Истории от древността: Нито една грешка не е маловажна

(Minghui.org)

Имало едно време един самоусъвършенстващ се, който практикувал в гора. С чисто и добро сърце той бил много усърден ден след ден: четял свещени писания под дървото, следвал законите и медитирал в покой.

За известно време обаче той често заспивал по време на медитация. Един ден, след като приключил с медитацията, полусънен той се изправил и тръгнал на разходка. Скоро пред него се появило езерце, изпълнено с цъфтящи лотоси. Цветята се полюшвали от вятъра, фини и красиви.

С радостно сърце в съзнанието на практикуващия се появила една мисъл: "Защо не взема едно цвете за себе си и да го сложа пред статуята на Буда? Ароматът ще ми помогне да постигам покой по време на медитация и ще се чувствам така, сякаш съм в рая."

Бавно се навел, взел едно хубаво цвете и го задържал пред гърдите си. Щастие изпълнило сърцето му и той тъкмо се готвел да си тръгне, когато чул тих и величествен глас: „Ти си самоусъвършенстващ се. Как може така небрежно да откраднеш цветето ми?".

Оглеждайки се наоколо, практикуващият се озадачил, тъй като не видял никого. „Мога ли да попитам кой е това? Защо каза, че цветето е твое?“ - попитал той празното пространство.

Спокоен, но тържествен гласът отговорил: „Аз съм богинята на лотоса. Всички цветя в това езерце бяха отгледани и подхранени от мен. Тъй като алчността се появи в ума ти, ти не успя да я потиснеш като практикуващ. Вместо това се отдаде на алчността си и ми открадна цветето. И въпреки всичко не изпитваш никакво чувство за вина. Как ще обясниш това?“.

Изпитвайки съжаление, практикуващият разбрал, че е сгрешил. Макар да смятал, че това е тривиална грешка, той се извинил, като се поклонил на празното пространство: „Ваше Величество, моля, простете греха ми. Отсега нататък никога няма да взема нищо, което не ми принадлежи.“

Докато се извинявал, непознат се приближил до езерото и промърморил: „Леле! Какви хубави цветя! Ако ги взема и ги продам, ще направя цяло състояние и ще си върна всичките загуби от хазарт!“.

Мъжът скочил в езерото и събрал всички цветя. С грубостта си той оставил голяма бъркотия след себе си. След това си заминал.

Зашеметен от видяното, практикуващият бил объркан, защото богинята не се намесила. Сякаш не разбрала какво се било случило току-що. Дори след като човекът си тръгнал, пълнатѝ тишина продължила .

Практикуващият попитал с объркване: „Ваше Величество, взех едно цвете и ме порицахте строго. Този мъж взе всичките Ви цветя и оскверни езерцето Ви. И все пак Вие не казахте нищо. Може ли да попитам защо?".

С тези думи практикуващият не можел да се контролира и негодуванието изпълнило сърцето му.

В празното пространство се дочул състрадателния глас от богинята: „На чисто бяло платно се вижда ясно дори мъничко петно. След като бъде почистено с упорити усилия обаче, чистотата му може да бъде възстановена. За мръсния парцал огромната заблуда е съсипала неговото качество и е осквернила природата му. Ето защо той вече не си струва усилията."

Ти, практикуващият, си като чисто бяло платно. Предупредих те, за да си наясно с неправдата и да я поправиш, защото недостатъкът е очевиден. Критиката ще ти помогне да се издигнеш и трябва да я приемеш с благодарност. А за комарджията, той е потънал в светския живот от много дълго, без никакво намерение да се разкайва. Това, което го очаква, е възмездие, а не моят съвет.“

Засрамен от думите си, практикуващият продължил да слуша внимателно лекцията на богинята: „Самоусъвършенстващият се първо изследва себе си, за да подобри собственото си поведение, вместо да гледа навън и да се фокусира върху действията на другите. Нали?".

Тогава практикуващият се просветлил, че гледането навън е причината да не може да постигне покой, докато самоусъвършенстването е пътят към освобождението.

Линк към оригиналната статия: http://en.minghui.org

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.