В последния ден на международния фестивал „Един свят”, който се провежда за първи път в България, Българска Фалун Дафа Асоциация представи два филма за състоянието на човешките права в Китай на практикуващите Фалун Гонг, които вече 9 години са преследвани от комунистическия режим. Асоциацията бе поканена като партньор на филмовия фестивал и участва и в кръглата маса за човешки права при откриването на първия ден на 7-ми май в Европейския информационен център.

Залата „България-Корея” в подлеза на НДК бе почти пълна, а присъстващите изгледаха и двата филма, а след края на прожекциите се подписаха в петицията „Милион подписи”, която е срещу преследването на Фалун Гонг в Китай и ще бъде изпратена на Международния Олимпийски Комитет преди Игрите в Пекин през август.

Филмът „Отвъд червената стена” на режисьора Питър Роу от Канада е документална лента, която разкрива свидетелските показания на канадеца Джан Кунлун, художник и професор от университета „Мак Гил”, държан близо три години в китайски трудов лагер заради вярата си във Фалун Гонг. Стряскащи кадри, изнесени тайно от Китай, показват изтезания, които са рутинни в китайските затвори. Най-шокиращите твърдения, причина за бойкотиране на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г., подкрепени с доклад на авторите Дейвид Килгор, бивш държавен секретар на Канада за Азия и Тихия океан и адвоката по човешки права Дейвид Матас, са, че китайските власти отнемат насилствено роговици, бъбреци и други части на тялото от живи практикуващи Фалун Гонг с цел продажба на китайци и чуждестранни пациенти.

Вторият прожектиран филм – „Сливов цвят в снега” е на режисьора от гръцки произход Елефтерия Калогрица, която живее в Швеция. 51-минутната лента разкрива историята на австралийката Джейн Дай и дъщеря й Фаду. Техният любим съпруг и баща Чен Ченьон е изтезаван до смърт в Китай през 2001 г., след като апелира към китайския режим за спиране на преследването на Фалун Гонг. Независимо от риска от репресии от страна на китайския комунистически режим, Джейн Дай обикаля света, за да информира хората за бруталното убийство на съпруга си и за геноцида срещу Фалун Гонг в Китай. Решена да помогне на милиони семейства, загубили близък човек като нея, тя призовава за помощ международната общественост. Посланието й е за човешките права, апел за добросърдечност и справедливост с увереност, произлизаща от нейния личен опит, вяра, скръб и дълбоко проникновение.

Българска Фалун Дафа Асоциация благодари на организаторите на фестивала „Един свят” в България за предоставената възможност и за доброто сътрудничество и се надява следващата година фестивалът отново да бъде организиран в България.

Кръгла маса по въпросите на човешките права се проведе в рамките на международния филмов фестивал „Един Свят” на 7 май 2008 г. в Европейския информационен център в София.

Посланиците на Чехия (вляво) и на Норвегия

В кръглата маса участваха Тове Скарстейн, посланик на Норвегия, Анедерсон Виле, първи секретар на посолството на Финландия, заместник-посланикът на Дания, посланикът на Чешката република Мартин Клепетко, Робърт Гарет от посолството на Великобритания, представители на немското посолство, Елишка Славикова от неправителствената организация „Словашка асоциация за външна политика”, Мая Няголова от UNDP България и Захари Петков от Българска Фалун Дафа Асоциация.

Залата на конференцията

Добрите практики на скандинавските и някои европейски държави по отношение на сътрудничеството за човешки права, включително държавни проекти реализирани съвместно с неправителствени организации, бяха сред основните теми, обсъдени на кръглата маса. Тези проекти са насочени главно към държави, в които липсват традиции в демокрацията, или бедни райони.

Представителите на финландското посолство (вляво) и на посолството на Великобритания	Мая Няголова, представител на UNDP България

Представители на български и международни неправителствени организации споделиха опита си в работата по проекти за човешките права в образователната система и по отношение на проведени съдебни дела за нарушаване на човешките права.

Елишка Славикова от словашка неправителствена организация	Захари Петков от Българска Фалун Дафа Асоциация

Захари Петков от Българска Фалун Дафа Асоциация разказа за предизвикателствата, пред които са изправени практикуващите в България, докато информират институциите, медиите и обществеността за нарушенията на човешките права в Китай. Той говори за натиска, оказван системно от китайското посолство в София върху българското външно министерство, Столична община и медиите в България, да не подкрепят практикуващите, както и за съдебните искове, заведени срещу Столична община, която не позволяваше на практикуващите да провеждат мирни апели до китайското посолство в София.

Списание "Обектив" на Българския Хелзинкски Комитет за пореден път бе обективно и публикува обширна статия за провеждането на китайския спектакъл на трупата "Небесните сценични изкуства" в Букурещ и осуетяването му в България.

Ето и цялата статия:

"Из­ми­на­ха че­ти­ри ме­се­ца, от­как­то Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния ста­на­ха пъл­ноп­рав­ни член­ки на Ев­ро­пей­ския съюз и 18 го­ди­ни, от­как­то две­те бив­ши ко­му­нис­ти­чес­ки дър­жа­ви тръг­на­ха по пътя на де­мок­ра­ция­та. За то­ва вре­ме се про­ме­ни­ха дос­та не­ща и все­ки би мо­гъл да нап­ра­ви срав­не­ние кой до­къ­де е стиг­нал в раз­ви­тие­то си. Кол­ко­то и шо­ви­нис­ти­те да се опи­тва­т да за­щитят без­спор­но кра­си­ва­та бъл­гар­ска при­ро­да и все още пе­че­лив­шия ни ту­ри­зъм, как­то и някои дру­ги пре­димс­тва във фи­нан­со­вия сек­тор в стра­на­та ни, Ру­мъ­ния ве­че някол­ко го­ди­ни по­каз­ва, че ни е над­ми­на­ла. Всъщ­ност, тя ни зад­ми­на още при стар­та пре­ди 18 г. и то­ва пре­доп­ре­де­ли раз­ви­тие­то й до мо­мен­та.

Все още помня мал­ки­те ци­ган­че­та по га­ри­те, прот­яга­щи жал­но ръ­це под про­зор­ци­те на вла­ка, кои­то ви­кат на раз­ва­лен бъл­гар­ски ези­к: “Ка­ко, дай бон­бон!” и по-въз­рас­тни­те им род­ни­ни, кои­то ча­кат път­ни­ци­те да им под­хвърлят ку­тия ци­га­ри БТ или по­не ед­на ци­гар­ка... Се­га, Ру­мъ­ния по­ка­за и на Ев­ро­па, и на све­та, че е изо­ста­ви­ла ми­на­ло­то, зат­во­ри­ла е стра­ни­ца­та на ко­му­низ­ма и нап­ред­ва ус­тре­ме­но към но­во­то си ев­ро­пей­ско и де­мок­ра­тич­но бъ­де­ще.

