Практикуващ от периода на Фа коригирането

Мина много време, откакто получих Закона. Понякога се усъвършенствах добре, друг път – лошо. Не съм унищожил всичките си привързаности, макар да съм ги намалил много, сравнение с преди. Отвреме-навреме привързаностите ми се появяват, пречейки ми. Защо е толкова трудно да ги отстраним? Защо е толкова трудно да се освободим от обикновеното човешко мислене? Днес разбрах, че причината са привързаностите, които се крият в моето «Аз». Привързаността към «Себе си», тоест егоизма, е фундаменталната причина и първопричина за всички останали привързаности. Нима не са свързани всички привързаности с «Аз обичам», «Аз искам» и «Аз»? Това е, защото дълбоко в сърцето си не искаме да повредим «Себе си» или да се откажем от «Себе си», което прави невъзможно отстраняването на всички привързаности.

Но не е само това. Можах да открия, че в основата на мисленето ми се намира „личното”. В основата на мисленето ми се намира мисълта за „себе си”. Това, за което мисля и което правя, е все „за мен самия”. Дори изпълнението на трите неща все още са заради „мен самия”. Днес осъзнах цялата дълбочина на егоизма си.

В продължение на много време не се усъвършенствах добре и не правех добре трите неща, свързани с Фа коригирането. Но не исках да се замислям над този проблем. Считах, че ако правя трите неща в крайна сметка ще постигна Съвършенство. Но не се чувствах спокойно. Накрая се запитах: може ли такъв човек като мен да постигне Съвършенство? Отговарям ли на изискванията за усъвършенстващ се? Ако днес свърши всичко, къде ще отида? Къде може да отида? Независимо колко добре изглежда поведението ми не мога да излъжа себе си. Размишлявайки над това, какво съм правил в миналото, разбрах, че всички неща са за мен самия и подбудите ми да правя нещата не са били чисти. Защо това, което правя и за което мисля, не може да е за Дафа, за Вселената и за всички съзнателни същества? Защо в сърцето ми няма отговорност за изпълнение на мисията на Дафа практикуващ в периода на Фа коригирането?

В края на краищата, всеки практикуващ Дафа от периода на Фа коригирането има голяма историческа обвързаност пред Вселената и съзнателните същества. Защо в съзнанието ми няма такова чувство на отговорност? Защо не мога да разглеждам всяка своя мисъл, съсредоточавайки се върху съзнателните същества? Защо не мога да започна с утвърждаване на Дафа и спасяване на съзнателните същества във всяка моя дума и дело? Независимо колко добре се справяме на повърхността, когато основата на мислите ни и отправната точка на поведението ни сме самите ние, или егоизмът, се отклоняваме от характеристиката на Вселената и не можем да притежаваме силата на Дафа. От друга страна, когато правим нещо за Дафа, или за съзнателните същества, а съзнанието ни е чисто и съответства на Закона на Вселената, тогава притежаваме мощта на Дафа. Колкото по-чисти са мислите ни, толкова повече отговаряме на Закона на Вселената и толкова повече мощ и повече помощ ще получим от праведните Богове.

Ако отправната ни точка при изпълнение на трите неща е достигането на Съвършенство, няма да можем напълно да използваме тази мощ, която ни дава Учителя. Но ако нашата отправна точка е спасяване на съзнателните същества, мощта, дадена ни от Учителя, може да бъде напълно реализирана, и тогава ще можем да допринесем в утвърждаването на Дафа и спасяването на съзнателните същества. Когато в сърцето си съсредоточаваме вниманието към Дафа и съзнателните същества, тогава нашето мислене може да бъде коригирано. Тогава каквото мислим и каквото правим ще бъде, разбира се, за утвърждаването на Дафа и спасяване на същества. Така изживян живот можем да наречем живот на практикуващ Дафа от периода на Фа коригирането.

Версия на китайски език: http://minghui.org/mh/articles/2008/9/24/186398.html