Предизвикателство в самоусъвършенстването

Уважаеми Учителю,
Скъпи съпрактикуващи,

Казвам се Силвия и практикувам Фалун Дафа от 2013 година.

Това есе е едно предизвикателство за мен. Него и много други предизвикателства, които срещам, откакто практивувам Фалун Дафа, се стремя да преминавам с осъзнатост, че искам да се подобря според Фа принципите, а не просто да се докажа на себе си или някой друг.

Винаги съм смятала, че не съм добра в писането и че не мога да излея душата си в няколко страници. А може би и защото не обичам да „разтягам локуми“ или не искам да досаждам на хората. Но скоро осъзнах, че това е просто моя представа, която имам за себе си. Учителят казва:
„Когато е трудно да се понесе, можеш да го понесеш. Когато е невъзможно да бъде направено, можеш да го направиш“. (Лекция Девета „Джуан Фалун“)

По същия начин ми беше трудно да започна и мислех, че няма какво да споделя, а всъщност съм имала много силни преживявания и просветления в процеса на самоусъвършенстване, за които бих могла да разкажа.

Началото

Започнах да практикувам Фалун Дафа много естествено, влезе леко в живота ми и въпреки че в началото, докато четях книгата, имах някои съмнения, знаех, че точно това съм търсила. Първите два месеца много плаках, всичко ме натъжаваше, усещах се не добър човек. После разбрах, че това е било пречистване, както и физическата болка, която изпитах. Имах хроничен цистит, пиех билки в продължение на години, но той се изостряше и често настивах. Когато изпълних упражненията в парка за трети или четвърти път, получих ужасна криза. Болката се разрази с пълна сила. Това продължи 2 дни и след това спря, спря напълно. До ден днешен не съм усещала помен от тази болка – а не се пазя, правя упражнения на всякакви условия, ходя леко облечена и просто не се замислям за това.

Първото просветление, което получих, беше на четвъртия месец, след като започнах да практикувам. Докато четях книгата, изведниж осъзнах, че съм практикуваща Фалун Дафа –тогава го усетих с цялото си същество, все едно че ме обля някаква невидима вода – мисълта, че се самоусъвършенствам в Дафа беше толкова осезаема. След време се сетих, че това може би е гуандин, за който говори Учителят в Четвърта Лекция на „Джуан Фалун“:
„Онези със свръхестествени способности или тези, които са чувствителни, могат да го усетят по време на сън или по друго време като топло течение, което ще се спусне внезапно от върха на главата по цялото им тяло.“

Спомням си как започнах в началото да променям себе си съзнателно, в ежедневните ситуации – беше предизвикателство за характера ми и в същото време много интересно. Аз съм (или много ми се ще да кажа „бях“) много своенравна, не влизах първа в конфликти, но ако някой ме нападнеше, реагирах в своя защита. Смятах смирените хора за глупави или страхливи – сега знам, че смирението означава сила.

Започнах промяната, като чисто физически не реагирах в критични ситуации, вътрешно врях, но външно не реагирах. Не винаги ми се получаваше, дори сега не винаги се справям както бих искала, но се старая. След време видях промяната. Тя се беше получила неусетно – когато няколко пъти бях успяла да не реагирам в случаи, когато някой или нещо ме дразнеше, след това тези ситуации вече не ме разстройваха, просто не ме докосваха. Учудвах се на всичко това и че всичко става така естествено. Сега вече си знам, че даден тест ще ми се появява докато не го премина.

Егото

Още преди да получа Дафа, вече имах зараждащо се желание да започна да се смирявам и да потискам огромното си его. Четиридесет години бях живяла с чувството за собствено достойнство и гордост, което понякога прерастваше в горделивост. Мислех си, че това е нещо много благородно в характера на човек. И когато прочетох за пръв път „Джуан Фалун“, едно от нещата, които най-много ме впечатли, беше историята за Хан Шин. Тогава осъзнах, че достойнството е съвсем друго нещо и че егото е огромен товар, който носим цял живот – то тежи, прави ни уязвими, наранява ни, обижда ни, заради него ние нараняваме другите. Осъзнах, че колкото повече се отказвам от егото си, толкова по - лека и свободна се чувствам. Учителят ни учи да не оставяме име и да не търсим отплата, стремя се да следвам думите му, както и да следвам принципите на Дафа – да живееш според Великия Закон – вече това за мен е достойно.

