Разпознаване на фундаменталните ми привързаности, изпълнявайки ролята на асистент

Представен на Европейската Фалун Дафа конференцията за обмяна на опит, 2010 г.
 

Уважаеми Учителю,
приятели практикуващи,

Бих искал да споделя няколко преживявания в самоусъвършенстването ми, отнасящи се до ролята, която имам, като асистент в моята област и как успях да разпозная някои от фундаменталните си привързаности.

Преследване на щастие в обикновеното човешко общество

Получих Фа през 2006 г., докато живеех в Австралия. В началото на 2008 г. се върнах в Италия, мислейки си, че бих бил по-полезен в Италия, отколкото в Австралия. Мислех си, че правя правилното нещо, бидейки способен да напусна средата за самоусъвършенстване, в която се чувствах добре, и обикновено човешко общество, което се погаждаше с моите представи. Връщах се в среда, за която знаех, че беше трудна за издържане, поради различни причини, и че преди години си тръгнах заради това. На нивото на разбиране, на което бях тогава, си мислих, че съм запазил правилно поведение, защото поставях изискванията на Фа-коригирането на първо място, виждайки, че нещата се разкриват по естествен начин.

В началото на 2009 г. националните координатори ме помолиха да започна да изпълнявам ролята на асистент в местната област, където имаше няколко практикуващи, които вървяха по пътищата си на самоусъвършенстване. Помислих си, че ще бъде чест, а също и възможност да подобря самоусъвършенстването си. Не след дълго разбрах, че трябваше да остана в града, в който живея сега, опитвайки се да създам стабилна среда за усъвършенстване, за да изпълнявам добре трите неща с приятели практикуващи.

Не изпитвах никакъв страх за тази задача, въпреки че нямах непосредствен опит в тази област: в Австралия просто правех това, което другите ме молеха да направя и не съм имал никаква отговорна позиция.

По-скоро започнах да се безпокоя за идеята да живея в Италия, имайки рутинно ежедневие: рационално знаех, че е необходимо да имаш стабилна среда, за да можеш да изпълняваш добре трите неща, обаче аз все още имах силните човешки представи за пътуване и натрупване на знания. Чувствах, че е много трудно да се отърва от тях и те да не ми се намесват.

Учителят казва: „Наричат го трудно, тъй като не могат да се откажат от човешкото съзнание. Това е така, защото е много трудно да изоставите нещо, когато имате насреща практическа изгода. Облагите са точно тук – тогава как да изоставите тези привързаности? Всъщност заради това човек го смята за трудно.“ („Джуан Фалун“, Лекция девета)

Какъв вид мисъл имах, която не можех да разсея? Защо продължавах да мисля, че е трудно? Започнах да разбирам как решенията да се върна обратно в Италия не бяха 100% чисти, усетих, че имаше намерение да търся по-сложна среда, за да се издигна по-бързо и да бъда способен да имам активна роля, за да спечеля повече велика добродетел. Вглеждайки се по-навътре, осъзнах моето желание за преследване на щастие в обикновеното човешко общество. Това е егоистичен елемент, който ме караше да се правя, че знам какво е най-добре за мен. Осъзнах, че да имаш пълна вяра в подредбите на Учителя, означава да ги следваш напълно. Моето разбиране е, че това, което искам да правя, не е задължително съобразено с това, което трябва да правя, за да понеса моите отговорности като Дафа ученик от периода на Фа-коригирането.

