Изтръгване корените на негодуването

Facebook Logo LinkedIn Logo Twitter Logo Email Logo Pinterest Logo

(Minghui.org)
Негодуването винаги е било голяма пречка, когато става въпрос за моето самоусъвършенстване.

Родена съм в далечно планинско село в Северозападен Китай. Имам една по-голяма сестра, двама по-малки братя и една по-малка сестра. Бях най-пренебрегваното дете сред братята и сестрите си. След няколко етапа на политическите движения на Китайската комунистическа партия (ККП) хората нямаха достатъчно храна и дрехи. Бедността, трудът и гладът ме съпътстваха през цялото ми детство.

Негодувание срещу родителите ми

Още когато бях на три години, знаех, че родителите ми не ме обичат. Веднъж майка ми заведе сестрите и братята ми на гости на съседите, за да отпразнуват първия рожден ден на бебето им, а мен ме остави сама в кухнята. Кухнята ни беше в ъгъла на двора. Когато вратата беше затворена, в стаята беше тъмно. Аз държах вратата отворена с две ръце, молейки майка ми да не ме заключва вътре. Но тя притисна пръстите ми и все пак ме заключи. Изплаках си сърцето. Неприязънта и страхът от родителите ми се настаниха дълбоко в сърцето ми.

Когато бях достатъчно голяма, за да ходя на училище, родителите ми ме накараха да паса овце, за да спечеля кредити за работа*. Бяха ми уговорили брак още откакто съм била бебе. Когато бях на десет години, ми разрешиха да ходя на училище по настоятелна молба на бъдещия ми свекър. Тъй като не можех да печеля трудови кредити, трябваше да работя повече вкъщи, за да компенсирам липсващото. Не разполагах с никакво свободно време. Събирах дърва за огрев в планината и вършех всякаква домакинска работа. Трябваше да ставам рано и да нося вода, след което ходех на училище. Трябваше да приготвям вечерята, преди баща ми и майка ми да се върнат от полето. След това миех чиниите. След като семейството си легнеше, аз си пишех домашните на керосиновата лампа.

По-малките ми братя също ходеха на училище, но водеха лесен живот и всичко им беше осигурено. Майка ми ме караше да им сервирам храната. Те се хранеха с родителите ми, докато аз им сервирах. Аз ядях последна. Тъй като храната беше оскъдна, често за мен оставаше малко. Родителите ми не се интересуваха дали имам достатъчно храна. Един ден не можах да издържа на глада. Смесих малко пшенично брашно с малко вода, увито в хартия и го приготвих на котлона. Изведнъж влезе майка ми и видя това. Хвърли ме на земята, удари ме с подметката на обувката си и ме обвини, че съм откраднала храна. Знаех, че не е правилно да се краде храна, но не можех да издържам от глад. Бях само на 13 години.

Ненавиждах родителите си, че се отнасят несправедливо с мен, и ревнувах, че предпочитат сестрите и братята ми. Не разбирах защо всичко, което правех, изглеждаше грешно. Без значение коя от сестрите ми е направила грешка, те биеха мен. Родителите ми никога не бяха доволни, независимо от това колко работа съм свършила. Развих силно чувство за съревнование. Винаги исках да правя всичко по-добре, защото исках да бъда призната от тях.

Негодувание към съпруга ми

Още откакто сключихме брак, аз изпитвах неприязън към съпруга си. Въпреки че имахме достатъчно храна, не се разбирахме заради личностни различия. Съпругът ми беше бавен, а аз не можех да понасям, когато се мотаеше. Бях сприхава и бързо се ядосвах. Тъй като имах силен характер и не можех да го понасям, постоянно се карахме.

Съпругът ми също не можеше да ме понася. Беше груб и често ме биеше. Веднъж ме ритна много силно. Паднах на пода в кухнята и главата ми се удари в бетонния ръб на печката. Когато се събудих, той седеше до мен и викаше името ми. Каза, че е помислил, че съм мъртва.

Често имах синини и не можех да стана от леглото заради болката. Той ме дърпаше от леглото, риташе ме и ми нареждаше да му готвя. Мразех го. Всеки ден бях изпълнена с гняв и негодувание. Често се разболявах и трябваше да взимам лекарства. Понякога припадах, докато работех на полето.

Чувствах, че животът ми е безсмислен и никога не съм предполагала, че ще може да се промени.

Премахване на недоволството

След като започнах да практикувам Фалун Дафа през 2010 г., разбрах смисъла на живота. За по-малко от една година се възстанових от всичките си болести и се чувствах лека и спокойна. Постепенно премахнах много от привързаностите си, но не премахнах негодуванието.