По­ред­но­то до­ка­за­телс­тво за то­ва, че ру­мън­ски­те ни съ­се­ди от­дав­на са ка­за­ли “не” на стра­ха, ко­му­нис­ти­чес­ки­те из­дън­ки и слу­гу­ва­не­то на чуж­ди ин­те­ре­си, е про­веж­да­не­то в Бу­ку­рещ на 7 и 8 ап­рил на гран­диоз­ния спек­та­къл на тру­па­та “Не­бес­ни­те сце­нич­ни из­кус­тва”. Тру­па­та на спек­та­къ­ла, кой­то по­ко­ри пуб­ли­ка­та в над 60 дър­жа­ви на че­ти­ри кон­ти­нен­та по све­та, е ба­зи­ра­на в Ню Йорк, САЩ, а про­фе­сио­нал­ни­те из­пъл­ни­те­ли са с ки­тай­ски произ­ход. По­ве­че­то от тях оба­че са ди­си­ден­ти в раз­лич­ни дър­жа­ви по све­та, из­бяга­ли от ко­му­нис­ти­чес­кия то­та­ли­та­ри­зъм на ина­че про­цъфт­ява­щия Ки­тай. Ор­га­ни­за­тор на пред­став­ле­ние­то е ки­тай­ское­зич­на­та те­ле­ви­зия “Ню Танг Дай­нъс­ти Те­ле­ви­жън” (NTDTV), коя­то е еди­нстве­на­та те­ле­ви­зия, пре­да­ва­ща по са­те­лит не­цен­зу­ри­ра­ни но­ви­ни за и от Ки­тай. Ба­зи­ра­на в Ню Йорк и съз­да­де­на от де­си­ден­ти, те­ле­ви­зия­та ве­че някол­ко го­ди­ни си нав­ли­ча гне­ва на ко­му­нис­ти­чес­ки Пе­кин с из­лъч­ва­не­то на ре­пор­та­жи за ис­тин­ско­то със­тоя­ние на чо­веш­ки­те пра­ва в Ки­тай, ко­руп­ция­та по ви­со­ки­те ета­жи на властта, по­тис­ка­не­то на сел­яни­те, кои­то жи­веят с под еди­н до­лар на ден, бед­нос­тта и аб­сур­да меж­ду бо­гатс­тво­то на ко­му­нис­ти­чес­ки­те оли­гар­си и без­за­щит­нос­тта на оби­кно­ве­ни­те ки­тай­ци.

Най-чес­то оба­че те­ле­ви­зия­та из­лъч­ва ма­те­риа­ли за реп­ре­сии­те, кои­то ко­му­нис­ти­чес­кият ре­жим из­вър­шва от юли 1999 г. до­се­га сре­щу прак­ти­ку­ва­щи­те Фа­лун Гонг - ме­ди­та­тив­на­та прак­ти­ка за са­моу­съ­вър­шенс­тва­не на съз­на­ние­то и тяло­то, съ­дър­жа­ща ком­плекс от пет ме­ди­та­тив­ни уп­раж­не­ния и фи­ло­со­фия, ба­зи­ра­на на прин­ци­пи­те “Ис­ти­на-Доб­ро­та-Тър­пе­ние”. Име­нно NTDTV из­лъ­чи ре­пор­та­жи, до­каз­ва­щи твър­де­ния­та в док­ла­да на два­ма­та ка­над­ски спе­циа­лис­ти - бив­шия дър­жа­вен сек­ре­тар на Ка­на­да за Ази­я и Ти­хоо­кеан­ския ре­гион Дей­вид Кил­гор и пра­во­за­щит­ния ад­во­кат Дей­вид Ма­тас, че ко­му­нис­ти­чес­кият ре­жим в Ки­тай из­пол­зва за­дър­жа­ни­те Фа­лун Гонг прак­ти­ку­ва­щи ка­то бан­ка за до­но­ри на ор­га­ни, а след то­ва кре­ми­ра те­ла­та за за­ли­ча­ва­не на до­ка­за­телс­тва­та за из­де­ва­телс­тва­та и убий­ства­та, из­вър­шва­ни пре­дим­но във воен­ни­те бол­ни­ци.

То­ва е дос­та­тъч­на при­чи­на за гне­ва на ко­му­нис­ти­чес­ки Ки­тай. Ки­тай­ски­те дип­ло­ма­ти по цял свят правят опи­ти, и на мес­та ус­пяват, да ос­уетят гран­диоз­ния спек­та­къл на NTDTV и тру­па­та “Не­бес­ни сце­нич­ни из­кус­тва”. Мно­го хо­ра се пи­тат за­що пар­тия­та ще се ме­си в из­кус­тво­то и не смеят да повя­рват, че то­ва наис­ти­на се случ­ва. За­що­то, ос­вен тра­ди­цион­на­та кул­ту­ра и но­вия пог­лед вър­ху из­кус­тво­то, необ­ре­ме­не­но от пар­тий­на­та ид­ео­ло­гия, спек­та­къ­лът пред­ставя и някол­ко сце­ни, свър­за­ни със съв­ре­мен­на­та си­туа­ция на прак­ти­ку­ва­щи­те Фа­лун Гонг в Ки­тай. И то­ва, раз­би­ра се, е не­по­но­си­мо за ре­жи­ма, кой­то се стра­ху­ва да бъ­де изо­бли­че­н.

Бъл­га­ри­те, за съ­жа­ле­ние, няма­ха въз­мож­ност та­зи го­ди­на да се до­кос­нат до та­зи кул­ту­ра, тол­ко­ва раз­лич­на от то­ва, кое­то сме виж­да­ли и знаем. Няма­ха, за­що­то за раз­ли­ка от се­вер­на­та ни съ­сед­ка, тук ко­му­низ­мът все още жи­вее, а влас­ти­ма­щи­те са под­влас­тни на стра­ха и уго­дни­че­не­то на чуж­ди­те ин­те­ре­си. Тук все още влас­тва “приз­ра­кът на ко­му­низ­ма”, прострял пи­па­ла­та си до­ри вър­ху кул­ту­ра­та и из­кус­тво­то.

Но­вият ки­тай­ски пос­ла­ник в Бъл­га­рия по­ло­жи всич­ки уси­ли­я, и ус­пя, да ос­уе­ти осъ­щест­вява­не­то на спек­та­къ­ла в Бъл­га­рия. Под фор­ма­та на про­то­кол­ни сре­щи за за­поз­на­ва­не с по­ли­ти­ци­те ни, той про­ве­де мно­го раз­го­во­ри най-ве­че за Фа­лун Гонг в Бъл­га­рия, вклю­чи­тел­но с ев­ро­де­пу­та­та Крис­тиян Ви­ге­нин и лич­но с ли­де­ра на НДСВ Си­меон Сак­ско­бур­ггот­ски. Ве­че три ме­се­ца прак­ти­ку­ва­щи­те Фа­лун Гонг в Бъл­га­рия са под­ло­же­ни на неп­ре­къс­на­ти ата­ки от стра­на на ки­тай­ски­те дип­ло­ма­ти. Те из­пол­зват всякак­ви средс­тва, за да следят, за­пис­ват и нау­ча­ват как­во правят прак­ти­ку­ва­щи­те в Бъл­га­рия. На някой мо­же да му сто­ри неес­тес­тве­но от про­зо­рец в ки­тай­ско­то по­солс­тво да се за­пис­ва с ка­ме­ра в про­дъл­же­ние на ча­со­ве, до­ка­то прак­ти­ку­ва­щи Фа­лун Гонг и под­дръж­ни­ци на Ти­бет про­веж­дат ми­рен апе­л, но за ко­му­нис­ти­чес­ки­те аге­нти то­ва си е ру­тин­на ра­бо­та. Аз лич­но съм по­тър­пев­ша от прес­лед­ва­не­то, осъ­щест­вява­но вър­ху бъл­га­ри в собс­тве­на­та им стра­на, са­мо за­що­то прак­ти­ку­ват Фа­лун Гонг.

На ко­му­нис­ти­чес­ки­те ин­три­ги по­да­де и ди­рек­то­рът на На­цио­нал­ния дво­рец на кул­ту­ра­та в Со­фия Хрис­то Дру­мев. Той ос­та­на ве­рен на ми­на­ло­то си и на дра­го сър­це от­ка­за нае­ма­не­то на за­ла 1 на НДК за про­веж­да­не­то на спек­та­къ­ла - без мо­ти­ви, без об­ясне­ния и - най-важ­но­то - без пис­мен от­го­вор, как­то се оча­ква от ед­на се­риоз­на, ува­жа­ва­ща се­бе си кул­тур­на ин­сти­ту­ция и как­то се пра­ви в ци­ви­ли­зо­ва­ни­те стра­ни. Не по­мог­на­ха раз­го­во­ри­те с не­го, не по­мог­на и убе­жда­ва­не­то, че все­ки има пра­во да пра­ви кул­ту­ра и че кул­ту­ра­та не се пра­ви от ки­тай­ска­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия, ни­то от ки­тай­ско­то по­солс­тво в Бъл­га­рия.

