Наваксвайки с Фа-коригирането

Самоусъвършенстване и работа

В миналото притежавах сравнително успешна фирма. Но откакто започнах да практикувам преди пет години, просто престанах да бъдат амбициозен и бизнесът не можеше да се поддържа вече. Бавно започваше да се разпада, а аз не се притеснявах от това, тъй като имах доста време да се справям с трите неща. „Аз не съм тук, за да правя пари, а за да се усъвършенствам в Дафа и да спасявам хора“ – това е, което бях свикнал да си казвам. Западащият бизнес все още ми предлагаше достатъчно възможности да разяснявам истината, дори в Китай. Но не ми осигуряваше много пари, дори не толкова, колкото моята съпруга, която не е практикуваща, заработваше. „Толкова е лесно за теб да се усъвършенстваш“, ми казваше тя понякога, „Отиваш в офиса си и започваш да изучаваш Фа – защо не работиш толкова усилено, колкото аз и да видиш как ще се самоусъвършенстваш тогава? Трябва да страдаш повече.“

Опитвах се да оставам спокоен – това е тест. Моето семейство е добре подсигурено и ако тя печели повече, не е ли това подредба? Това беше, което си мислех. Но възраженията продължиха, тествайки моята издръжливост и карайки ме да търся в себе си. Ние рядко имахме конфликти, откакто започнах да практикувам, а сега започнаха продължителни и емоционални конфликти. Какво се случва? Добре, искам да си сменя работата и да направя всичко необходимо, но моето единствено желание е да спасявам хората. Какво да направя?

Преди да започна да практикувам, бях привързан към комфорта, така че никога не отсядах в хостели, дори и на младини. Но след като започнах да посещавам Фа-конференции, станах техен редовен клиент. Забелязах, че хостелите са много посещавани места, където много от посетителите говорят английски, така че би било идеално място за разпространение на флаери. Така че, имайки предвид самоусъвършенстването си, както и работата си, попитах съпругата си – ако искам да отворя хостел, би ли си инвестирала парите в този проект? Тя каза да – но само ако действително РАБОТИШ в него. Аз казах добре. И така се появи хостелът.

Сега се чудя, как може да съм бил толкова сляп, за да не забележа подредбите на Учителя зад всичко това. Как може да съм си мислил, че някога бих достигнал Съвършенство при положение, че някой почти ме издържа? Може ли работата за Дафа да бъде извинение да занемаря задълженията си към семейството, обществото и работното си място? Не, те са всички част от Дафа на Вселената на нивото на обикновените хора. Както казва Учителят в „Есенции за по-нататъшно подобрение“, в статията „Самоусъвършенстване и работа“:

„Дафа на Вселената (Буда Фа) е последователен и цялостен, от най-високото ниво до най-ниското. Би трябвало да знаете, че обикновеното човешко общество съставлява ниво от Фа. Ако всеки учи Дафа и изостави работата си в обществото, обикновеното човешко общество ще престане да съществува, а така също и това ниво на Фа. Обикновеното човешко общество е проява на Фа на най-ниското ниво и също се явява форма на съществуване на живота и материята за Буда Фа на това ниво.“

Като да се управлява малък рай

Много врати се отвориха за мен със следването на пътя, подреден от Учителя, но също се появиха и много странични пътища. Съществуват много капани, поставени от подредбите на старите сили. Първо, как ще се управлява бизнес, състоящ се от непрактикуващи, където повечето от хората просто минават от там? Как ще се справи човек с хората, които идват от всякакви условия и националности и които имат различен начин на мислене? Доколкото разбирам, всичко, което се прави от Дафа практикуващите в днешно време, ще бъде следвано от хората в бъдещето. Така че как би се управлявал един бъдещ бизнес? Всъщност аз вярвам, че има единствено едно всеобщо правило за следване и то е да бъдем загрижени за другите. В конкретния случай означава да бъдем търпеливи и внимателни към нуждите на гостите ни; да бъдем съобразителни и да не налагаме твърде много правила, а да им даваме възможност да съставят свои собствени; да имаме доверие в тях и да не изискваме предварително плащане или някаква форма на сигурност, сякаш са гости в дома ни.

