Лиу Уей, бивша затворничка в Китай: От 5 г. съм в Германия, но още сънувам лагера в Пекин

Докато си вътре, имаш два варианта – да умреш физически, или душевно, казва последователката на забраненото движение Фалун Гонг
 

Лиу Уей беше поканена в България от тукашните последователи на Фалун Гонг – китайска философска система, включваща физически упражнения и духовни практики, за която e-vestnik писа преди година. Разпространена в цял свят, в Китай тя от години е забранена и преследвана от закона. Според правозащитни организации комунистическият режим е безмилостен към последователите на движението, които биват изпращани в трудови лагери и подлагани на мъчения.

Лиу Уей (Снимка: Нели Томова)

Лиу Уей беше представена в България като жертва на репресиите на режима, прекарала година и четири месеца в китайски трудов лагер, за това, че е практикувала Фалун Гонг. Принудена да подпише декларация, че се отказва от принципите на движението, тя успява да излезе на свобода и да напусне Китай. Лиу Уей от пет години живее в Германия, но твърди, че мисията й е да разказва на света за случващото се в родината й. Ето как звучи историята на Уей, разказана от самата нея, ден преди да отпътува от България.

Родена съм през 1972 г. в провинция Ляонин в Китай. Завършила съм архитектура в Китай. Известно време работех в държавно предпрятие, а след това 6 години в една немска фирма в Китай. През 1995 година чух от моя колежка за Фалун Гонг и се запалих. Понеже е безплатно, всеки може да го прави свободно и е много удобно - когато човек има повече време, може да прави повече упражнения, когато има по-малко – по-малко.

Имах някакви неразположения, болести, но не сериозни и се чувствах много слаба. Бях пробвала и други енергийни упражнения – цигун, но нямаха добър ефект. Когато започнах да практикувам Фалун Гонг, за много кратко време се почувствах силна и здрава. Освен това намирам за много хубави принципите на Фалун Гонг - Истинност, Доброта, Търпение.

Правех упражненията сутрин преди работа, събирахме се с още много хора в парка. Само в моя град - Бенши, имаше около 10 хиляди души, които правеха упражненията. Колко точно са били последователите не мога да кажа, защото във Фалун Дафа няма списъци за членство, няма организация, няма такива структури. Имаше практикуващи във всички прослойки на обществото – професори, губернатори, домакини. И именно заради добрия ефект върху здравето на хората китайското правителство подкрепяше движението по това време.

През 1998 година правителството се опита да преброи колко са практикуващите. Изпращаха „тайни” полицаи в групите на Фалун Гонг, но всъщност самите полицаи ни казваха, че са изпратени с тази цел. В резултат от изследването прецениха, че Фалун Гонг е мирна и полезна за здравето и за характера практика. Според статистиката от това изследване се оказа, че практикуващите са повече от сто милиона души. По това време правителството прецени, че членовете на Фалун Гонг са почти два пъти повече от членовете на партията, които са 62 милиона.

През април 1999 г. около 50 практикуващи правят упражненията в град Тиендзин и полицията ги арестува. След ареста на 25 април 10 хиляди души се събират на протест пред службата за жалби на китайското правителство в Пекин. Тогава министър-председателят казва, че хората трябва да се оставят свободно да практикуват. Арестуваните в Тиендзин ги освобождават.

След протеста в моя роден град полицията започна да ни посещава - идваха да ни снимат, разпръскваха ни с маркучи с вода, докато правехме упражненията. На 20 юли изведнъж съвсем официално обявиха Фалун Гонг за забранен. Не можеше да се практикува повече на открито. Хората, които знаят, че ние практикуваме, трябваше да докладват за това. Имаше и убити. Всички медии в Китай започнаха да разпространяват лоша пропаганда за Фалун Гонг постоянно. 24 часа в денонощието. Казваха, че практикуващите са против медицината, че им е забранено да взимат лекарства, че са луди. Когато практикуваш Фалун Гонг и на работното ти място разберат за това, те уволняват. Когато родителите практикуват Фалун Гонг, децата биват изгонвани от училище.