То­ва не­чу­ва­но на­халс­тво и на­ме­са­та в лич­ния жи­вот на прак­ти­ку­ва­щи­те от стра­на на пред­ста­ви­те­ли­те на то­та­ли­тар­ния ре­жим на бъл­гар­ска те­ри­то­рия не са­мо не бе осъ­де­но, но и бук­вал­но бе на­сър­че­но от бъл­гар­ски­те по­ли­ти­ци и влас­ти­ма­щи. Вън­шно­то ни ми­нис­терс­тво изо­бщо не ис­ка да се за­ни­ма­ва с въп­ро­са и пред­по­чи­та да за­па­зи “доб­ро­на­ме­ре­ни” от­но­ше­ния с ки­тай­ски­те дип­ло­ма­ти ка­то уго­ди на всяка тяхна прищя­вка без зна­че­ние да­ли на­ру­ша­ва пра­ва­та на бъл­гар­ски граж­да­ни. Ми­нис­терс­тво на кул­ту­ра­та мъл­ча­ли­во прие­ма, но не от­го­варя на пис­ма­та, из­пра­те­ни от прак­ти­ку­ва­щи­те, а ме­дии­те ус­луж­ли­во мъл­чат, слу­жей­ки по­ве­че на ко­му­нис­ти­чес­кия ре­жим в Ки­тай, от­кол­ко­то за­щи­та­вай­ки и бо­рей­ки се за пра­ва­та и де­мок­ра­ция­та в собс­тве­на­та ни дър­жа­ва.

Но за раз­ли­ка от зас­па­ла и пос­луш­на Бъл­га­рия, Ру­мъ­ния на­пъл­ни за­ли­те на На­цио­нал­ния си теа­тър в Бу­ку­рещ два по­ред­ни дни и по­ка­за ед­но наис­ти­на съ­вър­ше­но из­кус­тво, не­пов­лия­но от пар­тий­на­та ид­ео­ло­гия и на­ме­са­та на то­та­ли­тар­ния ре­жим. Ма­кар ки­тай­ско­то по­солс­тво в Ру­мъ­ния съ­що да нап­ра­ви опи­т да ос­уе­ти пред­став­ле­ние­то, съ­се­ди­те ни се по­ка­за­ха твър­ди и от теа­тъ­ра от­го­во­ри­ли ка­те­го­рич­но, че то­ва е из­кус­тво и ще бъ­де по­ка­за­но та­ко­ва, как­во­то е - без цен­зу­ра! И то бе по­ка­за­но! Да­но след­ва­ща­та го­ди­на и бъл­гар­ска­та пуб­ли­ка да мо­же да ви­ди то­ва гран­диоз­но пред­став­ле­ние без ко­му­нис­ти­чес­ка цен­зу­ра!"

Последният брой на сп. "Обектив" можете да прочете на сайта на БХК www.bghelsinki.org

Фалун Гонг практикуващи и представители на „Амнести Интернешънъл” организираха мероприятие, на което показаха табла с информация, разобличаваща китайския комунистически режим и изобличаваща нарушаването на човешките права в Китай. Събитието се проведе в град Ребро, северна Швеция на 30 април т.г.

Ани Карданисен „Амнести Интернешънъл” обясни, че Китай е обещал да подобри човешките права с идеята да се бори за правото да бъде домакин на Олимпийските игри през тази година, но въпреки това там се разгръща всеобхватно преследване на всеки, които се осмелява да бъде различен от партийната линия на управляващата тоталитарна партия. Показателен пример за това е продължаващото преследване на невинни практикуващи Фалун Гонг, които спазват принципите Истина, Доброта, Търпение и се опитват да са по-добри хора, допринасяйки така за доброто на обществото.

Представители на „Амнести Интернешънъл”

Хората имаха възможност да се подпишат в подписка, апелираща за спасяването на Фалун Гонг практикуващия Бу Донг Уей. Той е китайски служител в офиса на американско-азиатска фондация в Пекин, които е отвлечен от китайските власти през 2006 година и впоследствие е отведен в трудов лагер с присъда от две години и половина.

След като научат фактите за преследването, много хора се подписват в петицията

Практикуващите демонстрираха петте
упражнения на практиката и раздаваха информационни листовки. Те събираха подписи за спиране на репресиите срещу Фалун Гонг в Китай. След като научат фактите, много хора се подписват в петицията.

Фалун Гонг практикуващи от Чехия се събраха пред китайското посолство в Прага, за да проведат мирен апел и да призоват за спиране на деветгодишното преследване на практикуващите от китайската комунистическа партия (ККП). Те отбелязаха годишнината от 25 април 1999 г. и привлякоха вниманието на обществеността към ескалиращото преследване на Фалун Гонг в Китай по време на подготовката за Олимпиадата през тази година.

Апелът от 25 април 1999 г. е забележителен не само заради големината, но и защото апелиращите бяха необикновено мирни и дисциплинирани. На този ден около 10 000 Фалун Гонг практикуващи се събират в центъра на Пекин, мирно протестирайки за гражданските си права. Въпреки това, пропагандната машина на ККП, опитвайки се да пречупи Фалун Гонг под заповедта на тогавашния партиен лидер Цзян Цзъмин, извърта фактите така, че да паснат с мотивите й. ККП обвинява Фалун Гонг в „организиране на обсада на централната правителствена сграда Джонангхай” на 25 април 1999 г. и разпространява лъжливи твърдения, че десетте хиляди практикуващи са отправили насилствени заплахи към нацията и лидерите й.

От началото на 2007 г. има документирани 171 случая на убити Фалун Гонг практикуващи вследствие на преследването от ККП, а само тази година са извършени близо 2000 ареста на практикуващи. Откакто бившият министър на обществената сигурност Джоу Йонгканг заяви, че държавата трябва „да удря с твърда ръка враждебните сили у нас и в чужбина, като етническите сепаратисти, религиозните екстремисти, терористите и … Фалун Гонг”, за да осигури успеха на Олимпийските игри, изглежда, че последната вълна на преследването е всъщност част от „подготовката” на Олимпиадата.

„Надяваме се, че увеличаването на натиска от общественото мнение и по-доброто вникване във фактите около преследването от страна на правителствата и по-специално китайската общественост, ще спомогне за по-скорошния край на преследването”, отбеляза един от участниците в мероприятието пред китайското посолство в Прага.

Италиански практикуващи Фалун Гонг проведоха мирен апел в близост до китайското посолство в Рим и разобличиха злоупотребата на китайската комунистическа партия (ККП) с човешките права на практикуващите в Китай, като отбелязаха датата 25 април. Те демонстрираха петте упражнения на Фалун Гонг и показаха снимки и плакати с информация за преследването, на което са подложени практикуващите в Китай.

На 25 април 1999 г., след несправедливо отношение към практикуващи, над 10 000 техни съмишленици се събират пред Джонангхай в Пекин, за да упражнят конституционното си право като апелират в защита на Фалун Гонг. Това бе един от най-големите и най-мирните граждански протести в китайската история, откакто ККП е на власт. Практикуващите мирно и разумно защитиха правата си и правото на свободна вяра като китайски граждани.

Впоследствие ККП започна масово преследване на Фалун Гонг. До момента има 3149 официално потвърдени смъртни случая в резултат на преследването, а хиляди други все още не са разкрити, заради информационната блокада, осъществявана от ККП и заради потайните й действия.

Свидетел на мирния апел от 25 април 1999 г. заяви, че ККП нарекла събитието „обсада”, за да оправдае преследването на Фалун Гонг практикуващите. „Фалун Гонг практикуващите се самоусъвършенстват, за да станат по-добри хора. Те не заслужават да бъдат третирани по този начин”, каза един от присъстващите на протеста в Рим. Според него, практикуващите са били толкова мирни и тихи, че всеки би се трогнал при вида на тази сцена.

Ли Джъннинг е 22-годишен Фалун Гонг практикуващ от село Дашинджуанг, община Шянтай, област Манченг, провинция Хъбей. В 11:30 ч. на 12 март 2008 г. Ли излязъл от магазин за компютри в град Баодинг и преди да се качи на велосипеда си бил обграден от група хора, които го завели насила в полицейското управление Юхуалу.

