Бъдете предпазливи, когато практикуващи ви хвалят

[PureInsight.org]
След като прочетох статията на един практикуващ, озаглавена „Нито завист, нито възхваляване, безпристрастие и сдържаност“, се съгласих с разбирането му, че обсипването с похвали на другите трябва да се прави с повишено внимание. Ласкателството със сигурност не е уместно, но дори когато става дума за истинска и сърдечна похвала, тя трябва да се споделя внимателно.

Размишлявайки върху себе си, много пъти съм се чувствала самодоволна, въодушевена и дори арогантна заради похвалите и комплиментите на другите. Дори съм държала похвалите от другите в себе си в продължение на много години, като от време на време си ги припомнях, за да подсиля самочувствието си. Накратко, веднъж влезли в ушите и сърцето на човека, хвалебствията трудно се забравят.

Практикуващата А е много склонна да хвали хората, не непременно за да ги ласкае, но й е станало навик да хвали другите. Тя лесно забелязва силните страни на другите и винаги вдига палец нагоре, казвайки „добре свършена работа“ или „страхотна работа“ и т.н. Практикуващата Б се радва на признанието на другите и високо цени думите на А. Когато се срещнат, Б често говори непрекъснато, докато А продължава да казва „отлично“. След това Б се гордее, споделяйки похвалите на А с другите и се самопохвалва.

По-късно Б умря вследствие на заболяване. Всъщност познавах Б, приятелка-практикуваща, която имаше много добри качества. Тя обаче имаше избухлив характер и често се караше със семейството си. Отдавна знаех за това, но не го споменавах, защото не исках да я засегна. Вместо това винаги предпочитах да я слушам как разказва за това как се е усъвършенствала. По време на болестта ѝ най-накрая посочих проблема с характера ѝ и ѝ напомних, че трябва да е внимателна с това. Практикуващата Б го прие напълно. За съжаление обаче беше твърде късно. Познавах я от много години и обикновено нашият разговор винаги представляваше: изслушване, признаване и похвала. Съжалявам, че бях твърде егоистична; слушах леля Б да разказва за напредъка си и го намирах за полезно. Научих много от нея, но не изпълних отговорността си като приятел-практикуващ. Никога не обърнах внимание на очевидните ѝ проблеми, страхувайки се, че това ще нарани гордостта ѝ и никога не ѝ го напомних до края.

Всъщност и преди съм имала подобен урок. Колежката ми леля С също беше много старателна, но имаше силно его. Аз също го бях забелязала, но само хвалех нейното усърдие, без никога да изтъквам проблемите ѝ. По-късно С също почина поради болест.

Осъзнах, че похвалите и комплиментите наистина са изпитание за практикуващите. Ако практикуващият, когото хвалят, има добър шиншин, може би е добре, защото вероятно може да остане незасегнат от думите на похвала. Ако обаче похваленият няма стабилен шиншин, това е един вид „напомпване“. Това може да насърчи самонадценяването му и да му навреди.

Учителят казва в „Преподаване на Фа“ на Фа конференцията в Бостън през 2002 г.: „Раз­би­ра се, чес­то ви хва­ля – че Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те са пре­въз­ход­ни и ве­ли­ко­леп­ни и че сте се спра­ви­ли на­ис­ти­на доб­ре. Що се от­на­ся до по­доб­ни думи, ко­га­то се из­ри­чат чес­то, това не е доб­ре за вас. В мно­го от слу­ча­и­те, в ко­и­то Учи­те­лят е ви­дял, че сте из­вър­ши­ли не­ща­та доб­ре, мога само да се рад­вам без­мъл­в­но за вас“.

Осъзнавам, че като самоусъвършенстващи се трябва не само да премахнем собствената си завист, но и да се научим да се радваме за другите. Същевременно трябва да мислим и за самоусъвършенстването на другите практикуващи. Ако видим, че някой практикуващ се справя добре, най-добре е да го похвалим тихо в сърцето си, без да го изразяваме, без да го подлагаме на изпитание. Най-добре е тихо да се радваме за тях. Чувствам, че много пъти, когато правя комплименти на другите, в основата стоят мои егоистични мотиви, опитвайки се да изградя по-близки отношения и да запазя междуличностното привличане, вместо да се грижа истински за другия човек.

Учителят казва в „Самоусъвършенстващите се са винаги въвлечени“ от „Есенции за усърден напредък (1)“: „За един самоусъвършенстващ се всички терзания, на които попада сред обикновените хора, са изпитания, а всички комплименти, които получава, са тестове“.

В „Джуан Фалун“ Учителят говори за демоните, които хвалят самоусъвършенстващите се. Например: „Един демон може също да ви похвали и да ви каже колко високо е вашето ниво, какъв велик Буда или Дао сте и как мисли, че сте удивителен – всички тези неща са фалшиви.“ И още: „Той ви казва няколко похвални думи и ви учи на нещо. Ако го приемете, вашият гонг ще се обърка“ (Лекция шеста).

От това разбирам, че похвалите и комплиментите са наистина тестове и обичайни тактики, използвани от демоните и така наречените „богове“, за да се намесват на самоусъвършенстващите се.

Връзка към източника: https://www.pureinsight.org