Да се усъвършенстваш добре в нова работна среда

Minghui.org

Започнах да се самоусъвършенствам във Фалун Дафа през 1998 г. След като започнах да се култивирам се освободих от всичките си болести и се чувствах щастлива всеки ден. През септември 1999 г. Китайската комунистическа партия започна да арестува и преследва Фалун Дафа практикуващите. Бях арестувана, лишена от свобода и преследвана през 2014 г. Бях освободена от затвора след три години и се върнах у дома, само за да открия, че съм загубила работата си в банката.

За щастие една приятелка ми предложи работа като файлов мениджър и скоро бях на новото си работно място. В тази нова среда бяха разкрити много пропуски в самоусъвършенстването ми.

Премахване на привързаността ми към суетата

Първоначалното ми работно място беше голяма банка със стотици служители. Работната среда беше просторна и светла. Всичко беше професионално и организирано, а отношението към служителите беше добро. Новото ми работно място беше много претъпкано, с много хора в малка стая. Средата беше обикновена и нямаше почистващ персонал. Затова мястото изглеждаше нехигиенично, а тоалетните бяха мръсни.

Бях завършила престижен иниверситет. Първоначалната ми работа беше да анализирам бизнес дейности на работното място, което беше много професионална работа. Работих на тази длъжност дълги години и натрупах доста голям опит. Всички ръководители и служители на работното място ме уважаваха. Естеството на новата ми работа беше различно. Бях наета да върша черна работа в бек офис. Разликата между двете работни места ме накара да разбера, че винаги съм чувствала, че съм по-добра от другите. Сега разбрах, че имам привързаността да чувствам превъзходство към другите. Сега трябваше да сляза от пиедестала си и без значение каква е работата, да я върша добре.

Върша няколко случайни работи сутрин, включително почистване на офиса на шефа ми, хранене на рибките, поливане на цветята, измиване на пода и бърсане на праха. Ако имам време, след това помагам за почистването на стаите на колеги, както и на един дълъг коридор. Също така поех отговорността да поддържам тоалетната чиста и сега никой няма нищо против да използва тоалетната. Първоначално бях наета само за работа в офиса на шефа и не отговарях за други неща. Но като Фалун Дафа практикуващ, който е добър човек, чувствах, че трябва да върша всичко добре, където и да съм. Работната среда принадлежи на всички служители и аз съм един от тях. Един ден един колега ми каза с усмивка: „Ти наистина вършиш добре тези неща без да се оплакваш!”. Повечето от колегите ми на работното място знаят, че практикувам Фалун Дафа.

Веднъж шефът извика всички служители на среща. По време на срещи е задължение на служителите в офиса да наливат вода за шефа и другите. Тъй като съм служител в офиса е мое задължение да пълня вода за другите. Но никога не съм обичала да правя неща като сервиране на чай или вода, тъй като смятах, че това е сервитьорска работа. Все още ми беше трудно да сляза от пиедестала си, поради привързаността си към социалния статус. Едва когато видях един възрастен колега да се изправя и да пълни с вода чашите на другите, разбрах, че греша. След това бързо грабнах чайника, за да наливам вода на другите хора. След това се почувствах много спокойна, тъй като елиминирах тази привързаност.

Премахване на привързаността към страха от претърпяване на загуби

Един средносатистически човек може да си мисли, че привързаността към личния интерес се отнася главно за парите. За мен това не беше важно. Просто не исках да се жертвам по отношение на време и усилия. Отдавна се придържам към привързаността към страх от претърпяване на загуби. Когато работех в банката, президентът беше особено отдаден. Когато нещо изискваше спешно внимание, той често ни молеше да работим извънредно. Бях много недоволна от това, мислейки, че извънредната работа навлиза в нашето време за почивка и се намесва в моите дейности и отговорности за Фалун Дафа. Тогава един ден забелязах, че президентът е по-възрастен човек, който вероятно беше подложен на голям стрес в работата си и за който другите знаят малко. Изведнъж го съжалих от дълбините на сърцето си. След това не се чувствах нещастна, когато ме молеха да работя извънредно. Странно е обаче, че от тогава насам президентът рядко моли служителите да работят извънредно.

Новото ми работно място беше частно предприятие и не беше толкова регулирано, колкото държавните предприятия. Полагането на извънреден труд се решаваше от шефа и служителите трябваше да се съобразяват. Шефът също със сигурност се надяваше, че можем да свършим колкото е възможно повече, за да увеличим печалбите. От дъното на сърцето си гледах отвисоко към това ново работно място и неговата непрофесионална атмосфера. Наистина не исках да работя там, но знаех, че щях да навърша пенсионна възраст след четири години и щеше да е по-добре да остана на работа, докато не се пенсионирам. По-късно разбрах, че все още имах привързаността, че не желаех да загубя личния си интерес, и се зачудих дали наистина се самоусъвършенствам. Запитах се: „Не трябва ли да се интересувам по-малко от почивката си и от това да се жертвам? Какъв е проблемът? Домът ми е много близо до работното място, а други живеят толкова далеч. Какво трябва да направя?” След тези съображения с радост приех да работя извънредно и преминах този тест.

