Самоусъвършенстването не е в победите и радостите

Казвам се Ивелина и срещнах Дафа през 2014 г. Тогава беше един особено деликатен и откровено тежък момент за мен. Интересното е, че не съм търсила, нито съм се интересувала от култивационни практики, нито някога съм се определяла като религиозна и това беше изцяло ново за мен.

Срещата ми с Дафа по онова време много ми помогна да се отдалеча от емоциите и личната си обида, което сега намирам за смешно, за да мога да помогна на майка си, която беше болна, както и да приема печалния край на живота ѝ. В сегашния момент се чудя как може да съм била толкова егоцентрична, че да не съм разбирала, че държанието ѝ е плод на болка, а не на лошо отношение към мен. Процесът тогава беше може би по-бърз, но някак естествен и ми помогна, макар да не разбирах повечето неща, да видя колко много страда тя и да спра да мисля толкова много колко страдах аз.

„Това предполага, че с това човешко физическо тяло човек ще страда, но тъй като всеки идва от майчината утроба по този начин, никой не знае, че това е страдание.“ („Джуан Фалун“, лекция девета, „Хора с велико вродено качество“)

Иска ми се да ви споделя за трудностите, които изникват и се опитват да ме спират, и които работят да изковат в мен сърце на велико състрадание, търпение и мъдрост. Работата е там, че това все още не е станало, защото след всеки малък уж успех ми се дава да разбера, че има още много да се желае. Стандартът се вдига на всяка крачка и това, което е било достатъчно днес, утре е вече просто незначително.

„За всяко ниво съществува различен критерий. Ако искате да достигнете по-високо ниво, трябва да изоставите лошите си мисли и да изчистите мръсните си неща, за да се асимилирате с изискванията на стандарта на това ниво. Само постъпвайки по този начин, можете да се издигнете.“
( „Джуан Фалун“, лекция първа, „Защо вашият гонг не се повишава с практиката ви“)

Истината е, че това е доста трудно и когато човек, поне такова е моето усещане, започне да се асимилира по-добре, започва и по-добре да вижда недостатъците и пропуските си. Започваш да имаш по-високи изисквания към себе си, но готов ли си да се откажеш от привързаностите, за да отговориш на тези изисквания…

Поглеждайки назад, а и към настоящата ситуация, мога да кажа, че може би една от най-трудните ми за преборване привързаности е егото, това да защитавам позицията си, да защитавам „правилното“, да изисквам и другите да осъзнават или разбират неща, които аз намирам за „страшно елементарни“, както и понякога да негодувам и да се тормозя от слабостите в другите – и практикуващи, и обикновени хора. Борбата с тези не много дребни неща е изтощителна и много често надвисва над съзнанието ми и ми причинява не само психически, но и физически дискомфорт. Състраданието е единственото, което ми е помогнало да отслабя и изчистя този товар, за да освободя и насоча силите си към работа за Дафа и към собственото си усъвършенстване и състояние.

„Тъй като култивирането на Шан може да породи огромно, великодушно състрадание, а когато се развие състрадание, човек открива, че всички същества страдат, по този начин Буда школата развива желанието за предлагане спасение на всички същества.“
(„Джуан Фалун“, лекция първа, „Чигонг е предисторическа култура)

В началото на своето усъвършенстване ми беше много трудно да толерирам приятелките си, някои от които имаха много силни емоционални реакции, които споделяха с мен, като се оплакваха и очакваха да ги подкрепя и да им симпатизирам… Това представляваше голямо изпитание за мен: да седя там и да слушам колко силно те са засегнати от неща, които не са чак толкова сериозни. Седях там и се чудех защо си го причиняват и защо държат да се измъчват така, вечно хвърлени в най-черните сценарии. Това продължи един значителен период, в който с голямо нежелание ходех да се виждам с тях. Не помня кога точно ми стана по-лесно, но помня, че нещо подобно се случи и по отношение на съпрактикуващите – вече имах някакъв тренинг, но в съзнанието ми го имаше възприятието, че това са практикуващи и за тях стандарта е друг. Благодарение на Учителя обаче успях да осъзная, че практикуващите, както всеки, имат своите препятствия и все пак ние всички сега се учим да преодоляваме тези препятствия, за да бъдем по-добри. Как може да не проявявам разбиране и състрадание към хора, които все пак са намерили сили в себе си да преобърнат нещата и да се завърнат към по-чистата си същност.

