят продължава да спасява всички същества. Независимо колко много препятствия поставят старите сили на пътя на Учителя, той просто използва аранжировките им, за да постига целите си.

Третото препятствие: „Кой е прав и кой греши?”

След като преразпределихме функциите си, започнахме да четем заедно всяка част от книгата и ако се налагаше, я подобрявахме.

Когато предложенията ни си противоречаха, се опитвахме да намерим общ език. Въпреки че в крайна сметка отговорноста бе моя, не настоявах на мнението си. От друга страна това невинаги беше лесно. В такива моменти се опитвах да преценя с разума, а не да се влияя от чувствата си.

Това сътрудничество, което беше съгласувано и с главния координатор, ни придвижваше като едно тяло, особено що се отнася до проекта ни. Истински изпитах това, което бях разбрал от Фа на Учителя: колкото по-малко участници в един проект настояват на собственото си мнение и колкото повече от тях се отдават на проекта и дават всичко от себе си, средата ще е хармонична и всичко ще протича гладко.

Формиране на едно тяло

През лятото на 2018 г. главният координатор обяви издаването на новата версия на „Джуан Фалун”. Тогава качихме финалната версия онлайн и попитахме другите практикуващи дали намират грешки, или имат идея за някакво подобрение.

Първоначално малко се притесних. „Как ще реагират другите практикуващи на новия превод?” Не отне много време и първото съобщение пристигна. Една практикуваща сподели, че почуствала сякаш новият превод се отнася за нея лично. Други се бяха пробудили от този превод и придобили нови прозрения, изучавайки Фа. Окуражих се.

Пристигнаха още съобщения, посочващи грешки, които поправихме. Отправиха ни различни предложения. От всички съобщения си личеше, че практикуващите искаха чистосърдечно да подкрепят това начинание.

Немските, австрийските и швейцарските, както и нашите китайски практикуващи формираха едно тяло, помагайки за подобрението на новия превод на „Джуан Фалун”. Както каза един практикуващ, „Изглежда така преводът е още повече нашият немски превод”.

Така, без да искаме този Дафа проект, който започна само с няколко практикуващи, се превърна в проект, при който немскоговорящите практикуващи сформираха едно тяло – нещо, което Учителят бе поискал от нас.

Нищо не се случва без Учителя

Работата по новия превод на „Джуан Фалун” беше един процес на самоусъвършенстване, който включваше много култивационни преживявания. Осъзнах отново и отново, че дори и да помагам на Учителя, без него нищо не би било възможно.

Учителят е винаги с нас и ни води, така че да изпълним проекта по най-добрия начин. Когато се оплетем в представите си, ще се появят пречки и грешки и така ще изгубим яснотата и мъдростта си.

Безграничното търпение на Учителя

Разбира се първо работихме върху Луню. Точно тук безграничното търпение на Учителя ми показа грешките които допуснах, но които нямаше да забележа без неговата насока.

Тъй като Луню се състои само от четири параграфа си мислех, че ще се справим бързо.

Но не стана така. Многократно Учителят ме насочваше към определени изречения, за да ги поправя. Често това се случваше в напълно неочаквани моменти, например малко преди да се събудя. Появяваше се мисъл, която ме караше да погледна дадено изречение. Мисълта не бе шумна или тиха, но много ясна. Освен това се повтаряше, докато най-накрая обърна внимание на изречението.

За моя изненада, изречението беше объркано и с главният координатор го оправяхме. След това мисълта изчезваше. След известно време нова мисъл да проверя друго изречение се появяваше в съзнанието ми. По тази причина някои части от Луню бяха преправяни стъпка по стъпка. Без насоките на Учителя това нямаше да е възможно.

Учителят бе чул, че трябва да наглежда работата ми, за да не допускам грешки или да ги недоглеждам.

Да внимаваме с небрежността

Учителят намира всевъзможни начини да ни помага, например като използва чуждестранни практикуващи.

В първото изречение от „Космически език”, Трета лекция, имаше правописна грешка. Вместо „космичен” пишеше „комичен” език. Никой не бе забелязал. Практикуващ от Швеция беше уведомил главния координатор за тази грешка.

Засрамих се. Как може да съм го пропуснал? Как може всички участващи в редактирането го пропуснат? Но най-важният въпрос беше: „Какво иска да ни посочи Учителят чрез тази грешка?”

Доколкото съм разбрал, няма да получим нищо от Фа, ако не сме внимателни и почтителни към Фа. През годините на моето усъвършенстване е имало моменти, в които съм бил небрежен и не съм се просветлявал до нищо докато съм чел „Джуан Фалун”.

По мое разбиране Учителят ме укори чрез тази грешка „комичен език”, и ми показа че трябва винаги да изучавам Фа с благодарност и почтителност.

Какво ми убягва?

Освен това Учителят ми помогна да намеря друга грешка. В един момент, докато изучавах Фа, погледа ми се спря на едно изречение, което съдържаше очевидна грешка. Всъщност докато прочитах изречението, трябваше да я забележа. Запитах се защо Учителят е изчакал почти година и половина, преди да ми я покаже директно. Вероятно защото не бях достигнал нужното ниво, за да мога да я разпозная.

Впоследствие си зададох въпроса, „Какво още ми убягва?”. Още колко грешки ще продължавам да допускам, опитвайки се да спасявам съзнателни същества, вследствие на тази грешка. Колко дълго трябва да чака Учителят, преди да може да ми помогне, само защото не се бях усъвършенствал усърдно и не бях достигнал нужното ниво на разбиране.

Бях недоволен, че Фа коригирането все още не е приключило.

Тази мисъл се появяваше, когато не се усъвършенствах усърдно. Чрез тази случка Учителят ми показа съвсем ясно, че не трябва да се интересувам кога ще настъпи краят. Вместо това трябваше да се запитам защо не съм усърден и не мога да разпозная помощта и насоките на Учителя.

Учителят ни чака. Затова не можем да се отпускаме в самоусъвършенстването си.

Насоки, които да се вземат присърце

По-горе съм изложил част от моя опит в самоусъвършенстването, докато работих по изданието на Джуан Фалун от 2018 г. Всяка една ситуация от моя опит съдържа три основни компонента, които включват и мислите ми – да бъда последователен, вдъхващ сигурност, и надежда.

Учителят е винаги около нас.

Учителят ни насочва и направлява.
Учителят ще ни отведе у дома.

Учителю – искрени благодарности за всичко, което сте направил и продължавате да правите за мен.

Скъпи съпрактикуващи, нека формираме едно тяло – мощно и изпълнено със състрадание.


Есето е прочетено на Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.