Не беше трудно да се започне да се разяснява истината в такава обстановка. Ако съм добросърдечен и любезен и се отнасям с тях като част от моето семейство, тогава по естествен начин ставах близък с тях. В такъв случай е естествено да им разкажа за Дафа и как съм постигнал душевно спокойствие чрез практиката. Търсейки това душевно спокойствие, ние пътуваме, сменяме работата си, мястото, на което живеем, партньорите, но то винаги остава извън нашия обсег, нали? Те изглеждаха толкова внимателни, когато си споделях опита, сякаш техните истински аз слушаха. Накрая, ме питаха за уеб сайта на Дафа и някои от тях дори искаха да научат упражненията на момента. Дори тези, които получаваха информацията само за преследването, но не и за самата практика, си тръгваха с благодарност.

С цел да се постигне този ефект обаче, трябва да имам праведни мисли, което не винаги се случва – зависещо от моето състояние в самоусъвършенстването. Понякога те просто минаваха покрай мен, без да ми оставят шанс и единствено с надеждата да се срещнем отново. Понякога съм толкова прибързан и натрапчив, че те дори не желаят да слушат. Добри резултати могат да бъдат постигнати само в състояние без намерение. Същото е и с цялостното управление на компанията, която се управлява най-добре, когато я управлявам възможно най-малко. Ако се опитвам да разреша проблем със съзнанието на обикновен човек, всичко се превръща в бедствие. Единствено когато имам наистина праведни мисли и разглеждам бизнеса си като проект за спасяване на хората, а не за печалба или реноме, тогава нещата се случват както трябва. В тези моменти е точно като да управлявам собствен рай, срещайки хора, които имат предопределеност с Фа в Сърбия.

Просветление относно „Шен Юн“

Следването на подредбите на Учителя, също ми помогна да наваксам с Фа-коригирането в отношение на единното тяло. Израснал съм с поп-културата и дори да не слушам поп-музика вече, виждайки нещо толкова традиционно като „Шен Юн“, беше малко непознато за мен. Но разбрах, че Учителят директно спасява хората, които гледат „Шен Юн“ и директно изчиства кармата им. Така че, ако Учителят е пожелал да му помогна, почувствах, че трябва да го направя. С това желание в сърцето си, малко след като десетте „Шен Юн“ спектакъла бяха определени в Брюксел и беше отправена молба към всички практикуващи в Европа, заминах за Белгия.

Това беше поразително и богато преживяване, но не мога да разкажа за всеки негов детайл. И така, имайки предвид моя професионален опит, работата, която ми възложиха, бе да рекламирам „Шен Юн“ в хотели от висока класа. Но аз нямах предишен опит в рекламирането на „Шен Юн“, така че попитах местния координатор как да подходя. Отговорът беше директен, прост и полезен: „Недей да имаш някакви представи.“

И така, заедно с един местен практикуващ, започнах да обикалям хотелските фоайета, да почукваме на вратите на управителите, без да имаме някакъв предварителен план. Но управителите всъщност имаха свои собствени планове и идеи за това как да представят „Шен Юн“ на гостите си – как да им съобщят, че „Шен Юн“ е в града. Въпреки че бяхме без предварително уговорена среща, повечето от тях бяха там, чакащи за нас, сякаш са знаели, че са там да помогнат в спасяването на съзнателни същества. Някои от тях моментално предложиха да сложат информационни материали на техните стендове; някои сложиха „Шен Юн“ лого на своите уебсайтове; някои слагаха информационните материали във ВИП фоайето си; един управител каза, че ще включи информацията за „Шен Юн“ в бюлетина на хотела; дори някои от тях искаха материали за всяка от стаите на гостите. Повечето от мениджърите съдействаха, без да премислят повторно, докато само няколко от тях ни помолиха да дойдем на следващия ден или да си определим среща. По-късно същата година работих на същата позиция в друг град и от опита си смятам, че директният и откровен подход е най-добрият. Точно както Учителят казва: „Побързайте и им кажете.“

