Защо китайският режим не може да намери китайска култура

Националният център за сценични изкуства на Китай бе открит през декември 2007 г. Той бе провъзгласен за „най-големия” в света по рода си, „два пъти по-голям от центъра за сценични изкуства „Кенеди” във Вашингтон”. Но в статия за New York Times заместник-директорът на центъра говори за предизвикателства, с които властите се сблъскват, за да намерят представления за него.

Нюйоркската компания „Небесни сценични изкуства” (Divine Performing Arts New York Company) откри световното си турне за 2008 г. с представления в Cobb Energy Perf

Пренебрегвайки китайските архитекти, както често се случва с китайски проекти от голям мащаб, китайският режим заложи на френския архитект Пол Андрю. Отличителна черта на новата сграда на Националния център за сценични изкуства на Китай, наподобяваща огромно сиво-синьо яйце от стъкло и метал, плаващо в средата на изкуствено езеро, е нейният дълъг стъклен тунел, минаващ под езерото и водещ до сградата.

Почетната канадска балерина Ванеса Харууд, която посети спектакъла в Торонто със своя съпруг Хю Скали, професор, хирург и бивш президент на Медицинската асоциация в Онтарио, сподели впечатленията си от преживяното: "Не беше просто хубаво-хубаво. Беше сериозно хубаво - с много задълбоченост и многозначителност..." На въпрос кой танц й е допаднал най-много, тя отговори: „Монголският танц на паничките” - "В него има нещо мистериозно". Г-жа Харууд е член на Световния танцов съюз, който е известен със своята лидерска роля в световното танцово изкуство. Тя каза, че ще препоръча спектакъла на своите колеги от организацията. "Те трябва да го видят, когато дойде в техните градове. Това е нещо красиво, професионално и отлично изпълнено", каза тя. Торонто, Канада, януари 2008 г. (Dali Sun/The Epoch Times)

Имайки предвид, че покривът на проектирания от архитект Андрю терминал на международното летище „Шарл дьо Гол” в Париж се срути под собствената си тежест, по-предпочитан начин за влизане в Центъра за сценични изкуства може да се окаже с гондола през задния му вход.

Строена по нареждане на китайската комунистическа партия (ККП), по план сградата трябваше да бъде открита през 2003 година. Проектът обаче се сблъска с многобройни проблеми – от преустановяване на работата и критики, а бюджетът му бе превишен с десетки милиони долари.

Стивън Анг, председател на Областната китайска асоциация в Торонто, каза за шоуто по време на антракта: "Намирам го за фантастично. Грандиозно, наистина грандиозно" и допълни, че „публиката е много веща. Надява се за представления с високо качество и може да го оцени. Те чакат за висококачествени продукции". Торонто, Канада, януари 2008 г. (The Epoch Times)

На дългоочакваната церемония по откриването, директорът на центъра Чен Пинг изясни същинското предназначение на предполагаемото културно съоръжение, наричайки го „бетонен пример за нарастващата „мека сила” на Китай и неговата всестранна национална мощ”. Желаещи за театър, моля?

Коментарът на Пинг не е изненадващ, при положение, че откакто ККП заграби властта през 1949 г. „културата” е сведена до инструмент на пропагандата, имаща за цел затвърждаване контрола над Китай, вдъхване на лоялност към партията и създаване на разбирането, че Китай и ККП са едно и също нещо.

Сара Сте-Мари, бивш директор на Световната здравна организация във Виетнам по време на петгодишната мисия на организацията там, сподели, че по време на представлението е забелязала да става нещо странно със зрението й, което иначе е доста слабо: "Това е удивително! Там [на сцената] видях гора, планина, пътека покрай океана. Действието с дългите одежди, изпълнителките изглеждаха като бели лебеди излитащи от Charlevoix или Gaspesie през есента... и можех да видя океана зад тях, а аз съм късогледа!", споделяше развълнувано Сте-Мари, която седеше доста далече от сцената. Монреал, Канада, януари 2008 г. (Samira Bouaou/The Epoch Times)

По време на "Културната революция" от 1966 до 1976 г. ККП заявява открито намерението си да изкорени пет хилядолетната традиционна култура на Китай. Хиляди храмове, безброй артефакти, картини, скулптури, литературни творби и здания на културата бяха унищожавани систематично.

