Преодоляване на мисловната карма, която ни пречи да ставаме рано и правим упражненията

От дълго време се тревожех, че не съм способен да ставам рано, за да правя упражненията. Опитах няколко различни начини да се будя навреме. Дори слагах четири будилника на различни места като във всекидневната стая и на перваза на прозореца в спалнята, така когато те започнеха да звънят, аз трябваше да ставам и да ги спирам.

Първите няколко дни успявах да стана да правя упражненията. Но изглежда не можех да запазя този ритъм за по-дълго. Особено когато имаше повече работа за вършене вкъщи, просто не бях способен да стана. Понякога дори не чувах звъненето. Когато след това се събудех, виждах будилника до мен, но не можех да си спомня кога и как съм го сграбчил и спрял.

Поглеждайки в себе си, разбрах, че тази ситуация се случва, защото нямах достатъчно праведни мисли и не бях достатъчно упорит. В резултат на това, когато алармата се включеше, аз все още бях наполовина заспал и просто я изключвах. Чувствах се замаян и смятах, че причината е моето бързо изправяне, понеже преди да започна да практикувам Фалун Гонг, се чувствах замаян при всяко внезапно изправяне. Моите стари понятия бяха създали тази илюзия. Трябваше да седна и да изчакам, докато замайването отмине, но след това заспивах отново. Бях в това положение от много дълго време. Дори и да не заспивах, имах навика да задрямвам при изпълнението на седящата медитация. Понякога дори лягах да спя по време на упражненията.

Всяка вечер си казвах, че трябва да стана на следващия ден. Но въпреки това, дори когато успеех да стана на сутринтa, аз се борех в мислите си. Винаги имах много извинения да продължа да спя. Например тревожех се да не бъда сънен на работното място или дали времето навън ще е твърде студено или горещо. Ако постоянствах с правенето на упражненията за няколко дни, забелязвах значителна промяна в състоянието на кожата си, тя ставаше нежна и румена. Хората ми правеха комплименти: „Как така изглеждаш толкова добре напоследък? Твоята кожа е толкова хубава.“ Тогава привързаността ми към самоизтъкване и самодоволство се проявяваше несъзнателно.

Прочитайки новата статия на Учителя осъзнах, че не мога да продължавам така. Разбрах, че трябва да преодолея това състояние. Помолих Учителя за помощ. Когато седнах в медитация, думите на Учителя изникнаха в главата ми:

„В миналото, древните хора правели нещата много бързо. Те можели да извървят сто ли* за един ден, а конете можели да пропътуват хиляда ли. Те не лъжели. Мислите им били относително прости и концентрирани. Те следвали един път, когато правели нещо, и давали всичко от себе си, за да го направят добре. Те казвали, това което мислели. Ако обещаели нещо, го изпълнявали със сигурност. Ето какви трябва да бъдат човешките същества.“ („Преподаване на Закона на Фа конференцията за асистенти в Чангчун“)

Тогава внезапно осъзнах. Разбрах, че когато се върнех обратно да спя, след като бях станал, то беше, защото мислите ми бяха нечисти и така предоставях извинение на мисловната карма да се възползва от това. В древността хората имали чисто съзнание. Когато ходели, мислели единствено за ходенето и за нищо друго. Фокусирайки енергията си, те можели да извървят сто ли за един ден. Днес, хората вече не могат да направят това, защото макар и техните крака да се движат, умовете им блуждаят. Те мислят за други неща и забравят за ходенето. По този начин тяхната енергия се губи в неща, които не се предполага да правят.

Ако исках да правя упражненията сутрин, трябваше да мисля единствено за тяхното правене. Да имаш тази мисъл е достатъчно. Що се отнася до моята мисловна карма, като това дали ще бъда сънлив на работа, какво ще се случи след като свърша с упражненията или колко значителна загуба щях да понеса, ако не ги направя, те отразяваха моя егоизъм и бяха отклонение от Фа. Това беше липса на пълна вяра в Дафа. Учителят каза: „практикуването е най-добрия вид почивка” и „Вие можете да получите този вид почивка, която не може да бъде постигната чрез сън.” („Преподаване на Фа на първата лекция в Северна Америка”). Преобразуването на тялото е естествен резултат от правенето на упражненията, така че не е нужно да мислим за него. Най-важното нещо е просто да бъдем способни да ги правим. Безсмислено е, ако не ги правя. Ако продължавам да мисля за тях, аз го преследвам. Тогава каня демона на стремежа, с което се губи същността на упражненията и пропилява ценно време. Това е така, защото когато се събудех, не мислех за правенето на упражненията, а по-скоро се тревожех какво ще спечеля или изгубя. Това намали решителността ми да правя упражнения и насърчи мързела ми. Тази нечиста мисъл бе причината да се провалям и да не бъда старателен дълго време.

След като разбрах това, си казах, че трябва да се справям добре. Преди да легна, си обещах: „Когато будилника звънне, трябва да стана веднага. Мисли единствено за правенето на упражненията и за нищо друго. Нямай никакви други мисли.“ На сутринта, когато часовника звънна, аз отворих очи и не се чувствах сънен изобщо. Бях истински буден. Проблемът, който ме безпокоеше от няколко години, беше преодолян съвсем лесно. Всъщност това беше, защото имах прекалено много мисли и правех простия въпрос сложен. Сам си създадох демон, който да ме хване в капан.

Сега си давам сметка, че проблемът ми беше, че нямах чисти мисли, когато правех нещо, и имах твърде много мисли за себе си. При изпълнението на трите неща, всяка една мисъл трябва да бъде свободна от човешка привързаност. Колкото по-чиста е мисълта, толкова по-малко намеса ще има. Когато имаме само праведни мисли и нищо друго, нито един зъл фактор няма да може да ни спре.

Бележка:
*ли - китайска единица за разстояние (0.5 km)

Версия на английски език: http://www.clearwisdom.net/html/articles/2010/10/20/120908.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.