Принудителен труд и отнемане на органи

Китай е систематично въвличан в принудителен труд, налаган над всички форми на учреждения за задържане под арест – затвори за осъдени престъпници, административни арестантски центрове за онези, които все още не са обвинени, и превъзпитание чрез трудови лагери. Декларация на Международната организация на труда (МОТ) от 1998 г. ангажира всички държави членки, включително Китай, да премахнат принудителния труд. Правителството на Китай докладва на МОТ, че тяхната конституция забранява принудителния труд и че съществува национална политика за елиминиране на всички форми на принудителен труд.

Китайският лекар Уанг Уени говори за насилственото отнемане на органи от живи практикуващи Фалун Гонг, извършвано от китайските власти, на пресконференция в Арлингтън, Вирджиния на 26 април 2006 г. (Nicholas Kamm/AFP/Getty Images)

Китай не е държава с независима съдебна система и върховенство на закона. Няма никакви средства в Китай, които да наложат спазването на обещанията в конституцията. Това, което се казва в конституцията на Китай, не е надежден индикатор за случващото се там.

Конституцията на Китай постановява: „Гражданите на Народна Република Китай се радват на свобода на словото, печата, събранията, сдружаването, шествията и демонстрациите.” [1]

„Гражданите на Народна Република Китай се радват на свобода на религиозните убеждения.
Никакъв държавен орган, обществена организация или лице не могат да заставят гражданите да вярват или да не вярват в която и да било религия; нито могат да се отнасят несправедливо с граждани, които вярват или не вярват в която и да било религия."[2]

Да, тези свободи не съществуват в Китай.

Така че, когато правителството на Китай казва, че съществува конституционно постановление, неговите изявления могат да бъдат – и обикновено са – димна завеса, упражнение по лицемерие. Това важи за изявленията до МОТ относно принудителния труд.

Същото може да бъде казано и относно политиката. В Китай има много политики, които се отклоняват от реалността. Наистина, правителството на Китай толкова често се позовава на държавната конституция и правителствената политика, когато в действителност е обратното – всяко правителствено позоваване на тези стандарти би трябвало да бъде индикатор, че нещо нередно се случва в Китай.

Отнемане на органи

Област в политиката, с която съм запознат, е отнемането на органи – убиването на затворници заради използването на органите им за трансплантации. Дейвид Килгор и аз написахме доклад, че някои от тези затворници са практикуващи Фалун Гонг, затворени заради своите невинни убеждения.[3]

Правителството на Китай отрича заключението на нашия доклад и твърди, че тези, които са в затвора просто поради факта, че са Фалун Гонг практикуващи, не са убивани заради органите им. Но правителството не отрича, че някои затворници са убивани заради органите им и че тези затворници са основният източник на органи за трансплантация в Китай.

На конференция на хирурзи в южния град Гуанджоу в средата на ноември 2006 г., заместник-министърът на здравеопазването Хуан Джиефу признава, че осъдени на смърт, екзекутирани затворници са източник на органи за трансплантация. Той казва следното: „Оставяйки настрана малкия дял жертви от движението по улиците, повечето от органите, взети от трупове, са от екзекутирани затворници”.

Полемиката, която Дейвид Килгор и аз имаме с правителството в Китай, е за това, кой вид затворници са убивани за органите им. Правителството на Китай твърди, че затворниците, убивани заради органите им, са все осъдени на смърт. Защо ние не се съгласяваме с правителството на Китай, защо сме заключили, че осъдените на смърт затворници не са единственият източник на органи за трансплантация в Китай, засега оставям настрана. Каня ви да прочетете доклада ни „Кървава реколта” и да видите как сме стигнали до нашите заключения.

Това, което искам да отбележа тук е, че докато признава, че източник на органите са затворници, правителството на Китай същевременно има политика да не се събират органи от затворници. В съобщение до медиите от 5 октомври 2007 г. Световната медицинска асоциация обяви на годишната Генерална асамблея в Копенхаген съгласието на Китайската медицинска асоциация, че органи от затворници и други личности под арест не бива да се използват за трансплантации, с изключение на най-близките им роднини.

Лиу Джи от международния отдел на Китайската медицинска асоциация каза, че споразумението със Световната медицинска асоциация няма правна сила. Въпреки всичко той изрази надежда, че то ще повлияе на 500-те хиляди китайски лекари и правителствените решения – празно пожелание докато в Китай липсва система за даряване на органи или закон за вземането на органите от мозъчно мъртви/сърдечно живи хора.