Тестът на живота и смъртта

Бях практикувала една година, когато една от най-близките ми приятелки се разболя от рак на гърдата, оперираха я, направи всички видове лечения и сега се чувства добре. Беше ми много трудно и много мъчно за нея, но вече знаех, че това е нейната карма и че трудностите в живота ѝ не бяха случайни. По онова време си мислех, че ако не беше практиката, щях единствено да плача и да я разстройвам още повече. Но тогава се усещах стабилна, говорех спокойно с нея и дори ѝ казах, че няма да се държа с нея като с болна, че няма да я съжалявам; говорех ѝ че е възможно човек да се избави от страховете си, дадох ѝ да чете книгата, но тя просто не вярваше в това. Тя ми каза, че отстрани е лесно да се каже, но когато се случва с теб е съвсем различно.

Дали за да усетя болката ѝ и този страх или заради друго, една нощ сънувах, че аз самата съм болна от рак. Беше от тези сънища – реалистичен и разтърсващ - ходех разплакана по улицата, бях уплашена и се чудех как сега ще кажа на мъжа си. И тогава в съня си аз се сетих: „Аз съм практикуваща, нищо ми няма.“ И в същия миг всичко изчезна, а аз продължих да си спя, дори не се събудих. Впоследствие разказах съня си на една съпрактикуваща, която ми помогна да се просветля, че това е бил теста на живота и смъртта.

Болестна карма

Два или три пъти съм проявявала болестна карма, под формата на тежък грип. Обикновено ме стоварва за 2 дни, цялото тяло ме боли, изгарям отвътре и не мога да мръдна от леглото. Изтърпявам го, знаейки, че това е заради нещо лошо, което съм направила в миналото и че трябва да платя и да се пречистя. След това внезапно отминава.

В момента, в който пиша тези редове, имам друг вид болестна карма – един дерматит, който получих като момиче и се проявява като червени изпръхнали петна, не много забележими, около веждите и ушите ми. Допреди да започна практиката съм ги мазала с всичко, което се продава в аптеката, но без резултат. От тогава не използвам нищо, те излизат по-рядко, но са по-големи. В момента обаче те са толкова големи и обострени, както никога досега, придружени с усещане за пареща и сърбяща болка. Опитвам се да се успокоя, знам всичко – от къде идва това, защо е и какво ми носи, и твърдо вярвам, че ще мине, но ми е трудно.

Видях коренът на този тест, а именно , че в предстоящите дни ще се виждам с много хора, някои от които ще ме питат с какво го лекувам. Ако бях сама вкъщи, щях по-лесно да го изтърпя, но аз трябва да се виждам с хора и те да ме виждат в това състояние. Мисля си каква моя привързаност е свързана с това – може би суетата ми. От друга страна не искам да изглеждам нелепо в очите на хората, като им казвам, че не взимам лекарства и по този начин да накърнявам името на Дафа. Опитвам се да не анализирам много нещата, да ги оставя на естествения ход, а аз да правя, каквото трябва.

В момента съм спокойна, но има моменти, в които се обърквам, чудя се дали съм на прав път, дали не съм спряла или поела в грешна посока. Чувствам, че не правя за Дафа толкова, колкото трябва, че не разяснявам истината на достатъчно хора. И когато тези мисли започват да преобладават и да ме правят неспокойна, се появява чудото – усещането, че Учителя е до мен и ме подкрепя. Както тази сутрин например, когато четях лекцията “Преподаване на Фа във Ванкувър, Канада 2003 г.“, Учителят казва:
„Не мислете нищо и не се притеснявайте за нищо. Учителят е състрадателен и той определено ще нареди за вас това, което е най-доброто.“

И тогава се чувствам благодарна и знам, че всичко има смисъл и всички неща се случват, както трябва да се случат.

Като обобщение бих искала да споделя най-важното за мен, а именно благодарността си, че получих Дафа! Той промени моята представа за всичко, промени моите тяло и съзнание. Фалун Дафа е моята същност. И въпреки крачките, които съм направила, виждам още колко много път имам да извървя. Старая се да съм усърдна и когато се препъна, ставам и продължавам с желанието следващия път да се справя по-добре. Преди много се осъждах, като не можех да премина някой тест, но осъзнах, че това също е привързаност. И все пак не трябва и да се успокоявам много, а да се държа под око, защото балансът е много важен и лесно може да се изгуби. Учителят казва:
„Трябва да сте стриктни към себе си. В самоусъвършенстването по Буда Фа трябва да напредвате енергично.“ („Джуан Фалун“, Лекция Девета)

Бих искала да приемам нещата естествено, да имам по-малко желания, да нямам лоши мисли и да преглъщам смирено болката – това е моето разбиране в момента от моето ниво.

Благодаря ви, Учителю! Благодаря ви, съпрактикуващи!


Есето е прочетено на Осмата българска Фалун Дафа конференция за споделяне на опит в Пловдив, 2019 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.