Ню Йорк Таймс: "Разкъсайте тази кибер стена!"

Напрежението в Иран е най-типичният за 21 век конфликт. От едната страна е шайката на правителството, която гърми снаряди. От другата страна са младите протестиращи, които „писукат”.

Арсеналът на протестиращите, като например писукането в Twitter.com зависи от Интернет и други канали за комуникация. Затова иранското правителство блокира определени уеб сайтове, гони чужди репортери или им пречи да действат.

Натискът за премахване на свидетелите може да е прелюдия към един техерански Тянанмън. Но пък остава тайната Интернет жива линия и тя е лепта към лудия, глобализиран свят, в който живеем. Живата линия е разработена от китайски компютърни инженери в Америка с цел избягване на цензурата на комунистическата партия спрямо репресираната китайска духовна група Фалун Гонг.

Днес, китайските поддръжници на Фалун Гонг са най-голямата надежда за иранците, опитващи се достигнат блокирани уеб сайтове.

„Сърце не ни дава да „отрежем” иранците”, казва Шию Джоу, компютърен учен в китайската инициатива наречена Консорциум за глобална Интернет свобода. „Но ако сървърите ни се претоварят твърде много, може да се наложи да спрем трафика”, добавя той.

Джоу заяви, че използването на софтуера на консорциума се е утроило през изминалата седмица. В сряда е достигнало рекорд с над 200 милиона хита от Иран, което представлява около 400 000 души.

Ако президентът Обама иска да подкрепи демократичните движения, трябва да подкрепи инициативата за Интернет свобода, която се обсъжда в Конгреса. Тогава ще бъдат дадени $50 милиона във финансовия законопроект за тези - избягващи цензурата технологии. Еквивалентът на Берлинската стена на 21 век е кибер бариера и ние можем да помогнем тя бъде „пронизана”, каза Джоу.

Джоу, който е син на китайски армейски генерал, каза, че той и негови колеги са започнали да разработват този софтуер след началото на репресиите срещу Фалун Гонг от китайското правителство през 1999 г. Една от дейностите на консорциума е безплатният софтуер, наречен Freegate, достатъчно малък, за да се събере на флаш носител. Чрез него се свързваш със задграничен сървър, който променя IP адреси почти всяка секунда – твърде бързо, за да може правителството да ги блокира, и оттам те препраща към забранен уебсайт.

Freegate представлява на практика кибер комплект за дисиденти. Имейли, изпращани с този софтуер, могат да бъдат криптирани. И след като сесията свърши, едно натискане на бутон изтрива всякаква следа, че софтуерът е бил използван от този компютър.

Консорциумът също представя варианти на софтуера, като Ultrasurf. Има други разработки за избягване на цензура, които са представени от Tor Project и Университета в Торонто.

Първоначално Freegate е бил само на китайски и английски език, но все повече хора го използват в различни държави, като например в Мианмар. В отговор на нарастващата употреба на Freegate в Иран, консорциумът представи версия на фарси миналия юли, и оттогава използването му се е увеличило неимоверно.

Скоро този софтуер беше използван от почти толкова иранци, колкото китайци, изпълвайки до крайност капацитета на сървъра (много китайци се отнасят предпазливо към Freegate заради връзката му Фалун Гонг, на който дори обикновените граждани често не се доверяват). Инженерите се разтревожиха, че иранският трафик може да претовари сървърите и прекъснаха достъпа в Иран през януари, но го възобновиха преди изборите в страната. „Познаваме болката на хората в затворените общества и искаме да им предоставим възможност”, казва Джоу.

Китай отвърна на „хакерите активисти”. Правителството обяви, че новите компютри в продажба от следващия месец, ще имат вграден интернет филтриращ софтуер, наречен Green Dam (консорциумът вече разработи софтуера Green Tsunami, за да го неутрализира). Още по-стряскащо е, че през 2006 г. инженер от консорциума, живеещ извън Атланта, беше нападнат в дома си и пребит, а компютрите му бяха откраднати. Инженерите, стоящи зад Freegate сега внимават да не разкриват физическото си местонахождение.

Въпреки това тези технологии не са панацея. Един китайски журналист изчисли, че само 5% от потребителите на Интернет в страната използват прокси софтуер, а иранците успяха да направят собствена революция през 1979 г. без високотехнологична помощ. И в края на деня снарядите обикновено уцелват писукащите.

Все пак има разлика, когато хората намиращи се извън затворените режими имат достъп до информация – заради което и тези диктатури полагат толкова големи усилия да блокират интернет достъпа.

“Freegate беше като мост към останалия свят за мен”, казва китайски журналист-дисидент, който пожела да остане анонимен. „Преди да имах достъп до интернет чрез Freegate, бях истински застъпник на правителството.”

Правозащитни активисти от Куба, Северна Корея, Сирия и други страни апелираха към Американския конгрес да одобри инициативата за интернет свобода на стойност $50 милиона, а Том Малиновски от „Хюман Райтс Уоч” обяви своята подкрепа на проекта.

Администрацията на Обама мълчи пред предложението. За Обама това би бил евтин и ефективен начин да застане на страната на иранците, докато в същото време маха отломки от стените на диктатурите на 21 век.

Източник: http://www.nytimes.com/2009/06/18/opinion/18kristof.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.