Но макар в някакъв момент да съм отстранила част от тази привързаност, това не значи, че тя е изчезнала напълно. След време тя пак се проявява и пак ме тества и си играе с мен. Осъзнаването на проблема е само една крачка, предстоят още много. Все още ми се случва да се чувствам обезсърчена или изнервена защото някой, особено практикуващ, действа в изблик на емоция, импулсивно и без да мисли за човека отсреща. И тогава едно гласче в мен ми казва – а ти за кого се мислиш, че се възмущаваш. Логиката ми говори едно, но остатъците от емоцията и егото все още се чуват някъде там в опити да се надигнат.

Това се проявява особено много и в личния ми живот, където всяка малка победа носи със себе си още безброй тестове и възможности да каля търпението и състраданието си, както и способността да понасям трудности.

Тази година сключих брак, почти една година след като се запознах със съпруга си, и макар да изглежда, че е станало бързо и следователно не особено трудно, тази една година беше изпълнена с тестове за мен. Когато се запознах със съпруга си, той ми сподели, че има две деца от предишната си връзка, която беше приключила повече от половин година преди това, заради което аз предположих, че е логично всичко там да е било вече изчистено и вкарано „в релси“. Това обаче беше само мое разбиране без да отчитам, че хората са различни и не са оформени според моите представи. Двамата със съпруга ми изтърпяхме много чести сцени, обвинения, опити за манипулации, обиди, нападки, забрани, условия и други изпитания от страна на бившата му жена… Малко по малко се разкриваха и причините за всичко това и в мен се надигаше едно страшно негодувание към съпруга ми, че е позволил да има място за сегашните ни изпитания – бях много засегната от тази негова „слабост“ и желание да отложи всичко това до момента, когато „ще има причина да си го причини“ (както той сам каза). Наистина бях много засегната, може би малко както се чувствах преди - в ситуацията с майка си. Въпреки че изобщо не бях съгласна с действията и словесните нападки, аз не бях озлобена към бившата му жена, за което благодаря на Дафа и Учителя, но все пак държах него отговорен. Все още негодувам срещу част от поведението му, макар някои от обосновките му да имат логика – процесът е много труден, защото става въпрос за баланс. Балансът между моето състрадание и разбиране, това да проявя търпение, но и в същото време - да не позволявам на едно зло да надделее. Много е трудно да оставиш нещата просто да се случват! Много е трудно и да прецениш кое е да вървиш според естествения ход на нещата, и кое е да си пасивен, заради собствения си моментен комфорт, а още по-трудно е да вярваш в добрия и праведен изход от нещата, когато изглежда, че лошите елементи се вихрят необезпокоявани. Спомням си обаче, че в началото, когато всички тези неща все още бяха нови за мен, казвах на съпруга си:

„… едно праведно съзнание може да покори сто злини“
(„Джуан Фалун“, лекция трета, „Обладаване от духове или животни“)

Сега разбирам, че това е нещо което не трябва да забравям и в което трябва да вярвам неотклонно, защото ако си позволя да проявя съмнение, то е равносилно на това да дам власт на злото, което само дебне и чака своята възможност.

Още един невероятен урок ми бе даден тази година – урокът за печалба и загуба:
„Загубата, за която обикновено говорим, не е загуба в тесен смисъл на думата. Когато човек говори за загуба, той си мисли за даряване на някаква сума пари, за подаване на ръка на онези, които са в нужда, или да нахрани просяк на улицата. Това също е форма на даване и форма на загуба. Но то се отнася само до по-малка заинтересованост от въпроса за пари и притежания. Отказването от богатство е, разбира се, аспект на загуба, при това относително главен. Но загубата, за която ние говорим, не е ограничена само до този тесен смисъл. Като практикуващи в хода на самоусъвършенстването има толкова много привързаности, които трябва да бъдат изоставени, като манталитета за самоизтъкване, завистта, манталитета за съревнование и разпалеността. Много различни привързаности трябва да бъдат изоставени; загубата, която обсъждаме, е загуба в широк смисъл. В целия ход на самоусъвършенстването трябва да се освободим от всички привързаности и различни желания на обикновените хора.“
(„Джуан Фалун“, лекция четвърта, „Загуба и печалба“)