След като промених начина си на мислене по този въпрос, започнах да се държа по по-достоен и открит начин, относно разясняването на истината на обикновените хора, които бяха близо до мен: всеки знаеше, че съм оставил плановете си за пътуване и някои от тях не можеха да разберат защо, те не можеха и да си обяснят защо влагам толкова много усилия в Дафа дейности. Когато говорех на тези две теми, им казвах: „В Китай повече от 10 години до сега се случва ужасно преследване срещу Фалун Гонг практикуващи. Като мен, те се опитват да бъдат добри хора и да имат подходяща среда, където да изпълняват упражненията. Чувствам, че имам моралното задължение да говоря за това и да помогна на хората да разберат. Това е историческо събитие, ако не действам сега, кога? Вярвам, че трябва да направя каквото мога; чувствам, че е голяма отговорност, която никога преди не съм имал.“

Действайки рационално

Моята работа в обикновеното човешко общество е в ресторант. Аз съм келнер и от началото на тази година имам определена степен на отговорност: Аз съм един от касиерите, трябва да проверявам доставените стоки и да давам информация за новите колеги. Осъзнах как всичко това беше свързано с това да съм асистент: трябваше да мога да балансирам добре тези аспекти по професионален начин, следвайки принципа на Истинност – Доброта –Търпение в действията си.

В работата ни в ресторанта, всеки от нас трябва да е способен да изпълнява ролята си самостоятелно, въпреки че се изисква активно сътрудничество, за да може всичко да се направи добре. Мениджърът ни наблюдава всичко и се намесва, когато е необходимо; той делегира някои отговорности на някой от нас, в зависимост от това как оценява нашите способности. Мисля, че е като дейностите ни по разясняване на истината: всеки от нас трябва да поеме инициатива да разяснява истината на хората, с които се свързва, а когато има проекти, в които се изисква съдействие между практикуващите, е необходимо да си сътрудничим добре, за да постигнем успех.

Една нова колежка беше много млада и това бе първият й опит в тази работа; не беше способна да направи нищо и трябваше да прекарвам много време с нея, преди да успее да изпълни няколко задачи сама. Често избухвах заради нея, тя забравяше нещата, които трябваше да прави, беше небрежна и не се интересуваше твърде много. Повтарях си, че трябва да съм търпелив и мил с нея и че трябва да опитам да не съм привързан към това нещата да бъдат направени перфектно. Въпреки това ситуацията не се промени за известно време. След няколко седмици осъзнах, че не действах рационално. В работата ми се изисква да съм любезен, да се усмихвам и да отстъпвам, но поставях прекалено много ударение на тези аспекти, стигах до крайност и резултатът беше, че тази нова колежка не ме приемаше на сериозно. Осъзнах, че при справянето си със сериозни въпроси, трябва да съм сериозен, да съм строг, но без лоши мисли, да не я карам да си мисли, че се шегувам и че ресторантът е детска площадка.

Мисля, че и във взаимоотношенията си с приятели практикуващи трябва винаги да имаме добросърдечно и приятелско отношение. Във всеки случай този начин на действие трябва да се основава на Фа. Ако се разбираме добре един с друг, не е защото сме открили някои аспекти от обикновеното човешко общество, които харесваме, а по-скоро, защото нашите мисли са праведни и имайки солидна основа на изучаване на Фа, сме наясно с нашата мисия да спасяваме съзнателни същества. Осъзнах, че като асистент, трябва да достигна състояние, в което съм смирен и отворен към критика; да имам голямо сърце, да оставам незасегнат от грешките на практикуващите, с оптимистичен ентусиазъм да изпълнявам нашите проекти.

По време на тазгодишното популяризиране на „Шен Юн“ в Италия не успях да изпълня определена задача, която ми поставиха и която бях приел да направя, мислейки си, че имам времето да го направя. Накрая, други практикуващи трябваше да вършат допълнителна работа, заради моите недостатъци. Това събитие ме накара да помисля върху състоянието си на самоусъвършенстване: претендирах, че съм способен да направя всичко, а не можех да оценя този аспект рационално и дори разчитах на обикновени хора да свършат работата. По време на популяризирането трябваше да се свържа с няколко компании, предлагайки им да купят билети за служителите си. Мислех си, че докато провеждам обажданията, всичко беше наред и че човекът, с когото разговарях, щеше да направи следващата стъпка.

