Благодарение на Дафа се възстанових след автомобилна катастрофа

Поздрав, Учителю Ли Хонгджъ!

Казвам се Таня от Чепеларе. Практикувам от лятото на 2015 год.

От 1-ви октомври 2018 год. отстанах без работа. Не се разстроих, защото осъзнавах, че е аранжирано от Учителя, а и защото имах нужда от почивка - като мениджър на хотел бях подложена на различни изпитания и стрес като например три данъчни проверки и 2 пъти Инспекция по труда в рамките на 3 месеца, ситуации с клиенти, с подчинени, с шефове, проверки и изкушения. Колкото повече изучавах, толкова повече се сгъстяваха изпитанията. През лятото ме изпратиха в хотел на морето, където работният ден беше минимум 12 чaса. Докато бях на работа в хотела преодолях стари нагласи .... от невъзможното за мен ранно ставане започнах да ставам в 5.30 ч., за да правя упражненията, за да имам време и да изучавам...

Но все „нещо” ми пречеше да направя двоен лотос на 5-то упражнение... На моменти се чувствах точно като „заседнала на място”. Търсих причината, включително се изследвах за евентуална завист към сестра ми, която още на първата година седна в двоен лотос. В началото се измъчвах, че не мога. С времето преодолях желанието да й подражавам, но все още не успявам да открия причината и привързаността, която ме блокира.

През зимата, в този свободен от работни ангажименти период, започнахме ремонт в къщата ни. Едновременно с това , сестра ми преминаваше изпитание свързано с болестна карма и се подкрепяхме взаимно като ежедневно изучавахме заедно „Джуан Фалун“ и правехме упражненията.

Участвахме на организираните три национални изучавания и на събития за разясняване на истината в различни градове на страната.

На националното изучаване в гр. Пловдив поставих въпрос относно забавянето на вече направени преводи на лекциите на Учителя, които не се качват на сайта. Поводът беше направен от мен превод на Преподаване на Фа в Женева 1998 год. Изпитвах гняв към координатора на проекта, че бави качването на превода на сайта и по този начин лишава практикуващите от възможността да четат. Бях казала на координатора, че съм без работа и имам свободно време да превеждам. Желаех да преведа други, все-още непреведени лекции от началните години на преподаването на Учителя, но не получих съгласие и друга лекция. Изпитвах негодувание и гняв, заради мълчалнанието и на двамата отговорници - координатора и редактора. Продължавам да не разбирам тяхното отношение, но заедно с конфликта открих своето желание да контролирам, а заедно с него се прояви скрита агресия.

Два месеца по-късно, на националното изучаване в гр.Пещера като част от програмата на изувачаването беше включена частта „Въпроси и отговори от Преподаване на Фа в Женева 1998 год.”
Проследявах редакцията на превода, като четях своя „оригинален” превод, за да видя доколко и как е поправен. Откривах, разбира се, различния прочит и разбиране, или други незначителни поправки и вътрешно се съгласявах или ги отхвърлях. Не се сдържах, когато на 2 пъти в редакцията на превода беше променен смисъла на текста. Тогава направих гласен коментар- споделяне пред останалите практикуващи. За съжаление на това изучаване не присъстваха нито координаторът на проекта „преводи” , нито редактора по този проект. Очаквано – не се получи дискусия по проблема със сътрудничеството по преводите и нямаше как да получа отговор. Но тази ситуация разкри други мои привързаности- страх от провал и страх от критика т.е. страх от загуба на репутация.

Разбрах също, че макар преди 2 месеца да бях открила привързаността на егото „желание да контролирам и да доминирам”, не бях се освободила...

Така дойде 12.05.2019 год. Бях на село, за да се погрижа за лозите. По обяд, когато рядко се среща човек, на път за агроаптеката изневиделица ме връхлетя кола. Ударът дойде толкова силен в страничната врата, че повдигна колата и я завлече към каменния зид на съседите. От устата ми неволно се отрони „олеле”! Но то не беше от страх...Не се уплаших и здраво стиснах волана, защото с главата си изкъртих огледалото за обратно виждане. Посипаха се стъкла върху главата ми. И една педя преди да се разбия челно, колата спря. Казах си „Нищо ми няма, Учителят ме спаси”, но вратата беше деформирана в посока на ребрата ми, така че не можех да я отворя и сляза от колата. И тогава ме проряза болка в слабините. Повторих си „добре съм, аз съм Дафа практикуваща”, но усещах, че инцидентът не е маловажен. Обадих се на 112.

Обадих се на майка ми и сестра ми, които бяха на 80 км. далеч - в Чепеларе, за да кажа за катастрофата, защото осъзнавах, че няма да мога да се справя сама. Тогава усетих някакъв пристъп на паника и се опитах да се измъкна от другата врата. Разбрах, че не мога да стъпя с левия крак.

Дойде пътна полиция и линейка. Помогнаха ми да се кача в линейката. И тогава отказах на лекарката да ми сложи система. Казах „няма нужда” и започнах да й обяснявам, че практикувам Фалун Дафа и че този инцидент за мен е разплащане на карма. Казах й, да не притеснява, че ако се наложи, ще разпиша отказа си. Разказах й за преследването в Китай. Не беше чувала за практиката, но каза че вярва в чудеса, защото тя е преборила рак и затова работи в „бърза помощ”, за да спасява и помага на хората като лекар.

