Как се справям с трите неща, излежавайки доживотна присъда

Здравейте Учителю!
Здравейте съпрактикуващи!

Срещнах Дафа през 2016 година, благодарение на съпрактикуващ, бивш затворник в старозагорския затвор, практикуващи от града и съдействието на затворническата администрация. От тогава се опитвам да правя трите неща, които трябва да прави един практикуващ „Фалун Дафа”. От самото начало бях учуден и радостен от промените и въздействието, които оказа Дафа върху мен. По това време бях в неособено добро състояние, тъй като преди година и половина бях загубил по-големия си брат след дълго боледуване от рак. Бях сам в килия, доживотно осъден и имах време да мисля за всичко.

Прочитайки „Фалун Гонг”, усетих и разбрах със сърцето, че това е нещото, което ми е липсвало и товас, което съм търсил цял живот! Прочетох и „Джуан Фалун” и тогава осъзнах на колко много въпроси съм намерил отговор! Намерих смисъла да продължавам да живея, да се боря със себе си, да се опитвам да спазвам принципите на Дафа и да се освобождавам от привързаности.
В Първа Лекция от „Джуан Фалун“ Учителят ни учи:
„Да ви кажа истината, целият процес на самоусъвършенстване за един практикуващ е процес на непрекъснато изоставяне на човешки привързаности. В обикновеното човешко общество хората си съперничат, мамят се и се нараняват един друг заради малка лична изгода. Всички тези начини на мислене трябва да бъдат изоставени. Особено за тези, които изучават практиката днес, тези начини на мислене трябва да бъдат изоставени дори в още по-голяма степен.“

Четейки лекциите на учителя Ли, срещайки се макар и веднъж седмично с практикуващи от града, практикувайки упражненията на Фалун Дафа, промените у мен не се забавиха. На втория месец от началото на практиката ми рязко отказах тютюнопушенето. Пушех повече от 30 години, понякога и по две кутии цигари на ден, но решаващо въздействие ми оказаха думите на Майстор Ли:
„Не искаме ли ние, практикуващите, да пречистваме телата си? Ние трябва постоянно да пречистваме телата си и постоянно да напредваме към високи нива. Въпреки това вие все още вкарвате това в тялото си – не вървите ли така в посока, противоположна на нашата? Още повече, че това е и силно желание. Някои хора също знаят, че не е добро, но просто не могат да се откажат. Всъщност нека ви кажа, че те нямат правилни мисли, които да ги водят, и за тях няма да е лесно да се откажат по този начин. Като практикуващ защо не го вземете за привързаност, която трябва да бъде изоставена, и да видите дали можете да се откажете. Съветвам всеки: ако истински желаете да се усъвършенствате, трябва да се откажете от пушенето от сега нататък и ви гарантирам, че можете да се откажете.“
(„Джуан Фалун“, Лекция седма)

Едновременно с цигарите спрях и ежедневните дози кафе. Два пъти по шест месеца не ядях и месо, въпреки че съм в затвора и изборът на храна е оскъден.
Наложи ми се да отида на зъболекар и се оказа, че трябва да ми се извади нерв. След отказа ми да ми бъде поставена упойка и двамата със зъболекарката с почуда открихме, че не изпитвам болка. Те ми казваше, че трябва да изпитвам силна болка, защото обработва костта под зъба, но такава нямаше! Знам, че Учителят ме е предпазил, за да не се наложи да ми бият упойка.

След около година практика, през която имах цялото си време за изучаване и практикуване на Фалун Дафа, режимът ми беше сменен с по-лек и ме преместиха в група с други лишени от свобода. От една страна се радвах, че след 10 години изолация вече няма да съм сам, че ще контактувам и с други хора, на които ще мога да кажа за Фалун Дафа, а от друга - знаех, че вече никога няма да имам спокойствието и времето изцяло да се посветя на практика. След преместването ми конфликтите и тестовете, на които бях подлаган, станаха ежедневни. Понякога се справях добре, друг път - не чак толкова. Опитвах се да не забравям, че съм ученик на Ли Хонгджъ и поведението ми трябва да бъде в съответствие с Фа.
След още година и половина ме преместиха в група, в която лишените от свобода работят. Така станах хлебар в затвора. Преместиха ме в друг коридор, с други хора в килия, с работа и постоянна ангажираност. Сутрин ставам в 05:30 часа и вечер се прибирам в 18:30 часа. Времето ми се разпокъса и се притесних, че работата ще попречи на практиката ми. В последствие свикнах и нещата се наредиха, но не до степента, до която бях стигнал - ежедневно да изучавам и практикувам Фалун Дафа.