За тази обширна и задълбочена, вдъхновена от божественост и наблягаща на нравствеността и почитта към духовното култура, няма място в атеистичната доктрина на ККП, която гледа на нея като на заплаха за своя идеологически контрол.

Бизнес анализаторът и ИТ-специалист Сунг Трен с приятелката си Олга Карпова изказаха възхищението си от Спектакъла в Sony Centre, Торонто: "Беше много изискано шоу, с костюмите - много колоритни... Харесаха ми танците, харесаха ми ударните инструменти - много, много красиво, много добра хореография и изпълнение", каза Сунг и продължи, че е било „доста образователно, в смисъл, че предава историята на Китай... и показва, че китайският народ иска да бъде свободен". Торонто, Канада, януари 2008 г. (Ben Dan/The Epoch Times)

В статия за New York Times заместник-директорът на Центъра за сценични изкуства, Уанг Дженминг, коментира трудностите за запълване на графика с представления: „Трудно е, тъй като на практика операта и балетът са форми на изкуство, внесени отвън. С балета нещата стоят по-добре, но най-известните ни творби са червените класики отпреди 40 години. Операта е по-голям проблем, защото повечето популярни класически и нови творби са все от чужбина”.

Калифорнийският градски съветник Крис Кеюгъл посети представлението със съпругата си Даян в „Nokia Theater LA Live” и сподели: "Най ми хареса Монголския танц, а костюмите и декорите намирам за стилни... Всичко е много образователно". Лос Анжелес, САЩ, януари 2008 г. (Dan Sanchez/The Epoch Times)

Почти всички китайски изпълнители, които се появяват на сцената, ще представят култура от Запада. Единственото, за съжаление комично изключение, е Танцовият ансамбъл към военновъздушните сили на Народноосвободителната армия, пресъздаващ отново на сцената „Сестра Джианг” – „класически” балет от ранния социализъм.

"Възхитително е, че китайците донасят тук и ни показват какво е тяхната история", каза професионалната танцьорка Джоди Реруча от „Rolling Hills”, СА. "Водните нимфи бяха смайващи... Моите леля и чичо са професионални балетисти и ще се удивят и ще се почувстват горди от тези китайски танци и култура". Лос Анжелес, САЩ, януари 2008 г. (Mark Zou/Epoch Times)

Китай притежава една от най-богатите култури, известни в човешката история. Защо г-н Уанг – предполагаем експерт по китайската култура – е затруднен в намирането на представления за предстоящия сезон за това, което ККП нарича „най-доброто място за сценични изкуства в Китай”? Защо трябва той да разчита на „форми на изкуство, внесени отвън”? Защо неговото разбиране за най-доброто от китайската култура се простира не повече от 40 години назад, до скованите представления, механично скалъпени от пропагандата на ККП?

Г-н Уанг, наред с повечето китайци днес, е жертва на лишената от съдържание и деформирана от ККП китайска култура. Неспособна да заличи напълно градената 5000 години култура, ККП се зае да изопачи, да пренагласи и да пресътвори традиционната китайска култура, така, че тя да отговаря на нейните идеологически нужди.

Приветливите сестри Алисън (вдясно) и Джинджер Плам споделиха изживяното след представлението: "Беше сърцераздирателно и секващо дъха едновременно... Може би в предишните си животи съм била китайка, защото то докосна нещо дълбоко в душата ми", каза бившата стюардеса Алисън, докато Джинджер - художник и скулптор - бе лаконична във вълнението си: "Беше вълшебно!". Лос Анжелес, САЩ, януари 2008 г. (Dan Sanchez/The Epoch Times)

Те (ККП, бел.ред.) изопачиха исторически факти, отстраниха всичко несъответстващо на тяхната идеология, омаловажиха възвишени героични подвизи, преувеличиха делата на жестоки китайски владетели и принизиха същината на духовността, лежаща в основите на традиционното китайско минало.