Принудителен труд

Лицемерието на китайското правителство относно принудителния труд не би могло да бъде по-безочливо. Принудителният труд при задържане не е злоупотреба с китайския закон. Той е законен. Китайският закон за затворите определя, че затворите могат да наказват затворник, който е способен да се труди, но отказва да работи.[4]

САЩ подписаха меморандум за разбирателство с Китай през 1992 г., обвързвайки правителството на Китай с ангажимента да подсигури, че продукти, произведени чрез принудителен труд, не се изнасят за САЩ. През 1994 г. САЩ подписаха декларация за сътрудничество, която принципно позволява на представители на САЩ да получават достъп до китайски производствени помещения, заподозрени в износ на продукти от затворнически труд. В свой доклад до Конгреса за 2008 г. Комисията по оценка сигурността на американо-китайските икономически отношения (USCC, US-China Economic and Security Review Commission) пише, че „китайското правителство не е спазило ангажиментите си” съгласно споразуменията от 1992 г. и 1994 г. „правейки невъзможно за представители на САЩ да проведат цялостни и резултатни разследвания на такива обвинения”.

Пред щатски журналисти през ноември 1993 г., в отговор на въпрос относно желанието на правни групи да инспектират затвори, тогавашният китайски външен министър Чиан Чичен заяви: „Вярвам, че ако Червения кръст отправи такова искане…, ние бихме уважили това искане.” Червеният кръст отправи подобно искане и то не бе уважено.

Хора в Китай са затваряни без обвинение или за дълги периоди преди повдигане на обвинение. Принудителният труд се среща при административното задържане и в евфемистично наименуваните лагери за превъзпитание, както и в затворите, където са държани осъдените престъпници.

Веднага щом практиката Фалун Гонг е забранена през 1999 г., стотици хиляди практикуващи Фалун Гонг заминават за Пекин, за да протестират или да разгънат банери, призоваващи за узаконяване на групата. Хората идват почти всеки ден. Писателят Дженифър Зенг, живяла по-рано в Пекин, а сега – в Австралия, пише, че в края на април 2001 г. е имало приблизително 830 000 ареста в Пекин на последователи на Фалун Гонг, които са били идентифицирани.

Тези, които разкрили самоличността си, били транспортирани обратно по родните си места. Семействата им били въвличани в анти Фалун Гонг дейности и насилвани да се присъединят към усилията за отказване на практикуващите от Фалун Гонг. Техните началници, колегите им, местните правителствени лидери били държани отговорни и наказвани за това, че тези хора са ходили до Пекин да апелират или протестират.

За да защитят семействата си и да избегнат враждебността на хората в тяхното населено място, много от задържаните практикуващи Фалун Гонг отказвали да се идентифицират. В резултат на това голям брой практикуващи Фалун Гонг, чиято идентичност била неизвестна за властите, били вкарани в затвора. Освен това никой, който ги познавал, не знаел къде са.

Не са налични статистически данни относно практикуващи, които са били арестувани, но са отказали да се идентифицират. От нашите интервюта с освободени практикуващи Фалун Гонг знаем, че броят на тези, които не са се идентифицирали, е голям. Но не знаем какъв е.

Арестуваните практикуващи Фалун Гонг са били изпращани първоначално в административни центрове за задържане. Тези, които се отказвали, са били освобождавани. Тези, които не се отказвали, били изтезавани. Отказалите се след изтезанията били освобождавани. Тези, които не се отказвали след изтезанията, изчезвали в трудово-превъзпитателните лагери. Докладът на Щатския държавен департамент за Китай за 2005 г. [5] показва, че тяхната полиция управлява стотици центрове за задържане, като само трудово-превъзпитателните лагери са с капацитет за около 300 000 души.

Доклад за отделните държави на Държавния департамент за 2008 г. гласи: „Някои чуждестранни наблюдатели оценяват, че последователите на Фалун Гонг съставляват поне половината от 250 000-те официално записани обитатели на „трудово-превъзпитателните лагери…”.[6]

Банка за насилствено събрани органи

Изключително огромна група хора, подложени на прищевките и упражняването на власт от страна на държавата, без прибягване до каквато и да е форма на защита на техните права, осигурява потенциален ресурс за насилствено отнемане на органи. Центровете за арестанти не са само лагери за насилствено полагане на труд. Те са също потенциални банки за органи, добити от донори чрез насилие.

