Да гледаме в себе си за нас би трябвало да е естествено, както дишаме

Започнах да практикувам Фалун Дафа късно. Веднага след това започна преследването. Затова не можах да мина през стадия на индивидуалното самоусъвършенстване. Добре осъзнавам какво е Дафа за мен и ми беше жал, че не започнах да практикувам по-рано. Тревожех се, че изоставах от другите практикуващи и затова използвах всяко свободно време за изучаване на Закона и активно участие в изпълнението на упражненията в група.

Знам, че това е сложна тема. Фактически, обсъждането й е извън моите способности и нивото ми. Но искам да споделя мнението си по две причини. Един път, по време на занятие на групата, когато споделяхме разбирането си за принципа “да гледаме в себе си”, практикуващ каза: “Един практикуващ, който започна да практикува Дафа през 1996 г., изпитва трудности, защото не знае как да гледа в себе си и затова твърде много се застоя на едно ниво. Той не обича критиката. Ако му покажете недостатъците ще подскочи на мястото си. Именно затова не може да преодолее нещастието”.

В друг случай, друг практикуващ, който започна да практикува Дафа през 1995 г., ми каза един път, въпреки че не се познаваме много добре: «Вече съм чувал за вас. Вие сте пред нас, независимо, че сте започнали да практикувате по-късно». Този практикуващ също попадна в капана на привързаностите. Не знаех какво да му кажа, освен това, че ми се иска всеки от нас да следва процеса на Фа-коригирането на нашия Учител и никой да не изостава. Само по този начин ще може да формираме единно тяло, хармонично и непоколебимо. Тогава няма да подведем Учителя и Учителят няма да се притеснява за нас.

Сега ми позволете да разкажа как нашите членове на групата по изучаване на Закона достигнаха до разбирането на принципа на Закона «да гледаме в себе си». В групата ни сме четирима практикуващи. Най-възрастният от нас е на 75 години, а най-младият – на 40 г. Преди да достигнем до по-дълбоко разбиране на принципа на Закона, ние преминахме през следния етап. От начало гледахме в себе си, но нищо не можехме да намерим. Накрая разбрахме, че не знаем как да го правим.

Аз се намирах на първи етап. Започнала бях да практикувам Дафа късно и затова считах, че изоставам в процесса на самоусъвършенстването. Моите лозунги бяха «трябва да съм скромна, трябва да съм още по-скромна». На пътя ми на самоусъвършенстването никога не бях проявявала небрежност. Независимо какво ни казваше Учителят, аз го правех без каквото и да е отклонение. Всеки път, когато изпитвах болка, преразказвах Фа. Казвах си, че трябва твърдо да вярвам в Учителя и Закона. Дори когато изглежда, че другите грешат, трябва пак да гледаме в себе си. Отначало на мен действително ми беше трудно да понеса това и плачех. В крайна сметка Учителят ми помогна да отстраня много черна материя. Знаех това, тъй като Учителят ми позволяваше да видя кога прави това за мен.

Практикуващата К. беше на втория етап в култивацията. Съпругът й също практикува Дафа, но не е много прилежен. Когато детето им имаше неприятности с училището, тя много се развълнува и няколко пъти ми ставаше жал. Всеки път просто казвах: «Гледай в себе си, гледай себе си. Непрестанно гледай в себе си». Казвах й също, че в семейството на практикуващи Дафа трябва да има проблеми. «Когато изпитвате тези трудности трябва да има неща, над които да работите. Изучавайте Закона. Изучавайте Закона. Непрекъснато гледайте в себе си», казвах аз. След известно време К. каза с въздишка, че «гледала в себе си, но нищо не намерила».

Практикуващата Д. беше в трети стадии. Тя действително е прекрасна жена и много любяща майка. Тя се грижеше за сина и мъжа си, както и за внуците си. Изпълняваше добре трите неща, които Учителят ни казва да правим. Семейният й живот беше много хармоничен и тя нямаше големи трудности. Изпълняваше много ангажименти по дома и на работата си. Но след това започнаха семейните проблеми. Дори тъщата й дойде и започна да я критикува. Всеки път тя плачеше, опитвайки се ми да обясни ситуацията си. И на нея казвах: «Гледай в себе си. Гледай в себе си. Като практикуващи Фалун Дафа ние винаги трябва да търсим в себе си».

Един път синът й и съпругата му започнали да я критикуват. Тя дойде при мен, за да се оплаче от тях. Казах й: «Трябва да слушаме Учителя. Гледай в себе си». Тя не можа повече да се сдържи и каза през сълзи: «Толкова се старая. А ти все ми казваш, че трябва да гледам в себе си. Гледам, но нищо не намирам. Не знам как да гледам в себе си! Това, което казваш, нищо не означава за мен. Във всеки случай обаче не съм направила нищо лошо!»

Внезапно разбрах: „Учителю, аз съм тази, която трябва да гледа в себе си. Нищо не е случайно в живота ни. Всичко, което става, трябва да е нещо, в което аз самата трябва да се повиша! Аз трябва да гледам в себе си! Защо всеки път казвам на другите, че те трябва да гледат в себе си, вместо аз да започна да гледам сама в себе си? Тази ситуация вече се случва няколко пъти. Как не съм го разбрала?! Как не ме е срам?!”

Когато изникна тази мисъл, чух глас: „Да гледаш в себе си не означава обезателно, че ще намерите точния проблем. Ние просто трябва да следваме принципите на Фа, в които ни наставлява Учителят. Трябва да използваме хилядите механизми, които Учителят е поставил в телата ни. Не бива да се движим против принципите на Фа и установените в нас механизми! Това е пътят на нашата практика. Затова трябва да гледаме в себе си така естествено, както когато се храним, когато сме гладни, когато пием вода, когато искаме да пием, когато спим, когато ни се спи и когато дишаме, за да сме живи”.

Споделих разбирането си другите трима практикуващи. Те много се развълнуваха: «Това е намек от Учителя». Всеки от нас премина едно ниво, на което бяхме застояли. Подобрихме разбирането си на Закона. Почувствахме себе си леки и щастливи. Няма думи, с които да опиша чувствата, все едно ние действително видяхме «…сенчестите върби и друго селце отпред.» (цитат от «Джуан Фалун»). Усмихвахме се през сълзи. Известно време просто мълчахме. Изпитвахме голяма благодарност към Учителя.

„Изучавайте Закона и ще получите Закона,
Съсредоточете се върху това как изучавате и се усъвършенствате,
Винаги постъпвайте според Закона.
Само тогава това ще е наистина усъвършенстване”.
(Истинско усъвършенстване, „Хон Ин”, неофициален превод)

Знаем, че съществува голяма разлика между знанието на принципите на Фа и истинското следване на принципите. Въпреки че сме записали разбирането си, в действителност не сме постигнали такова състояние, при което за нас е естествено да гледаме в себе си така, както дишаме. Но ще се стремим към това.

Гореописаното е личното ми разбиране. Моля, поправете ме, ако съм казала нещо, което не съответства.

Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2009/6/4/202145.html