"Достойнството на Дафа" (С коментар от Учителя)

Minghui.org

Веднъж Учителят каза в една от лекциите си, изнесени извън Китай, че „Дафа има своето достойнство” и че „Не всеки може да получи Дафа”. Думите на Учителя ме ръководят през цялото време и ме карат да разсъждавам от гледната точка на Фа върху всяко мое действие и дума сред обикновените хора. След изоставяне на привързаностите си и идентифициране на собствените си проблеми, мислите ми стават по-съгласувани с принципите на Дафа. Всъщност това наистина има отношение към правилното разбиране на придържането към начина на живот на обикновените хора, правилното разбиране на истинската Доброта (Шан) и на рационалното разбиране на връзката между Фа-коригирането и личното самоусъвършенстване.

Заради преследването от злото аз отдавна съм бездомен и преживявам чрез финансова помощ от приятели. По време на празненствата за Деня на труда в началото на май съпругата ми и аз посетихме един роднина, за да разясним истината за Дафа и да намерим място, където да отседнем. За нещастие синът на роднината ни открадна няколко стотин долара от нас.

Съпругата ми предложи да погледнем навътре в себе си и каза, че инцидентът вероятно е станал така, че да елиминира някои от нашите представи или привързаности, или за да ни предупреди за нещо, което сме направили погрешно. Роднината ни и семейството му бяха силно обезпокоени и постоянно обвиняваха сина си. Съпругата ми се опита да утеши роднината: „Остави нещата така. Няма значение. Не го приемай твърде сериозно.” Почувствах, че думите ѝ по някакъв начин им позволиха да се измъкнат от всичките си отговорности. Помислих си: „По-лесно ли е на Дафа практикуващите да печелят пари? Или е по-малко грешно да бъдат откраднати парите на Дафа практикуващи? И накрая не е ли това същото, като да се насърчават старите сили?” Разбира се, трябва да се вглеждаме в себе си за собствените си пропуски. Но гледането в себе си не е без принцип; освен това за нас това не е оправдание да се отдадем на различни порочни елементи. Нашите приятели ни подпомогнаха финансово, за да можем да разясним по-добре истината за Дафа и през цялото време бяхме стриктни със себе си. Защо винаги трябва да мислим, че е наша вината, когато се сблъскваме с този вид проблеми? Не е ли истина, че злото се възползва от нашата Доброта и експлоатира пропуските в мислите ни? И така веднага споделих с роднината различното си мнение: „Детето трябва да поеме отговорността за кражбата на парите. Кражбата на няколко стотин долара е престъпно деяние. Не можем да толерираме това негово поведение. Ние сме толкова мили с него, а се оказва, че той е взел всичките ни пари. Това е поведение на напълно изродено същество; той трябва да поеме цялата отговорност. От друга страна се надяваме, че вие като родители няма да трябва да носите никакво психологическо бреме. Пожелаваме ви да сте живи и здрави.”

Знаейки позицията ми по този въпрос и усещайки твърдостта в нежните ми думи, роднината веднага ме заплаши, използвайки човешката си хитрост: „Страхуваме се, че детето е безразсъдно. Ако го докладваме на полицията, той може да разкрие истинската ви идентичност и да застраши безопасността ви.” Тогава съпругата ми наистина се притесни и се съгласи с казаното. Аз от моя страна видях отвъд очевидната му загриженост за нашата безопасност, която не беше нищо друго освен открита заплаха. Знаех, че мислите на роднината ми изобщо не са праведни. Ако се съгласях с него, всъщност щях да им навредя. Те се възползваха от нашата Доброта и нашите неправедни мисли, които се страхуваха да не бъдат докладвани и хванати от полицията. И така отговорих недвусмислено: „Надявам се хлапето да се върне. Ако не се върне до 24 часа, може да бъде неочаквано за него, но ще се осмеля да съобщя за кражбата му в полицията.” На следващия ден моят роднина ми каза, ще ни върне парите; ако не ги върнел, той нямало да може да се отсрами пред приятелите и роднините си до края на живота си. Радвах се, че той успя ясно да види принципите и спокойно приех парите, които той ни върна от името на сина си.

