Червена звезда над Сан Франциско

Сан Франциско, Калифорния, се слави със собствена Комисия по човешките права и се обявява за защитник на толерантността, разнообразието и приобщаването на отделни групи. Но нещата не се развиват точно по този начин, когато последователи на Фалун Гонг изразяват желание да представят своето наследство по време на парада по случай китайската Нова година през 2006 г. Те се оказват заклеймени като „хомофобски култ” във в. San Francisco Chronicle и не са допуснати до парада. Това кара някои наблюдатели да сравнят случилото се в Сан Франциско със събитията в Народна Република Китай, където Фалун Гонг е преследван до смърт.

Фалун Гонг е представен през 1992 г. от Ли Хонгджъ, служител в компания за зърнени храни в Чанчун, който базира своето духовно учение на познатите от древността чигонг упражнения, комбинирани с медитация. В духа на будизма и даоизма, практикуващите се стремят към култивирането на истинност, доброта и търпимост. В началото, Фалун Гонг, известен също като Фалун Дафа, не предизвиква никаква реакция от страна на комунистическия режим. Проблемите започват, когато практиката привлича милиони хора, включително и някои от членовете на комунистическата партия.

В края на 90-те, според управляващата комунистическа партия, последователите на Фалун Гонг възлизат на 70 до 100 млн. души – много от тях са членове на самата партия. През април 1999 г. около 10 000 последователи на Фалун Гонг сядат в медитативна поза в близост до охраняемия комплекс, в който живеят китайските лидери. Това е най-голямото събиране след протестите на площад „Тянанмън” през 1989 г. Въпреки че то е мирно, бройката участници в него алармира партията достатъчно, за да започне да тормози практикуващите Фалун Гонг. На 22 юли 1999 г. режимът обявява групата за незаконна в качеството й на „зъл култ” и я обвинява в „разпространяване на лъжи, заблуда на хората, подстрекателство и създаване на безредици и заплаха за стабилността на обществото.”

По това време Ли Хонгджъ е емигрирал в САЩ, където Фалун Гонг печели привърженици и сред някои китайски американци. По същото време комунистическият режим в Пекин е мобилизирал цялата си репресивна сила – с арестите, затвора, превъзпитателните кампании и агитационната пропаганда, напомнящи за Културната революция.

„Амнести Интърнешънъл” е издала доклад за преследването на Фалун Гонг, а Конгресът е приел резолюция, критикуваща енергичните мерки, предприети от Пекин и насочени срещу последователи на Фалун Гонг в много държави. Парижката организация „Репортери без граници” е документирала нападения срещу последователи на Фалун Гонг в Южна Африка, Хонконг, Австралия, както и в САЩ. Трима азиатци, например, нахлули неотдавна в дома на последователя на Фалун Гонг Питър Юан Ли в предградията на Атланта, завързали го, пребили го и откраднали два преносими компютъра. Съдебно дело, заведено във Върховния съд на Британска Колумбия, е по обвинението за „кампания на терор” срещу последователи на Фалун Гонг. Петима канадски граждани съдят Чън Жили, бивш министър на образованието на Китай, когото обвиняват във вземането на ключови решения и ръководство на хората, извършили изтезанията и преследването.

В предишни години на китайския парад в Сан Франциско присъства флагът на Тайван, чието националистическо правителство е предизвиквало чувство на преданост у мнозина в Китайския квартал, в това число бизнесмени и политици. Това се променя, когато Даян Файнщайн, понастоящем щатски сенатор, става кмет през 1978 г. Тя иска да насърчи търговията с Китай. Това е постигнато, заедно с толерантността към репресивната китайска политика.

Единственият сред управниците в Сан Франциско, загрижен по повод кампанията на преследването, е общинският съветник Крис Дейли. През 2001 г. той написва резолюция, осъждаща преследването на Фалун Гонг. Тя не е приета, тъй като не успява да устои на съпротивата от страна на Роуз Пак - бивша журналистка, известна като „дамата-дракон на Китайския квартал” и, според слуховете, най-влиятелната личност извън електората. Тя придружава тогавашния кмет Уили Браун на командировки в Пекин, където ръководителите на комунистическата партия им оказват изключителни почести. Г-жа Пак прави изявления, че Фалун Гонг е „предимно безсмислици” и „фокус-мокус”.
Фалун Гонг взема участие в церемониалния марш по време на парада по случай Китайската Нова година през 2004 г., но Китайската търговска камара на Сан Франциско (КТК), организираща събитието, не ги допуска през 2005 г. под предлог, че някои от членовете са раздавали брошури с политически характер. Според някои наблюдатели, мотивът за недопускане са бизнес интересите в Народна Република Китай от страна на членове на камарата. Общинският съветник Дейли протестира срещу недопускането, позволявайки на двама последователи на Фалун Гонг да карат колата му по време на парада.

