Последиците от преписването на будистките писания с нечисто сърце

Minghui.org

Преди 1000 години в Япония имало генерал на име Тошиюки Фудживара. Той също така бил талантлив поет. Китайската калиграфия била въведена в Япония по време на династиите Суй и Тан и, наред с традиционната китайска култура, тя била дълбоко почитана. Изучаването на китайска калиграфия станало мода в Япония и се превърнало в школа за изкуство. Фудживара също бил почитател на калиграфията.

След като будизмът се разпространил в Япония, много японци започнали да го изучават и да преписват будистки писания. Фудживара проявил голям интерес към това и някои от приятелите му го помолили да препише будистки писания за тях. Той преписал на ръка около двеста части от будистките писания (около два тома).

Призован в Отвъдното

Един ден Фудживара починал, но той чувствал, като че ли духът му все още е жив. Двама пратеници от отвъдното, носещи лошо предчувствие дошли при него. Те го вързали и го отвели. Разстроен от лошото отношение, Фудживара попитал какво е направил, за да заслужи това. "Ние не знаем - казал единият от служителите. - Ние само следваме заповедите да те арестуваме. Но някога копирал ли си будистки писания?“

Когато Фудживара признал, че е правил това, пратеникът попитал: „Колко си преписал?“. „Копирах две книги по молба на моите приятели“- отвърнал Фудживара. „Тогава, ето затова те призовават в отвъдното“ - казал служителят.

Докато те ескортирали Фудживара в мълчание, около 200 призракоподобни войници, облечени в брони, галопирали на коне. Очите им проблясвали от ярост, а устните им били червени като огън. Треперейки от страх, Фудживара почти припаднал.Те се насочили право към него.

Когато Фудживара попитал: „Кои са тези войници?“, пратеникът отговорил: „Това са хората, които те помолиха да препишеш будистките писания. Те са се надявали, че като те помолят да направиш това, ще придобият добродетел и ще се преродят в един по-добър свят, или ще станат божества, или ще се родят отново като хора. Но ти не си бил старателен, когато си преписвал писанията. Не си спрял да ядеш месо и си държал в себе си всякакви желания. Умът ти се е скитал със случайни мисли и е бил изпълнен с демонични сексуални представи. Поради това те никога не са натрупали някакви добродетели и са завършили така, както ги виждаш сега. Мразят те и са те докладвали на отвъдното . Търсейки отмъщение, те са поискали ареста ти. В противен случай, ти никога не би бил повикан тук."

„Какво ще се случи с мен?“ - попитал Фудживара в жалък страх. "Винаги задаваш глупави въпроси - отговорил пратеникът. Те ще те нарежат на 200 парчета с мечовете си и всеки ще вземе порция, съдържаща частица от сърцето ти. Болката ще е непоносима."

„Как мога да бъда пощаден?“, попитал той. "Не знам - отговорил пратеникът, - не мога да ти помогна."

Фудживара крачел напред-назад и тогава забелязал река. Била черна като мастило и миришела противно. Той попитал пратеника: „Защо водата е толкова черна и зловонна?“.

Пратеникът отговорил: „Водата е мастилото, което си използвал да преписваш писанията. Писанията, преписани от хора с ясен и спокоен ум, всички са приети от небесата, но тези като твоите, копирани с мръсно съзнание бяха хвърлени в пустошта. Дъждът отмил мастилото и създал тази река."

Фудживара бил съкрушен да чуе това. Той заплакал и попитал пратеника: „Какво мога да направя, за да бъда спасен? Моля, помогнете ми.“ Служителят казал съчувствено: „Много съжалявам за теб, но си натрупал много греховна карма. Наистина не мога да ти помогна." Точно тогава някой им казал да побързат.

Скоро пристигнали пред порта. Вътре имало много хора, които били вързани или в окови. Те били дошли от много различни места и мястото било пренаселено.

Даване на Обет за промяна

200-те войници гледали Фудживара с омраза в очите, нетърпеливо очаквайки да го накълцат. Ужасен, Фудживара попитал отново пратеника: „Сигурен ли си, че няма нищо, което мога да направя?“. Пратеникът казал: „Е добре, би могъл да опиташ да дадеш обет, като обещаеш, че ще препишеш четири книги от писанията.“ Така Фудживара направил обет в сърцето си, преди да прекрачи портата, че ще препише четири книги от писанията, за да компенсира грешките си. Скоро той бил отведен в двореца на ада.