Изследванията, които доведоха до доклада, написан от Дейвид Килгор и от мен, са изпълнени с много смразяващи моменти. Един от най-озадачаващите е откритието на мащабна по размери безименна популация от арестувани в затвори/арестантски центрове/трудови лагери. Практикуващи, които все пак бяха пускани от ареста, ни разказаха за тази популация. В нашия доклад сме включили някои техни изявления.

Това, което ни казаха бе, че те лично срещнали огромен брой неидентифицирани хора в арестите. Срещали сме се с много практикуващи Фалун Гонг, пуснати от китайски арести. Но с изключение на онези, задържани в ранните дни от преследването на Фалун Гонг, тепърва ни предстоеше да чуем за пуснати от ареста практикуващи, които са отказали да се идентифицират от началото до края на периода на задържане. Какво се случва с тези практикуващи, които отказват да разкрият самоличността си? Къде са те?

Отидох в Женева през ноември 2008 г., за да се срещна с представители на Комитета срещу изтезанията на ООН във връзка с доклада на Китай за придържане към Конвенцията срещу изтезанията. Комитетът, в своите заключителни бележки от ноември 2008 г., отбелязва: „Докато отчита информацията на държавната власт относно Временните регулации за трансплантациите с човешки органи от 2006 г. и Наредбата за трансплантациите с човешки органи от 2007 г., Комитетът също взема предвид и твърденията, представени на Специалния репортер по въпросите на изтезанията, който отбелязва, че нарасналият брой на операции за трансплантация съвпада с началото на преследването на практикуващите Фалун Гонг, и който помоли за „изчерпателно обяснение за източника на органите за трансплантация”, което би могло да осветли несъответствието и да опровергае твърденията за отнемане на органи (A/HRC/7/3/Add.1). Комитетът е загрижен за получената информация, че практикуващи Фалун Гонг са екстензивно подлагани на изтезания и лошо отношение и че някои от тях са използвани като донори за трансплантация на органи (членове 12 и 16)”.

„Държавната власт трябва незабавно да проведе или да възложи независимо разследване на твърденията, че някои практикуващи Фалун Гонг са били подлагани на мъчения и са използвани като донори за трансплантация на органи, и да вземе необходими мерки, за да гарантира, че отговорните за тези злоупотреби са изправени на съд и наказани." [7]

Ние сме независими от правителството на Китай и от общността на Фалун Гонг. Комитетът срещу изтезанията не предложи нищо по-различно. Това, което предложи, е разследване, независимо от правителството на Китай, с което правителството на Китай въпреки това ще трябва да си сътрудничи като му предоставя достъп до китайска територия, документи, до места за арестуване и до свидетели, които не са застрашени от заплахи и репресии.

Реакцията на китайското правителство на тези заключителни бележки бе: „Някои пристрастни членове на Комитета, по време на подготвяне на бележките, са избрали да пренебрегнат съществените материали, осигурени от китайското правителство, цитират и дори фабрикуват някои непроверени данни. Вървейки срещу етиката на справедливостта и обективността, те се опитаха да политизират данните, изстисквайки някои неверни и клеветящи коментари в заключителните бележки, на което Китай твърдо се противопоставя." [8]

Реакцията на китайското правителство, твърдейки: „…някои пристрастни членове на Комитета”, предполага, че някои членове на Комитета са били пристрастни, а други не. Въпреки това, препоръките на Комитета бяха единодушни. Или всички членове на Комитета са пристрастни, или никой от тях не е.

Правителството на Китай също отправя необмислени общи обвинения. То обвинява Комитета във фабрикуване на информация, без да посочва каква е тази информация, която е била предполагаемо фабрикувана. Нито пък посочва кои са коментарите в заключителните бележки на Комитета, които правителството счита за неверни и клеветящи.

Въпреки мъглявостта на реакцията е очевидно, че правителството на Китай не приема заключителните бележки на Комитета в тяхната цялост. Що се отнася до Всеобщия периодичен преглед – процедура на Съвета за човешки права на ООН, в която периодично се разглежда правозащитното досие на всяка страна-членка на ООН – правителството на Китай се изказва доста по-конкретно.

