Разбирането ми как да покажем недостатъците с милосърдие

Неотдавна практикуваща ми помогна да прочета стихотворение от сборника стихове на Учителя «Хон Ин» на китайски език. По това време малко нервничех, защото се събраха много практикуващи и чувствах, че не използваме тази предоставена ни възможност по най-добрия начин. Разбрах, че чувствам напрежение, затова потърсих в себе си и реших, че трябва да изучавам Фа повече. Тъй като тъкмо започвах да чета на китайски и да изучавам китайския език, помолих някой да ми помогне да прочета стиховете на китайски, позволявайки ми така да уча Фа, и в същото време да уча китайски език.

След като ми обясни значението на всяка дума и тренирах с интонацията всяка дума, практикуващата ми се усмихна и това значително ме успокои. Тя каза с усмивка: „Открих във вас една специфична особеност”. Това пробуди любопитството ми и я попитах за каква особеност говори. Тя каза нещо от рода на: „Когато изучавате китайски език, едното ви стъпало е изправено в тази посока, ето така, и кракът ви изглежда напрегнат”.

После се разделихме. След няколко дни казах на съпруга си (също практикуващ) за това как тя ми е помогнала да науча стихотворението и търпеливо ми е обяснила всички думи. Споменах също и за „специфичната особеност”. Тогава започнахме да говорим за това.

Открих, че подбудите ми да изучавам Великите стихове на китайски език са се променили от първоначалните и съзнанието ми вече не е ясно. Първоначално исках да изучавам китайски език, за да разбера Фа по-добре и по-ефективно да работя с китайските практикуващи за разясняване на истината.

След това първоначалното ми намерение бе замърсено от мислите ми за това, как ще се похваля пред колегите, семейството и приятелите, и т.н., ако мога поне малко да чета или пиша на китайски език. По този начин осъзнах, че именно стремежът да се покажа ме е направил такава напрегната.

Тогава помислих за това, с каква необикновена доброта и деликатност тази практикуваща ми показа привързаността. Вместо да изрази съмнение по отношение на напрежението ми и мотивите, подбудили ме да уча Великите стихове на китайски език, или вместо да ми каже направо, че имам стремеж да се покажа, тя се усмихна и ми каза: „Когато изучавате китайски, едно от стъпалата ви е насочено в тази посока, ето така, и кракът ви изглежда напрегнат”.

Това беше казано с такъв добър маниер, че едва след това разбрах, че е хубаво, че ми го е казала, и именно това ме накара да се замисля. Тя направи това с такава доброта, че чак след известно време това ми помогна да открия нещо важно: длъжна съм да оставам с ясно съзнание и да изхождам от Фа защо и как правя всичко. Това дори ме пробуди да разбера, че помощ на някого в усъвършенстването може да се окаже с толкова милосърдно и добро сърце, и с добри думи. За първи път усетих върху себе си какво означава „да покажеш недостатъците с милосърдие”.

Версия на английски език: http://www.clearwisdom.net/emh/articles/2008/9/2/100342.html