Споделен опит по време на първата Българска Фалун Дафа Конференция в София

Скъпи Учителю,
Уважаеми практикуващи,

Бих искал да споделя моя скромен път във Фалун Дафа и как посредством следването този път успях да променя своето сърце, душа, мисли и поведение към по-добро.

Тръгвайки по пътя на Дафа

От малък страдах от вродено, както лекарите го наричат, заболяване, което често ме караше да изпадам в тежки болезнени кризи, които продължаваха дълго и ме изтощаваха. Болниците и лекарите са много скъпи и дори не можех да си помисля да търся медицинска помощ. Често се чувствах отчаян от това състояние и изпълнен със страх и несигурност за живота си.

Моят съквартирант се занимаваше с една практика, от която ми разказваше какви чудотворни резултати са получили много хора, но аз не вярвах много, защото си мислех, че това е както всичко досега, което съм срещал. Впоследствие се заинтересувах и така попаднах на книгата „Джуан Фалун”.

Виждах, че „Джуан Фалун” е много различна книга и ясно отговаряше на всичките ми въпроси, които съм имал за живота досега. Разбрах, че тази книга е необикновена. В нея не се говореше само как да станеш добър човек, а по-скоро това бе книга за самоусъвършенстване, каквато не бях срещал досега. Постепенно започнах да осъзнавам, че поемам по път на самоусъвършенстване и че този път щеше да се превърне в най-значимата стъпка в живота ми досега.

След като започнах практиката моето заболяване повече не се повтори. Вътрешно знаех, че Учителят ме е превел през вратата и сега от мен се очакваше да продължа. Нещо в мен се отключи, нещо основно се промени, мирогледа ми за света стана друг, сякаш се събудих от дълъг сън.

Учителят ни казва в глава втора на „Джуан Фалун” следното: „От перспективата на високо ниво, животът на един човек не е предназначен за това да бъде човешко същество. Тъй като животът на човек е създаден в пространството на Велената, той е асимилиран с Джън-Шан-Рен – характеристиката на Вселената. Неговата природа е добра и състрадателна… За да се завърне човек към своя първоизточник, посредством практикуването на култивация в заблуда и чрез пробуждането към нещата, има многобройни изпитания – по този начин човек може да го направи бързо. Ако станете по-лош животът ви ще бъде унищожен. Следователно в очите на другите живи същества животът на човек не е, за да бъде човешко същество. Той е предназначен, за да се завърне човек към своята първоначална истинска същност”.

Сред обществото, често се подлъгваме и влияем от средата и обстановката ни на живот. Научени сме да бъдем остроумни, хитри и да не даваме на другите да се възползват от нас. Но независимо от тази среда и условия, в „Джуан Фалун” видях че, този път на култивация се прицелваше в сърцето и характера ми, и от мен се искаше да направя коренна промяна, ако исках да следвам принципите на практиката Джън-Шан-Рен.

В лекция трета на „Джуан Фалун” Учителят казва: „Ние не практикуваме ритуала на поклонение до земята и поклон за поздрав. Този тип формалност няма особена полза и е като религия. Ние не го практикуваме. Каква е ползата да се кланяте или боготворите учителя, ако след като си тръгнете оттук, пак продължавате да се държите както обикновено и правите каквото си поискате, състезавайки се и борейки се за слава, и собствен интерес сред обикновените хора? … Истинската култивационна практика зависи изцяло от вашето сърце”.

Осъзнах, че повърхностните форми нямаха повече значение - значение придоби само това, как разбирах този Фа, който Учителят преподаваше и как следвах принципите Джън-Шан-Рен.

Малко след като започнах да практикувам през лято на 2004 година имах възможността за първи път да посетя международната Фалун Дафа конференция за обмяна на опит в столицата на САЩ Вашингтон. Многоуважаваният Учител лично дойде на тази конференция и изнесе Фа-лекция.

По това време имаше много мероприятия за разясняване на истината за преследването в Китай. Аз все още нямах достатъчно разбиране за тези неща. Присъствах на едно от мероприятията, на което практикуващите бяха формирали дълга километри жива стена по протежение на няколко булеварда в града, която нарекоха „стената на куража”. Беше лято, но изведнъж излезе дъждовна буря. Заваля силен дъжд. Бързо потърсих място да се скрия от пороя. Успях да се подслоня под един вход на жилищна сграда, откъдето можех да видя останалите практикуващи.