През повечето време се опитахме да им представим същността на „Шен Юн“, докато не споменаваме Дафа или преследването. Само в един от случаите споменахме за преследването и това беше с един доста сърдечен и услужлив човек. В този момент усмивката на този човек изчезна от лицето му и на нейно място дойде тъмна като облак сянка. И точно тогава се просветлих за „Шен Юн“:

Не е нужно да им посочваме ужасните факти от преследването, вече не. Сега можем да им покажем красотата на Дафа. Учителят прави цялото нещо – нашата задача е просто да ги направим част от зрителите и това е всичко. Не е ли това най-голямото милосърдие към всички – милосърдие към нас – Дафа практикуващите, и милосърдие към обикновените хора? В такъв случай, популяризирането на „Шен Юн“ всъщност е споделяне на радост с хората? Какво е толкова трудно в това? То изобщо не е.

Силата на праведните мисли

Имайки предвид това, успяхме да посетим много хотели и вратите на повечето от тях бяха широко отворени. Нашата неопитност, обаче, и липсата на координация, и други неща, не ни позволиха да отворим най-голямата. Хотелите от най-висока класа, всички имат портиерски услуги и тези хора в действителност продават билети за най-различни събития. Човекът, с който се срещнахме един от дните, беше всъщност председател на Белгийската асоциация на портиерите. Колко хубаво би било, ако можеше да се продадат билети чрез подобна асоциация! Това осъзнахме малко по-късно този ден и се съгласихме да поемем по този път. Но на следващия ден ситуацията беше коренно различна: най-висшият портиер не беше на работа и не отговаряше на мобилния си телефон. Казаха ни, че е извън града на почивка. Колко жалко. Надявам се, че в бъдеще практикуващите ще успеят да отворят и тази врата.

Имаше и други видове намеса, включваща и хора, които ни подкрепяха. Един ден един приятел практикуващ трябваше да си тръгне по-рано и аз продължих пътя си сам. Изведнъж се почувствах много слаб и седнах на една пейка в парка. Въпреки че трябваше да бъде свършена още работа, почувствах огромно напрежение до степен, че не можех да се помръдна за известно време. И тогава започнаха да пристигат панически съобщения от съпругата ми, която управляваше хостела, вместо мен: „Има проблем с тръбопровода, тече вода.“ Защо не извикаш водопроводчик, отговорих. Но в следващото съобщение пишеше: „Тавана на етажа отдолу е мокър и съседите са ядосани.“ Опитах се да запазя спокойствие: „Но какво да направя, аз съм в Брюксел.“ Помислих, че се е приключило, но тогава последното съобщение пристигна: „И също така сме без пари.“ Накрая написах: „Добре, ако искаш ще взема първия полет утре.“

На следващата сутрин, един от координаторите ме помоли да участвам в екипа по изпращане на праведни мисли. Няколко часа изучавахме „Луню“ и изпращахме праведни мисли. Независимо от намесата предишния ден и лошия сън през нощта, започнах да се чувствам концентриран и енергичен. Почувствах, че Вселената е мирна и хармонична отново.

По време на почивката, използвах възможността да се обадя на съпругата ми. За моя изненада тя вече бе друг човек: „Оправихме проблема. Няма нищо.“ Попитах я: „Имаш ли достатъчно пари да продължиш с работата?“ „Разбира се, всичко е перфектно.“, ми отговори тя. „И не искаш да се върна?“ „Защо да се връщаш?“, ми каза тя сякаш нищо не се бе случило предишния ден. „Остани там, спаси Вселената.“

Чудеса могат да се случат, когато се придържаме към стандартите за практикуващи. Това може да се случи особено, когато се популяризира „Шен Юн“. Има ли по-голяма чест от това да се работи с Великия Повелител на Будите? Нито едно нещо в историята на Космоса не може да се сравни с това. Това е моето разбиране, разбира се.

С нетърпение очаквам да работя в следващо турне на „Шен Юн“. Благодаря, Учителю. Твоят ученик е признателен за дадения шанс да навакса с Фа-коригирането.