Там Ли бил подложен на разпит от началника на управлението, който използвал различни методи и заплахи, за да накара Ли да направи „признание”. Когато Ли възразил срещу действията им, началникът му нанесъл жесток побой, от което пострадали и двете очи на Ли.

По-късно същия ден, Ли бил изпратен в полицейското управление в Шянтай под охрана от Бюрото по обществена сигурност в Манченг, полицията в Шянтай и секретаря на комунистическата партия за село Дашинджуанг. Домът на Ли бил претърсен. Вечерта, роднините на Ли отишли до управлението в Шянтай и поискали той да бъде освободен.

На следващия ден, виновниците за задържането на Ли заявили, че имат всички необходими документи, за да го изпратят в центъра за задържане в Манченг. Като чул това чичото на Ли, който не е Фалун Гонг практикуващ, дал на полицаите 2000 юана, само и само да освободят Ли Джъннинг.

Бележка:

1. „Юан” е китайската парична валута. 500 юана се равняват на средната месечна заплата на градски работник в Китай.

Версия на китайски език: http://minghui.org/mh/articles/2008/3/30/175439.html

Гу Ли е на около 40 години. Живее в квартал Шишан в град Деншахъ, Далиян, провинция Ляонин. Работела като медицинска сестра във Втора народна болница в район Джинджоу. Започнала да практикува Фалун Гонг през 1996 г.

Гу обяснявала на хората как здравето й се е подобрило от практиката и изобличавала фактите за репресиите, започнати от китайската комунистическа партия (ККП) през 1999 г. Тя и практикуващата Чиу Шупин били арестувани след обяд на 20 март 2008 г. от полицай Сун Тонхъ от градския полицейски участък в Деншахъ и трима агенти по сигурността. Двете практикуващи били отведени в полицейския участък. Няколко полицаи обискирали домовете им още същия ден, а Гу Ли била затворена в центъра за арестанти „Пуландиан”.

Г-жа Гу Ли арестувана от полицията	Чиу Шупин била отведена от агенти по сигурността

Чиу Шупин е също на около 40 години. Тя е от село Нануан, град Деншахъ, район Джинджоу, Далиан. Чиу, която била арестувана заедно с Гу Ли, била отведена в центъра за арестанти „Санли” в район Джинджоу още същия ден.

Полицай Сун Тонхъ

Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2008/3/27/175262.html

Четирима Фалун Гонг практикуващи от село Цяоджя, град Гуангши и Джилин, провинция Джилин бяха арестувани на 9 април т.г. Имената им са Ли Уануей и съпругата му Динг Чинг, У Зоузай и съпругата му Кан Шуксянг.

По обяд на 9 април управителят на женската федерация в село Цяоджя Ян Джилян, шефът на градския полицейски участък на Гудянци Уанг Дзяоминг и други неизвестни лица претърсили домовете на Фалун Гонг практикуващи в селото. Проверявали дори откъде получават телевизионен сигнал. У Зоузай и съпругата му били на полето, когато полицаите отишли в дома му, където се намирали техните възрастни родители. След като проверили телевизионния приемник, взели няколко диска, разобличаващи преследването на Фалун Гонг.

Практикуващите били арестувани същия ден. За да влязат в дома на У Зоузай полицаите разбили входната врата. Конфискували Фалун Гонг книги и приемник за телевизионен сигнал. На следващият ден домът бил претърсен още два пъти. При ареста на Ли Уануей всичко било изпочупено, книгите му били конфискувани, а освен тях прибрали информационни материали и телевизионен приемник.

Същата вечер четиримата практикуващи били затворени в полицейския участък на Гудянци. Държавни служители и полицаи подложили на мъчения Ли Уануей в опит да извлекат самопризнанията му. Полицаи му нанесли побой и го хранили насилствено с концентрат от хрян, тъй като той отказал да приеме каквото и да е. На следващия ден четиримата практикуващи били преместени в град Джилин. Семействата им поискали да им занесат дрехи, но им било отказано.

Отговорни за репресиите лица:

Ма Икши, кмет на село Цяоджя
Ян Джилян, управител на женската федерация в село Цяоджя
Уанг Дзяоминг, шеф на градския полицейски участък на Гудянци
Ли Чангрен, полицай от полицейски участък на Гудянци
Полицейският участък на град Джилин
Полицейският участък на Гудянци: 86-432-3453110

Практикуващият Фалун Дафа Цуи Ксин живеел в квартал "Хулан", град Харбин, провинция Хейлонгжянг. Той бил арестуван в дома си от служители на държавна сигурност и полицай от полицейския участък в квартал "Хулан" на 22 декември 2006 г.

След като бил задържан четири месеца, бил осъден на седем години затвор. Случаят му бил разгледан от Хуланския областен съд. Присъдата била определена от Централния съд в град Харбин.

Полицейското управление в града и Управление "6-10” издали заповедта за арестуването на Цуи Ксинг. Полицаите взели принтера му и неколкостотин брошури, разясняващи истината за преследването на Фалун Гонг в Китай, които били използвани като "доказателства" за осъждането му.

Цуи бил държан в задния двор на полицейската болница в Харбин и лишен от правото на посещения. Развитието на делото му, включително съдебните заседания, били водени тайно с изключение на заповедта за арестуване, изпратена на семейството му. Семейство му се обадило на областния съд в Хулан, откъдето им разяснили, че той е вече е осъден, пет дена по-рано, на седем години затвор.

Семейството на Цуи се опитало да наеме адвокат, за да обжалва присъдата, но адвокатът казал, че дори да обжалват, решението ще бъде взето от Централния съд в Харбин и че те трябва да приемат първоначалната присъда.

Бележка:

1. Управление "6-10” е агенция, специално създадена да преследва Фалун Гонг, с абсолютна власт над всяко ниво на администрацията в партията и всички други политически и юридически системи.

Версия на китайски език: http://www.minghui.org/mh/articles/2007/4/23/153338.html

Коалиция, работеща за прекратяване на деветгодишното преследване на Фалун Гонг в Китай призова Канадския олимпийски комитет (КOК) да позволи на атлетите си да носят жълти ленти по време на церемониите по откриване и закриване на пекинската Олимпиада. Коалицията за разследване на преследването на Фалун Гонг (КРПФГ) твърди, че лентите ще символизират свободата на вярата и словото в комунистически Китай.

Клайв Eйнсли, председател на Коалицията за разследване преследването на Фалун Гонг, говори по време на форум за човешките права във Вашингтон на 9 април 2008. (The Epoch Times)

„Този малък морален принос от страна на канадските атлети би изпратил послание на надежда, както и напомняне на домакина на Олимпиадата, че той наруши обещанието си от 2001 г. за подобряване на човешките права, и че ние все още се надяваме на положителна промяна”, заяви Клайв Eйнсли , председател на КРПФГ.

Според КРПФГ преследването на Фалун Гонг е ескалирало в навечерието на Игрите, довеждайки до арестите на почти 2000 последователи на практиката от януари насам. В писмото си до КОК коалицията заявява, че има „сериозни опасения” по отношение на репресиите от страна на Китай – не само срещу Фалун Гонг, но и срещу тибетците и религиозните групи.

„Ние вярваме, че тези нарушения на човешките права са в пряк разрез с Олимпийската харта и че има спешна необходимост от разглеждане на този въпрос преди месец август 2008 г.”, каза Eйнсли. Според него, „става все по-ясно, че Пекин е пренебрегнал най-фундаменталната основа на Олимпийската харта – да скрепи международната дружба”.

Но според репортаж на „Ванкувър Сън” („Vancouver Sun”) от 11 април т.г., Ричард Паунд, старши представител на Канада в МОК, е заявил, че атлетите, които биха се почувствали изкушени да се изкажат по въпроса за човешките права по време на Игрите, ще трябва просто да си останат у дома.

„Ще разрешавате моралната дилема преди да се качите в самолета. Ако ви е толкова трудно, че не можете да не кажете нещо, останете си у дома”, каза Паунд по време на съвещание на КОК в Калгари.

