Малкият Чуануадзи вика майка си

Джу Ийфан била смятана за ключова фигура за Фалун Гонг в Сичуан. От началото на преследването била арестувана многократно. Заповедта за преследването й била подписана от Ли Чоншъ – заместник-генерален секретар на Партийния комитет на китайската комунистическа партия (ККП) в провинция Сичуан. Джу Ийфан била наблюдавана от Управление „6-10“ на провинция Сичуан. Често била жертва на системни изтезания. По време на ареста й в Гуанюан ръцете и краката й били завързани за четирите ъгъла на метално легло. На 8 октомври 2006 г. окръжният съд във Ванцан я осъдил на седем години затвор в женския затвор в Ченду.

Джу Ийфан обяснила на служителите в женския затвор в Ченду, че като Фалун Гонг практикуваща следва принципите Истинност, Доброта и Търпение и не може да бъде подвеждана под отговорност за престъпление, което не е извършила. Тъй като не е нарушила никакъв закон и не е криминално уличена, тя отказала да облече затворнически дрехи. Надзирателите заповядали на затворници да й съблекат всички дрехи, дори и бельото, и я затворили в единична килия. Разговори и свиждания с близките й били забранени.

Когато синът й дошъл в затвора, за да я посети, му отказали свиждане. Отчаян той извикал пред затвора „Мамо“, защото искал непременно да я види. Когато майката чула гласа на сина си, застанала на решетките и извикала: „Тук съм!“ Затворниците, които я надзиравали, нахлули в килията й, блъснали я на пода и й запушили устата. При следващото посещение в затвора, синът й дошъл с племенника на Джу Ийфан. Когато отново им забранили свиждане, двамата викали едновременно „Мамо“ и прякора на синът й „Чуануадзи“. Когато чула гласовете им, Джу се забързала към прозореца и им помахала. Затворниците отново я съборили на земята.

Малко преди новата 2009 г., полицейската служителка Джао Хонмей, която отговаряла за арестуваните практикуващи, опитала да принуди Джу да подпише три декларации като гаранция, а в замяна да получи свиждане с близките си, но Джу отказала. Синът й и племенникът й дошли отново в деня за посещения в затвора. Надзирателите заповядали на четирима затворници да заловят Джу и да й облекат затворническа униформа. Едва тогава й позволили да слезе долу и да се види със своя син и племенник.

Когато видяла двамата, Джу се разплакала. Когато охраната не внимавала, тя повдигнала затворническата униформа и показала нараняванията си от мъченията. Дори успяла да им разкаже детайли за изпитаните страдания в затвора.

Джу била затворена в единична килия, с малко слънчева светлина и получавала оскъдна храна. Наложените й физически и психически изтезания довели до подуване на тялото и тя не можела да се движи сама. Коремът й бил пълен с течност и на гърба й се образувала гърбица. Джу била отведена в полицейската болница, където мъже – затворници, завързали крайниците й за ъглите на леглото. Била завързана и през корема, и коленете. Всеки ден медицинската сестра й вливала непознати медикаменти. Това довело до съдови болки и до подуване на корема. Първоначално й влели две бутилки от медикамента, а по-късно още две големи. На ден са й вливали по 8 ампули. Освен това, й давали и по още един медикамент, чиято доза увеличили на две спринцовки дневно. Всичко това предизвикало язви на бедрата й. Тази злоупотреба със здравето й в болницата продължила месеци наред. По бедрата й все още могат да се видят над сто убождания с игла.

По-малката й сестра и синът й дошли в болницата на свиждане през юни 2009 г. Джу носела едно памучно, ватирано яке и държала здраво панталоните си, защото нямала колан. Последното свиждане било преди шест месеца, но синът й не могъл да я познае нито веднъж. Повярвали едва тогава, когато надзирателят потвърдил, че това е тя. Джу споделила, че цели шест месеца не се е къпала.

Версия на немски език: http://de.clearharmony.net/articles/201102/57363.html
Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2011/1/6/“全娃子”喊“妈妈”-234585.html

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.