Когато споделихме нашия опит в самоусъвършенстването, една практикуваща ми каза, че съпругът ѝ винаги се намесвал в нейното самоусъвършенстване – като я е заплашвал, биел и проклинал. Сега той я принуждавал да се разведат. Попитах я: „Тъй като можеш да се справиш с това без недоволство или омраза, без да искаш имущество и без твоята праведна вяра в Дафа ни най-малко да бъде разклатена, от какво има да се страхуваш? Ти си Дафа практикуваща и имаш своето достойнство. Трябва ли един ученик на Дафа да бъде толкова Добър (Шан) и все пак да бъде беден, да спи на улицата и да моли за храна? Не угаждаш ли на порочните елементи, стоящи зад съпруга ти? Истината е, че много хора са дегенерирали. Колкото по-добра си с тях, толкова повече ще се възползват от теб и ще те преследват. След като си пречистила собствените си мисли, можеш да му кажеш открито и с достойнство: „Ако искаш да се разведеш с мен, само защото практикувам самоусъвършенстване във Фалун Дафа, решението е твое. Въпреки това имам правото да притежавам своя дял от цялото имущество на това семейство.” Междувременно можеш да изпратиш праведни мисли, за да изкорениш порочните елементи зад него. Просто опитай.” На следващия ден практикуващата ми каза, че когато се е успокоила и е казала това на съпруга си с откритост и достойнство, той онемял и бил шокиран и казал: „Мислех, че вие практикуващите не сте привързани към парите и собствеността.” Тя отговорила: „Разбира се, че не сме привързани към парите и собствеността. Но ти се възползваш от това, за да преследваш един ученик на Дафа. Ние не се страхуваме да имаме пари или собственост. Имам право на дял от всичко в това семейство.” Оттогава съпругът ѝ бил отбой и вече не бил толкова неразумен, колкото преди.

Чичо ми и съпругата му бяха практикуващи. Под силния натиск на забраната на Фалун Дафа от 22 юли 1999 г. те се уплашиха от злото и се опитаха да прикрият страха си с оправдания от рода на „Ръката не може да се мери с бедрото в състезание за сила” и „Това се нарича диктатура”. В сърцата си те знаеха доста добре, че Дафа е добър, затова все още го практикуваха, когато нямаше кой да ги види. Но те прикриваха привързаността си към страха чрез вършенето на различни ежедневни дейности, като практикуването на Тайдзи и танци, и се опитваха да оправдаят това като придържане към състоянието на човешкото общество. Когато някой обикновен човек заговореше за Дафа или дори наклеветеше Дафа, те се правеха, че не са чули, сякаш това нямаше нищо общо с тях или сякаш никога преди не са били част от Дафа. Те дори смятаха моите усилия да разяснявам истината за „въвличане в политиката”, „борба с хората” и т.н., и не искаха да имат никакви контакти с мен.

Един ден, когато посетих дома им, за да им дам новите статии на Учителя, чичо ми ме нахока и ме помоли повече да не идвам в дома им. Веднага им казах твърдо: „Вие се облагодетелствахте толкова много от практикуването на Дафа. Вие ясно знаете, че Дафа е най-праведен и че режимът на Дзян разпространява лъжи, но въпреки това все още гледате на Дафа с отвратителния манталитет на човешки същества. Все още ли имате човешка съвест? Заслужавате ли да бъдете Дафа ученици? Когато Дафа, който подобри както телата, така и съзнанията ви, бива увреден от злото, как можете да сте толкова безразлични и толкова да се страхувате да говорите за Дафа? Дори се страхувате от мен, роднина, който идва в дома ви. Все още ли сте достойни да бъдете хора? Аз открито практикувам самоусъвършенстване в Дафа с достойнство и без никакъв страх или уклончивост. Това, което спечелих, е уважението на колегите ми, на бившите ми ръководители и на полицията, която сега уважава Дафа и Дафа практикуващите; оставих образа на практикуващ, който живее живота си с откритост и достойнство. Въпреки че съм бездомен заради преследването, живея много благородно, либерално и благоденствам. Ами вие? Вие не живеете като хора или дори като призраци, а вместо това водите някакво гнило, жалко съществуване. Това нормално състояние ли е за едно човешко същество?” Строгите ми думи, изразяващи достойнството на Дафа и най-праведните мисли на един Дафа практикуващ, разтърсиха сърцата им и ги накараха веднага да видят собственото си неправедно отношение към Дафа.

