Да вярваме в Учителя и Закона

Опит, споделен на Европейската Фа-конференция за обмяна на опит в усъвършенстването в Полша, 2007 г.
 

Здравейте, уважаеми Учителю! Здравейте приятели-практикуващи!
Аз се занимавах с координирането на мероприятие от далечно разстояние. Това също е ценен опит, който ми даде много. Сега, бил искала да споделя моето разбиране от гледна точка на няколко аспекта.

1. Разбирането на важността на щафетата на Факела за човешки права

Миналата година, когато за първи път ме помолиха да координирам европейската част от мероприятията на Коалицията за разследване на престъпленията срещу Фалун Гонг приех неохотно, защото дълбоко в съзнанието ми ми харесваше повече да оставам на заден план и да правя нещата спокойно, отколкото да съм на първа линия. Дори, мислейки така, аз с нежелание посещавах седмичната глобална Интернет конференция, която се провеждаше всяка неделя в 4:00 часа. Понякога я пропусках.

Когато предложиха да се проведе глобалната щафета на Факела за човешки права ми беше необходимо малко време, за да разбера важността на това мероприятие. Мислех, че целта на коалицията е да разследва преследването на Фалун Гонг в Китай и да организира хора, които да отидат в Китай, за да проведат разследване. Защо провеждаме щафетата срещу Олимпиадата (в Пекин)? Постепенно стигнах до разбирането, че щафетата е само един от проектите срещу провеждането на Олимпиадата в Пекин, осъществяван с цел да се привлече вниманието към нарушаването на човешките права в Китай. От друга гледна точка, особено това, което се отнася до преследването на Фалун Гонг, тя предоставя още една възможност повече съзнателни същества да разпознаят истинската зла природа на партията и да бъдат спасени. Каквото и да правим, единствената цел е спасяване на съзнателните същества. Олимпийските игри са последната игрова карта на злата партия и тази щафета на Факела за човешки права е, за да я изтръгне от основи. ККП използва Олимпийските игри, за да преследва още по-интензивно практикуващи Фалун Гонг, въвеждайки в заблуждение още повече китайци и хора по целия свят, скривайки престъпленията си срещу човечеството. Тя се страхува, че международната общественост ще види истинската й природа. Коалицията за разследване на престъпленията срещу Фалун Гонг полага усилия, за да обедини всички праведни сили за щафетата, призовавайки ККП да спре преследването на практикуващи Фалун Гонг. Ако хората могат да видят нарушенията на човешките права в Китай и да разберат, че тези престъпления срещу човечеството противоречат на олимпийските принципи, те могат да се присъединят към щафетата. Затова ККП е толкова изплашена и се опита да попречи на запалването на Факела в Атина.

2. Да вярваме в Учителя и Закона

Учителят казва в Преподаване на Закона в столицата на САЩ (2007 г.): „Тогава кои животи са най-ценни в периода на Фа-коригирането, в този ключов период в историята? Тези, които са изпълнени с вяра в Дафа и извършват съответните постъпки – тези животи са най-ценни”.

Запалването на Факела в защита на човешките права е битка между силите на доброто и злото. Факелът отразява подкрепата на безброй организации и хора, представящи обществеността и осъждащи демоничните репресии. Мероприятие в подобен глобален мащаб, в което участват толкова много обикновени хора, се провежда за първи път през последните 8 години.

За нас, като Дафа практикуващи, да се присъединим към щафетата на Факела за човешки права означава да използваме още едно средство за разясняване на истината. Целта на всичко това е спасяване на съзнателни същества.

Когато се намирате под голям натиск и говорите за вярата в Учителя и Закона, е различно от когато не сте под натиск. За да се запали Факела в Атина имаше тежко сражение. Това беше глобално мероприятие и запалването му беше изключително важно. Без запалването на Факела в Атина, този глобален проект не можеше да стартира. Целият свят беше фокусиран в Атина. Злата партия се опита да попречи на това мероприятие и оказа голям натиск върху правителството на Гърция. От друга страна, колкото повече злото се опитва да се намесва, толкова по-ясно става голямото значение, което има мероприятието. Тъй като нашата цел е спасяване на съзнателни същества, това непременно ще завърши с успех. Затова намесата е точно изпитание за нас като едно тяло. Това е проверка дали ще можем пред лицето на натиска, пред трудностите, да мислим първо за другите и да се избавим от егоизма, формирайки единно тяло. Ако ние наистина успеем да формираме единно тяло за злото няма да остане никаква пукнатина. Кой може да оказва намеса на това, което е планирал Учителят?!