Закараха ме в болница в Пловдив. При движение болката ставаше ужасно силна. Обработиха кървящите рани на лявата ми ръка и мишница. Отказах да ми снимат главата, защото нямах болки там. На рентгеновата снимката на таза се видя, че има счупване, но без разместване. Докторът каза – 45 дни на легло и без стъпване на левия крак. Вътрешно знаех, че няма да е така.

От момента, в който ме сложиха на болничното легло си включих аудиолекциите. Беше 4 следобяд. Тъй като нямах слушалки, си сложих телефона до ухото и така започнах от първа. Започна силно да ме тресе и заедно с това усещах, че нещо се извлича и напуска тялото ми. Беше осезаемо и отново благодарих на Учителя за спасението. Първото денонощие бях сама в болничната стая и така в будно състояние и насън чух първите 3 лекции. Тялото ми беше силно натъртено и болезнено, не можех да мръдна. Постижение беше да помръдна краката си дори от глезените.

На следващия ден в лежащо положение направих 1-во и 3-то упражнение. Дойде жена за планова операция на прешлен, на която разказах за Фалун Дафа. Оказа се, че още преди 5 години, когато търсела лек за болната й от рак сестра, са й разказали практикуващи в Стара Загора. Но сестра й не повярвала, а тя започнала да прави упражненията, но не прочела философията на Дафа и така малко по малко се отказала.

На вечерната визитация дойдоха да ми правят инжекция. Отказах и ядосах дежурната сестра. Обясних й, че сам професорът е потвърдил, че няма да има операция. Наложи се намесата на лекаря. На следващия ден сутринта отново направих 1-во и 3-то упражнение и до обяд започнах да свивам краката до коляно. Не можех да фокусирам да чета и продължих с аудиолекциите.

Изписаха ме на 3-тия ден и ме прибраха с линейка в село, защото не можех да се грижа сама за себе си. Останах на ръцете на майка ми и сестра ми. След още 5 дни, вече правех 4–те упражнения седнала. Постепенно започнах да фокусирам и да изучавам с четене. Възстановявах се изключително бързо, но един ден майка ми видя, че на компютъра си чета „Джуан Фалун“ и последва буря - гняв и люта кавга.

Мъчително ми е да разказвам, защото, преди още аз да прочета „Джуан Фалун“, сестра ми беше запознала нашата майка с практиката и тя беше прочела самостоятелно книгата. Майка остана твърда в последованието на източното православие, но не можеше да се примири, че ние със сестра ми поехме пътя на Дафа практикуващи. Не вярваше в спасението ми чрез Дафа, а смяташе, че това изпитание ми е „наказание” и „предупреждение”, защото съм се отклонила от християнството. Беше гневна и разстроена и дори не чуваше въпросите ми какво щеше да бъде, ако ме бяха взели в „другия” свят, тогава за какво щеше да плаче и да се тръшка, ако не бях сред живите?

Обикновено аз също се гневях, но този път гневът го нямаше. Беше странно... бях спокойна и изпитах състрадание. Мислено благодарих на Учителя за прекрасното усещане.

Анализирайки ситуацията осъзнах, че в процеса на култивацията съм подценявала изпращането на праведни мисли. Много ми помогна споделянето на практикуващ, публикувано на сайта Минхуей. Осъзнах също привързаност към перфекционизъм в подреждането на градината, в разточителство на енергия към поддръжка на тревата и растенията в двора. Обичам да работя в цветния ни двор и да си говоря с растенията.

Осъзнах привързаността да се състезавам сама със себе си – да съм бърза, да си поставям и изпълнявам свръх задачи, да изпитвам удоволствие от моженето.

След подобни сблъсъци на тема нашето практикуване, водим дълги разговори за духовните ценности, за християнството и за отклоненията на човешкия морал, за това, че отдавна вярваме в прераждането, а това също е отклонение от наложената религия. И макар майка ни да се съгласява и да се помиряваме, обикновено сме нащрек, защото не желаем ние да сме повода за нов раздор.

Ние с майка не летяхме до Единбург, защото не можах да направя крачка. За няколко дни се чувствах малко виновна за съсипването на пътуването по повод 80-годишнината й, макар да знам, че нищо не се случва случайно.

Възстанових се за 50 дни и захвърлих патериците. На контролния преглед лекар-невролог обяви възстановяването ми за медицинско чудо. Нормалното възстановяване на случаи като моя отнемало 6 месеца. Аз използвах случая да обясня за Фалун Дафа.

“Така че може да се случи да ви блъсне кола, когато излезете навън, да паднете от покрив или да се срещнете с някаква друга форма на опасност – всяка от които би била доста опасна. Истинската духовна практика не е толкова лесна, колкото може би сте си представяли; прогресът не се случва само като го пожелаете. Така че може да се сблъскате с непосредствена, смъртна опасност, след като наистина започнете духовното пътуване...”
.....
„Значи сега знаете какво ви давам като ваш учител. Моите духовни тела непрекъснато ще ви защитават, докато не дойде денят, когато можете да се защитавате, в който момент ще бъдете на път да надминете светския свят във вашата практика и да постигнете просветление. Трябва да се възприемате като истински практикуващ, за да може това да стане възможно. "

(Джуан Фалун, 2018 английска версия, Трета лекция)

Приемам с благодарност всичко, което ми се случва... чувствам великата милост на Учителя, когато минавам през изпитания, включително и това, че сестра ми е практикуваща. През изминалите години съм имала ситуации, в които съм била в толкова безпомощно физическо състояние, че тя ми е чела на глас, за да се вдигна.

Благодаря, Учителю Ли!


Есето е прочетено на Осмата българска Фалун Дафа конференция за споделяне на опит в Пловдив, 2019 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.