Забелязах в себе си промяна, повлиян от многото обикновени хора в отряда, работата, задълженията и т.н. Отпуснах се в практикуването. Започнах да ставам нервен и раздразнителен и сам се улавях, когато кажа или направя нещо нередно.
Тук в затвора сме няколко практикуващи и всеки вторник администрацията ни е осигурила възможност да се срещаме със съпрактикуващи от града. Ходейки редовно на тези срещи, забелязах, че един от практикуващите (също лишен от свобода) не идва на няколко от сбирките ни. Съвсем добронамерено го попитах защо е престанал да идва, а той, смеейки се, ми отговори, че вече се е просветлил и няма нужда да идва. Отвърнах, че щом е стигнал до просветление – добре. Но вътрешно това много ме подразни, защото знаех, че е идвал на нашите сбирки с други цели и се е представял за практикуващ, за да гони личния си интерес. Външно не го показах, но много му се разгневих и го наругах на ум. Това, че ползва името на Дафа, за да постигне по-добро положение за себе си и по този начин злепоставя Дафа, предизвика негодуванието ми!

След около 2 -3 дена, през които аз не му говорих, сутринта изпитах толкова рязка и силна болка в кръста, че извиках и събудих другите в килията. Успях някак да стигна до леглото, но се изпотих няколко пъти! В онзи ден не отидох на работа. Дежурният надзирател ми предложи да ме заведат на лекар, но аз не можах да мръдна и всяко движение ми причиняваше режеща болка в кръста. Предложиха ми да извикат лекар на място и да ми бие инжекция. Отказах категорично да приема каквито и да е лекарства и инжекции – обясних им, че съм практикуващ Фалун Дафа. Замислих се за поведението, мислите и държанието ми през последните месеци и разбрах, че не е наред. Погледнах навътре в себе си и почуствах, че не винаги съм се държал според Фа. Влязох и в конфликт със споменатия „практикуващ” за битови проблеми, като му повиших тон и държах нещата да се случат според моите представи. Не можах да постъпя както ни учи Учителят:
„Ако се сблъскаме с тези проблеми, не бива да си съперничим и да се борим като другите. Ако постъпите също като този човек, не сте ли обикновен човек? Не само не бива да си съперничите и да се борите като него, но и не трябва да изпитвате негодувание срещу него в сърцето си. Наистина не бива да мразите този човек. Ако го мразите, не сте ли разстроени? Не сте спазили Търпение. Ние практикуваме Джън-Шан-Жен, а вие не сте имали дори и малко състрадание.“
(„Джуан Фалун“ – Лекция четвърта)

Успях някак си да се изправя и да помоля Учителя за помощ пред снимката му. Прочетох една глава от „Джуан Фалун”, изпратих праведни мисли и направих четирите упражнения. Болката в кръста ми изчезна и даже моите съкилийници не вярваха на случващото се. Казваха, че не биха повярвали, ако не се бе случило пред очите им. До вечерта всичко отшумя и даже можех да подскачам на място.
Започнах отново да практикувам и изучавам Фалун Дафа редовно, като се стремя да спазвам принципите на практиката. Скоро ми попадна една лекция на Учителя, която не бях чел и искам да завърша с част от нея:
„Нека се върна на темата. Говорех за връзката между старите сили и мен. Старите сили видяха, че според Фа принципите на формиране, застой, упадък и унищожение космосът ще се запъти към финалния си стадий. За да се спасят, те започнаха да организират това още от далечна епоха. Никой не знае кой съм. И аз не знам кой съм. Никое същество никога не ме е виждало и никое същество никога не ме е наричало с каквото и да било име. Нямам нито форма, нито име и съм различен от всичко, което изгражда което и да било същество в космоса. От гледна точка на съзнателните същества в космоса аз нямам нищо. Може би когато космосът го няма, само аз ще съм там. Аз нямам нищо. Никое същество не знае кой съм. Но без мен космосът не би съществувал. Причината, поради която съм дошъл тук, е да спася всички съзнателни същества по време на Фа коригирането в момент, когато колосалната небесна твърд на космоса се разпада.
(Преподаване на Фа при обиколката на Северна Америка, Ли Хонгджъ, март 2002 г.)

Благодаря ви съпрактикуващи! Благодаря на величествения ни учител, че предоставя възможността на всички да се усъвършенстваме!


Есето е прочетено на Осмата българска Фалун Дафа конференция за споделяне на опит в Пловдив, 2019 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.