Имаше една Дафа практикуваща, която напуснала дома си, за да утвърждава по-добре Дафа, и която отишла на среща със свой приятел с надеждата да му разясни истината за Дафа. Неочаквано родителите ѝ, съпругът ѝ, добрият ѝ приятел и ръководителят ѝ направили заговор с местната полиция и я изпратили в клас за промиване на съзнанието. Практикуващата осъзнала, че злото се опитвало да се възползва от нейната Доброта и от нейните чувства (чин) към нейните приятели и роднини, за да преследва нея, една Дафа практикуваща. Тя не била увлечена от човешките чувства и лицемерните думи на нейните близки и приятели, които твърдели, че правят това за нейно добро. Като ученик на Дафа тя утвърдила Дафа с риск за живота си и го направила с безстрашна праведна вяра. В същото време тя разобличила тяхното злонамерено поведение със своите праведни мисли и състрадание. Скоро, след като изкоренила намесата и порочните елементи, които ги контролирали от други измерения, тя им помогнала да осъзнаят грешките си и това от своя страна довело до незабавното ѝ освобождаване. Тези хора отново започнали да се отнасят добре с нея. Чрез този епизод тя не само излязла на свобода, но и спасила много същества, които били замесени в това.

Друг практикуващ отишъл в Пекин, за да утвърди Дафа. Той не могъл да намери място, на което да отседне, тъй като всички хотели изисквали лична карта и безопасността му щяла да бъде застрашена. Докато търсел място за нощуване, той се борил с един въпрос: „Това означава ли, че трябва да изтърпя повече трудности или пък означава, че трябва да изоставя определена привързаност? Той мислил за това от този ъгъл доста време, но все още не можел да го разбере. По-късно той си помислил: „Дойдох в Пекин, за да утвърдя Дафа – най-свещеното и най-праведното действие във вселената. Така че всичко трябва да бъде най-доброто, най-праведното. Как може да бъде позволено да не мога да си намеря място за спане?” Веднага след като му минала тази мисъл, той намерил страхотен хотел, който не изисквал лична карта.

Най-чистото и най-доброто състояние на съзнанието на един Дафа практикуващ може да разтопи дори диамант. Ако не преследваме трудности или премеждия и не считаме „мръсотията за красота”, достойнството на Дафа ще се прояви чрез нас. Това е така, защото след това няма да мислите, че ви дават Дъ (добродетел), когато ви бият; вместо това ще мислите, че преследват Дафа. Тогава няма да мислите, че ви дават Дъ, когато ви отнемат парите или имуществото; по-скоро ще мислите, че те умишлено нанасят вреда на Дафа и Дафа практикуващите. Когато ви вкарат в затвора, ще разглеждате това като преследване, което е насочено единствено към Дафа, а няма да го разглеждате като част от вашето самоусъвършенстване. Като цяло, трябва да разглеждате всяко проявление на злото от перспективата на Фа-коригирането; не трябва да им давате никакъв шанс да се възползват от неправедните ви мисли; и никога не трябва да се съгласявате с никоя форма на преследване на злото към вас.

През април миналата година бях измамен и затворен в център за задържания. По никакъв начин не чувствах, че ме разпитват, по време на изслушването. Напротив, показах напълно и успешно най-чистата Доброта на един Дафа ученик на всички там. Освен това главното ми съзнание беше толкова чисто, че бях в състояние да коригирам всичко неправедно във всякаква среда. Попитаха ме дали съм дошъл в центъра за задържания, за да повиша нивото си, и ми казаха, че всички практикуващи, които идват тук, смятат центъра за добра среда за повишаване на своите нива на самоусъвършенстване. Казах им директно: „Не, това изобщо не е място за някой благороден като мен. Бях измамен и отвлечен тук. Това е ирационално преследване срещу мен. Това по никакъв начин не може да бъде считано за добро място за повишаване на нивата в самоусъвършенстването на учениците на Дафа. Надявам се, че ще ме освободите възможно най-скоро.” Когато ме попитаха за семейното ми обкръжение, изредих всички професори, доктори на науките, студенти, президенти на университети и т.н. сред моите близки и роднини, като ги уведомих какви хора практикуват Фалун Дафа. Направих това, за да се опитам да им кажа, че ние, Дафа практикуващите, сме много талантливи хора; много от нас са сред елита на човешкото общество, а не са сред редиците на онези, които чувстват духовна празнота и търсят духовна храна. Винаги, когато казваха нещо, успявах да насоча разговора към темата как да бъдем достойни човешки същества. През цялото време ги ръководех с моята могъща праведна вяра и главно съзнание. В резултат на това те се развълнуваха, а очите им се изпълниха с уважение към мен. Те вече нямаха в съзнанията си никакво намерение да ме преследват.