Видях, че всички си стояха по местата и никои не тръгна да се крие от дъжда като мен. Тази случка ме накара много да се замисля, защо бях почти единственият, който потърси подслон в силния дъжд, а останалите останаха навън? Кое е това, което им даде сила и вяра да не бъдат смутени от условията на времето?

Тази случка силно се запечата в съзнанието ми и в онзи първоначален момент ми показа, колко уверени бяха тези практикуващи в това, което правеха и във вярата, която имаха – нищо не можеше да ги разколебае, докато аз веднага потърсих да се скрия от дъжда, и ето там беше разликата. Това бе пример за мен колко усърден трябваше да стана и още колко много трябваше да разбера, за да мога наистина да осъзная Великия Закон на космоса, който Учителят ми преподаваше.

Разясняване на истината

С моето по-нататъшно изучаване на Фа, прочетох как Учителят говори за трите най-важни неща, които е необходимо да правим и голямата отговорност, която носим в този период, когато се случва Фа-коригирането на цялата космическа небесна твърд.

В преподаване и обясняване на Фа конференция в Ню Йорк от 20 април 2003 година, Учителят казва: „Дафа практикуващи, точно сега има само три неща. Едното е да разяснявате фактите. Другото е да изпращате праведни мисли – изпращането на праведни мисли има ефект върху вашите тела и нещата вътре в телата ви. И другото е да се култивирате и добре да изучавате Фа. Тези три неща са от най-голяма важност”.

По това време учех в колеж и трябваше едновременно с това да ходя на работа. Нямах много свободно време и не можех да участвам в множеството мероприятия, които местните практикуващи организираха за разясняване на истината. В същата лекция в Ню Йорк от 20 април 2003 година, Учителят още казва:

„…Трябва да изобличите преследването и злата драма, и трябва да дадете възможност на хората по света ясно да я видят, и това също потиска тази драма и я елиминира. Разясняването на фактите е най-силно и е постъпка на велико състрадание тъй като, това преследване е напълно основано на лъжи и измама”.

Разбирайки колко е важно разясняването на истината, аз започнах да търся начини и възможности да разказвам на хората, с които се срещах в колежа, за практиката Фалун Дафа и да им разяснявам фактите. В колежа имаше много студенти от азиатски произход, повечето бяха от Китай. Разбрах, че моята задача не е само да се уча добре и бъда добър ученик, тъй като практикувах Фалун Дафа, но аз имах и друга задача - да се опитам да достигна до тези хора и да им кажа за Дафа и преследването.

В три семестъра по ред трябваше да вземам клас по английски език и литература. Често трябваше да пиша теми и есета по различни въпроси от обществения живот. Винаги, когато имах възможност, пишех за проблема с нарушаването на човешки права в Китай и го свързвах с преследването на Фалун Гонг. В последното ниво на класовете ми по английски, за завършване на семестъра имахме задача всеки да избере свободна тема и да я разработи подробно. Избрах темата за Фалун Гонг и преследването. Част от задачата бе всеки да представи темата си пред останалите в класа. Това беше отлична възможност да разкажа на всички в моя клас за Дафа. Времето за презентация на всеки беше много ограничено, така че трябваше добре да обмисля какво и как да кажа, за да постигна желания резултат. Когато излязох пред класа имах в себе си материали. Щом започнах да говоря, мислите ми започнаха да текат много бързо и успях да разкажа много за даденото ми време. Когато съучениците ми научиха за преследването, поискаха да им раздам от материалите. Дори моята учителка, професор по степен, остана сякаш променена. След като се замислих по-късно, просто не можех да разбера как съм могъл да изкажа толкова много неща за толкова кратко време и по-такъв начин, че да постигна желания ефект. Осъзнах, че това нямаше да е възможно, ако нямах помощта на Учителя и проявлението на Фа.

В друг клас - по ораторство, трябваше също да правим презентации на различни теми. Там също имах възможност да представя практиката и да разкажа за нейното преследване. Дори година след като завърших този клас, уж случайно, отново срещнах преподавателката ми и тя ме покани да изнеса отново презентацията за Фалун Гонг пред новия й клас.