И все пак още имах лоша мисъл. Винаги несъзнателно разграничавам „това е моя работа, а това не е”. От известно време младите служители на работното място често ме питат за неща, като одитни материали, които трябваше да носят, когато излизат. Тези неща трябваше да бъдат подготвени и отпечатани от тях. Моята работа беше само да подпечатвам тези материали. По-късно, когато откриха, че имам резервни копия на материалите, те спряха да правят това и идваха да ме молят за материалите. Нямах принтер в офиса, но трябваше да копирам материалите един по един чрез копиране с копирна машина и се почувствах много разстроенa. Обсъдих тази ситуация вкъщи със сина ми, който също е практикуващ. Скоро заключих, че не мога да бъда практикуващ, ако винаги се страхувам да не понеса загуби! По времето, когато открих своята привързаност, тези млади служители рядко искаха материалите. Те само от време на време ме питат за материали и аз с радост им ги давам, а те са винаги учтиви и благодарни.

Един ден на работното място имаше нужда да бъде изпратен важен формуляр за обмяна на валута до ръководна служба. Жената, която обикновено се грижеше за това, дойде да ме научи как да изпълнявам задачата. Намерението ѝ беше да ме накара да се занимавам с тази работа в бъдеще, тъй като тя вече не искаше да я върши. По това време бях много недоволна, тъй като знаех, че веднъж щом този формуляр бе изпратен, това щеше да се превърне в дългосрочна моя отговорност. Чувствах, че тъй като тази жена не беше отговорник, тя нямаше властта да ми дава такава работа. Ето защо, когато тя започна да ме обучава, не бях много активна в процеса. Когато се запънех някъде, просто я чаках да реши проблема. Знаех, че всъщност натовареността ми не беше толкова тежка, колкото на другите. Тогава си помислих: „Добре, изморявам се прекалено много, ако върша повече работа.”

Учителят казва нещо подобно в неговите лекции:

„Откакто изучават Фалун Дафа, тези работници идват на работа рано и си тръгват късно. Работят много усърдно и изпълняват всяка възложена от началника задача. Вече не се надпреварват за лична изгода.” („Лекция четвърта”, „Джуан Фалун”)

Активно се опитах да продължа, след като помислих за това, но не успях да свърша работата, въпреки че работих усилено. Колежката ми дойде и също не успя да го завърши. След това тя забеляза, че във формуляра се посочва, че в бъдеще този формуляр няма да е необходимо да бъде изпращан. Всички бяха много щастливи да чуят тази новина.

Този въпрос беше насочен към моята привързаност към нежеланието да търпя загуби. Без тази привързаност, това премеждие нямаше да съществува.

Елиминиране на привързаността към самоизтъкване

Понякога, когато си върша работата, подсъзнателно все още имам малка привързаност, надявайки се, че другите могат да ме видят как върша работата си. Правя повече, отколкото изисква работата, ако бъда видяна от другите. Един ден, докато миех пода, изведнъж си помислих: „Когато работя сама вкъщи, съзнанието ми е толкова тихо, че никога не съм мислила да бъда видяна или хвалена от другите. Колко време и енергия изхабих в преследването на репутация?” След това бързо завърших работата си и се върнах в офиса. Всъщност съзнанието ми е много чисто и тихо, когато нямам тази или онази привързаност.

Възможности да подобря характера си

Приятелят, който ми намери тази работа, е възрастна дама. Познаваме се от много години и имаме страхотна предопределена връзка. Тя ми помогна с много неща. Тъй като сме толкова близки, ние сме много непринудени помежду си. Тя ми каза: „Когато те мъмря, ти трябва да бъдеш доволна, че ти намерих тази работа. Отнасям се стриктно към теб, за да покажа на другите, че се отнасям еднакво към всички, така че не бива да ми се сърдиш.” Засмях се: „Не ти се сърдя.” Всъщност Учителят ми правеше намек, използвайки устата ѝ. Когато другите ми причиняват трудности, те ми дават възможност да подобря характера си, да елиминирам карма и да я преобразувам в добродетел. За да бъда честна, наистина трябва да ѝ благодаря за това.

Това лято шефът имаше рожден ден и покани целия персонал на вечеря. На масата за вечеря един старши служител ме похвали пред всички: „Тя е човекът, който е получил най-високо ниво на образование от всички присъстващи и има удостоверение за регистрация. Тя работи усърдно и чисти както тоалетната, така и коридора всеки ден. Въпреки че детето ѝ се подготвяше за приемните изпити за влизане в университет през тази година, това не се отрази на работата ѝ. С доста добри изпитни резултати детето ѝ е прието в образцов университет. Тя наистина е модел, от който да се учим.”

Всъщност не съм толкова добра, колкото описа той, и това наистина е насърчението на Учителя към мен. В бъдеще ще бъда по-уверена в това да се самоусъвършенствам добре, за да утвърдя красотата на Дафа.

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/15/174643.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.