Жак Рох, председател на Международния олимпийски комитет, спомена за пръв път за досието на Китай с човешките права на 10 април. Рох напомни на китайския режим, че когато на Китай първоначално му бе присъдено домакинството на Олимпиадата, той обеща да позволи по-голям достъп на чуждестранните медии, както и подобрение на човешките права. „Ние определено призоваваме Китай да уважи този морален ангажимент”, каза той.

Рох повтори предишни изявления, че докато атлетите ще могат да говорят свободно в „смесените зони”, Олимпийската харта им забранява да правят политически, религиозни или расистки коментари на територията на олимпийските зони.

Но миналата седмица Петер Кутилек от базираната в Прага неправителствена организация „Олимпик Уоч” („Olympic Watch”), наблюдаваща състоянието на човешките права в Китай от присъждането на Олимпиадата на Пекин през 2001 г. насам, призова МОК да „потвърди ясно, че мирното насърчаване на човешките права на територията на олимпийските зони по никакъв начин не противоречи на Олимпийската харта”.

„Човешките права не са политика, те са универсално понятие, подкрепяно от Олимпийската харта”, заяви Кутилек. В интервю за радио CBC миналата седмица, пенсионираният олимпийски плувец Ники Драйдън сподели, че е важно да се вземат под внимание частите от Олимпийската харта, които насърчават мира и човешкото достойнство.

„В този ред на мисли, заемането на позиция по отношение на хуманитарната криза в Дарфур или нарушенията на човешките права, продължаващи в Тибет, са напълно съвместими с Олимпийските идеали. [Хартата] трябва да се чете цялостно”, каза той.

В миналото атлетите са използвали Олимпиадата като платформа за протести. Един от най-известните примери е поздравът със свити юмруци на американските спринтьори Джон Карлос и Томи Смит на подиума за награждаването в Мексико през 1968 г.

„Това са типът неща, които не са позволени от Олимпийската харта”, каза Драйдън за CBC. „Да си интервюиран след като си спечелил състезание и да използваш момента, за да говориш за нещо като кризата в Судан, е много по-различно от това да направиш това политическо изказване от стълбичката за награждаване.”

Драйдън, адвокат на човешките права, който живее в Ню Йорк, е член на отбора „Дарфур” – група настоящи и бивши атлети, стремящи се да повишат информираността по отношение на съучастничеството на Китай в геноцида в Дарфур и връзките му с правителството на Судан.

От „Олимпик Уоч” заявиха, че планират скоро да издадат специфични препоръки, „които ще насърчават зачитането на човешките права и на китайския народ”.
„Надяваме се, че МОК ще продължи да демонстрира способността си да популяризира олимпийския идеал за човешки права и достойнство. Един открит, честен и мирен диалог между китайци, тибетци и уйгури, и подобряване състоянието с човешките права в Китай, Бурма и Судан действително може да бъде най-голямото завещание на тазгодишните Олимпийски игри”, каза Кутилек.

В усилието си да прекрати това, което нарича престъпления срещу човечеството, случващи се в Китай, КРПФГ стартира Международната щафета на огъня за човешки права в Атина миналия август. Оттогава Огънят за човешки права е преминал през 25 държави.

*****
Писмо до Канадския олимпийски комитет от Коалицията за разследване на преследването на Фалун Гонг

Уважаеми членове на Канадския олимпийски комитет (КОК),
Докато Пекин, домакин на летните Олимпийски игри през 2008 г., понастоящем съсредоточава енергията си върху сигурността, проблемите със смога и поддържането на пламъка на факела си по време на световното му турне, той ясно пренебрегва най-фундаменталната цел на Олимпийската харта – да скрепи международната дружба.

В светлината на неотдавнашното засилване на преследването на Фалун Гонг, включително арестите на почти 2000 практикуващи от 1 януари 2008 г. насам, КРПФГ има сериозни опасения относно продължаващите репресии на Китай над тибетци и християни, както и над други групи на религиозна основа. Всички тези нарушения на човешките права са в пряко противоречие с Олимпийската харта и има спешна нужда от повдигане на въпроса за това противоречие преди август 2008 г.

Като начало ние вярваме, че за да отговори на минималния стандарт за олимпийските идеали, нацията-домакин трябва да преустанови своята деветгодишна политика на геноцид срещу Фалун Гонг, да спре нелегалното хвърляне на дисиденти в китайски ГУЛАГ, да прекрати своеволните и повсеместни екзекуции на „престъпници”, да прекрати системното преследване на всички независими религиозни групи и, преди всичко, да сложи край на масовите убийства на здрави китайски граждани с единствената цел да спомогне за кражбата на техните органи.

Уебсайтът на „Амнести Интернешънъл” гласи, че организацията се е „…надявала, че Игрите ще подействат като катализатор за реформа, но голяма част от настоящата вълна от репресии срещу активисти и журналисти се случва не въпреки, а всъщност поради Олимпиадата. (Виж доклада на „Амнести Интернешънъл”, озаглавен „Китай: Последни приготовления преди Олимпиадата – енергични мерки срещу активисти заплашват Олимпийския завет”.

Предлагаме КОК да призове канадските атлети да носят жълти ленти на церемониите по откриването и закриването на Игрите – символизиращи свободата на вяра и слово. Този малък морален принос от страна на канадските атлети ще изпрати послание на надежда и справедливост, както и ще напомни на домакина на Олимпиадата за неговото цинично отхвърляне на обещанието му от 2001 г. за подобряване на човешките права, и че светът все още се надява на положителна промяна.

В отговор на коментари, направени от МОК на 10 април, „Олимпик Уоч” заяви, че МОК би трябвало да потвърди ясно, че мирното насърчаване на човешките права на територията на олимпийските зони не противоречи по никакъв начин на Олимпийската харта.

И накрая, бихме искали да обърнем внимание на често повтаряната свещена мантра на Международния олимпийски комитет, че Игрите са „аполитични”, че Игрите са изрично за спорта и че „политиката” би трябвало да се държи напълно встрани от спорта.

Тази мантра, разбира се, не отговаря на истината, имайки предвид историческите факти, както и Параграф 1 и 2 на самата Олимпийска харта. За Пекин домакинстването на летните Игри през 2008 г. от самото начало не са нищо друго, освен политика!

Следвайки великата традиция на берлинската Олимпиада от 1936 г., Пекин използва признанието и честта от домакинстването на Игрите, за да се обсипе със слава и да убеди поданиците на Китай, че международната общност приема и одобрява репресиите на режима.

Но свещената мантра на МОК за разделяне на „политиката” от спорта трябва да бъде разгледана по-задълбочено и да бъдат признати вродената й нечестна логика и морална несъстоятелност. На общинско ниво „политически” дебат е как да се пресече една река - дали с мост или с тунел. На провинциално ниво „политически” дебат е дали религиозните училища да приемат обществено финансиране. На федерално ниво дебатите „за” и „против” споразуменията за свободна търговия са „политика”.

Опитът да се принизят извършени престъпления срещу човечеството, съпоставими с Холокоста, до същото това ниво на изложените в предишния параграф „политически” въпроси, е откровено казано сквернословие.

Поддържащите фундаменталните нравствени стандарти почтени хора със съвест по света настояват отвратителните, невежи, варварски убийци и мъчители да не бъдат награждавани за своите престъпления срещу човечеството. „Политически” ли са техните действия и изявления? Ако да, тогава цялата високоморална човешка дейност трябва да бъде отречена като „политическа”.

Да се говори открито срещу геноцид, принудително отнемане на органи и изтезания не е „политика” – това е елементарна човешка почтеност.

Ние приемаме, че от 1936 до 2008 г. Международният олимпийски комитет се е съпротивлявал решително на всички апели, базирани на почтеност или съвест. Но със сигурност МОК не може да поддържа настоящия свой довод, че да изисква от държавата-домакин да се придържа към най-основните, изложени в Параграф 1 и 2, принципи на Олимпийската харта, би било „политически” акт.