Всъщност не беше така лесно, както го разказах. Всеки път, когато излизах да говоря пред класа, трябваше да се боря с какви ли не човешки мисли и емоции, от които не се бях отделил и които ми се намесваха. Привързаности като това дали ще се представя добре, как другите ще го приемат, дали ще го кажа по правилния начин, дали ще си спомня за всичко и т.н. Можех да открия множество привързаности, които по обикновен начин нямаше да съм способен да забележа. Но нищо не можеше да се сравни с това, когато хората разбираха за преследването в Китай и тяхната представа за нещата се променяше. Въпреки че не можех да участвам в общите местни Дафа мероприятия тъй като бях повечето време зает с училището по това време, аз го използвах, като възможност да разяснявам истината за Дафа. Много от съучениците ми или учителите се оказаха, че или са били в Китай, или са чували за Фалун Гонг, но много често това, което са чували беше само пропагандата на ККП.

Учителят в лекцията от 22 юни 2003г. в Чикаго, САЩ казва: „Недейте да пренебрегвате нито едно от нещата, които Дафа практикуващите правят. Всяка ваша дума, всяка листовка, всяка буква, всяко телефонно обаждане и всяко писмо имат огромно влияние. Същества, които са разбрали фактите се превръщат в движеща се медия и те също разясняват фактите. Вече има голямо влияние в обществото”.

Култивация и в. „Епохални Времена”

Вестникът „Епохални Времена” започна да излиза в областта на Залива на Сан Франциско през декември 2005 година. В началото не разбирах смисъла от това вестникът да се раздава вместо да се раздават диплянки за Фалун Дафа. Дори още по-малко предполагах по това време, че за мен впоследствие вестникът щеше да се превърне в един от основните ми пътища на самоусъвършенстване, мястото, където трябваше да се култивирам в голяма част от времето си и условието, при което много от привързаностите ми щяха да изплуват. В момента вестникът на местно ниво набира огромна популярност и другите медии го цитират в своите новинарски репортажи. Какъвто и да е случая, вестникът се превърна в мощен инструмент за разясняване на истината.

Ето какво казва Учителят в Преподаване и обясняване на Фа на конференция в Ню Йорк 20 април 2003 година: „Така че помислете, в частност за медиите, когато един човек говори на едно място, хората по света веднага могат да научат за това, да го чуят и видят в същото време. Влиянието е огромно. От гледна точка на старите сили, злите същества използват тези неща, за да продължават преследването и да лъжат. Когато Дафа практикуващите разчитат само на техните уста, за да кажат нещо на хората, понякога чувстват, че е трудно да се спасяват повече хора. Разбира се, един от вас е равен на десет или сто човека. Но в крайна сметка, вие разобличавате лъжите и злото, които бяха създадени от пропагандната машина на цялата страна - все още е доста трудно”.

Мисля, че сега за нас е още по-ясно какво е влиянието на „Епохални Времена” във всеки регион. Още повече, че в Интернет в момента е публикуван на 17 езика и се разпространява в 30 страни по света. Какъв огромен инструмент ни е дал Учителят, за да се противопоставим на злото и да разобличим лъжите му.

Преди близо година и половина започнах да помагам с дизайн на страниците. Никога преди това не се бях занимавал с нещо подобно, освен малкото опит, който имах от правенето на българската версия на сайта на информационния център на Фалун Дафа. Изискваше се бързо да усвоя много информация и умения. Беше необходимо сам да се справям с много предизвикателни ситуации. В началото ме обучаваха, но скоро трябваше да поема цялата отговорност сам. В този процес разбрах, че имам една особено силна привързаност - чувството на страх.

Редакторът ми изпращаше материалите (текстът и снимките) и от тях трябваше да направя страницата. Всеки път, когато сядах пред белия екран на монитора, изпитвах това чувство на страх от много неща - как ще се справя и ще мога ли да се справя, ще имам ли времето (правенето на вестника ставаше за кратък период от време - за не повече от няколко часа), защото понякога нещата ставаха сложни и няколко часа пред монитора излитаха като дим. Този страх нарастваше с времето. Стигна се до там, че не можех да се концентрирам добре, за да работя по дизайна. Казах си, че така не мога да продължавам. Трябваше да търся вътрешно и да видя откъде идваше този страх.

По-късно разбрахq че страхът идваше наистина от мои привързаности, които, ако го нямаше това условие и среда, трудно щях да открия, а именно - че винаги съм смятал, че трябва да успея и мисълта за провала, или за загубата, пораждаха този страх. Също така, привързаността към репутация, за това да не се злепоставя пред другите, че не съм способен да се справя. Нещо повече, на по-дълбоко ниво открих, че всичко това има всъщност връзка и с мисълта за самоизтъкване, да се покажа пред другите колко мога и не само че мога, но и че мога добре.