В затворническата ми килия не обвинявах затворниците, че се бият помежду си. Вместо това се аргументирах пред тях: „Да отвърнеш със зли действия на злото може да научи хората само на зло, защото освобождаваш злото, което си претърпял от другите, към някой друг. Но ако отвърнеш на злото с Доброта, хората могат да научат Добротата и да имат светло бъдеще. Тъй като полицаите се преструват, че са добри с вас, докато всъщност не са добри в сърцата си, можете да почувствате тяхното зло и това, което сте научили, е зло. Ето защо принудителното превъзпитание не може да промени характера на човек. Фалун Дафа обаче може да промени човек фундаментално, предразполагайки го към Добротата завинаги и карайки го завинаги да копнее за Доброта и да гледа към Добротата.” След като казах това, затворниците спряха да се бият и от тогава станаха по-внимателни един към друг. Преди да бъда изпратен в центъра за задържания, бях чул много практикуващи да разказват истории за това как са популяризирали Дафа сред затворниците и за това колко лесно е за човек да повиши нивото си в затвора. Но когато бях там, наистина се зачудих как е възможно това да бъде място, на което да пребивава един практикуващ!

Затворите са пълни с мръсни думи и нечистотия от мислите и поведението на затворниците. Затова им разясних истината и ги запознах с Дафа чрез собствените си преживявания в самоусъвършенстването. Някои от тях обаче ми задаваха въпроси само с цел да убият време, което ме накара да си помисля: „Как мога да говоря за Дафа с всички, сякаш той е просто нещо обикновено? Не е ли това богохулство спрямо Дафа?” По този начин продължавах да мисля за рационалното разпространение на Дафа в затвора през целия период на задържането ми. И освен това, би могло такова мръсно място да бъде добро за самоусъвършенстването на нашите практикуващи? Имах силна идея в ума си, че трябва веднага да напусна това място и да направя каквото е необходимо за Дафа.

Веднага щом пристигнах в центъра за задържания, помолих охраната за разрешение да практикувам упражненията. Те не се съгласиха и инструктираха тъмничаря да ме наблюдава. Без да бързам да практикувам, използвах възможността да разясня истината за Дафа, когато пазачите ме извикаха за да разговарят с мен. Разказах им за същността на самоусъвършенстването в Дафа, разбих техните мисли и представи, които са били оформени по различен начин от злото, коригирах всичко, което не беше праведно в съзнанията им, и окуражих тяхната добра страна. По това време имах мисълта, че трябва да разтопя злото в умовете им с най-чистото, най-доброто състояние на съзнанието ми. Много пъти, когато няколко пазачи се събираха около мен, им разяснявах истината и окуражавах тяхната Доброта с моето радостно настроение и свързаността си с Добротата.

