СОЦИАЛНИЯТ ЕФЕКТ ОТ ЗАЧИТАНЕТО НА СВОБОДАТА НА ВЯРАТА И СЪВЕСТТА

Религиозната свобода и политическия процес - Китай, Средна Азия
 

Връзката между политическа и религиозна свобода е неразривна - където липсва първата, липсва и втората, и обратно. Разбира се, има примери на проспериращи общества, в които свободата е ограничена - и религиозната, и политическата.

Такъв пример е съвременен Китай. Но кога започна бурният ръст на китайската икономика? Когато мъртвата хватка на далекоизточния вариант на единствено правилната "религия без Бог", тоест на маоизма, беше отхлабена след смъртта на Мао Дзъ дун през септември 1976 г. Но и сега в континентален Китай сурово преследват последователите на религиозната група "Фалун гонг" и липсва свобода на политическите обединения и на политическото слово.

Не е далеч денят, в който новопридобитата икономическа свобода ще се сблъска с ограниченията върху мисълта, вярата и споделянето им и ще бъдем свидетели на едно от двете - или връщане към нормите на ортодоксалния комунизъм, или изчезване и на последните му остатъци от обществения терен на континентален Китай. Но реализацията на първия вариант неизбежно ще бъде съпроводена с икономически регрес.

Впрочем примера на средноазиатските посткомунистически страни също е показателен. Дошлите там на власт втори ешелони на комунистическата номенклатура прегърнаха фундаментализма като свое политическо верую и затова там - в Азербайджан, Туркмения, Киргизия, Туркменистан - сме свидетели на религиозни гонения, които в някои случаи по размах и жестокост надхвърлят дори примерите от комунистическото минало на Съветския съюз. В по-мека форма това се наблюдава и в Русия, където - стъпка по стъпка - религиозните репресии, но сега насочени не към носителите на новата официална идеология - православните, а към "инакомислещите" йеховисти, баптисти, и изобщо евангелисти, се засилват.

Общото между всички тези примери е това, че там, където липсва религиозна и/или политическа свобода, липсва и благоденствие, или то е силно ограничено. Причината е в липсата или в силно стесненото поле на възможностите.

Единомислието ражда нищета. При това обикновено там, където няма или се преследва политическата свобода, няма или се преследва и религиозната. Дори неграмотните авторитарни или тоталитарни управници усещат, така да се каже, "с кожата си", че свободата на религиозното изразяване е майка и на политическата свобода и затова се стремят да подгонят и "инакомислещите" религии.


--------------------------------------------------------------------------------

Емил Коен
Емил Коен е роден на през 1951 г. Завършил е философия и социология в СУ "Климент Охридски". Член-основател на Българския Хелзинкски комитет от 1992 г., и понастоящем член на Управителен съвет. От февруари 1994 г. е председател на основаната от него Фондация "Толерантност", която се занимава със защита на религиозните човешки права на българските граждани. Фондация "Толерантност" защити много преследвани заради религиозните си убеждения хора по време на кампанията срещу т.н. "секти" през 1993-1998 г. включително и чрез дела пред ЕСПЧ в Страсбург и в сътрудничество с БХК.

--------------------------------------------------------------------------------

източник: Свобода за Всеки - електронно издание за свободата на религията съвестта

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.