Опитът ми от представянето на международната изложба „Джън-Шан-Жен“ в България

Казвам се Мартин Гарчев и практикувам Фалун Дафа от седем години.
Бих искал да споделя с вас опита си като координатор на международната изложба „Изкуството на Джън, Шан, Жен“ и представянето на изложбата в България през 2018 г.

Когато започнахме да избираме зали за изложбата се оказа, че в един от градовете сме се спрели на зала, от която бяхме получили отказ преди няколко години. Видях това като аранжировка на Учителя, казах си, че миналото няма значение и че срещата с управителя на залата трябва да се осъществи. С приятел практикуващ обсъдихме на кратко към какво да се придържаме на срещата и едно от нещата беше нашата откритост и истинност. Когато пристигнахме на уреченото място, се срещнахме с мъж и жена, които не бяха присъствали на срещата преди три години. За наша голяма изненада този човек носеше комунистическа значка. Помислих си, че ми се привижда, но това на практика също нямаше значение, докато просто следвахме аранжираното от нашият учител. Както вече казах се придържахме към откритост и достойнство, които трябва да имаме като практикуващи. След кратък разговор въпросният човек призна, че точно той е отказал изложбата преди 3 години, поради политически причини. Тогава му обяснихме, че това, което показваме на хората, е прекрасно изкуство с много добри техники и то просто разказва истории и че ние нямаме никаква политическа насоченост.

Когато човекът разбра това, и че всичко, което правим е от сърце и със собствени усилия, той се успокои и дори предложи да ни помогне с откриването и да ни предостави залата безвъзмездно. Тогава бях щастлив, че този човек се позиционира на правилната страна и още по-щастлив че сме последвали Учителя. Също тъка мисля, че нашето праведно и открито съзнание му позволи да се разкрие и той. По времето на търсене на зали имаше и намеси на доста места, но с праведни мисли, като се подкрепяхме, успяхме на намерим зали в градовете, които бяхме избрали.

Когато дойде времето да вземем картините от съседна държава, всичко изглеждаше наред. Пътувахме до там, взехме ги и си тръгнахме обратно. Влизайки в България, установихме, че изведнъж времето се беше влошило и имаше снежна буря. Бусът, с който пътувахме се завъртя на пътя, поради снеговалежа, но нищо лошо не се случи. Знаех че Учителят ни пази.

Изхождайки от това, че Учителят ни пази, си спомням, че когато пътувах към изложбата в различни градове, винаги много ми се приспиваше, но почти не съм спирал шофирането си. Неведнъж Учителят ме събуждаше точно преди да катастрофирам. Знаех, че не мога просто да разчитам по този начин ако аз самият не съм праведен. Полагах усилия в култивацията си, изпращах праведни мисли, но не успявах винаги да уловя от къде идваше намесата. Само знаех, че трябва да се свърши тази работа и затова казвам, че в тези и много други моменти разчитах на закрилата на Учителя.

По времето на редене на картините и откриването на изложбата, Учителят ми разкриваше много привързаности. Например по време на откриване на изложбата аз винаги се притеснявах, което до някъде беше нормално, защото нямах никакъв опит в откриване на изложби. Но разбирах, че нещо не е наред. Притеснението беше силно, поради което гласът ми ставаше много тих и трудно ме чуваха хората. Също тъка директно бях блокиран и всичко от съзнанието ми беше изтривано, всичко, което исках да кажа на откриването. Тогава разбрах, че това е причинено от моята привързаност към слава и също така от моята репутация, която не ми беше лесно да изоставя, но го разбирах. Заех се с тези привързаности и след като ги отрекох и елиминирах, поне на това ниво, тонът ми се подобри и не се притеснявах чак толкова.

Друг случай, в който отново видях моята привързаност към репутацията, беше по време на друго откриване на изложбата. Когато почти беше станало време за откриването, в галерията все още нямаше никакви хора. Тогава започнах да се притеснявам и когато погледнах навътре в себе си, открих, че там е отново моята репутация, която ми казваше, че ще се изложа много. Това се случваше 10 минути преди откриването и няколко приятели излязоха да канят хора в галерията. Хората изведнъж започнаха да влизат и за няколко минути галерията се напълни. Всичко мина наред. Отново бях шокиран от силата на Дафа.

Благодаря, уважаеми Учителю,
Благодаря, скъпи Дафа съпрактикуващи.


Есето е прочетено на Осмата българска Фалун Дафа конференция за споделяне на опит в Пловдив, 2019 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.