Постепенно всички те се промениха, включително полицаят, когото затворниците ненавиждаха и считаха за най-покварен. Той ми каза: „Можеш да практикуваш 10 минути в моята смяна. Но не повече.” Казах му: „На десетата минута тъкмо съм започнал. Това не е достатъчно.” „Тогава най-много петнадесет минути.” Усмихнах се. Знаех, че нямаше нужда да споря повече – те се променяха. И нямаше разлика между обещание за 15 минути или за един час. Тъй като винаги изглеждах щастлив, пазачите ме помолиха да не се усмихвам пред затворниците от страх, че няма да успеят да се справят добре с тях. Казах им, че съм такова оптимистично същество, което се култивира в Дафа и че това е моята истинска природа. Тъй като винаги изглеждах радостен, когато разговарях с полицията, затворниците се страхуваха, че имах някаква специална връзка с полицията, тъй като затворниците, включително онези, които бяха най-силни физически, можеха само да наведат глави, докато разговаряха с полицията, а още по-малко можеха някога да се усмихнат. По този начин това, че ме следяха, представляваше само формалност, която не постигаше нищо. Когато практикувах упражненията, полицаите дори ми помагаха. Затова затворниците просто не можеха да разберат какви козове криех в ръкава си.

По-късно дойдоха инструкции от началниците да бъде засилено наблюдението върху мен. Тогава пазачът на килията ме помоли да не разпространявам Дафа сред затворниците. Казах: „Няма да кажа нито дума на някого, освен ако не бъда попитан.” Знаех, че хората са любопитни и че ще ме питат за това. Освен това Дафа е изпълнен с достойнство и не можем да говорим за него навсякъде, сякаш това са някакви обикновени думи и фрази. По този начин пазачите инструктираха тъмничаря да съобщи на килията, че на никого не е позволено да задава въпроси за Фалун Гонг. Наистина не казах нищо и продължих да мисля за Дафа, докато работех, с усмивка на лице през цялото време. Работех спокойно по 18 часа на ден, усмихвайки се и не изричайки нито дума. На следващия ден тъмничарят побърза да съобщи на пазача: „Медитационната сила на този човек е твърде силна. Когато той не каза нищо, никой от нас не успя да каже нещо.” Наистина, нямах никакво усещане за натиск във или извън високите стени на затвора. Ясно разбирах, че трябваше да си тръгна от там. Съзнанието ми беше спокойно, като наподвижна вода, но и толкова свободно, колкото исках. Нищо не можеше да повлияе на съзнанието ми. Казах на затворниците: „Не знаете продължителността на присъдите си, докато всичко, което ме касае, е в моите ръце. Всъщност всичко, което трябва да направя, е да кажа „няма да практикувам повече” и ще ме освободят. Но само защото отказвам да го кажа, съм затворен тук.” Всяка дума, която изрекох и всичко, което направих, спечели уважението на полицията и затворниците. Никой не докладваше за мен, когато практикувах. Полицаите не казваха нищо, дори ако ме видеха да практикувам.

Една вечер беше мой ред да съм дежурен. Беше много горещо. Затова повях на тъмничаря и на затворниците, които спяха около мен. За моя изненада тъмничарят изведнъж скочи на крака и панически ми каза: „Господине, моля ви не ни повявайте. Това е срещу принципите на Небето.” Спрях веднага и вече не го разглеждах като нещо добро, което трябваше да правя. След един месец бях освободен. Когато си тръгнах, пазачът на килията не посмя да дойде при мен, защото ронеше сълзи. Тъмничарят почувства, че е жалко, че не е похапнал за последно заедно с мен. Записах писанията на Учителя, които успях да си спомня, и му ги оставих.

Обратно в полицейската подстанция ме караха да пиша за отношението си към Фалун Гонг, затова защо съм практикувал упражненията на Фалун Гонг в центъра за задържания и затова защо съм разпространявал Дафа в затвора. Ясно видях злите им намерения. Затова написах само мислите си за Дафа и отказах да напиша нещо друго. Те го прочетоха и казаха, че това не може да бъде одобрено. Те казаха, оскърбително, че не съм разумен, че се осмелявам да пиша по този начин и че ще ме осъдят на три години принудително превъзпитание. Казаха, че това е неприемливо и ми го върнаха, искайки от мен да го пренапиша. Не приех нито един от аргументите им и в съзнанието си отхвърлих всичко, което казаха. Мислех, че молбата им да го пренапиша означава, че не съм го написал с достатъчна решителност и твърдост. След това написах в самото начало: „Мисля, че Фалун Дафа е най-великото самоусъвършенстване по праведен Фа в цялата история.” Съсредоточих цялото си сърце в тези думи. Това беше моят отговор на злото. Незабавно бях освободен.