Вместо да се вгледам в себе си и да премахна недоволството си, винаги гледах навън. Когато понякога виждах привързаността си и поглеждах навътре, спирах на повърхностното ниво. Все още се оплаквах на майка си за несправедливия начин, по който тя се отнасяше с мен. Опитвах се да избягвам да мисля за миналото, но образът на майка ми, която ме биеше и ми се караше, изплуваше на повърхността. Мразех и съпруга си за това, че ме биеше. Тъй като никога не съм обръщала внимание на това да премахна обидата си, старите сили се възползваха от моята пролука. Арестуваха ме и ме вкараха в затвора.

След като излязох от затвора, прочетох „Джуан Фалун“, основната книга на Фалун Дафа, и всички други лекции на Учителя. Като изучавах Фа непрекъснато, разбрах, че обидата ми е силна и трябва да я премахна.

Учителят казва:
„В самоусъвършенстването при разрешаването на специфич­ни конфликти или когато другите се отнасят зле с вас, може да съществуват два сценария. Единият е, че може да сте се отнесли зле към този човек във ваш предишен живот. В сърцето си чувствате, че това не е честно: „Как може този човек да се отнася така с мен?“. Тогава защо вие сте се отнесли към този човек по такъв начин в миналото? Може да твърдите, че всъщност не сте го знаели по това време и че този живот няма нищо общо с другия. Така няма да се получи.“
(Четвъртата лекция, Джуан Фалун)

Тази неприязън намаля благодарение на интензивното ми изучаване на Фа, но чувствах, че все още не съм открила корена ѝ. Един практикуващ ми препоръча поредицата от статии „Премахване на културата на ККП“ на уебсайта „Минхуей“. Бях силно вдъхновена. Никога не съм мислила, че съм повлияна от индоктринирането на ККП, но след като изслушах поредицата, осъзнах, че постепенно съм била промивана от индоктринирането на ККП и че нейните идеи и концепции са дълбоко вкоренени в съзнанието ми. Те са ме контролирали в продължение на десетилетия. Въпреки че се промених много след практикуването на Дафа, привързаностите за съревнование, обидата и завистта все още ми пречеха.

Сега разбирам защо преди не съм искала да чета съотносимите с проблема статии. Бях контролирана от внушенията на ККП. Ако бях прочела тези статии, Дафа щеше да разложи привързаностите ми. Имаше човешка привързаност и представа, формирана под контрола на ККП и тя искаше да продължа да я подхранвам.

Много е опасно да се таи тази неприязън и аз исках да я премахна. Казах си: „Не искам това негодувание; моля за помощ, за да се отърва от него!“. Тази мисъл дойде от самото начало на създаването на моя живот. Когато се озова в съзнанието ми, усетих, че тялото и умът ми се променят значително. Потискащото чувство в гърдите ми изчезна, сякаш голям камък, който тежеше на сърцето ми, се разпадна. Чувствах се лека от главата до петите. Тялото ми беше обгърнато от мощна енергия - чувствах се спокойно и прекрасно.

Знаех, че състрадателният Учител е премахнал тази упорита неприязън, която ми тежеше. Виждайки, че имам сърце да се самоусъвършенствам, но не мога да се просветля, Учителят ми позволи да изпитам красотата на съществуване без обида и привързаност към себе си. Състраданието на Учителя е огромно!

Родителите и съпругът ми не бяха лоши хора, но имахме много обиди от минали животи. Родителите ми имаха много деца и условията, в които живеехме, бяха ужасни. Те работеха много всеки ден и често боледуваха. Не им беше лесно. Започнах да усъвършенствам сърцето си.

Когато ме арестуваха, и майка ми, и съпругът ми бяха подложени на голям стрес. Бедите, които претърпях, също бяха отплата за кармичните ми дългове. Трябва да им благодаря за това, че ми предоставиха възможности да се усъвършенствам.

Осъзнавам, че само като премахна негодуванието, мога да развия състрадание и да усетя силата на Истинността, Добротата и Търпението. Имах голям късмет да открия Фалун Дафа. Дафа е прекрасен! Учителят е толкова състрадателен. Изпълнена съм с благодарност към Учителя. Учителят винаги ни защитава и уравновесява планината от кармични дългове, които дължим от всичките си животи. Единственият начин да се отплатим за добротата на Учителя е да бъдем по-усърдни!

* Кредитите за трудов стаж са точки, които се получават, ако работите и печелите определена сума пари всяка година. Правителството използва тези точки, за да реши дали някой има право на обезщетения за социална сигурност, обезщетения за социална сигурност за инвалидност (SSDI) и Medicare.

* * *

Facebook Logo LinkedIn Logo Twitter Logo Email Logo Pinterest Logo

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.