Когато през 2001 г. МОК присъди домакинството на Олимпиада 2008 на Китай, Пекин подписа гаранция, че в замяна ще подобри състоянието на човешките права в Китай и че преди 2008 г. ще се случат значителни промени. Значителни промени по отношение на човешките права наистина се случиха, но тези промени не бяха подобрения. Тъкмо обратното, всяка една от международните правозащитни организации е отбелязала системно влошаване на човешките права в Китай от 2001 г. насам.

Всъщност ироничното е, че имаше масови нарушения на човешките права, дължащи се именно на предстоящите Игри, като хилядите оставени без дом пекински граждани, на които домовете им бяха разрушени без компенсация, за да се направи място за олимпийските постройки.

Но ако разбираме позицията на МОК правилно, придържането на Пекин към дадените от него обещания, направени, за да си осигури летните Олимпийски игри през 2008 г., би било „политика”.

Олимпийската харта забранява дискриминацията срещу всеки индивид или група, въз основа на раса, убеждения или религиозни вярвания. (Строго погледнато, това вероятно би било изтълкувано като „политическо” изявление.) Но Хитлер забрани участието на всички германски евреи в нацистката Олимпиада от 1936 г.

Смелостта на МОК може би достигна връхната си точка в този критичен момент. МОК отправя молба към Хитлер да включи един евреин в германския олимпийски отбор, за да смекчи международните протести срещу инжектирания от него в Игрите нацистки расизъм. Хитлер отказва. На много историци може да се прости, ако смятат, че мекушавият, сервилен подход на МОК към Хитлер – въпреки неговата очевидна неефективност – представлява независимо от всичко един „политически” акт.

Днес Пекин е забранил участието или присъствието на Игрите на всеки последовател на духовната практика Фалун Гонг. От тази забрана също определено лъха на „политика”. И което е може би по-важно, това е крещящо нарушение на Олимпийската харта. Но МОК грижливо избягва да посочи това най-основно нарушение, очевидно поради убеждението, че това би било „политическо”.

Торстън Трей е говорител на организацията „Лекари срещу принудителното отнемане на органи”. Той е германски гражданин и е с много будна съвест по отношение нацисткото минало на страната си. Неотдавна той посочи, че ситуацията в Китай днес е по-лоша от тази в нацистка Германия през 1936 г. Той изтъкна, че моралната позиция на МОК и на всички, които поддържат Игрите през 2008 г. в Пекин, е значително по-трудно защитима от тази на техните предшественици през 1936 г. Причината е, че през 1936 г. светът не знаеше за планирания от Хитлер геноцид срещу евреите.

След като вратите на Белзен, Дахау и Аушвиц бяха отворени, целият свят каза: „Никога вече!” и „Само ако знаехме!”. 2008 г. е различна с това, че този път няма да можем да кажем „Само ако знаехме!”. Ние знаем! Докладът на Матас и Килгор, „Кървава реколта” не оставя никакво съмнение, че за последните седем години десетки хиляди практикуващи Фалун Гонг са били систематично избивани на операционните маси в китайски болници, така че техните сърца, черен дроб, бъбреци, бял дроб, роговици и дори кожата им, са могли да бъдат отнети и трансплантирани с цел печалба. Докладът на Матас и Килгор би отговорил на всеки законен доказателствен стандарт.

Комисарят по въпросите на изтезанията към ООН Манфред Новак удостовери валидността на този доклад и на реалността на кражбата на органи в Китай от практикуващи Фалун Гонг. Нещо повече - китайският режим бе доста открит в своята непоколебимост да елиминира напълно практикуващите Фалун Гонг от китайското общество.

Но МОК приравнява тези огромни морални въпроси с „политическите” дебати за фискалната политика и контрола на трафика.

Ние сме в очакване на среща с вас, за да обсъдим тези въпроси.

Искрено,
Клайв Ейнсли, председател
КРПФГ

Глобалната кампания „Милиони подписи” срещу преследването на Фалун Гонг в Китай продължава да набира скорост. Фалун Дафа практикуващите от Хонконг и техни поддръжници проведоха парад и митинг на 26 април 2008 г., за да протестират срещу ескалацията на преследването от китайската комунистическа партия (ККП) под предлог домакинството на Олимпийските игри. Тереса Чу, говорител на Фалун Гонг, обяви по време на митинга последната официална статистика от кампанията „Милиони подписи”. В подкрепа на мероприятието бяха дошли над 370 000 души, които призоваха китайските власти незабавно да спрат преследването на Фалун Гонг преди Олимпийските игри. Болшинството от хората в кампанията са живеещи в близките азиатски страни до Китай.

Огромният митинг в Хонконг (в. „Епохални времена”)

Изпълнение на барабанчици по време на митинга

Обявиха глобалната статистика за броя на подписалите се в петицията „Милиони подписи”

Събитието се проведе в „Ковлоон Парк” на „Мейпл стрийт”. Кан Хонг-Чеунг, говорител на Хонконгската Фалун Дафа асоциация подчерта, че целта на акцията е съпротива срещу преследването на Фалун Гонг и в частност – ескалиралото преследване под предлог домакинството на Олимпийските игри. Той каза, че „призоваваме китайските власти да спрат незабавно преследването на Фалун Гонг и да освободят нелегално арестуваните Фалун Гонг практикуващи преди започване на Олимпийските игри”.

В Макао има много туристи от Китай през уикендите и по празниците. Имаше и хора, които специално бяха дошли през уикенда до Центъра на Фалун Гонг за разясняване на истината, за да си вземат вестник. Китайски турист се изненада, но и се зарадва, когато видя плакат, на който бе изписано „ККП е обречена. Оттегли се от ККП, за да бъдеш спасен”. Той сподели, че би било чудесно, ако види това и в Китай. Виждайки снимките, показващи изтезанията на Фалун Гонг практикуващи, някои хора възклицаваха: „Ужасно! Толкова е жестоко и нечовешко!” Младите се интересуваха най-вече от начините за преодоляване на интернет блокадата, наложена от ККП в Китай.

Място на разясняване на истината в центъра на Макао

Въпреки, че обществото в Макао е управлявано от закона и е член на Международната конвенция за човешки права, под влиянието на ККП, полицията няколко пъти се намеси в дейностите на Центъра. Фалун Гонг практикуващите призоваха департамента за обществени работи и полицията да спазват закона, да защитават обществото и правата на гражданите.

Практикуващи от Вашингтон бяха поканени да разкажат за преследването на Фалун Гонг практикуващите в Китай по време на митинг в памет на жертвите на Виетнамската комунистическа партия. Митингът се проведе пред паметника на жертвите на комунизма във Вашингтон.

Карл Алтау, председател на фондацията „В памет на жертвите на комунизма” се подписва в подписка за спиране на преследването на Фалун Гонг

Директорът на фондация „В памет на жертвите на комунизма” Карл Алтау осъди в интервю преследването на Фалун Гонг. Той се подписа в петицията в подкрепа на глобалната кампания „Един милион подписи”, призоваваща за спиране на преследването на Фалун Гонг преди Олимпиадата в Пекин т.г.

Фалун Гонг практикуващият Ким Енг, който живее във Вирджиния, разказа, че членовете на семейството му са жертви на тиранията на китайската комунистическа партия (ККП). През 1960 г. родителите му бягат от Китай в САЩ. Въпреки че е роден в САЩ, като Фалун Гонг практикуващ, той е преследван от ККП.

Фалун Гонг практикуващият Ким Енг говори на митинга

Енг каза, че откакто ККП е започнала геноцида си срещу Фалун Гонг практикуващите, десетки хиляди практикуващи в Китай са били арестувани и незаконно заточени в концентрационни трудови лагери, където органите им са били отнети.

Директорът на фондацията Карл Алтау каза в интервю, че знае за преследването на Фалун Гонг и че то е напълно погрешно. Той допълни още, че малтретирането на хора и нарушаването на човешките права от комунистическите режими навсякъде, трябва да бъде осъдено. Алтау сподели още, че често чете в. „Епохални времена” и следи тенденцията за оттегляне от ККП в Китай. Според него, тази инициатива ще завърши успешно.