Един служител излязъл и попитал: „Това Фудживара ли е?“. „Да, той е“ - отговорили пратениците. Служителят изказал недоволство, че са се забавили, след което попитал: „Фудживара, слушай внимателно. Каква добродетел си натрупал в човешкия свят?“.

"Нищо особено - отговорил Фудживара. - Преписах само 200 части от будистки писания.“ Служителят казал: „Времетраенето на живота ти все още не е приключило, но ти си призован тук, защото си преписвал будистките писания с мръсно съзнание. Сега ще те предам на онези, които са те докладвали, и ще ги оставя да се справят с теб, както те желаят. “

Скован от страх, Фудживара казал: „Обещах да препиша четири книги от будистките писания, но съм завършил само две. Призован съм тук, без да изпълня обета си."

"Това истина ли е? Донесете ми книгата със записи" - наредил служителят. Огромна книга била донесена. Докато той я прелиствал, Фудживара надникнал и видял, че всеки един грях, който някога е извършил, е записан и нямало никакви деяния на добродетел - чак на самия край, бил обетът, който той направил преди да влезе в двореца на ада.

Служителят казал: „Много добре, този път ще ти дам шанс. Можеш да се върнеш, за да изпълниш своя обет, но наистина трябва да постъпиш, както обеща.” При тези думи 200-те войници изчезнали мигновено. Служителят подчертал още веднъж: „Трябва да изпълниш своя обет, когато се върнеш в човешкия свят!“ С тези думи Фудживара бил освободен.

Вечно Разкаяние и Съжаление

Когато Фудживара се върнал обратно към живота в човешкия свят, видял жена си да плаче тъжно. Той се чувствал сякаш току-що се е събудил от сън, но всичко в съня все още било толкова ясно. Той си мислел „Този път трябва да препиша бедистките писания с чисто сърце.”

Постепенно Фудживара си възвърнал здравето. Той приготвил четката си, мастилена пръчка, хартия и мастилен камък, за да копира писанията. Помолил някой да нарисува специални линии на хартията, за да може да пише изкусно. С течение на времето обаче, Фудживара отново забравил обета си. Често спирал да преписва и излизал да търси гейши за удоволствие. Малко по малко той забравил всичко, което се случило в отвъдното. Животът му скоро приключил и той умрял.

След малко повече от година Ки но Томонори, известен поет на Хейян уака, видял насън Фудживара. В съня той изглеждал много странно и ужасяващо. Фудживара му казал: „Върнах се в човешкия свят, след като обещах да копирам четири книги от будистките писания. Но понеже нямах силна воля, продължих да мързелувам с мръсно съзнание. Тъй като не успях да изпълня обета си, трябва да бъда наказан и сега изпитвам непоносима болка.”

„Ако се съжалите над мен, моля, намерете хубава хартия и помолете монаха в храма „Мицуи” да препише четири книги от будистки писания за мен.“ Тогава той избухнал в плач. Ки но Томонори се събудил в студена пот. Станал на разсъмване, намерил малко хартия и отишъл да види монасите в храма „Мицуи”. Щом един от монасите в храма видял Ки но Томонори, казал: „Е, аз щях да изпратя някого към вашия дом, но вие сам сте дошъл. Това е прекрасно.“ Ки но Томонори попитал: „Има ли нещо, което искате от мен?“. Монахът му казал: „Сънувах снощи Фудживара и той ми каза, че е трябвало да препише четири книги будистки писания с уважение, но поради мързел той умрял и сега страдал в ада заради греховете си. Фудживара също ми каза, че имате хартията и ме помоли да препиша писания, за да намаля греховете му. Той плачеше и ми каза да ви помоля за това."

Ки но Томонори казал на монаха какво е видял в собствения си сън. Двамата заплакали. Монахът взел хартията и преписал будистките писания с чисто и искрено сърце. По-късно Фудживара отново се появил в сънищата им и им казал: „Благодаря и на двама ви. С тази добродетел, сега аз имам малко облекчение от непоносимата болка." Той изглеждал много по-добре и на лицето му имало малко щастие.

* Heian waka– уака е японска поема (основна форма на литературата) от периода Хайян

Източник на историята: Юджи Ший Моногатари от Япония


Статията на английски език: https://en.minghui.org/The Consequences of Transcribing Buddhist Scriptures with Little Respect
Линк към оригиналната статия: http://www.minghui.org/不敬心书写佛经的后果

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.