Западен практикуващ: някои прозрения за самоусъвършенстването, докато участвам в медии

(Minghui.org)

Поздрави, почитаеми учителю! Поздрави на приятелите практикуващи!

Започнах да практикувам Фалун Дафа през 2013 г. Около година след като станах практикуващ, започнах да пиша и превеждам статии за Информационния център на Фалун Дафа в България. Преди това превеждах филми в България и винаги съм чувствала, че писането е моята страст.

Главният редактор на проекта имаше повече от осем години опит в писането за американския Epoch Times и умееше да управлява медии. Бях много развълнувана да участвам в този важен проект, тъй като вярвах, че имам известни умения за писане. Предполагах, че всичко, което напиша, ще бъде прието и публикувано.

Скоро обаче, след като главният редактор пое ръководството, тя остро разкритикува статиите и преводите ми. Многократно ми ги връщаше, но не ми даваше никакви съвети или предложения за това какво съм направила погрешно или как мога да се подобря. Винаги казваше: „Поучи се от начина, по който аз редактирах твоята работа“ или: „Прочети други статии, за да се научиш как да напишеш твоята“.

Отначало се почувствах разочарована. После се разстроих. Разочарованието ми постепенно се превърна в омраза и започнах да мисля за напускане на проекта - не защото чувствах, че не съм достатъчно добра, а защото смятах, че главният редактор не оценява таланта ми. Напомнях си, че съм практикуваща, така че не й се противопоставях, но се възмущавах.

Изгубих ентусиазма си и почти не приемах задачи. Един ден координаторът на проекта се свърза с мен и ми предложи да ми помага да изготвям статиите си. Той също имаше дългогодишен опит в работата за „Епок Таймс“ и ми изпрати по пощата учебните си книги по журналистика, които е използвал, за да се образова, когато е започнал работа за „Епок Таймс“ в Сан Франциско.

Изпращах му всяка статия, която пишех, а той ми я връщаше с подробни забележки какво и как трябва да се промени или подобри. Забелязах, че главният редактор одобряваше тези статии, без да прави забележки, защото очевидно ги намираше за добре написани.

След известно време главният редактор ми каза, че съм се подобрила, и ме помоли да изпращам статиите си директно на нея, защото смяташе, че вече мога да пиша без допълнителна помощ.

Бях много развълнувана, че най-накрая чух комплимент от нея, и казах на координатора, който ми помагаше. Той беше много щастлив, че помощта му е дала положителни резултати. След това ми обясни, че причината, поради която ми е предложил да ми помогне, е, че на главната редакторка ѝ е писнало да поправя статиите ми и е планирала да ме освободи от проекта. Той се застъпил за мен и я уверил, че имам потенциал, но се нуждая от известно обучение. Тя очевидно се съгласила и ми дала втори шанс.

Когато чух това, се почувствах като зашлевена по лицето! Чувствах се засрамена, унизена и ядосана. Първоначалната ми реакция беше: „Коя си мисли, че е тя, за да решава дали да остана в проекта или не?!“. Но се успокоих и осъзнах, че трябва да гледам на ситуацията като практикуващ Фалун Дафа, а не като обикновен човек.

Спомних си, че главният редактор е написал повече от 300 статии за американския „Епок Таймс“. Освен това тя беше давала интервюта по телевизията и представяше Дафа, като говореше за преследването, отнемането на органи и разясняваше истината - повечето от тези интервюта бяха излъчени в най-гледаното време на телевизията. През 2002 г. тя завежда дело в Международния съд в Хага срещу намесата на китайското посолство в България, когато служителите на посолството се опитват да забранят на практикуващите Фалун Дафа да провеждат публични събития. В резултат на това забраната е отменена и всяка година практикуващите Фалун Дафа могат да протестират пред китайското посолство в София на важни за Фалун Дафа дати.

Когато се вгледах в себе си, разбрах, че през цялото време съм грешала. На първо място, когато се включих в проекта, нямах никакъв реален предишен опит и вместо да се образовам, разчитах само на уменията си за писане. Когато сравнявах редактираните статии с моите оригинални версии, завиждах на професионалния начин, по който главната редакторка ги пренаписваше, и егоистично си мислех, че тя е заличила моя естествен талант и тези статии звучат повече като нейни, отколкото като мои. Никога не съм се замисляла колко време и усилия е похарчила тя, за да редактира работата ми.

Спомних си, че веднъж съпругът ѝ, който също участваше в проекта, спомена, че през уикендите тя прекарва повече от 12 часа в редактиране на статии и е изтощена, защото също като всички нас има редовна и отговорна работа на пълен работен ден.