Как преодолях всичко това? Виждах че въпреки страха ми страниците се получаваха, къде по-бързо, къде по-бавно, но все пак успявах да съм на време с изпращането на файловете за отпечатване. Тогава се запитвах: „Защо все пак успявам да направя нещата, и нещо повече, понякога ми идваха такива идеи за дизайн, за които дори миг преди това не съм имал и представа”. У мен се породи едно много странно усещаме, че някой ми помагаше всеки път. Това е много съкровено усещане и е трудно да с опише с думи, но все пак ясно можех да разпозная, че някой наистина ми помагаше да завърша работа навреме и с желания и очакван резултат за нещата, въпреки да чувствах, че далеч нямах такива умения, или поне на това ниво. В „Обяснение на Фа по време на западно американската Фа конференция от 15 февруари, 2003 година в Лос Анжелис, САЩ, Учителят споменава:

„Всеки един от вас е частица. И в моите очи никой не е по-добър от когото и да е друг, тъй като аз ви загребах по едно и също време. Някои са по-способни, когато се стигне до едно нещо, а други при друго нещо - вие без съмнение не трябва да позволявате на мислите ви да се вихрят необуздано въз основа на това. Казвате, че имате такива велики способности и т.н., но всичко това ви беше дарено от Фа! Всъщност, нямаше да се получи, ако не успеехте да придобиете това ниво на способности. Фа-коригирането изискваше вашата мъдрост да достигне до тази точка, така че вие несъмнено не бива да мислите, че сте толкова способни. Някои практикуващи искат да проверя техните способности и умения, но всъщност това, което мисля, е - всичко това ви бе дадено от мен, така че няма нужда да гледам”.

От думите на Учителя разбирах, че всъщност Фа е този, който ми помагаше през цялото време. Един друг практикуващ, който също е от групата на дизайнерите на вестника, сподели един път, че не сяда да прави страници преди да е изучавал Фа. Наистина, в ден, когато добре изучавам Фа, всичко, включително и работата за вестника, става толкова бързо, а когато не изучавам Фа, проблемите са многобройни. Учителят е този, който ми беше дал тези способности и от мен завишеше да ги усъвършенствам, за да доведем вестника до високо качество и да го направим популярен и четен сред хората, и така, да им да дадем възможност да научат истината. Ако съм усърден в изучаването на Фа и подобряването на Шиншинг, виждах, че работата се свършваше добре и за половината време.

Така успях и да преодоля своя страх. Осъзнах, че този страх щеше да си отмине, ако се откажех от привързаностите си и поставех ума и вярата си във Фа. Тогава нямаше да има пропуски и другите също нямаше да могат да ми се намесят.

Въпреки това, лесно е да се говори за привързаностите, които сме открили и с усилия елиминирали, но за онези привързаности, за които все още не знаем, е трудно да се говори. Така в работа си за вестника винаги попадах на какви ли не ситуации и във всяка разбирах, че ако не се придържам към Фа и не измервам нещата с Фа, тогава много вероятно е не само да не се подобря, а и да имам намеса и да ми се окаже влияние.

Друга силна привързаност, която открих в работата си за вестника, бе привързаността към подреденост. В живота си досега винаги съм смятал, че всичко трябва да е добре подредено, всичко трябва да следва своя непогрешим ред и условие. На по-дълбоко ниво, тази моя привързаност се проявява в това, че карам хората да правят нещата по моя начин, защо мисля, че моят е най-правилния и добре подреден. На още по-дълбоко ниво откривам, че исках другите да правят и постъпват както аз бих направил или постъпил, или дори да мислят и разсъждават, както аз бих мислел или разсъждавал. Много пъти са ми посочвали, че се опитвам да упражнявам контрол над другите. На повърхността изглежда точно така, но гледайки в себе си виждам, че това е породено именно от тази моя привързаност към подредеността, както аз я наричам.