Този вид неправилна мисъл, която е следствие от мързел, беше безразсъдно базирана на идеята, че има хора, които са тук да изиграят положителна роля във Фа-коригирането. Приятел практикуващ ме накара да осъзная това по време на среща, която проведохме за продажбата на билети. Тъй като не можех да разбера това, същият проблем се появи отново и след проекта за „Шен Юн“. Сега ми е ясно, че като Дафа ученици от периода на Фа-коригирането ние не трябва да имаме мисълта да „молим за помощ“ обикновените хора, вместо това трябва да сме напълно наясно, че е обратното: ние им предлагаме възможността да се позиционират по положителен начин спрямо Дафа, за да влязат в бъдещето. Когато изпращам праведни мисли, аз елиминирам и намесите, които пречат на тези съзнателни същества, които са тук, да имат позитивна роля и бъдат спасени и се надявам да могат да се възползват от тяхната историческа възможност.

Не пропускайте нито един случай да усъвършенствате характера си

Напоследък преживявам доста напрегнат период: работата ми в ресторанта изискваше повече часове от обикновено и организирахме изложбата, нашият първи важен проект като местна група. Започнах да отблъсквам различните конфликти, които срещах. Не ги смятах за добра възможност да се самоусъвършенствам, а по-скоро мислех, че всички те са намеси и че губя време и енергия. Първите ми мисли не бяха да се вгледам в себе си безусловно, вместо това намирах извинения като това, че съм изморен, нямам време и т.н. Очевидно старите сили са видели този пропуск в самоусъвършенстването ми и са започнали да се намесват. Продължавах да изучавам редовно, но не можех да се концентрирам, съзнанието ми се луташе около нещата, които трябваше да правя, и чувствах, че е нечестно, че нямах време. Започнах и да се оплаквам в сърцето си от началника си и колегите, чувствайки, че нямам време да работя върху организирането на изложбата. Дори завиждах на приятелите практикуващи, които работиха усилено върху проекта.

Учителят казва: „Великият Закон принадлежи на цялата Вселена, а не на който и да било незначителен индивид. Който върши работата, разпространява Великия Закон. Не е важно дали ще се свърши от вас или от други. Нима се готвите с неотстранено чувство на завист да се издигнете до небесно царство и да мерите там сили с Будите? Никой не трябва да разглежда Великия Закон за изключително свое нещо. Освободете се от мисълта, че сте третирани нечестно! Когато нещо ви пречи да се успокоите, не е ли това причинено от вашата привързаност?“ („По-нататъшно отстраняване на привързаностите“, „Есенции за по-нататъшно подобрение“ – I част)

Знаех, че мислите ми не са правилни, коя беше привързаността? Не можейки да изучавам адекватно Фа, се разстроих; здравомислещо осъзнавах, че това е основата да се държа като самоусъвършенстващ се. Изискваше голямо усилие, малко по малко, да започна да гледам на конфликтите като нещо добро: това ме накара да разбера как всичко наистина е свързано с моето лично усъвършенстване.

Осъзнах, че не вярвах на приятелите практикуващи, участващи в проекта: виждах, че нашите действия и мисли бяха да имаме успешна изложба, за да спасим съзнателни същества, но чувствах, че не мога да разчитам на способностите на другите за конкретната работа, която трябваше да свършим. Вглеждайки се по-дълбоко в себе си, видях, че беше време да изоставя привързаността да искам да контролирам всичко: след като осъзнах тази егоистична мисъл, ясно видях, че Фа е безграничен и че когато действаме съобразно Фа, Учителят ще ни даде всичко, от което се нуждаем. Чрез тази случка разбрах също, че трябва да гледам на положителните черти на всеки практикуващ, разглеждайки ги като ценни и позволявайки им да вървят по собствените си пътища.

Бих искал да завърша споделянето си, напомняйки на всички приятели практикуващи, че Учителят ни е казвал много пъти, че природата на стария космос е егоистична. Ако наистина искаме да се асимилираме с изискванията на Фа-коригирането, трябва да обърнем внимание на това да няма егоистични елементи в нито една мисъл, които старите сили биха използвали да се намесят в нашата мисия на спасяване на съзнателни същества.

Благодаря ти, Учителю,
Благодаря ви, приятели практикуващи!

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.