Истории от древен Китай: Храната е да утолява глада

„…Храната има едно предназначение – да напълни стомаха и да утоли глада. Само хора без добродетел се нуждаят от специална храна и не осъзнават, че със своите желания притесняват другите и им създават главоболия."

Древна китайска поговорка гласи: "Когато човек е гладен, всяка храна ще утоли глада". Лиу Нанюан бил министър по време на династията Минг (1368-1644 г). След като се пенсионирал, той се върнал в родния си град.

Един от местните служители на провинцията бил капризен и придирчив към храна. Неговите подчинени се притеснявали, когато той трябвало да идва на посещение. Споделили те това с пенсионирания Лиу, а той им отвърнал: "Той беше някога мой ученик. Аз ще му предложа моя съвет".

Един ден Лиу посетил въпросния придирчив служител и му казал: "Аз бих искал да организирам банкет в твоя чест, но това може да отнеме твърде много от ценното ти време и да попречи на работата ти. За да опростим нещата, защо не дойдеш у дома за обяд? Моята съпруга я няма в къщи и няма кой да направи нещо специално. Какво ще кажеш за едно просто ядене?" И тъй като Лиу бил учител на служителя, протоколът не му позволявал да откаже на поканата.

Отишъл служителят на гости у Лиу. Сутринта отминала, пладне дошло и заминало, а храна никой не предлагал. Служителят огладнял здраво. Когато накрая донесли някаква храна, тя била ориз с няколко парченца тофу в соев сос. Лиу и гостенинът изяли по три купички ориз и се заситили. Тогава започнали да сервират различни деликатеси, придружени с отлично вино. Скоро цялата маса била покрита с изтънчена храна.

Служителят седял и я гледал безразлично. Лиу поканил госта да си вземе от храната. Но той отказал с думите: "Сит съм вече. Не мога повече нищо да хапна".

Лиу се усмихнал и отвърнал: "Виждаш ли сега, няма значение дали храната е вкусна или не, деликатесна или просто утоляваща глада. Веднъж сит ли е човек, дори най-изтънчената храна да му сервират, няма да го изкуши. Разликата е само във времето. Храната има едно предназначение – да напълни стомаха и да утоли глада. Само хора без добродетел се нуждаят от специална храна и не осъзнават, че със своите желания притесняват другите и им създават главоболия".

Служителят се вслушал в съвета на своя бивш учител и вече никога не проявявал капризи относно храната си.

По http://www.epochtimes-bg.com/2009-02/2009-06-21_01_d.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.