Разбира се, възникнаха много трудности по време на подготовката на щафетата. В Атина има само трима или четирима практикуващи, с неголям опит в организирането на мероприятия. Организирането на глобалното мероприятие за тях беше голямо изпитание и те се намираха под огромен натиск. Аз първо работих с гръцките практикуващи. Те са много бавни в изпълнението на нещата. Струваше ми се, че те все още бяха на едно място, въпреки продължителното време. Когато ми казваха, че нещо ще бъде направено през следващите няколко дни, се оказваше, че се правеше през следващите няколко седмици.

Имахме безкрайни срещи. Седях и ядях върху компютъра, прекарвайки върху него цели дни. Спях по десетина часа на седмица и изгубих гласа си за три-четири дена преди мероприятието. Планът все още се променяше. Един път открих, че е много трудно справянето със ситуацията от място. Безпокойство и вълнение изпълниха съзнанието ми. Казах си: „Няма да отговарям на никакви телефонни позвънявания или мейли, просто ще изучавам Закона”.

След като прочетох една глава от „Джуан Фалун” почувствах, че всичко, което прочетох от тази глава бяха думите: повишаване на Шиншинг, повишаване на Шиншинг и повишаване на Шиншинг. Осъзнах, че ако не повиша своя Шиншинг ситуацията няма да се промени. Ако не повиша своя Шиншинг няма да намеря пътя, който е начертал Учителят за мен.

Безпокойството е привързаност. Вълнението също е привързаност. Ако се безпокоите, това означава, че някъде дълбоко в съзнанието ви няма увереност в Учителя и Закона. Казано с други думи, заради това, че във вас няма пълна увереност в Дафа и в Закона, вие се притеснявате и затова, че се притеснявате, може да се отклоните от ръководството на Учителя и Закона, тъй като вашето състояние е блокирано от привързаността към безпокойството.

Когато приближи времето за мероприятието в Атина, аз отново започнах да се притеснявам. Безпокоях се за сцената, оборудването и така нататък. Два дена преди началото, гръцките практикуващи още не бяха взели решение на коя фирма да използват оборудването, сцената, осветлението, звуковата система и така нататък. Когато през втората половина на деня, ден преди мероприятието, чух, че местното правителство не ни позволява да използваме площада, не знаех какво да кажа. Отидох в квартирата на гръцки практикуващ, за да помогна в подготовката на пресконференцията за следващия ден. Атмосферата бе напрегната. Всички мълчаха. Всичко беше изразено на лицата ни. Всички ние чувствахме огромен натиск.

Знаехме, че не можем да кажем на практикуващите нито една дума за това, за да избегнем възникването на вълнения. В този ден, освен това, аз бях подложена на критика, че не съм свършила работата достатъчно добре. Вечерта почувствах, че силите ме оставят. Върнах се в стаята си в хотела и силно заплаках. Чувствах, че се отнасят несправедливо към мен и не ме подкрепят. Натискът отново ме обзе.

Този път един практикуващ дойде при мен и споделихме опит. Осъзнах, че ме е овладял егоизъм и не поставям Закона на първо място. В този критичен момент, всяка мисъл за това, че се отнасят към теб несправедливо и не те разбират, е проявление на егоизъм и означава, че слагате себе си преди Закона. Моето безпокойство беше отражение на неувереността ми в Учителя и Закона. Ако имах пълна вяра в Учителя и Закона във всяко обстоятелство, аз щях да вярвам, че обезателно ще победим в битката със злото. Можех да запазя усмивката на лицето си, а не да плача. Осъзнавайки това след споделянето с практикуващия, на лицето ми отново се появи усмивка и аз отидох в гостната, където четяха всички практикуващи и споделяха опит всяка вечер. Казах на практикуващите за подготовката на следващия ден, все едно нищо не се е случило. Увереността ми се завърна в мен. Бях благодарна на практикуващите за обмяната на опит, и на Учителя – за неговото ръководство.

3. Важността на праведните мисли и подкрепата на приятели-практикуващи

Запалването на Факела за човешки права в Атина е резултат от кооперирането и подкрепата на практикуващите, и от техните праведни мисли. Фактически, всеки проект, който изпълняваме, е изпитание, което да провери дали сме единно тяло. Когато нашият Шиншинг достигне изискванията, предявени към него, мероприятията безусловно ще минат успешно. Няколко дни преди мероприятието, практикуващи от различни страни постепенно започнаха да идват в Атина. Всички се подкрепяха един друг и полето на енергията беше много силно. Всяка вечер, всички практикуващи се събираха заедно, за да четат Фа и да обменят опит. Гръцките практикуващи направиха всичко, което можеха, за да организират програма всеки ден. В продължение на два дни, практикуващите раздадоха около 30 000 листовки.

