Китайският древен календар

Легендите и митологията са голяма част от китайската култура, особено по отношение на китайския календар. Китайците имат всички основания да се гордеят с тези съкровища, макар че много от тях все още са смятани за митове от модерната наука…

Жълтият Император. (художник Liwei Fu, Epoch Times)

Съществуват три типа календарни системи: слънчев, лунен и слънчево-лунен календар. Слънчевият календар отчита времето, за което Земята се завърта около Слънцето, като една година. Лунният отчита времето, за което Луната обикаля Земята, като един месец. Една лунна година е с около 11 дни по-къса от слънчевата. Древният китайски календар е слънчево-лунен. Месеците са определени според циклите на Луната, а годините – според слънчевата година. С цел нагаждането на месеците към сезоните е създаден специален месец. Китайците обикновено наричат древния китайски календар „лунен“. Той е известен и под името „земеделски календар“.

Дванадесетте животни

За дванадесетте животни в китайския зодиакален календар се вярва, че са избрани от „бог“, за да представляват дванадесет години и да продължават този цикъл на всеки дванадесет години. Редът на дванадесетте животни е: плъх, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, коза, маймуна, петел, куче и прасе.

Дванадесетте животни, представляващи годините в Китай, съставляват и едно познание, предоставено на древните китайци, което им дава възможност да управляват по-добре своите време и живот. То им предоставя и същността по отношение разбирането за човешките същества и за връзката ни с Вселената.

Връзката с Небесното

Важен аспект от китайския календар е шестдесетгодишният цикъл. Това е комбинация от десетте „небесни стъбла“ и дванадесетте „земни клонки“.

Според китайската теология петте елемента – дърво, огън, вода, метал и земя – са градивните камъни на космоса. Техните характеристики и взаимовръзки пораждат особеностите на материята. Цялата материя се стреми към хармония и равновесие, което прави наложително наличието на балансирани елементи и жизнени енергии.

За да разберем как работи този цикъл, нека обозначим и стъблата, и клонките с техните номера. Обозначаваме 1 с (1,1), 2 с (2,2) и т.н. до (10,10). Но сега вече няма повече стъбла, така че обозначаваме 11 с (1, 11) и 12 с (2, 12). Сега вече няма и повече клонки, така че 13 става (3, 1). Продължаваме по този начин през шест цикъла от стъбла и пет цикъла клонки до 60, което е (10, 12). Следващото число тогава е (1,1), което поставя началото на нов шейсетгодишен цикъл.

Древният китайски календар представлява средство, чрез което хората да реагират по подходящ начин на промените в природата и космоса и така да си осигурят сигурен и щастлив живот.
Комбинацията от небесните стъбла и земните клонки дава наименование на всяка година. Всеки йероглиф представлява една година – от първата до последната, след което започват отначало.

Кое е чудесното в създаването на подобен календар?

„Боговете“ в древен Китай били наричани „мъдреци“ в западното общество. Според легендите даоистки бог, или мъдрец, предал следния принцип: тази вселена е съставена от пет елемента – метал, дърво, вода, огън и земя – и тези елементи съществуват в цялата материя в тази вселена. Има и базирана на Ин и Ян композиция на цялата материя. Така че тя определено е и във всяко човешко тяло.

Някои китайски книги определят съотношението на петте елемента и баланса на Ин и Ян във всяко небесно стъбло и земна клонка, както и техните променящи се характери. Например когато човек се ражда, носените от него съотношение на петте елемента и баланс на Ин и Ян са определени и могат да бъдат разкодирани на базата на посочените по-горе изчисления.

Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2011-01/2011-01-22_01_et.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.