Как всъщност го осъзнах? Отвреме-навреме ми се налага да помагам за други страници и при по-специални страници, които са с обзорни материали по важни теми, свързани често пъти с разясняването на истината. Те обикновено се правят в последния момент. По тях работи един от нашите, бих казал, най-добри редактори в САЩ, който е редактор и на заглавената страница на вестника. Преди време, когато правех също и заглавната страница, трябваше да работя с него. По-късно, поради разногласия, се оттеглих от страницата. Причината беше всъщност, че смятах, че той е много неорганизиран и мен тази негова неорганизираност, както я наричах, ме изкарваше често извън контрол и не можех да работя съсредоточено по страницата. Всъщност, както казах, това бяха именно моите привързаности към това, че изисквах всичко да ми е подредено преди да започна работата си по страницата. Исках всички статии да са в един документ, всички снимки към статиите да са съответно обозначени, за да мога лесно да видя коя снимка към коя статия е, и т.н. Това, което този редактор правеше през цялото време, беше точно обратното – снимките не бяха правилно обозначени, статиите бяха разделени на отделни файлове и т.н. През цялото време го обвинявах за този „хаос”, както изглеждаше в моите очи, докато той не мислеше, че това е точно така, и така, работата с него ми беше много трудна. По-късно, когато преминах към други страници, контактът ми с него беше незначителен.

Но ето какво се случи неотдавна. В изданието на „Епохални Времена” в САЩ от 6 март т.г. бе публикувана статия в отговор на недобра статия, която „NY Times” публикува малко преди завършването на Спектакъла на трупата на „Небесните сценични изкуства” в Ню Йорк. След три седмици на планиране и последващо оттегляне на публикуването на статията, което разбира се създаде голям „хаос” в работата ни, в последния момент тя бе отменена по незнайни причини, но най-после, на 6 март, статията излезе на втора страница. Въпреки че подготвям световните страници, се съгласих да направя втората страница, като предполагах, че ще е лесно и бързо и нямаше да отнеме време. За да я направя трябваше отново да работя с този редактор, за който споменах преди малко. Знаех от преди, че не можех да очаквам от него да бъде организиран и така и всъщност се получи. Нищо не беше подготвено. Файловете идваха един по един.

Отне ни 7 часа да завършим страницата - това беше нощ, в която петима от нас не спаха. Но по-важното бе, че като започнах, си мислех, че всички материали за статията бяха готови, и как да не бяха готови, след като 3 седмици вече се канехме да я отпечатваме. Но за моя изненада, както казах, нищо не беше готово. Сякаш сега статията се изпращаше за първи път - нито текстът беше редактиран, нито съответните диаграми подготвени. Когато разбрах това, вътрешно се почувствах много неудобно.

За да завърша страницата, трябваше да се отърся от лошите си мисли и негодувание и да се сработя колкото се може повече с останалите от екипа, защото връщане назад нямаше – тази страница не само, че трябваше да излезе, но тя беше за разясняване на истината. В процеса на работа трябваше да се откажа от всичките си представи за подреденост и точност, защото в тази нощ не само моят редактор, но и всички в екипа ми изглеждаха извън всякакви подредби. За мен беше истинско отказване от всичко. Най-накрая, когато страницата беше завършена, редакторът ми благодари за помощта и общата ни работа през тази вечер и ми призна, че за първи път наистина е бил неорганизиран. Така разбрах, че наистина всичко това е било аранжирано за мен, за да се откажа от още една привързаност, която ако не бях сред тази среда и обстановка, нямаше да мога да преодолея.

В работата за вестника в САЩ са свързани цяла армия от практикуващи от цялата страна, от бряг до бряг на континента. С много от тях дори не се познаваш. Някои имат семейства, други имат различни професии, трети имат какви ли не състояния в култивацията, някои са мили с теб, други са припрени, трети неорганизирани, четвърти все нещо не правят както трябва и т.н. И всяка седмица си представете, как всички тези хора, трябва така да направят, че да съберат материали за вестника, редакторите да ги подберат и подредят, да се оформят и проверят за грешки от друг кръг от редактори, да се изпратят на страньорите, да се завършат страниците, да се нанесат последните корекции и накрая страниците да се подготвят за печат и да се изпратят в печатницата. Звучи не чак толкова сложно, но в целия този процес несъмнено се появяват конфликти, препятствия и тестове. И като се сетя, ако тези проблеми възникваха от обикновените хора, то вероятно нямаше да им обръщаме много внимание, но понеже сме практикуващи, често вероятно си мислим, „как може някой, който е практикуващ, да се държи по този начин, да казва тези неща, да не разбира и да не се съгласява”, тогава е много по-трудно тези неща да се преодолеят. Та нали обикновените хора не знаят Фа и каквото и да кажат са в заблуда, и не могат да видят истинската причина.