Осъзнах, че не само съм егоист, озлобена и ревнива, но и че съм погълната от желанието си да се самоизтъкна. Забравих, че участвам в този проект, за да спасявам съзнателни същества, а не за да се доказвам като писател. Бях в режим на съревнование, вместо в състояние на състрадание. Изобщо не се държах като практикуващ Фалун Дафа. Бях твърде далеч от това.

Защо не уважавах нейния опит и феноменалните ѝ усилия да утвърди Дафа и да направи така, че медиите да изглеждат професионални и успешни? Моето его и емоции бяха по-големи от отговорностите, които носех като практикуващ!

Всички тези осъзнавания ме накараха твърдо да се поправя. Напълно промених отношението си. Започнах да влагам допълнителни усилия в писането си като редактирах и проверявах статиите многократно, преди да й ги изпратя. Внимателно проверявах нейните редакции и разглеждах нейните поправки. Не след дълго тя ми каза, че отделя по-малко време за работата ми, и похвали подобрението ми.

Междувременно друг екип пое българския информационен център на Фалун Дафа. Главният редактор започна съвсем нов медиен проект и ме покани да участвам в него, което беше огромно признание за усилията ми. Започнах да предлагам различни теми, по които да пиша, а тя ми даде свободата да пиша каквото сметна за подходящо. Този път статиите ми се нуждаеха от по-малко или почти никаква редакция. Статиите ми дори започнаха да привличат внимание и три пъти бях канена от българска телевизия да обсъдя някои от темите, по които бях писала.

Предложих също така да помогна на рубриката за свободното време на новата медия със стихотворения и художествена литература, които пишех в свободното си време. Главната редакторка с радост прегърна идеята и след като прочете първите няколко статии, ми се обади, за да ми каже, че писателският ми талант е разцъфнал пред очите ѝ. Тя беше изключително щастлива и за нея беше чест да стане свидетел на моето израстване. Тази напълно неочаквана похвала потвърди, че съм на прав път.

През май 2020 г. български практикуващи започнаха проекта „Епок Таймс България“ и аз бях поканена също да участвам в него. Когато към екипа се присъединяват нови автори и виждам аматьорската им работа, а понякога и негативното им отношение, се сещам за собствения си опит и им разказвам моята история. Винаги споделям уроците, които съм научила, и им напомням, че ние сме в медиите, не за да се доказваме, а за да спасяваме хората. Абсолютно не можем да правим това, ако не можем да отговорим на високия стандарт като професионалисти и самоусъвършенстващи се.

Трябва да подхождаме към всеки проект с водещите принципи на Фалун Дафа - Истинност, Състрадание и Търпение, и още повече, когато става въпрос за медийни проекти на Дафа. Само тогава ще можем да си сътрудничим, да работим добре един с друг и най-важното - да достигнем до сърцата и душите на нашата аудитория.

Вслушайте се в думите на Учителя

Като човек, който се занимава с медийни проекти, се налага да чета много новини. А както всички знаем, в наши дни новините са доста обезкуражаващи. Виждайки бързото влошаване на нравствените стандарти на хората, лъжите на политиците, лекарите, учените и водещите медии, които служат на политическа програма с пълно пренебрежение към човешкия живот, понякога се чувствах обезверена.

Преди седмица споделих мрачните си мисли с практикуващия, който ми помагаше с писането, и той ми напомни какво е казал Учителят:

„Ако ще спасяваме съзнателни същества, не може да елиминираме животи повсеместно – все още е нужно да видим дали могат да бъдат спасени. По време на този процес естествено животите ще действат по положителен или отрицателен начин и това е нещо, което е неизбежно да се случи по време на Фа коригирането. Няма нужда да се преиграва, когато видите същество да се държи отрицателно по това време, когато нещата са такава бъркотия. Изучавайте Фа добре, правете трите неща добре и ще имате всичко, от което се нуждаете. Всъщност сега старите сили биват изхвърляни, след като са били осъдени като демони, противопоставящи се на Фа коригирането. Майсторът е тук и Фа е тук, така че нищо няма да се обърка“.

(По повод вълните, надигнали се от статията за помощните души)*

Това е моето разбиране на моето ограничено ниво - моля, любезно посочете нещо, което е неподходящо.

Благодаря ви, почитаеми Учителю, за най-ценния дар в живота! Благодаря ви, приятели практикуващи!

* 19 август 2016 г. Бележка на преводача: Отнася се до есе за споделяне на опит на практикуващ, публикувано на няколко части в китайската версия на minghui.org.

Преведено от версия на Жълтия екип - https://bg.falundafa.org/books/pdf/2016-08-19-On-the-piece-on-assistant-souls-yellow.pdf

Връзка към източника: https://en.minghui.org/html/articles/2023/10/5/212358.html