Ние можехме само тайно да раздаваме листовки, за да обясним за какво става въпрос и че Фалун Гонг е нещо добро. Веднъж бях забравила една от тези листовка на бюрото си. Една колежка видяла листовката и казала на полицаите. Арестуваха ме на работното ми място. Без съдебен процес ме осъдиха на 18 месеца затвор.

Казаха, че ще ме пратят в лагера в Бенши, но на практика ме изпратиха в Пекин. Моите родители знаеха, че трябва да ме търсят в Бенши и не подозираха къде съм всъщност. Много хора изчезваха по този начин, просто нямаше как да бъдат намерени, никой не знаеше къде са изпратени. Особено пък тези, които при арест не казваха истинските си имена, за да предпазят близките и семействата си. Попаднах в женския трудов лагер в южната част на Пекин, подобен лагер има и за мъже. Почти във всеки град в Китай има арестантски центрове, от които разпределят хората по лагерите. По онова време в лагера имаше 1000 жени, от които 700 бяха практикуващи Фалун Гонг. Най-младата беше 18-годишна. Имаше цели семейства, които бяха задържани. Всичките жени бяха измъчвани и принуждавани да подписват декларации, че се отказват от Фалун Гонг. Едва когато подпишехме такава декларация, тогава ни пускаха.

Първият ден, в разпределителния център, бях принудена да стоя наведена с ръце на тила в продължение на 5 часа. След това шест часа трябваше да стоя права, без да помръдвам. С мен имаше и други практикуващи, с които се държаха по същия начин. Полицаите постоянно ни наблюдаваха, а други затворници бяха принуждавани да ни дебнат. Когато малко се помръднехме, идваха да ни удрят.

Самият лагер, в който ме закараха след ареста, беше новопостроен, изглеждаше много добре. Имаше хубави стаи с душове, компютърна зала и библиотека. Много добре беше оборудван и изглеждаше чудесно. Всичко обаче стоеше заключено, освен в случаите, когато идваха посетители. Тогава трябваше да изнасяме шоу.

През останалото време не можехме да ползваме тези удобства. Имах право да ходя до тоалетната само три пъти на ден за по две минути. През нощта килиите се заключваха и ако ти се ходеше до тоалетната, трябваше да го направиш в купата си за миене. Веднъж в седмицата можех да си мия косата, а веднъж в месеца имах право да се къпя. Полагаха ми се по 100 милилитра вода на ден. Позволяваха ни да спим само по два часа. Нощем чувах крясъци и викове, но не знаех откъде точно идват. Предполагах обаче, че това е от мъченията. Когато ни измъчваха, винаги бяхме сами, нищо не се случваше пред другите. Виждала съм 62-годишна практикуваща, която била болна от рак преди да започне да практикува, а в лагера са я принуждавали да спи по един час на денонощие повече от година. Друга жена са я карали да седи на колене в продължение на цял месец. Има над сто метода за мъчение, използвани срещу практикуващите Фалун Гонг. И над три хиляди официално потвърдени смъртни случаи в резултат на мъчения. Имаше такива и в лагера, където бях аз.

Най-страшното е, че ни правеха медицински изследвания. След това в международен доклад се доказа, че са отнемани органи на практикуващи. Насилствено. На мен ми направиха медицински изследвания още преди да ме осъдят, в ареста имаше медицински персонал – проверяваха кръвните групи, вътрешните органи и то само на практикуващите Фалун Гонг. Никога не получихме резултати от тези изследвания.

Работехме по 15 часа на ден, но не получавахме никакви пари за това. Аз трябваше да плета пуловери. Нямах нито секунда почивка. Гърбът ми беше увреден – не можех нито да ходя, нито да се наведа. Съвсем случайно бях чула, че пуловерите, които правехме, са за износ. И защо всъщност стоките от Китай са толкова евтини, както е и в България? Много от китайските стоки на пазара са изработени от задържани.

