Това беше казано с такъв добър маниер, че едва след това разбрах, че е хубаво, че ми го е казала, и именно това ме накара да се замисля. Тя направи това с такава доброта, че чак след известно време това ми помогна да открия нещо важно: длъжна съм да оставам с ясно съзнание и да изхождам от Фа защо и как правя всичко. Това дори ме пробуди да разбера, че помощ на някого в усъвършенстването може да се окаже с толкова милосърдно и добро сърце, и с добри думи.

Фактически, с каквито и проблеми да се сблъскаме по пътя на усъвършенстването си, без значение колко сериозни или сложни може да ни се струват, понякога ни е много трудно да ги разберем. Но на практика това е проверка колко дълбоко и искрено вярваме в нашия Учител и в Дафа. Ако нямаме достатъчно вяра, това е равносилно на това да нямаме вяра изобщо.

Слагах на клечки за хранене боя за оцветяване на платове и пишех думи от „Джуан Фалун” – „Фалун Дафа е добро” и „Истина, Доброта, Търпение са добри”. Направих много копия и започнах да ги лепя през нощта по стълбовете на уличното осветление. На другия ден видях златна светлина на всеки стълб, където имаше плакат. Казах си „Учителят ме насърчава!”

Иска ми се да напомня на съучениците важността на изучаването на Фа наизуст. Само когато ние напълно се разтворим в Закона, в нас може да се появи чувство на удовлетворение и радост, които ни носи Фа. Това чувство не може да възникне от нищо друго. Аз много пазя Закона и се надявам, че и вие го пазите така.

Дафа е свещен. Като Дафа ученици, утвърждаващи Дафа в човешкия свят, сме длъжни да предоставим възможност на съзнателните същества да разберат колко е благороден Дафа и колко е чист. Ако упорстваме в привързаностите си или привързаността ни остава незабелижима за нас, съзнателните същества може да придобият лошо впечатление за Дафа. Това не е въпрос дали можем да постигнем Пълно Съвършенство, а въпрос да спасим огромен брой хора.

В последно време общувах с много практикуващи по въпросите за координацията и открих в себе си човешки привързаности. Отначало не ги забелязвах, а считах, че състоянието ми на усъвършенстване се е влошило и сравнение с преди е станало нестабилно.

Утвърждаването на себе си и утвърждването на Дафа се различават коренно едно от друго, и резлутатите съответно са съвършено различни. Дафа е вечен, той е принцип на Вселената. Утвърждавайки Дафа, практикуващите показват на съзнателните същества истинското съвършенство на Дафа и оставят ръководство за следващите поколения.

След този болезнен опит и след много случаи, когато съученици страдаха и животът им бе застрашен поради жестоките изтезания, аз най-накрая разбрах, че сме длъжни постоянно да сме отговорни пред Фа, пред съучениците и съзнателните същества. С отговорността ние можем твърдо да вървим по пътя на усъвършенстване, добре да изпълняваме трите неща и да спасяаваме съзнателни същества.

Днес хората просто подхвърлят фразата «Кълна се». Те небрежно обещават да направят нещо и не носят отговорност за думите си. В древен Китай хората са изпълнявали обещанията си, след като са ги дали един път. Ние, практикуващите, се намираме в това човешко общество сред хора с променено мислене. Ние сме длъжни да поставяме за себе си високи норми и строги изисквания. Как може да не изпълняваме обещанията си както правят обикновените хора?

Изпитанията през които минаваме всекидневно ни подобряват. Когато почувствам, че започвам да се демотивирам и да отлагам своите задължения като Дафа ученик си припомням нещо много важно, което много бързо накланя везната в обратната посока. В тези моменти винаги си припомням, че някога в миналите си животи аз много съм страдал, както всички присъстващи тук, за да получа този Закон в този живот. Няма нищо случайно, а и не бива да забравяме предопределената връзка, която всички ние имаме, за да сме тук в този тържествен момент.

Същата седмица преведох една статия, в която се казваше, че всички Дафа ученици сме едно тяло и си дадох сметка, че цялото това време бяхме вършили работата на старите сили, бяхме допуснали раздорите и нетолераността да ни разединят и това е един сериозен проблем между нас практикуващите.