Те оскверниха китайската култура и това е едно жестоко духовно престъпление. Културата предоставя принципите, нравствеността и духовните устои, от които се изгражда едно общество. Тя предоставя чувство за личностна и национална идентичност.

ККП опетни Китай със собствената си комунистическа култура на насилие, измама, ожесточено съревнование, предателство, безчестие и жажда за успех, и опазване на личното за сметка на чуждото. Догматичният атеизъм унищожава чувството за духовна задълженост и доброжелателност към другите.

Днес, в Китай, ККП се е превърнала в неоспоримата, абсолютна власт, унищожаваща стремежа към духовност и заменяща всякакъв Бог.

На път обаче е едно възраждане. Едно възкресение на китайската традиционна култура под формата на пищни, мащабни театрални продукции, представени от базираната в Ню Йорк независима китайска телевизия Ню Танг Дайнъсти Телевижън (NTDTV), и създадени от сценичната група „Небесни сценични изкуства”. Изпълнителите репетират и се подготвят целогодишно, потопени в оригиналната, традиционна китайска култура. Понастоящем те са на своето световно турне.

Д-р Майкъл Джанг, президент на медикаментозната компания за антиракови лекарства „Optimer Biotechnology Inc.”, със съпругата си д-р Теси Чи, вицепрезидент на компанията, коментираха за спектакъла в Сан Диего: "Шоуто беше чудесно. Програмата бе добре аранжирана и съчетаваше исторически факти.... На мен най-много ми допаднаха небесните феи. Беше удивително и пресъздаваше един неземен свят. Предишни изпълнения, които съм гледал, са наблягали на техниката, но не са били така артистични. Това шоу е превъзходно. Намирам нивото му за много високо", каза д-р Джанг. От своя страна д-р Чи допълни, че "Танцовите изпълнения бяха фантастични. Изпълнителите са много, много талантливи. Представлението беше много вълнуващо! Бих го нарекла „grand-tastic”! Аз харесах най-вече Барабанистите от Двора Танг (Tang Court Drummers) и откриващия небесен танц, който разкри един удивителен свят". Сан Диего, САЩ, януари 2008 г. (Zhen Tingwei/The Epoch Times)

„Трагично е, че китайската култура е била отнета от китайския народ. С нашите представления ние я възвръщаме обратно”, коментира говорителката на NTDTV Кери Ханг.

„Много китайци, които видяха представлението, живеещи в чужбина или пътуващи извън Китай, са дълбоко развълнувани. Когато виждат и възторжените реакции сред западната публика, както и огромния успех на представлението, в тях се появява чувство на гордост, че са китайци. Чудесно е да видиш приповдигнатия им дух и усмихнатите им лица”, споделя г-жа Ханг за впечатленията си от публиката след представленията.

Обръщането на китайския народ към неговите корени представлява дилема за ККП, която полага значителни усилия в международен мащаб, за да възпрепятства представленията и да разубеди хората да не го гледат. С това обаче тя само успява да направи по-широка реклама на концертите и да запълни повече места със зрители, любопитни да видят за какво е целият този шум.

Китайците възобновяват връзката със своята култура, докато международната общественост научава какво всъщност представлява истинският Китай. Хората, които гледат този спектакъл, не само присъстват на едно пищно представление с международна признание, но стават свидетели на творенето на историята.

За повече информация за концертите, моля посетете Bestchineseshows.com

Майкъл Махонен е отличен с наградата Gemini (канадската награда Emmy) за актьорско майсторство. Освен актьор, той е сценарист и режисьор, и първият му игрален филм „Пясъчна буря” („Sandstorm”) печели 29 награди на международни филмови фестивали. В момента той пише сценарий за преследването на Фалун Гонг, наред с друг сценарий за независим игрален филм.

По: http://www.epochtimes-bg.com/2008-01/2008-01-20_01.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.