В плен на двуструнното ерху

Чи Шяочун по време на Спектакъла по случай Китайската Нова Година на NTDTV Ранните дни от обучението на Чи Шяочун. (NTDTV)

Китайската музика, древна като самата петхилядолетна китайска цивилизация, не е била предназначена за развлечение, а за прочистване мисълта на човек. Според традиционните вярвания звукът може да влияе на Вселената и да я хармонизира. Музиката е била един от четирите задължителни предмета, които синовете на благородниците трябвало да изучават. Ето защо всеки, който изпълнявал музика просто за развлечение, не се радвал на висока почит.

В такава култура се появило двуструнното ерху. Един от най-популярните традиционни китайски инструменти - ерху, е в състояние да предаде една огромна трагедия. Без значение дали музикалното темпо е бързо или бавно, ерху произвежда меланхоличен звук, в който има тъга, но е и завладяващо красив.

Сравнен с традиционните китайски инструменти, ерху е сравнително млад инструмент с история от едва 1000 години. Той е внесен в Китай от племена отвъд областите Хан по северната граница на Китай. Названието му означава буквално „двуструнен варварски инструмент”, поради факта, че инструментът води началото си от етническите малцинства. Селяните изпълнявали народни песни, описващи ежедневния им живот, като риболова и отглеждането на стадни животни.

С течение на времето използването на ерху в ансамбъл или в оркестър на пекински опери станало нещо обичайно, но инструментът не бил достатъчно на почит, за да бъде използван като солов.

Неотдавна, ерху започна да добива популярност на Запад и стана един от тай-забележителните китайски инструменти, под чара на който попаднаха много зрители на първото световно турне на Спектакъла по случай Китайската Нова Година на Ню Танг Дайнъсти Телевижън (New Tang Dynasty Television / NTDTV) през 2004 година.

Със своите пищни концерти, Спектакълът представя автентичната традиционна китайска култура чрез музика и танци. Миналата година шоуто бе изнесено в 32 големи града по света, а през 2008 г. ще обиколи 50 града и очакванията са общият брой на зрители да надхвърли половин милион души.

С представленията на Спектакъла нарасна и популярността на ерху, омайвайщо публиката с мекия си, експресивен звук. Родената в южен Китай Чи Шяочун изпълнителка на ерху композиции се научава да свири на инструмента от баща си още като дете.

„Когато бях на шест години, баща ми започна да ме учи да свиря на ерху и свирехме заедно всеки ден. Жилищното ни пространство беше крайно ограничено, така че, за да не притесняваме съседите, той ме водеше в близкия парк да се упражнявам”, разказва тя.

Ранните дни от обучението на Чи Шяочун се характеризирали със строга дисциплина. Баща й я обучавал навън през цялата година, независимо от времето. По думите й, тя го смятала за „най-жестокия баща на света”, докато не започнала да разбира дълбоката му любов към музиката и подхранващата я „тиха страст”.

„Докато се упражнявах, често бяхме заобиколени от множество хора, които ни гледаха и слушаха с часове, поклащайки глава и потропвайки в такт с ритъма. Сега разбирам защо баща ми е изтърпял толкова много, за да ме направи ерху изпълнител – искал е да ми предаде същината и духа на китайското изкуство, за да използвам музиката и да давам надежда, радост и вътрешна сила на онези, които независимо от трудните условия се стремят към светлото и красивото. Той беше чудесен баща”, казва изпълнителката.

Въпреки че понякога ерху бива наричано „двуструнната цигулка”, то се държи не хоризонтално, а вертикално в скута на седналия изпълнител. Направено е от плътно дърво – палисандър или абанос, и се състои от малка звукова кутия, покрита със змийска кожа – по традиция от питон – и дълга, тънка шийка, леко извита на края. Две стоманени струни са заменили традиционните копринени струни. Между тях е закрепен лъкът, направен от бамбук и сноп бели конски косми, минаващи под едната от струните.

Тази малка кутийка притежава многобройни уникални качества, които я превръщат в труден за овладяване инструмент. Тя няма гриф за настройка на тона, а струните се натискат, но не трябва да докосват шийката на иструмента. Звукът се произвежда, когато лъкът, натъркан с колофон за усилване на триенето, се плъзга между струните, карайки змийската кожа да вибрира. За да се издаде звука се използват и двете страни на лъка, които трият всяка от струните. Но тъй като струните са разположени много близо една до друга, на тях се свири така, все едно е само една.

Първоначално ерху се използва само за изпълнения в ансамбли или в традиционни китайски оркестри, но по-късно бива издигнато до солов инструмент от Лиу Тянхуа (1895-1932 г.). Овладял техниките на западната цигулка, Лиу въвежда нови методи по отношение на боравенето с лъка и пръстите. Това се случва във време, когато ерху все още е считан за фолклорен инструмент и не е използван от „сериозните” музиканти. Най-известната ерху мелодия – сега вече класика, се нарича „Вторият извор отразява луната” ("The Second Spring Reflects the Moon").

По думите на Чи Шяочун, древната китайска култура насърчава хармонията между Небето и Земята, както и уважение към живота и природата – ценности, намерили израз в Спектакъла. За нея, творчеството й е посветено на хората в Китай със страст като на баща й, а участието в шоуто й помага да осъществи неговата мечта. „Днес аз съм на сцената поради посветеността на баща ми към това, което той считаше за своя мисия в живота - да съхрани същността и красотата на традиционната китайска култура за идните поколения”.
--------------------------------
Повече информация за Спектакъла в други страни и градове, както и онлайн резервации на билети, може да се намери на адрес:
http://www.shows.ntdtv.com
-------------------------------------
По http://en.epochtimes.com/news/7-11-11/61837.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.