Опит в самоусъвършенстването по време на промотирането на „Шен Юн“

Бих искал да споделя с вас част от култивационния си опит по време на промотирането на „Шен Юн“ през 2018 г.
Рекламирането на „Шен Юн“ беше добра възможност за моята култивация. Наистина чувствах, че Учителят е там и аранжира всичко, така че да мога да узрея и да се подобря в самоусъвършенстването чрез рекламирането на „Шен Юн“ и да спася всички съзнателни същества в Италия, които Учителят ни е поверил.

Култивационна среда

Бях щастлив да получа специална среда за самоусъвършенстването си. Преди около година смених работата си и научих за пристигането на „Шен Юн“ в Рим. Трябваше да си намеря къща в близост до новата ми служба, друг практикуващ също трябваше да се мести, така че, чрез познати, имахме щастието да намерим хубава къща, която да споделим. Къщата беше подходяща за голямо семейство и прекалено голяма за двама души. Въпреки това, имайки предвид това което търсехме, решихме да заживеем тук.

Няколко месеца по-късно научихме, че „Шен Юн“ ще изнесат първото си представление в Rome Opera House и така нашата къща се превърна в основното място за подготовка на рекламата за „Шен Юн“. Тогава разбрах истинската причина, поради която сме наели точно тази къща. Учителят беше аранжирал всичко.

През този период преживях трудности в култивационния процес. Култивационното ми състояние не беше много добро, леност и желания ми пречеха да се подобрявам. Това се превърна в основна пречка за мен. Чувствах се обезкуражен и мислех, че не мога да преодолея тези трудности. Все пак беше време да се подготвим за „Шен Юн“, беше необходимо да направим възможно представянето на „Шен Юн“ в операта в столицата, а това беше и първият град от турнето им в Европа. Имахме много важна задача и чувствах, че трябва да сме много отговорни.

Координаторът на проекта помоли няколко практикуващи, включително и мен, да направим необходимите подготовки за пристигането на „Шен Юн“, така че решихме да се срещаме колкото е възможно повече, постепенно започнахме да се срещаме всеки ден, за да засилим изучаването на Фа и да изпращаме праведни мисли. В продължение на един час четяхме Фа и след това изпращахме праведни мисли за още един час.

Предвид култивационното ми състояние, беше трудно да поддържам този ритъм. Изучаването на Фа не беше проблем, но изпращането на праведни мисли по цял час беше предизвикателство за мен. В началото можех да изпращам праведни мисли само по половин час. Целият процес беше много полезен, постепенно усещах, че ставам все по-чист и че полето ми се изчиства. Въпреки това някои дълбоки пречки все още бяха налице и аз все още не можех да изпращам праведни мисли по цял час.

Един ден изучавахме „Преподаване на Фа на Фа-конференцията в Чикаго, 2004 г.“, където Учителят казва:
„Разбира се, ние не признаваме нищо от нещата, аранжирани от старите сили – аз като ваш Учител, не ги признавам и Дафа учениците разбира се, също не ги признават. (Аплодисменти). Но в края на краищата, те направих онова, което искаха да направят, така че има още повече причини за Дафа практикуващите да се справят дори още по-добре и да се самоусъвършенстват добре в хода на спасяването на всички същества. Когато се натъкнете на изпитания в самоусъвършенстването, вие трябва да усъвършенствате себе си и да се вгледате в себе си – това не означава да признаете изпитанията, аранжирани от старите сили и да се опитвате да се справите добре сред изпитанията аранжирани от тях, случаят не е такъв. Ние отричаме самата поява на старите сили и всичко, което са аранжирали; не признаваме дори тяхното съществуване. Ние фундаментално отричаме всички техни неща и всичко и само нещата, които правите, докато ги отричате и се освобождавате от тях, са могъща добродетел. Не е така, че вие се усъвършенствате сред изпитанията, създадени от тях. Вместо това, вие трябва да извървите своя път добре, докато не ги признавате, дори да не признавате елиминирането на проявите на техните изпитания. (Аплодисменти)
Така че като го погледнем от този ъгъл, това, което трябва да направим, е напълно да отречем старите сили. Дафа учениците и аз дори не признаваме проявите на техните последни отчаяни усилия."