Отново отидох в Женева през януари тази година и лобирах правителствата на страните-членки да повдигнат въпроса за нарушенията, установени в нашия доклад за отнемането на органи. Тогава дойде редът на Китай да бъде разгледан от работната група на Всеобщия периодичен преглед. Най-малкото, помолих страните участнички да поискат от Китай да се придържа към фундаменталните права, зачитането на които би направило нарушенията, установени в доклада, невъзможни. Много делегати наистина говориха за тези фундаментални права по време на двата часа на дебати в рамките на Всеобщия периодичен преглед за човешки права, но напразно. Правителството на Китай на практика отхвърли всички тези права.

Китай отхвърля

Работната група на Всеобщия периодичен преглед за човешки права излезе с доклад, изтъкващ препоръките на страните членки, говорили по време на дебата. Реакцията на правителството на Китай, която последва незабавно при публикуването на доклада, ни даде ясна представа какво са имали предвид по-рано неговите членове. Правителството приемаше част от препоръките, повечето от които бяха отправени от други държави, сериозни нарушители на човешките права, които хвалеха правителството на Китай за усилията му и го насърчаваха да продължава да прави каквото прави. В реакцията на правителството на Китай се казваше, че ще обмисли и други препоръки. Имаше и дълъг списък от препоръки, които правителството на Китай отхвърли без колебание.

По време на Всеобщия периодичен преглед за човешки права Канада препоръча на Китай да въведе препоръките на Комитета срещу изтезанията. Правителството на Китай категорично, в писмен вид, отхвърли тази препоръка.

Канада, Великобритания, Унгария, Чехия, Франция, Швеция и Нова Зеландия препоръчаха на Китай да премахне всички форми на произволни арести, включително превъзпитание чрез труд в лагери. Правителството на Китай каза „не” на тази препоръка.

Насилственият труд е злоупотреба с правата на арестуваните в Китай. Той също вреди на работниците по цял свят като подбива цените на стоките, произведени от свободните работници, трудещи се за заплата, така подпомагайки глобалната безработица по време на икономическа рецесия. Освен това той създава условия за насилствено отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг.

Позволяването на външен достъп до китайски центрове за арести само по себе си не представлява край на произволните арести. По-скоро е средство за прекратяването им, за оценка на придържане към международни стандарти, за гарантиране, че няма да се случват злоупотреби в арестите.

Нещо подобно може да се каже за насилствения труд. Прекратяването на насилствения труд не е край на този труд само по себе си. Прекратяването на насилствения труд и позволяването на независими изследователи да посетят центровете за арести биха били важни стъпки към прекратяване на насилственото отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг.

Канада следва да има закони, забраняващи вноса на стоки, произведени в резултат на насилствен труд. Правителството на Канада следва да договори споразумение с правителството на Китай, с което да се гарантира, че стоки от затворнически труд не се внасят в Канада. Споразумението следва да позволява на канадски държавни служители да имат достъп до китайски производствени съоръжения, заподозрени в износ на стоки, плод на принудителен труд.

Фактът, че Китай не зачита подобни споразумения със САЩ, не е причина да се изоставят усилията за спиране на износа на стоки, произведени с принудителен труд в Китай. Дори усилията на една страна, каквато е САЩ да са се провалили, усилията на много други държави може да успеят. Във всеки случай, когато се говори за поощряване на човешките права, никога не можем да сме спокойни, ако отговорът е „не”.

[1] Член 35
[2] Член 36
[3] Докладът „Кървава жътва – относно твърденията за отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай” (и на български език)
[4] Член 58
[5] Доклад за 2005 г. за човешките права в Китай на Департамента на САЩ, март 2006 г.
[6] Доклад за международни религиозни свободи: Китай
[7] Заключителни бележки на Комитета срещу изтезанията на ООН, номер на документа CAT/C/CHN/CO/4, 21 ноември 2008 г., параграф 18(C).
[8] Бележки на говорителя на външно министерство на Китай Цин Ган върху Заключителните бележки на Комитета срещу изтезанията на ООН относно придържането на Китай към Конвенцията срещу изтезанията.

Тази статия включва бележки, направени от Дейвид Матас на Форум за човешки права в Китай, в канадския парламент на 27 май 2009 г.

Дейвид Матас е международен правозащитен адвокат от Унипег, Канада и съавтор на доклада „Кървава жътва” заедно с Дейвид Килгор.

31 май 2009 г.

Версия на английски език: http://www.theepochtimes.com/n2/content/view/17552/

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.