Докато работехме, бяхме подложени на истинско промиване на съзнанието. През цялото време ни пускаха филми с пропаганда срещу Фалун Гонг. Имаше един филм, в който петима души се самозапалват на площад Тянанмън. Това става през 2001, на Китайската нова година - всъщност обвиняват тези хора, които се самозапалват, че практикуват Фалун Гонг, а по-късно се оказва, че това е инсценировка. И тези хора въобще не са били практикуващи. Гледахме подобни филми непрекъснато, а вечер бяхме принуждавани да пишем разяснения какво мислим за Фалун Гонг. Имаше и книги срещу движението, които трябваше четем на глас.

Първият път когато ме накараха да подпиша декларация, че се отказвам от практиката, аз не подписах. Заради това ме накараха да чета хиляди думи срещу Фалун Гонг пред камера, която ме записваше. През цялото време гледахме подобни филми.

Най-страшното нещо за мен бяха психическите мъчения и това, че ни караха постоянно да ругаем Фалун Гонг и учителя, автора на книгите. Не само бях карана да се откажа от практиката, но трябваше да убеждавам и новопристигащите да се откажат. Най-страшни бяха психическите, душевните терзания, че трябва да правя това. По това време можех само да плача, защото навсякъде имаше камери, включително и в тоалетните.

В лагера практикуващите имаха само две възможности - физическа или психическата смърт. Физическата е това да продължиш да практикуваш Фалун Гонг, да те изтезават и просто да загинеш от изтезанията. А пък душевната смърт, това е да се откажеш от Фалун Гонг, да ругаеш, да говориш лоши неща за практиката на другите хора. Всъщност аз преживях душевната смърт. Под натиск подписах декларация, че се отказвам от Фалун Гонг и така ме пуснаха след 16 месеца, вместо след 18. През цялото време си казвах, че искам да умра. Чувствах се като умряла, защото бях предала себе си, подписвайки декларацията. Вече от пет години не живея в Китай, но продължавам да сънувам трудовия лагер.

През 2003 година ме пуснаха. Върнах се на работното си място, защото моят немски началник ме подкрепяше. Но китайските ни партньори бяха казали на немската фирма, че в техния офис не може да работят практикуващи. Всички чужди фирми в Китай са контролирани и са под натиск от комунистическата партия, трябва да са в добри отношения с властта. Подписах декларация, че ако говоря или правя нещо, свързано с Фалун Гонг, ще бъда уволнена. Колегите във фирмата обаче ме контролираха и дебнеха непрекъснато. Дори баща ми ми каза, че ако продължавам да практикувам Фалун Гонг, не иска да има никакви връзки с мен.

Тогава разбрах, че Китай всъщност е един голям затвор. По принцип всички лични данни на китайците са в единна система, а полицията има информация за тези, които са били задържани и ги наблюдава. Данните на практикуващите също са в компютрите и на тях не им се позволява да получат задграничен паспорт. По някаква абсолютна случайност се оказа, че моите данни са загубени и никъде не пише, че практикувам Фалун Гонг. Така успях да замина за Германия. В момента завършвам архитектура в Дортмунд.

Изпитвам голяма носталгия към Китай. Бих искала да се върна, но в момента за мен е много опасно, бих се върнала, когато този режим го няма там… Фалун Гонг не е единствената преследвана група в Китай. Всички страдат – разрушават къщи, изселват хората насилствено, без им дават компенсации… Арестуват правозащитни адвокати, които защитават китайски граждани… Комунистическият режим е унищожил цялата култура на Китай, заменил е истинската култура с партийна, която се насажда у хората от малки. Например в Китай задължително трябваше да пеем песента „Без комунистическата партия няма Китай”. Но Китай има над 5000 години история и всички стари китайци вярват в Буда или в Дао, но сега в страната това е забранено. Мисля, че без комунистическия режим целият свят би бил по-свободен и по-мирен.

Източник: http://e-vestnik.bg/6282

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.