По въпроса за чувствата

Реших да напиша неголемия си опит, тъй като проблемът с отношенията между младите практикуващи в последно време стана много остър.

Преди няколко години, още в самото начало на моето усъвършенстване, в мен се появиха много силни чувства към един практикуващ, които така завладяха съзнанието ми, че беше много сложно да се справя с тях. Тогава все още не разбирах напълно колко мръсни са чувствата в човешкия свят, затова и не исках да се отказвам от тях. Заради моята слабост, а също и в резултат на репресиите от старите сили, аз отстъпих по въпроса за отношенията между мъжете и жените. След това, Учителят въпреки всичко не се отвърна от мен, Милосърдният Учител постоянно ми намекваше чрез други хора и съученици. Осъзнавайки цялата несправедливост на това, което съм направила, аз дадох на Учителя клетва, че никога няма да отстъпя по този въпрос, но дори и след като дадох тържествено обещание, аз не отстраних тази основна привързаност до край.

В интерес на истината, аз просто не поисках да я отстраня, държейки в сърцето си егоизъм и привързаност към себе си, аз постоянно исках удовлетворение за чувствата си. Макар на повърхността това изобщо да не се проявяваше, но в душата си не бях променила нищо, просто промених обвивката, а вътрешността остана същата.

Много често ме мъчеше неотстранената привързаност към чувствата между мъж и жена, отдръпваха ме от правенето на трите неща, караха ме да изпадам в униние, появяваше се нежелание да общувам с други практикуващи и се дразнех от тях. Цялото ми сърце, което беше предназначено за огромното количество съзнателни същества, които бях длъжна да спася, го отдавах на единствения предмет на обожанието ми. Мислите ми бяха заети не с дела за спасяването на хора, а с чувства, емоции и суета.

Докато все още не съм отстранила до край тази основна привързаност в сърцето си, реших да споделя това, което осъзнах в процеса на усъвършенстване, за да помогна на други практикуващи и на себе си по-бързо да премина тази преграда. Някои практикуващи казват, че няма нищо лошо в чувствата, важното е какви са. Аз разбирам така – че чувствата са материя на пространството на най-ниско ниво и съществуват само на това ниво, ние се издигаме нагоре и се стремим към милосърдие, което е материя на високо ниво. Не ни трябват мръсни неща в мръсния свят, а чувствата са точно такова нещо. Ако им позволим, те ще започнат да циркулират замърсявайки тялото ни. Старите сили чакат точно този момент, за да хвърлят ученика надолу, намирайки удобна пукнатина за репресии.

Забелязах още, че учениците, в които се е проявил проблемът с чувствата към противоположния пол, стават по-малко усърдни, по-рядко се появяват в групата, по-малко отделят внимание на обмяната на опит, стават затворени, все едно попадат в друго пространство. Затварят сърцето си за всички и се изпълват с егоизъм и мързел.

Разбрах, че корените на чувствата на любовта и сладострастието се явяват именно егоизмът и привързаността към себе си. Трябва да осъзнаем това много ясно, а така също и да разберем, че това е вид преследване, за да не се придвижват учениците усърдно и за да се придвижва по-бавно процесът им на усъвършенстване. Заради тези чувства някои дори престанаха да изпълняват трите неща, някои от стабилните ученици се превърнаха в „стръкче” на повърхността на водата, което се полюшва от всеки полъх на вятъра – станаха слаби и мързеливи.

Надявам се, че макар думите ми да малко резки, ще помогнат на учениците да се събудят и да са твърди в желанието да се усъвършенстват и да спасяват колкото се може повече съзнателни същества, изпълнявайки своя обет заедно с Учителя да се върнат вкъщи.

Искам да кажа, че този опит написах на веднъж, с едно дихание, много бързо и почти нищо не съм поправяла, когато сама го прочетох разбрах, че той е предназначен най-напред за мен.

По http://www.ru.clearharmony.net/articles/200706/4708.html