Ясно осъзнах, че всички тези премеждия са причинени от здравата хватка на старите сили над мислите ми и причинената намеса. Спомням си, че този цитат от Фа ме докосна дълбоко.

След това, когато започнах да изпращам праведни мисли, бях решен да отделя час, за да се освободя от тези намеси. В края на първия половин час на изчистване пред мен се появи сцена: видях огромна планинска верига, подобна на сивите планини на Алпите, със скали и без растителност. Изведнъж планините избухнаха една след друга и се разцепиха на хиляди парчета, точно като на филм. Старите сили бяха инсталирали в мен много погрешни представи, които ме бяха измъчвали от детството до днес, но сега бях по-наясно за подредбата им.

Докато бях с изправена длан, гърбът ми се почувства тежък и леко се наклоних напред. След като времето изтече, почувствах маса черна карма с размерите на топка за баскетбол да ме притиска към корема и изведнъж тя излезе от тялото ми с много сила. В този момент веднага почувствах облекчение, гърбът ми беше прав, мислите ми бяха напълно празни и леки и аз продължих да изпращам праведни мисли. Оттам нататък бях способен да изпращам праведни мисли по цял час.

Учителят ми позволи да видя мислите си, плановете на старите сили и в крайна сметка ме освободи от тези субстанции. Това беше важен момент. Оттогава самоусъвършенстването ми се подобри значително, така че можех да работя усилено, за да бъда в крак с други изрядни практикуващи в поверените ни задачи.

Няколко месеца по-късно договорът беше подписан и пристигането на „Шен Юн“ в Рим бе официално потвърдено. По време на промотирането на „Шен Юн“ главният координатор и други практикуващи се преместиха да живеят в нашата къща. Това беше такъв късмет, чувствах се толкова трогнат от състраданието на Учителя към нас и от това, че ни осигурява такава култивационна среда.

Постепенно мястото за изучаване на Фа беше временно преместено в дома ни за периода на реклама, така че дори да си стоях вкъщи, аз бях в кутливационна среда. Какво невероятно щастие! Сутрин ставахме и изпращахме праведни мисли, после правехме упражненията и изучавахме Фа. След това отивах на работа. Когато се връщах, винаги заварвах различни хора. След вечеря, изучавах Фа и започвах работа по „Шен Юн“. Практикуващите, които идваха в дома ми, ми даваха много съвети, за да ми помогнат да се подобря и аз им бях много благодарен.

За пръв път тази година, „Шен Юн“ изнесе представления в три града в Италия. Отговорността за маркетинга беше значителна, а натискът - огромен. За първи път щяхме да спасим 10 000 човека, но благодарение на помощта на всички и специалната култивационна среда, бях способен да преодолея трудностите.

Премахване на привързаността към похот и желания

Подкрепата от тази култивационна среда и отговорностите, които имах, ми помогнаха да взема категорично решение да се откажа изцяло от похотта и желанията, които отдавна подлагаха на изпитание самоусъвършенстването ми. Бях много старателен в това отношение, разглеждайки всяка моя мисъл и идея. Въпреки че в началото няколко пъти срещах съпротива, не се оставах на тези мисли. Дори на работното място тези теми, за които колегите ми често говореха, бяха значително редуцирани.

В този процес бях подложен на два много силни теста.

Една нощ преди да си легна, бях много изморен и ми се спеше. Внезапно много похотливи мисли започнаха да се появяват. Чувствах се като отровен, вцепенен, замаян, сякаш тялото ми напълно бе загубило контрол и наистина не можех да се противопоставя. В хаоса се появи една праведна мисъл: „Трябва решително да отхвърля това нещо, не мога да му се отдам, не искам тези неща, тук съм, за да спасявам хора.“ С тази идея в ума си започнах да изпращам праведни мисли и менталното ми и физическо състояние се върнаха в норма.