Алтау обясни, че е важно хората да разберат какво всъщност се случва.Според него, историята е важна и е отговорност на родителите - особено на онези, които имат опит от първа ръка - да разкажат на децата си, и така да не се забравя историята. „В модерно време, с Интернет, е лесно да се върне човек назад и да намери документи, снимки и видео записи. Главният проблем е, че в много общества, които са репресирани, Интернет е блокиран от властите, унищожават се архивите, унищожава се историята, така че това е битка за спасяване или унищожаване на историята", допълни Алтау.

Той каза още, че фондация „В памет на жертвите на комунизма” е ангажирана с построяването на глобален виртуален музей на комунизма, така че всички нации и хора ще научат за страданието на попадналите под тираничните правила на комунизма.

Скъпи Учителю,
Уважаеми практикуващи,

Бих искал да споделя моя скромен път във Фалун Дафа и как посредством следването този път успях да променя своето сърце, душа, мисли и поведение към по-добро.

Тръгвайки по пътя на Дафа

От малък страдах от вродено, както лекарите го наричат, заболяване, което често ме караше да изпадам в тежки болезнени кризи, които продължаваха дълго и ме изтощаваха. Болниците и лекарите са много скъпи и дори не можех да си помисля да търся медицинска помощ. Често се чувствах отчаян от това състояние и изпълнен със страх и несигурност за живота си.

Моят съквартирант се занимаваше с една практика, от която ми разказваше какви чудотворни резултати са получили много хора, но аз не вярвах много, защото си мислех, че това е както всичко досега, което съм срещал. Впоследствие се заинтересувах и така попаднах на книгата „Джуан Фалун”.

Виждах, че „Джуан Фалун” е много различна книга и ясно отговаряше на всичките ми въпроси, които съм имал за живота досега. Разбрах, че тази книга е необикновена. В нея не се говореше само как да станеш добър човек, а по-скоро това бе книга за самоусъвършенстване, каквато не бях срещал досега. Постепенно започнах да осъзнавам, че поемам по път на самоусъвършенстване и че този път щеше да се превърне в най-значимата стъпка в живота ми досега.

След като започнах практиката моето заболяване повече не се повтори. Вътрешно знаех, че Учителят ме е превел през вратата и сега от мен се очакваше да продължа. Нещо в мен се отключи, нещо основно се промени, мирогледа ми за света стана друг, сякаш се събудих от дълъг сън.

Учителят ни казва в глава втора на „Джуан Фалун” следното: „От перспективата на високо ниво, животът на един човек не е предназначен за това да бъде човешко същество. Тъй като животът на човек е създаден в пространството на Велената, той е асимилиран с Джън-Шан-Рен – характеристиката на Вселената. Неговата природа е добра и състрадателна… За да се завърне човек към своя първоизточник, посредством практикуването на култивация в заблуда и чрез пробуждането към нещата, има многобройни изпитания – по този начин човек може да го направи бързо. Ако станете по-лош животът ви ще бъде унищожен. Следователно в очите на другите живи същества животът на човек не е, за да бъде човешко същество. Той е предназначен, за да се завърне човек към своята първоначална истинска същност”.

Сред обществото, често се подлъгваме и влияем от средата и обстановката ни на живот. Научени сме да бъдем остроумни, хитри и да не даваме на другите да се възползват от нас. Но независимо от тази среда и условия, в „Джуан Фалун” видях че, този път на култивация се прицелваше в сърцето и характера ми, и от мен се искаше да направя коренна промяна, ако исках да следвам принципите на практиката Джън-Шан-Рен.

В лекция трета на „Джуан Фалун” Учителят казва: „Ние не практикуваме ритуала на поклонение до земята и поклон за поздрав. Този тип формалност няма особена полза и е като религия. Ние не го практикуваме. Каква е ползата да се кланяте или боготворите учителя, ако след като си тръгнете оттук, пак продължавате да се държите както обикновено и правите каквото си поискате, състезавайки се и борейки се за слава, и собствен интерес сред обикновените хора? … Истинската култивационна практика зависи изцяло от вашето сърце”.

Осъзнах, че повърхностните форми нямаха повече значение - значение придоби само това, как разбирах този Фа, който Учителят преподаваше и как следвах принципите Джън-Шан-Рен.

Малко след като започнах да практикувам през лято на 2004 година имах възможността за първи път да посетя международната Фалун Дафа конференция за обмяна на опит в столицата на САЩ Вашингтон. Многоуважаваният Учител лично дойде на тази конференция и изнесе Фа-лекция.

По това време имаше много мероприятия за разясняване на истината за преследването в Китай. Аз все още нямах достатъчно разбиране за тези неща. Присъствах на едно от мероприятията, на което практикуващите бяха формирали дълга километри жива стена по протежение на няколко булеварда в града, която нарекоха „стената на куража”. Беше лято, но изведнъж излезе дъждовна буря. Заваля силен дъжд. Бързо потърсих място да се скрия от пороя. Успях да се подслоня под един вход на жилищна сграда, откъдето можех да видя останалите практикуващи.

Видях, че всички си стояха по местата и никои не тръгна да се крие от дъжда като мен. Тази случка ме накара много да се замисля, защо бях почти единственият, който потърси подслон в силния дъжд, а останалите останаха навън? Кое е това, което им даде сила и вяра да не бъдат смутени от условията на времето?

Тази случка силно се запечата в съзнанието ми и в онзи първоначален момент ми показа, колко уверени бяха тези практикуващи в това, което правеха и във вярата, която имаха – нищо не можеше да ги разколебае, докато аз веднага потърсих да се скрия от дъжда, и ето там беше разликата. Това бе пример за мен колко усърден трябваше да стана и още колко много трябваше да разбера, за да мога наистина да осъзная Великия Закон на космоса, който Учителят ми преподаваше.

Разясняване на истината

С моето по-нататъшно изучаване на Фа, прочетох как Учителят говори за трите най-важни неща, които е необходимо да правим и голямата отговорност, която носим в този период, когато се случва Фа-коригирането на цялата космическа небесна твърд.

В преподаване и обясняване на Фа конференция в Ню Йорк от 20 април 2003 година, Учителят казва: „Дафа практикуващи, точно сега има само три неща. Едното е да разяснявате фактите. Другото е да изпращате праведни мисли – изпращането на праведни мисли има ефект върху вашите тела и нещата вътре в телата ви. И другото е да се култивирате и добре да изучавате Фа. Тези три неща са от най-голяма важност”.

По това време учех в колеж и трябваше едновременно с това да ходя на работа. Нямах много свободно време и не можех да участвам в множеството мероприятия, които местните практикуващи организираха за разясняване на истината. В същата лекция в Ню Йорк от 20 април 2003 година, Учителят още казва:

„…Трябва да изобличите преследването и злата драма, и трябва да дадете възможност на хората по света ясно да я видят, и това също потиска тази драма и я елиминира. Разясняването на фактите е най-силно и е постъпка на велико състрадание тъй като, това преследване е напълно основано на лъжи и измама”.

Разбирайки колко е важно разясняването на истината, аз започнах да търся начини и възможности да разказвам на хората, с които се срещах в колежа, за практиката Фалун Дафа и да им разяснявам фактите. В колежа имаше много студенти от азиатски произход, повечето бяха от Китай. Разбрах, че моята задача не е само да се уча добре и бъда добър ученик, тъй като практикувах Фалун Дафа, но аз имах и друга задача - да се опитам да достигна до тези хора и да им кажа за Дафа и преследването.