Нужно е да използваме всяка минута от живота си, за да изпълним своята мисия. Мисията, която сме поели е изключително спешна – не можем да губим и минута време. Времето лети по-бързо от всякога – докато се обърнем, и поредният ден, и поредната година са си отишли. Това ясно ми показва, че силата на Фа коригирането е все по-мощна и наближава все повече към човешкия свят.

Забелязaл съм, че когато възникне проблем между мен и някой друг практикуващ не малко пъти част от причините, които са го породили, са свързани с това, че практикуващите не се познават достатъчно добре и правят не съвсем верни изводи за това какво представлява становището на другите. Воден от тези наблюдения, бих искал да разкажа нещо, което е свързано най-вече с личната ми култивация, като стъпка към това да се опознаем по-добре.

Виждах, че „Джуан Фалун” е много различна книга и ясно отговаряше на всичките ми въпроси, които съм имал за живота досега. Разбрах, че тази книга е необикновена. В нея не се говореше само как да станеш добър човек, а по-скоро това бе книга за самоусъвършенстване, каквато не бях срещал досега. Постепенно започнах да осъзнавам, че поемам по път на самоусъвършенстване и че този път щеше да се превърне в най-значимата стъпка в живота ми досега.

Преди всичко правя уговорка, че не претендирам да разкажа нещо уникално, всеки от нас има преживявания, интересни за споделяне. В моя случай интересното е това, че още в самото начало от пътя ми във Фалун Дафа, бях впечатлена от значението, което има способността ни да изоставяме нашите желания, нашите навици, нашите привързаности.

Отговорността от действията ни не е само за нас самите, а е в помощ на Фа-коригирането или в помощ на злото. Кой иска от нас да помага на злото? Никой. Но със замъглено съзнание от силни емоции, ние рискуваме да станем съучастници на злото. И затова трябва да се целим директно в премахване на привързаностите с емоциите без да се колебаем искаме или не искаме това, защото с тях си отиват всички главни, второстепенни, третостепенни и т.н. проблеми.

След изучаването на Първа лекция бях решена да продължа култивацията си. Принципите, преподавани в другите религии, не могат да се сравнят с Учението на Фалун Гонг. По време на обяда този ден изядох последователно две малки купички оризова каша. Това бе първият път от много дни насам, в който приех едно цяло ядене, това бе едно редовно хранене. Веднага повиках съпруга си и го информирах, че съм решила да остана и да се занимавам сериозно с практикуване.

Работата ни във в. „Епохални Времена” изискваше от нас правенето на репортажи как хората възприемат шоуто, представено от трупата „Небесни сценични изкуства”. Бързо осъзнах, че правенето на тези репортажи изисква добра координация с останалите практикуващи, което не беше лесно. Фотографи, репортери и редактори трябваше да работим като едно тяло до късно през нощта, тъй като беше важно статиите да се публикуват по интернет веднага след шоуто.

Преди се бях концентрирал само върху изучаването на Фа и правенето на упражнения, а не обръщах никакво внимание на поместената на сайта информация за преследването. Единственото, което ме интересуваше, беше личната култивация. Сега си мисля, че може би Учителят се е опитвал да ме предпази по някакъв начин. Ако тогава бях прочел за преследването, можеше да се уплаша и този страх да ме откаже от практиката. А може би причината е, че преди се интересувах единствено от собственото си спасение, бях егоист и нямах дори капка състрадание в сърцето си.

Изучаването на Фа е един от основните приоритети в нашето усъвършенстване, за чиято важност Учителят набляга отново и отново в почти всяка своя лекция. Според мен една от причините за това е, че поддържането на редовно, продължително и концентрирано изучаване на Фа е нещо, към което практикуващите трябва да се отнесат с изключителна сериозност и отговорност. Нещо повече, ние трябва да се опитаме да разберем важността му в дълбочина. Не бива да го третираме като ежедневно задължение, което просто трябва да отмятаме, а да бъде действително ценено от нас.

Винаги съм мислил, че парите не ме интересуват. Дори ако пред мен бяха сложени купчина пари, нямаше да взема нищо и сърцето ми щеше да остане непоколебимо. Мислех, че съм се отървал от привързаността към личната изгода, но в действителност това не беше така. Заради преследването загубих работата си и бях в тежко материално положение. В продължение на много години живях много бедно - «на хляб и вода». Несъзнателно станах много привързан към материалните интереси.