Учителят казва в Преподаване на Фа в Канада от 28 май 2006 г., следното: „Същото важи дори, когато неприятностите са причинени от Дафа практикуващи. Бихте могли да кажете: „Тези неприятности не са създадени от обикновените хора, затова са трудно преодолими”. Със сигурност е така. Дафа практикуващите, които се самоусъвършенстват, не са Богове, а човешки същества. А когато човек се усъвършенства, се проявяват най-различни човешки привързаности”.

Например на мен много често ми се случва, след като завърша някоя страница и след това тя е изпратена на редакторите отново, за да се одобри, да ми кажат, че не харесват дизайна или, че статията е била обновена междувременно и трябва да се налее на страницата отново. Понякога може да си прекараш часове докато една страница се завърши, а понякога е лесно. Но след като си прекарал дълго време и вече се чувстваш изтощен, а да не споменавам, че страниците от секция 1, в която са новинарските страници, се подготвят много късно вечер, за да се вземат най-актуалните новини, работата по вестника изисква да се стои много до късно. Именно в такива моменти съм разбрал, че от мен се иска да се отказвам от своето виждане за нещата, с цел да си сътрудничим добре и работата успешно да се завърши. Става невъзможно да се сътрудничим, ако никой не отстъпва и разбрах, че ако аз трябва да съм този, който трябва да отстъпи, то трябва да го направа, дори и да считам, че моята идея е добра и трябва да се възприеме. Тази ситуация в работата за вестника е нещо нормално погледнато от страни, но сега, пишейки това есе, разбирам колко е трудно да се откажеш наистина от своето и да приемеш мнението на другия. Това за мен се превърна в така да се каже условие, ако исках да продължа да помагам за вестника.

Сега виждам, че благодарение на тази среда, аз мога и имам търпението да изслушвам повече другите отколкото го правех преди, когато исках да кажа какво мисля и считах, че моето е най-доброто и най-правилното. Култивацията на търпение беше в основата на много от ситуациите. Но то беше и също способността да се вглеждаш в себе си и да осъзнаваш какво трябва и какво не трябва да правиш, какво трябва и какво не трябва да кажеш.

С течение на времето, колкото повече правех дизайн за вестника, толкова повече започнах да получавам както критики, така и похвали за работата си. Към критиките имах особено мнение и с тях беше по-трудно да се справя, но с похвалите… често виждах как придобивам чувството на задоволство от свършената работа, за това колко „съм способен”, как мога да правя това или онова с лекота и т.н. Разбира се, това също беше привързаност, която развивах или имах, но която досега не съм осъзнал така ясно. Опитвах се не обръщам много внимание на тези неща, но думите на Учителя от лекция Трета в частта „Култивация по обратен път и заемане на Гонг” ясно разкриваха пътя, който бях поел. В тях Учителят казва:

„Слушайки как хората я ласкаят колко е способна, тя също не уважаваше Чигонг майсторите от други праведни школи. Ако някой кажеше нещо лошо за нея, тя се разстройваше. Всичките привързаности на този човек към слава и собствен интерес се бяха развили. Тя се смяташе за по-добра от другите и за необикновена. Погрешно мислеше, че енергията й е дадена, за да стане Чигонг майстор и да натрупа голямо богатство, докато всъщност това е, за да практикува култивация. Веднъж щом привързаностите към слава и печалба били развити, нивото на Шиншинг на този човек всъщност паднало”.

Тогава разбрах, че чрез тази ситуация от мен се искаше да подобря своя Шиншинг и да се откажа от тази привързаност. Похвалите, както и критиките бяха равнопоставени тестове, които имаха за цел да изкоренят поредната привързаност. Но беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

„Епохални Времена” е уникалната среда, в която успях да осъзная много от моите недостатъци и Шиншинг пропуски. Работа ни заедно и доброто ни сътрудничество лежаха в основата на всичко. Това да се държи на своето създаваше само пречи и не помагаше за утвърждаването на Фа. Вестникът продължаваше да излиза и само тези от нас, които държаха на своето, пропускаха шансовете да се подобрят.

Всичко, което имаме ни е дадено от Фа. Нашият живот също е дошъл за Фа и съществува заради този Фа. Нашите способности също са ни дадени от Фа. И само, ако придържаме нашето съзнание във Фа и се подобряваме според този Фа, ще има успех за нас във всичко, което правим, мислим и предприемаме. Само с този единствен и най-висш Фа можем да постигнем всичко.

С това бих искал да завърша.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.