По време на процеса на получаване на разрешение за провеждане на мероприятието, гръцките практикуващи изпитаха огромна намеса. Няколко практикуващи от други страни, заедно с местните практикуващи, работеха ден и нощ, стараейки се да информират колкото може повече хора. Те звъняха на всеки, на когото можеха и се срещнаха с всеки, с когото можаха да се срещнат. Гръцкото правителство се намираше под натиска на ККП, а така също и под натиска на собственото си общество и хора. В деня на мероприятието, ние най-накрая получихме устно разрешение, за да проведем събитието на площада и да запалим Факела, но не ни позволиха щафетата да премине покрай Китайското посолство. Ние се съгласихме. Но след час, много високопоставено лице от южната част на града, издало заповед да не ни се позволява да запалим Факела. Ако го направим, полицията щяла да спре електричеството.

Подготвителната работа на сцената беше започнала. Площадът беше пълен с полицаи. Десет минути след началото на церемонията ни казаха да спрем мероприятието. Група практикуващи цяла вечер им разясняваха истината, но не бе постигнато никакво разбирателство. Все още не ни позволяваха да запалим Факела. Трябваше да удължим програмата, за да имаме повече време за преговори. Полицаите стояха на мястото, откъдето се спираше електрическото захранване, готови да го изключат във всяка секунда. Няколко полицаи обкръжиха микробуса ни, непозволявайки ни да запалим Факела. Времето минаваше бавно. Някои представители на медиите изгубиха търпение, казвайки, че повече не могат да чакат: „Ако няма огън, значи няма огън”.

Аз стоях до журналиста, когато каза тези думи. Осъзнах, че не можем да чакаме повече. Факелът задължително трябваше да бъде запален. Иначе това също щеше да бъде голяма новина в утрешните медии - Факелът за човешки права не беше запален. Осъзнавайки това, отидох да поговоря с членовете на Европейската асоциация, за да обсъдим това веднага, осъзнавайки възможността полицията да спре електричеството. В това време ние знаехме, че Факелът трябва да бъде запален. Дори, ако полицията спре електричеството, Факелът трябва да гори. В тъмнотата, Факелът ще изглежда дори още по-величествено. В този момент една практикуваща от Франция подкрепи предложението ми и каза: „Това е правилно. Ние трябва да запалим Факела сега. Иначе представителите на медиите ще си тръгнат. Дори, ако спрат електричеството, трябва да запалим Факела”.

Казаха ни, че полицията вече е обкръжила автобуса ни и че не можем да вземем Факела. Казах им, че той не е в автобуса, а при практикуващите. Всички се съгласиха с моя съвет. Помолих последното изпълнение на китара да продължи и помолих водещите да не обявяват, че Факелът ще бъде запален. През това време помолих местен практикуващ, който беше отговорен за запалването на Факела, да бъде готов – след като свърши изпълнението на китара, запалваме Факела.

Когато в тъмното Факелът беше запален, всички представителите на медиите бяха фокусирани върху него. Много хора се разплакаха. Полицаите не изключиха електричеството. Много от нас благодариха на полицаите със сълзи на очите. Дори полицаите плачеха! Това беше трогателен момент. Чувствах силното поле на енергията. Чувствах, че Учителят беше с нас. Почувствах колко са важни праведните мисли и подкрепата на приятели-практикуващи, особено в критичен момент. Няколко думи: „Подкрепям решението ти да запалим Факела”, ми дадоха повече мъжество, увереност и твърдост във вземането на решение.

Учителят казва: „Често казвам, че не бива да се притеснявате за крайния резултат, тъй като всичко, което трябва да бъде изпълнено в процеса на Фа-коригирането е неизбежно. Независимо какви рисковани може да бъдат нещата в процеса на Фа-коригирането, резултатът от него е неизбежен”. (Преподаване на Закона в столицата на САЩ, 2007 г.) Благодарна съм на Учителя, че ми предостави тази възможност да усъвършенствам себе си и да погледна в себе си. Научих толкова много и знам къде трябва да се повишавам и да постъпвам по-добре в бъдеще. Запаленият Факел в защита на човешките права в Атина е резултат от подкрепата на практикуващите и кооперирането едни с други. Аз съм благодарна на Учителя затова, че ми предостави тази възможност за самоусъвършенстване и съм благодарна на приятелите-практикуващи за огромната им подкрепа, която ми помогна да повиша разбирането си за Фа.

Най-важното е, че разбрах необходимостта от всекидневно изучаване на Закона, независимо от заетостта. Само постъпвайки така ще можете да съхраните яснотата на ума и да не се подложите на намеса от човешките представи. „Законът може да преодолее всички привързаности. Законът може да победи всяка ерес. Законът може да разобличи всяка лъжа. Законът може да укрепи всички праведни мисли”. (Лекция „Да отстраним намесата” от Път за по-нататъшно усъвършенстване, 2).

Благодаря Ви, Учителю! Благодаря приятели-практикуващи!

По http://www.ru.clearharmony.net/articles/200709/5081.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.