По времето, когато не се усъвършенствах усърдно, чувствах неувереност в себе си и ми се струваше, че никога няма да мога да бъда добра практикуваща, като другите. Знаех, че Дафа е добро, но не бях в състояние да следвам думите на Учителя. Виждайки, че злото все още прави нещата си, не можех да изплувам над него. Чувството на вина ме обременяваше и си позволих да падна в обикновения живот на всички обикновени хора, което ми донесе много беди.

Когато следваме наставленията на Учителя и вървим по пътя, установен от Учителя, никакво зло не може да ни попречи. Когато с чисто сърце спасяваме съзнателни същества, Учителят винаги определя всичко, което се случва около нас. Що се отнася до този практикуващ, който разяснявал истината и получил работа, нима много други практикуващи, може да се каже всички практикуващи, не са станали свидетели на чудесата на Дафа?

В основата си всички човешки чувства са проявление на фундаменталните привързаности на практикуващия към зависимостта от своето „аз” и те произтичат от основния принцип на старата вселена – „егоизма”. Като ученици на своя Учител ние сме длъжни да слушаме думите на Учителя, да оставим човешките привързаности и да се грижим всеки ден за спасяването на съзнателни същества. Като Дафа ученици от периода на Фа-коригирането сме длъжни да потвърждаваме принципите „Истина-Доброта-Търпение” и да укрепим Дафа в новата вселена.

Започнах да практикувам Фалун Гонг през април 1989 г. Отначало практикувах заради факта, че Фалун Гонг повлия добре на здравето ми, а след това продължих да практикувам само упражненията, защото бях неграмотна. След около шест месеца започнах да участвам в груповите занятия по изучаване на Фа, но когато другите четяха Закона, аз само гледах в книгата, а след това, прибирайки се вкъщи, отново отварях книгата и се опитвах да науча текста дума след дума.

Учителят дойде, за да коригира Закона и съответно ние сме дошли, за да се усъвършенстваме в периода на Фа коригирането. Пътят, който днес прокарваме, ще бъде пример за бъдещите поколения. С тези мисли сме длъжни да се стараем с всички сили да имаме най-праведния образ.

Накрая на лекцията, Учителят нееднократно повтори, че учениците обезателно трябва добре да се усъвършенстват. В заключение, Учителят няколко пъти вземаше микрофона и го оставяше обратно, тази сцена дълбоко се запечата в съзнанието ми. Учителят ни наставлява усърдно да се придвижваме напред! Учителят се безпокои! Учителят не иска да остави нито един ученик. Но някои ученици не могат да са усърдни в усъвършенстването, затова Учителят се вълнува.

Разбрах, че мога да съм наистина милосърден само след като се отърва от привързаността към самия себе си. Знам една история за възрастна жена, която по време на Втората Световна война всеки ден готвела храна, а след това сядала на улицата, очаквайки гладните, ранени войници, да се върнат от фронта. Всеки път, когато гладен войник я молел за храна, тя казвала: „Добре, но вие ще ми помогнете ли да пренеса вързопа с дърва от вратата до другата страна на къщата?”

Приятели-практикуващи, нима Учителят не ни моли да утвърждаваме Фа и да разясняваме истината с мъдрост? Ако дори семействата ни не ни поддържат, кой тогава ще каже, че сме добри хора? Хората ще помислят, че всички Фалун Гонг практикуващи се държат така и няма да поискат да се занимават с Фалун Гонг. А ако те мислят така, кой ще иска да чуе разясняването на истината от нас? По този начин ние няма да можем да спасяваме хора, а вместо това ще ги отблъснем.

През тази година преминах в десети клас на средното училище и тъй като ми беше необходимо повече време за домашните работи, съкратих времето за изучаване на Закона. Майка ми се развълнува и ме помоли да гледам лекцията Преподаване на Закона от Учителя на австралийските практикуващи. След това в мен възникна чувство на вина и съжаление. Учителят толкова много е понесъл за нас. Как аз все още не мога да бъда прилежна?

В продължение на месец бях разтревожена от това, че характерът ми често ставаше избухлив. Знаех, че това състояние е неправилно, че е предизвикано от привързаност, но не знаех как да го отстраня. Само, когато наистина разбрах новата лекция на Учителя, започнах да разбирам. Искам да споделя своя опит, за да кажа на другите практикуващи, когато се срещнат с проблеми, отначало да гледат в себе си. Нищо, което изпитваме в нашето усъвършенстване, не е случайно.