В периода за подготовка на парада за 2006 г. Дейли пуска за гласуване друга резолюция, осъждаща преследването на Фалун Гонг. Китайското консулство издава изявление, предупреждаващо общинските съветници за взимането на всякакви решения, които биха навредили на отношенията между Китай и САЩ. Резолюцията е приета в съкратена версия, в която не се споменава Народна Република Китай и не се взема отношение по въпроса с парада.

Сан Франциско предоставя 77 000 щ.д. за финансиране на парада, както и полицейска охрана и други услуги. Дейли и неколцина други се опитват да докажат, че на последователите на Фалун Гонг би трябвало да се предостави възможност за участие в мероприятие, подпомогнато от платените от самите тях данъци. Практикуващите Фалун Гонг завеждат дело и подават жалба в Комисията по човешките права в Сан Франциско. Дейли организира прослушване по делото, обвиняващо камарата в действия, следващи пропагандната кампания на китайското правителство, която цели да оправдае преследването на Фалун Гонг чрез демонизирането на групата. Камарата прави точно това – по начин, специално пригоден за Сан Франциско – чрез материал от четвърт страница в San Francisco Chronicle, заклеймяващ Фалун Гонг като „хомофобски култ”, виновен заради „изявления, насаждащи омраза”.

В Сан Франциско не би могло да има по-тежко обвинение от „хомофобски”. Шери Джан, говорител на Фалун Гонг и химик от Лос Алтос, казва на всеки, имащ желание да я изслуша, че по отношение на хомосексуалността, групата има разбирания, сходни с тези на християнските групи, но че Фалун Гонг никога не се е изказвал изрично срещу хомосексуалността. Очевидно е убягнало от вниманието на гласовия Хоминтерн на Сан Франциско, че в Народна Република Китай, окупирала Тибет от 1959 г. насам, хомосексуалността все още е считана за капиталистически порок и че комунистическият режим е хвърлял в затвора, и дори е екзекутирал, хомосексуалисти. Преследването в Китай на хомосексуалните или всяко едно от масовите нарушения на човешките права от страна на режима, никога не е било предмет на разногласия в Сан Франциско, който е по-разтревожен от набиращите кадри за армията на САЩ, от Абу Гариб и дори от подкрепата на войната в Ирак от Нанси Пелоси.

Когато Китайската търговска камара също отпечатва материал от цяла страница в San Francisco Chronicle, заявявайки, че е отхвърлила твърдението на Фалун Гонг, че „тъй като са китайци, те имат правото да участват в парада по случай Китайската Нова година”, Крис Дейли обвинява Роуз Пак в лансиране на политическия курс на Китай. Тя от своя страна го обвинява в подаване на информация към ФБР относно дългогодишните й връзки с управници в Пекин. Според в. Los Angeles Times, Пак нарича Дейли „шовинистичен, повърхностен грубиян”, допълвайки: „Крис Дейли би трябвало да се присъедини към Дружеството на Джон Бърч. Той вижда комунисти зад всяка скала и дърво.” Лин-чи Уан от програмата за азиатско-американски проучвания към Калифорнийския университет в Бъркли споделя пред репортери, че не вижда никакво преследване на Фалун Гонг, а относно групата заявява: „Те просто искат да разгромят нечия партия”.

От полицията на Сан Франциско се съгласили да позволят на няколко поддръжници на Фалун Гонг да държат плакати на тротоара по пътя на парадното шествие от Китайския квартал до Юниън Скуеър. Но някои последователи на Фалун Гонг твърдят, че не са били допуснати в Китайския квартал. Парадът отбеляза Годината на кучето, но начинът, по който нещата се развиха, бе повече като в Годината на страхливеца1.

Бележки:

1 Year of the Chicken, бел. ред.
________________________________________
Лойд Билингсли (Lloyd Billingsley) е автор на „From Mainline to Sideline, the Social Witness of the National Council of Churches”, и „Hollywood Party: How Communism Seduced the American Film Industry in the 1930s and 1940s”.

По http://www.frontpagemag.com/Articles/ReadArticle.asp?ID=21465

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.