Удивителни преживявания при култивирането във Фалун Дафа

Minghui.org

Започнах да практикувам Фалун Дафа преди 19 години през юли 1999 г. - същия месец китайският комунистически режим започна преследването на духовната практика.

Боледувах от базедова болест, която доведе до сърдечни проблеми. Често припадах. Някой ми предложи да практикувам Фалун Дафа. За щастие имаше място за правене на упражненията на Дафа близо до мястото, където работех.

Докато правех упражненията на Дафа, някой донесе едно бележка. Всички се скупчихме заедно. В нея пишеше, че правителството ще забрани Фалун Дафа.

Някои заявиха, че ще спрат да практикуват, но други бяха решени да запазят вярата си. Те ми казаха, че ще правят упражненията зад киното в 03:00 часа сутринта на следващия ден.

Преследването на Фалун Дафа скоро започна и всички държавни медии започнаха да клеветят Фалун Дафа и неговите последователи.

Удивително преживяване

Взех назаем от мой колега книгата „Джуан Фалун”, но не можех да виждам ясно думите. Всички казваха, че тази книга е чудесна, но защо не можех да виждам думите ясно?

Точно тогава пред очите ми се появи силна светлина и вече можех да виждам думите ясно.

Непоколебима вяра в Учителя и Дафа

Въпреки че започнах да практикувам Фалун Дафа през 1999 г., не знаех колко е важно четенето на книгата и как да се усъвършенствам, затова здравето ми не се подобри особено много. Краката ми бяха подути до коленете, а коремът ми беше подут от необичайно натрупване на течности.

Една сутрин през 2003 г. припаднах и бях отведена в болницата. В състояние на полусъзнание видях една млада медицинска сестра да ми помага да изхвърля излишната вода, която се беше събрала в тялото ми. Исках да си отида у дома, защото знаех, че Учителят ще да ми помогне, но служителите на болницата отказаха да ме изпишат.

На следващия ден лекарят информира семейството ми, че умирам. Но аз все пак настоявах да си отида у дома, тъй като твърдо вярвах, че Учителя се грижи за мен. Накрая ми беше позволено да си отида у дома на четвъртия ден.

През четирите дена прекарани в болницата, четях „Джуан Фалун” ежедневно. Можех да чета само по един абзац наведнъж, тъй като бях твърде слаба. Постепенно бях в състояние да чета повече от „Джуан Фалун” и заболяването ми изчезна.

Учителят ме подтиква да бъда усърдна

По принцип ставах в 03:00 часа сутринта, за да правя упражненията. Една сутрин алармата ми звънна, но аз не исках да ставам. Точно тогава чух един глас, който звучеше като на някой от Северен Китай, да крещи: „Ставай! Ставай!”

Помислих си, че гласът идваше отвън, затова излязох на балкона, за да видя кой беше там, но не можах да видя никого. След това отидох от задната страна на къщата и погледнах навън към пътя, но там нямаше никого. След това осъзнах, че Учителят беше този, който ме беше повикал. Тъй като живея в провинция Хънан, която се намира в Южен Китай, рядко срещам някого, който да говори на северен диалект.

Туморът изчезна

В стомаха ми имаше бучка с големината на юмрук и понякога трябваше да я стисна с ръка, ако ме болеше твърде много. Преди да започна да практикувам Фалун Дафа, болката на няколко пъти ме беше накарала да губя съзнание.

Един ден получих разстройство. Кървях, но не чувствах дискомфорт. Бях доста спокойна, тъй като знаех, че Учителят пречиства тялото ми. Тогава твърдата субстанция в стомаха ми изчезна.

Възстановявайки се от нараняване за няколко часа

След като започна преследването, много китайци повярваха на лъжите на Комунистическата партия и на пропагандата срещу Дафа. Затова всеки ден излизах навън, за да разказвам на хората за Дафа и преследването.

Едно лято, преди да изляза навън, случайно настъпих една бамбукова пръчка и в пръста на крака ми се заби треска. Имаше много кръв, така че помолих внука ми да ми подаде няколко кърпички. Извадих бамбука и притиснах раната с кърпичката.

След това помолих Учителя за помощ: „Учителю, ще ходя да разяснявам истината. Моля те, не позволявай на раната да ми повлияе.” Когато излязох, не усещах болка и след като се прибрах у дома, кракът ми се беше възстановил.

Когато разговарях за Дафа и преследването с един мъж на средна възраст, той ме изслуша внимателно и след това извади тънка книжка от джоба си. Това беше копие на „Минхуей Уикли”. След това той извади личната си карта и каза: „Знаеш ли с какво се занимавам? Отговарям за въпросите, свързани с Фалун Дафа.”

Разбрах, че е полицейски служител. Той ми каза: „Внимавай. Трябва да мислиш за своята безопасност. Вярвам на това, което е написано в книгата. Синът ми имаше здравословен проблем, но сега се възстанови, благодарение на вярата в Дафа.”

Съпругът ми се облагодетелства от моето практикуване на Дафа

Съпругът ми работеше в една строителна фирма. Един ден те използвали кран, за да вдигат метални листове. Съпругът ми правел някои проверки по безопасността, когато един младеж отпуснал куката твърде рано и на главата на съпруга ми се стоварили метални листове и го повалили на земята.

Всички мислели, че той е умрял и дори съпругът ми каза, че е трябвало да умре. Когато се изправил, той опипал главата си и открил, че дори каската му не била огъната. Когато се прибра вкъщи, той ми каза: „Днес за малко не умрях. Учителят беше този, който ме предпази!”

Друг път от една висока сграда в процес на строеж падна метален прът. Прътът леко одраска окото и бузата му. По-късно той ми каза: „Ако Учителят не ме беше предпазил, днес можеше да умра.”

Линк към оригиналната статия:

http://en.minghui.org/html/articles/2019/1/10/174577.html


Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.