Миналия октомври ръководителите на провинциалния офис на „Управление 610” ме помолиха да разговарям с тях. Третирах ги с праведна вяра и мъдрост през цялото време. Когато споменаха неучтиво името на Учителя, им казах със спокоен и рационален, но непоклатим тон: „Трябва да уважавате моя Учител. Това е в основата на нашата беседа. В противен случай разговорът ни не може да продължи.” Те ме погледнаха в очите и видяха непоколебимата праведност иззад спокойствието ми. Те промениха начина, по който говореха. Въпреки че всички говорехме и се смеехме безгрижно, всъщност се борехме, за да видим кой е по-мъдър и по-смел. Всяка дума беше като проблясък на кинжали и мечове. Всяка дума беше капан. Те разговаряха с мен по този начин през целия ден с крайната цел да сковат главното ми съзнание и да получат от мен това, от което имаха нужда. Но аз от самото начало бях напълно наясно с истинските им намерения и успях да разложа техните схеми и интриги с мъдростта, дадена ми от Дафа. В спокойните разговори имаше многобройни заплахи, но единственото, което изразих, беше праведната ми вяра в Дафа. Накрая те не успяха да намерят никакъв пропуск или нещо, от което да имат нужда, и можеха само да се откажат. Тогава им казах спокойно: „Докато все още имате поне малко доброта и коректно отношение към Фалун Дафа, ние, Дафа практикуващите, ще ви предложим спасение.” Те нямаха друг избор освен да изкажат благодарността си към мен.

По-късно отидох в дома на една практикуваща в друг град. Съпругът ѝ е специалист в определена научна област, ръководител и доктор на науките. След като прочете някои от статиите ми за споделяне на опит, той прояви голямо уважение към мен. Той освободи за мен най-хубавата спалня и кабинета си, където написах много статии за споделяне на опит в спокойна среда, за да утвърждавам Дафа. А той всъщност се премести в малка стая с лоша вентилация, където работеше върху плановете за развитие на своя отрасъл на науката. Много практикуващи не можаха да го разберат и отбелязаха: „Той изобщо не беше щастлив, когато бяхме в дома му. Без значение кой е дошъл в дома му, той щеше да уреди този човек да спи в тази задушна малка стая. Не си представям, че той е бил толкова добър с теб и ти е дал най-добрата стая. Наистина ми е трудно да повярвам.” Според моето разбиране, когато всичко, което проявите пред едно човешко същество, е рационалността, мъдростта, спокойствието и достойнството, които притежава един Дафа ученик, това човешко същество със сигурност ще прояви уважение към Дафа. Причината, че той се отнесе към мен толкова добре, беше, че въплътих мъдростта и достойнството на Дафа. Въпреки че нямах много познания в неговата научна област, се опитах да го насоча да мисли за своята област от различни гледни точки, използвайки мъдростта, която бях получил чрез самоусъвършенстването си в Дафа. Казах: „Професоре, имам малко познания във вашата област на научни изследвания, но разбирането ми за нея, което по-рано развих, е по-задълбочено от това на всеки от докторантите, които обучавате. Дори и самият вие нямате такава широта в мисленето си. Цялата ми мъдрост идва от Фалун Дафа.” Казах му шеговито: „Професоре, трябва да ми дадете докторска степен.” Професорът се усмихна, казвайки, че ще изучи добре „Джуан Фалун”.

За „Достойнството на Дафа”

Идеите в статията на този ученик са отлични. Ето как Фа-коригирането се различава от личното самоусъвършенстване. Междувременно споделянето демонстрира солидната основа, изградена в личното самоусъвършенстване на практикуващия. Ако не притежавате Добротата (Шан), която има един Дафа ученик, значи не сте самоусъвършенстващ се. Ако един Дафа ученик не може да утвърди Фа, тогава той не е Дафа практикуващ. Докато разобличавате злото, вие също спасявате всички съзнателни същества и довеждате до съвършенство собствените си райове.

Ли Хонгджъ
17 юли 2001 г.


Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2001/7/25/12527.html?fbclid=IwAR1lbTJxo20WhQFtbdHDtlMNAy-WPMgANO8JVh_t1Q4qYap_ra-XvM2Evdk

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.