В три семестъра по ред трябваше да вземам клас по английски език и литература. Често трябваше да пиша теми и есета по различни въпроси от обществения живот. Винаги, когато имах възможност, пишех за проблема с нарушаването на човешки права в Китай и го свързвах с преследването на Фалун Гонг. В последното ниво на класовете ми по английски, за завършване на семестъра имахме задача всеки да избере свободна тема и да я разработи подробно. Избрах темата за Фалун Гонг и преследването. Част от задачата бе всеки да представи темата си пред останалите в класа. Това беше отлична възможност да разкажа на всички в моя клас за Дафа. Времето за презентация на всеки беше много ограничено, така че трябваше добре да обмисля какво и как да кажа, за да постигна желания резултат. Когато излязох пред класа имах в себе си материали. Щом започнах да говоря, мислите ми започнаха да текат много бързо и успях да разкажа много за даденото ми време. Когато съучениците ми научиха за преследването, поискаха да им раздам от материалите. Дори моята учителка, професор по степен, остана сякаш променена. След като се замислих по-късно, просто не можех да разбера как съм могъл да изкажа толкова много неща за толкова кратко време и по-такъв начин, че да постигна желания ефект. Осъзнах, че това нямаше да е възможно, ако нямах помощта на Учителя и проявлението на Фа.

В друг клас - по ораторство, трябваше също да правим презентации на различни теми. Там също имах възможност да представя практиката и да разкажа за нейното преследване. Дори година след като завърших този клас, уж случайно, отново срещнах преподавателката ми и тя ме покани да изнеса отново презентацията за Фалун Гонг пред новия й клас.

Всъщност не беше така лесно, както го разказах. Всеки път, когато излизах да говоря пред класа, трябваше да се боря с какви ли не човешки мисли и емоции, от които не се бях отделил и които ми се намесваха. Привързаности като това дали ще се представя добре, как другите ще го приемат, дали ще го кажа по правилния начин, дали ще си спомня за всичко и т.н. Можех да открия множество привързаности, които по обикновен начин нямаше да съм способен да забележа. Но нищо не можеше да се сравни с това, когато хората разбираха за преследването в Китай и тяхната представа за нещата се променяше. Въпреки че не можех да участвам в общите местни Дафа мероприятия тъй като бях повечето време зает с училището по това време, аз го използвах, като възможност да разяснявам истината за Дафа. Много от съучениците ми или учителите се оказаха, че или са били в Китай, или са чували за Фалун Гонг, но много често това, което са чували беше само пропагандата на ККП.

Учителят в лекцията от 22 юни 2003г. в Чикаго, САЩ казва: „Недейте да пренебрегвате нито едно от нещата, които Дафа практикуващите правят. Всяка ваша дума, всяка листовка, всяка буква, всяко телефонно обаждане и всяко писмо имат огромно влияние. Същества, които са разбрали фактите се превръщат в движеща се медия и те също разясняват фактите. Вече има голямо влияние в обществото”.

Култивация и в. „Епохални Времена”

Вестникът „Епохални Времена” започна да излиза в областта на Залива на Сан Франциско през декември 2005 година. В началото не разбирах смисъла от това вестникът да се раздава вместо да се раздават диплянки за Фалун Дафа. Дори още по-малко предполагах по това време, че за мен впоследствие вестникът щеше да се превърне в един от основните ми пътища на самоусъвършенстване, мястото, където трябваше да се култивирам в голяма част от времето си и условието, при което много от привързаностите ми щяха да изплуват. В момента вестникът на местно ниво набира огромна популярност и другите медии го цитират в своите новинарски репортажи. Какъвто и да е случая, вестникът се превърна в мощен инструмент за разясняване на истината.

Ето какво казва Учителят в Преподаване и обясняване на Фа на конференция в Ню Йорк 20 април 2003 година: „Така че помислете, в частност за медиите, когато един човек говори на едно място, хората по света веднага могат да научат за това, да го чуят и видят в същото време. Влиянието е огромно. От гледна точка на старите сили, злите същества използват тези неща, за да продължават преследването и да лъжат. Когато Дафа практикуващите разчитат само на техните уста, за да кажат нещо на хората, понякога чувстват, че е трудно да се спасяват повече хора. Разбира се, един от вас е равен на десет или сто човека. Но в крайна сметка, вие разобличавате лъжите и злото, които бяха създадени от пропагандната машина на цялата страна - все още е доста трудно”.

Мисля, че сега за нас е още по-ясно какво е влиянието на „Епохални Времена” във всеки регион. Още повече, че в Интернет в момента е публикуван на 17 езика и се разпространява в 30 страни по света. Какъв огромен инструмент ни е дал Учителят, за да се противопоставим на злото и да разобличим лъжите му.

Преди близо година и половина започнах да помагам с дизайн на страниците. Никога преди това не се бях занимавал с нещо подобно, освен малкото опит, който имах от правенето на българската версия на сайта на информационния център на Фалун Дафа. Изискваше се бързо да усвоя много информация и умения. Беше необходимо сам да се справям с много предизвикателни ситуации. В началото ме обучаваха, но скоро трябваше да поема цялата отговорност сам. В този процес разбрах, че имам една особено силна привързаност - чувството на страх.

Редакторът ми изпращаше материалите (текстът и снимките) и от тях трябваше да направя страницата. Всеки път, когато сядах пред белия екран на монитора, изпитвах това чувство на страх от много неща - как ще се справя и ще мога ли да се справя, ще имам ли времето (правенето на вестника ставаше за кратък период от време - за не повече от няколко часа), защото понякога нещата ставаха сложни и няколко часа пред монитора излитаха като дим. Този страх нарастваше с времето. Стигна се до там, че не можех да се концентрирам добре, за да работя по дизайна. Казах си, че така не мога да продължавам. Трябваше да търся вътрешно и да видя откъде идваше този страх.

По-късно разбрахq че страхът идваше наистина от мои привързаности, които, ако го нямаше това условие и среда, трудно щях да открия, а именно - че винаги съм смятал, че трябва да успея и мисълта за провала, или за загубата, пораждаха този страх. Също така, привързаността към репутация, за това да не се злепоставя пред другите, че не съм способен да се справя. Нещо повече, на по-дълбоко ниво открих, че всичко това има всъщност връзка и с мисълта за самоизтъкване, да се покажа пред другите колко мога и не само че мога, но и че мога добре.

Как преодолях всичко това? Виждах че въпреки страха ми страниците се получаваха, къде по-бързо, къде по-бавно, но все пак успявах да съм на време с изпращането на файловете за отпечатване. Тогава се запитвах: „Защо все пак успявам да направя нещата, и нещо повече, понякога ми идваха такива идеи за дизайн, за които дори миг преди това не съм имал и представа”. У мен се породи едно много странно усещаме, че някой ми помагаше всеки път. Това е много съкровено усещане и е трудно да с опише с думи, но все пак ясно можех да разпозная, че някой наистина ми помагаше да завърша работа навреме и с желания и очакван резултат за нещата, въпреки да чувствах, че далеч нямах такива умения, или поне на това ниво. В „Обяснение на Фа по време на западно американската Фа конференция от 15 февруари, 2003 година в Лос Анжелис, САЩ, Учителят споменава:

„Всеки един от вас е частица. И в моите очи никой не е по-добър от когото и да е друг, тъй като аз ви загребах по едно и също време. Някои са по-способни, когато се стигне до едно нещо, а други при друго нещо - вие без съмнение не трябва да позволявате на мислите ви да се вихрят необуздано въз основа на това. Казвате, че имате такива велики способности и т.н., но всичко това ви беше дарено от Фа! Всъщност, нямаше да се получи, ако не успеехте да придобиете това ниво на способности. Фа-коригирането изискваше вашата мъдрост да достигне до тази точка, така че вие несъмнено не бива да мислите, че сте толкова способни. Някои практикуващи искат да проверя техните способности и умения, но всъщност това, което мисля, е - всичко това ви бе дадено от мен, така че няма нужда да гледам”.

От думите на Учителя разбирах, че всъщност Фа е този, който ми помагаше през цялото време. Един друг практикуващ, който също е от групата на дизайнерите на вестника, сподели един път, че не сяда да прави страници преди да е изучавал Фа. Наистина, в ден, когато добре изучавам Фа, всичко, включително и работата за вестника, става толкова бързо, а когато не изучавам Фа, проблемите са многобройни. Учителят е този, който ми беше дал тези способности и от мен завишеше да ги усъвършенс