В началото на пролетта на тази година неочаквано разбрах, че съм бременна. Със съпругът ми бяхме говорили на тази тема, но аз бях убедена, че си има ред на нещата – първо ставаме законно семейство, а след това увеличаваме броя му. Това беше и предмет на не много кратките ни дискусии за подписването, тъй като за него това не беше от особено значение и беше само подпис. И така за моя изненада се оказа, че съм бременна, което беше повод да повдигна по-належащо въпроса кога точно ще подпишем. Съпругът ми беше щастлив от тази изненада, а аз бях изненадана и притеснена, защото все още имаше много неуточнени неща, които ме тормозеха и бяха обхванали съзнанието ми. Една демонстрация на упражненията обаче промени това, когато по време на 5-то упражнение бях убедена, че съм чула пулса на бъдещото бебе. Това ме изпълни с радост, но до края на тази същата седмица тази радост изчезна – плодът беше спрял да се развива, пулс така и не беше засечен и се наложи да бъде отстранен. В деня, когато го разбрах, бях много тъжна и се чувствах виновна, че съм подходила с толкова страх и недоверие. За мое учудване успях да приема ситуацията много бързо и да приема, че така е трябвало да стане – отчасти благодарение и на съпруга ми, който каза, че макар да е много тъжно, така е станало и ще опитаме пак. Аз от друга страна приех това и като знак, че нещата трябва да се случват праведно – семейството е преди децата.


Заради този инцидент обаче лекарката ми поиска да си направя изследване, което определя генетичната предразположеност към проблеми със съсирването на кръвта. Когато те излязоха, се оказа че имам умерен риск по няколко показателя, заради което лекарката ми заяви, че от момента, когато разбера, че отново съм бременна, трябва всеки ден през цялата бременност да си слагам инжекции. Това ме разтърси из основи – това беше абсолютна лудост и проява на пълната нерационалност на този покварен свят. Как беше възможно заради една вероятност нещо евентуално да се случи, тя да очаква от мен да прибягна до такива медикаменти. Излизайки от кабинета ѝ се чудех как да кажа на съпруга си и какво ще правя, ако той настоява да я послушам, а аз съм убедена, че това е просто поредния жесток тест на старите сили:
„Като истински практикуващи трябва да разглеждаме нещата от много високо ниво вместо от перспективата на обикновените хора. Ако повярвате, че сте болни, това наистина може да стане причина да се разболеете. Така е, защото щом приемете, че сте болни, нивото на вашия шиншин ще бъде високо колкото това на обикновените хора.“
(„Джуан Фалун“, лекция шеста, „Култивационна лудост“)

Сетих се също и че Учителят е говорил, че старите сили, с цел да тестват практикуващите, могат да накарат изследванията им да изглеждат зле (по памет). За себе си бях убедена, че това е тест и че като практикуващ, аз не трябва да се поддавам и се молех на Учителя за помощ. И тази помощ дойде – съпругът ми каза, че не е съгласен „да се тровя с такива неща“, струваше му се прекалено след само един такъв случай и че ако отново стане така – тогава ще помислим. Бях толкова облекчена и толкова благодарна на Учителя. Говорихме също и че макар той много да иска да имаме дете, не е съгласен това да става на всяка цена, което ми даде още повече увереност и спокойствие.

Сега на мен ми остава да вярвам в Дафа, да вярвам в доброто и че праведното ще надделее. Продължавам да се боря със своите изпитания всеки ден, за да мога да дам своя принос за Дафа и спасяването на съзнателни същества чрез отговорността, която ми е възложена с Дафа проекта, по който работя като координатор на преводите за “falundafa.org”. Благодарение и на тази работа успявам по-добре да огранича намесите от странични фактори, както и от собствената си мисловна карма.


Благодаря на Учителя за уроците и подкрепата!


Есето е прочетено на Осмата българска Фалун Дафа конференция за споделяне на опит в Пловдив, 2019 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.