Вторият път беше много очевидна намеса. По-малко от две седмици преди шоуто всички практикуващи, участващи в промоционалните дейности, се събрахме в дома ми, за да изучаваме Фа и да изпращаме праведни мисли, което беше наистина мощна среда! Неочаквано координаторът получи обаждане от офиса на „Шен Юн“, в което го информираха, че Учителят е помолил Рим да добави още едно шоу в същия ден. Бяхме изключително развълнувани. Въпреки че имаше само по-малко от две седмици до шоуто, бяхме уверени и сигурни, че ще успеем. Така че изведнъж се наложи да продадем много повече билети за кратък период от време и трябваше да направим всички подготовки за пристигането на „Шен Юн“, което наистина не беше лесно!

Няколко дни по-късно, когато всичко беше потвърдено, продажбите на билети бяха много ангажиращи. Винаги работехме до късно през нощта, но бях много щастлив и не се чувствах уморен. Обаче една вечер имаше намеса на похот и желание, като последния път: изтръпване, виене на свят, всякакви мисли изведнъж се появиха в съзнанието ми, аз наистина не можех да устоя. Този път те бяха наистина ожесточени и много по-силни от предишния. Докато се занимавах с Фейсбук, имаше много провокативни и примамливи изображения, които изскачаха и те наистина искаха да ме завлекат надолу.

В тези няколко минути стисках зъби, опитвах се да им устоя с всички сили, напомняйки си за последния тест и си мислех: „Не искам това нещо, не признавам тази намеса, знам че искате да ме завлечете надолу, за да не мога да спася съзнателните същества, искате да ме съсипете, но аз не го приемам. Трябва да изчезнете."

С това ясно съзнание започнах да изпращам праведни мисли. Изведнъж почувствах, че се освобождавам от огромен товар. Усетих, че нещо вкоренено в мен изчезна. Усетих мощна енергия, както никога досега. В този момент разбрах, че напълно и от сърце съм изоставил привързаността си към похотта и желанието!

Когато е невъзможно да се направи, можеш да го направиш

Около седмица преди началото на шоуто бях помолен да поема работа, свързана със сигурността поради някои промени в условията. Това беше нова задача за мен. Трябваше да се подготвя за това в рамките на една седмица и освен това трябваше да се погрижа за продажбите на билети в другите два града. Почувствах голям натиск.

Танцовият състав на „Шен Юн“ пристигна вечерта преди представлението. Тъй като нямаше много коли на разположение, трябваше да напътствам шофьорите и техниците на трупата и много пъти пътувах с тях между паркинга на автобуса, хотела и театъра. Това продължи от пристигането на състава следобед до около 3 часа сутринта. Всички тези места бяха на около 20-30 минути разстояние.

Бях изтощен. Когато изпратих последния практикуващ до хотела, почувствах, че не мога да карам повече. Всеки път, когато спирах на червена светлина, затварях очи и заспивах за няколко секунди, след това се събуждах. Усетих, че съм достигнал лимита.

Когато откарвах практикуващ, който работи зад сцената, той ме попита дали мога да го взема сутринта. Наистина почувствах, че не мога да направя това, защото трябваше да подготвя значките и баджовете на изпълнителите за следващия ден в театъра, затова отказах. Практикуващият разбра това и каза, че сам ще се справи и аз почувствах облекчение. Когато обаче пристигнах в хотела, се срещнах с техническия директор на състава. Тя ме попита дали мога да я закарам от хотела в театъра в 6:45 сутринта. Неохотно приех.

Когато се прибрах, бях изтощен. Беше вече 3 часа сутринта. След изпращането на праведни мисли в 6 часа, трябваше отново да излизам, за да откарам техническия директор. Освен това трябваше да подготвя значките и баджовете! Наистина не знаех какво да правя! И сякаш това не беше достатъчно. В допълнение не можах да намеря място за паркиране, когато се прибрах. Изгубих повече от половин час и в крайна сметка намерих място на около 500 метра от дома. Трябваше да изкача голям хълм на връщане. Бях наистина изморен, раздразнителен, изтощен, исках да заплача, не издържах повече! В този момент почувствах мъката пред която един практикуващ трябва да се изправи в самоусъвършенстването си и се запитах защо ми се случват всички тези неща, защо трябва да понасям всички тези тежки отговорности.

В този момент в съзнанието ми проблесна една мисъл: „Това беше път към подобрение. Това беше необходимата възможност за премахване на кармата. Обикновено не би било възможно да го издържа, така че това беше рядка възможност.“ В този момент почувствах топло течение и силното състрадание на Учителя, което наистина премахна голяма част от моята карма и ме издигна нагоре. Изведнъж почувствах, че съм трезв, с висок дух, пълен с енергия и щастие, които изплуваха от дълбините на сърцето ми. Тази единствена мисъл ме накара напълно да променя състоянието си и вече не се чувствах уморен, сякаш бях спал цяла нощ.

Когато се прибрах, се успокоих и търпеливо подготвих всичко необходимо. Работих до 5:30 сутринта. Не чувствах нужда от сън. Просто седях на дивана и медитирах половин час, преди да изпратя праведни мисли. След това се измих набързо и излязох, за да закарам техническия директор от хотела до театъра.

В деня имаше две представления и аз останах в театъра целия ден, за да поема отговорността за работата по сигурността и да се координирам с останалите практикуващи.

Най-накрая, когато представленията приключиха, трябваше като предния ден, да изпращам хора напред и назад, шофьори и техници, от паркинга до хотела, до театъра, наистина имаше много работа, но продължих деня с праведни мисли. Дори за миг не се отпуснах и не спрях за почивка. Продължих да правя това, което трябваше да правя и въпреки че пристигнах вкъщи в 3 часа сутринта, бях в добра форма. Сега, когато всичко бе свършило, представянето на „Шен Юн“ беше изключително успешно с изцяло разпродадени спектакли.

На следващата сутрин, когато станах, бях енергичен и не чувствах умора. Вечерта, когато вечерях, се оказа че двама практикуващи, които работеха в медиите, бяха останали в Рим и не можеха да се приберат.

В този момент всички не се замислиха много за това. Координаторът ме помоли да отида на летището, за да взема практикуващите. В това време човешкото ми сърце започна да се вълнува. Бях откарал толкова много хора през последните два дни. Наистина направих толкова много и не исках да шофирам отново, не можех дори да довърша вечерята си. Почувствах, че не мога да понеса повече. Попитах себе си защо се получава така.

В колата обсъждахме с един практикуващ защо практикуващите от медийният проект не се бяха справили навреме, може би не бяха завършили своите репортажи, защото имаше много хора от високо ниво, които гледаха „Шен Юн“, а интервютата бяха считани за много важна задача. В допълнение, Рим беше първата спирка от европейското турне тази година и тези репортажи значително щяха да подпомогнат рекламата на „Шен Юн“ за останалите европейски представления. Ето защо с цялата им работа, те не бяха успели да си тръгнат навреме. Аз лично разбрах, че Учителят не ги е пуснал да тръгнат навреме, докато не изпълнят задачата си.

Помислих си: „Учителят ме помоли да върна тези практикуващи, за да завършат репортажите си.“ Чувствах, че съм назначен за задачата, затова заключих: „Е, Учителю, щом искаш да го направя, тогава с радост ще го направя.“ В този момент усетих, че Учителят извършва гуандин върху мен, разплаках се от щастие и почувствах силната енергия. Цялата умора и разстроеното сърце изчезнаха, Учителят продължаваше да ми дава възможности. Бях наистина трогнат от състраданието му.

В онези стресови дни видях много конкретни доказателства че праведното ми съзнание може напълно да промени ситуацията, като ми позволи да правя неща, които при нормални обстоятелства са просто невъзможни. Трябваше да преодолея своите психологически и физически ограничения, да издържам на непрекъснатите несгоди, да се отърва от човешкото сърце, да поддържам ясно съзнание и да усещам, че Учителят е до мен на всяка стъпка.

Популяризирането на „Шен Юн“ беше отлична възможност да изпълним нашите обети и ни даде бърз напредък в самоусъвършенстването. Наистина оценявам, че Учителят ми предостави тази огромна възможност.

Благодаря ти Учителю! Благодаря ви, съпрактикуващи.


Есето е прочетено на Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.


Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.