Изпълнявайки работа по утвърждаването на Закона и предлагайки спасение на съзнателните същества, някои практикуващи слагат себе си над другите. Те винаги считат себе си за най-способните. Не приемат мнението на другите, гледайки на предложенията им като на критика или намеса. И затова другите започват да чувстват, че тези практикуващи приличат на онези ръководители в обществото, които използват привилегиите. Те забравят, че са Дафа практикуващи, които сблъсквайки се с конфликти трябва да търсят в себе си.

Възможно е вече да сме преминали първите 99 крачки от пътя от 100 крачки. Дори ако ни е останала да направим само една крачка, ние сме уморени и не искаме повече да продължим. Ето как се придвижваме пеш в планината. Само, когато преминем най-трудния път ще можем да разберем красотата и вдъхновението от покоряването на върха.

Неочаквано осъзнах. Разбрах, че сме длъжни винаги и навсякъде да даваме възможност на хората да почувстват добротата и чистотата ни. Ако не постъпваме така, независимо колко са добри аргументите ни, в речта ни отсъства силата, способна да разложи лошите елементи в съзнанието им.

«Сънливостта» не е състояние на усъвършенстващ се. Когато разбрах това, повече не чувствах сънливост, тъй като преодолях това препятствие. Използвайки моя опит, се надявам, че други приятели-практикуващи ще направят пробив по отношение на този въпрос колкото може по-скоро.

В Закона е казано в какво се състои разликата между човека и Бога. Обикновените хора изпълняват нещата с помощта на своите ръце и крака, а при практикуващите, при изпълнението на нещата роля играят мислите (праведните мисли), които са и техните свръхспособности. На практика, когато нашите праведни мисли са силни, можем по свое желание във всяко време да използваме нашето чудотвроство.

Всяка сутрин ставам в 5:30 часа. Понякога искам да спя по-дълго, защото в леглото е толкова топло. Но тогава си мисля, че ако не мога да се усъвършенствам добре ще се превърна в свиня и единственото, което ще мога да правя, е да лежа в обора за свинете. След това веднага ставам.

Когато виждах някого, който не е толкова взискателен към себе си като мен, мислех, че той не се придържа към високите стандарти в практиката като мен, и по този начин считах, че аз се усъвършенствам по-добре от него. Напълно ме удовлетворяваше, ако правех нещо малко по-добре от другите, а за себе си мислех, че съм по-добър от другите.

Когато Небесният оркестър се появи на улицата, видях вихър, подобен на торнадо, който отстраняваше злото във всички пространства. След това, когато изпълнението приключваше, небесата станаха много ярки и ясни. Диригентът държеше жезъл с Фалун и изпращаше всяко зло в ада.

Доброто лично усъвършенстване е необходимо условие за спасението на хората. Изпълнявайки тази работа, ние сме длъжни да сме Дафа ученици, а не обикновени хора. Когато се усъвършенстваме добре, думите ни носят мощта на Фа, която е способна да унищожи злото и да спаси съзнателни същества.

Чувствах величието и уникалността на ситуацията – да слушам Закона от света на Будите. Един път слушах как хората, които имат отворено трето око разказваха, че всички Богове слушат Закона, стоейки на колене. Дафа практикуващите, бъдещите хора, могат да следват Учителя във Фа-коригирането.

Учителят ни казва, че трябва да имаме праведни мисли, иначе ще има демонична намеса. Доколкото мислите ми не бяха правилни, те привличаха «старите сили», които използваха демона на съня, за да ми пречи да изучавам Фа. Длъжни сме да имаме праведни мисли и съсредоточено съзнание.

Много практикуващи се отнасят леко по въпроса за славата и личната изгода. Те мислят, че е уморително да се борят за пари като обикновени хора и че купа с ориз е достатъчна. Старите сили са се възползвали от това, за да създават намеса и на практика създават ситуация, в която определени практикуващи могат да заработят само за купа каша.

Когато станах сутринта на четвъртия ден, все още не можех да издавам звуци, но в съзнанието си имах повече решителност, защото видях Учителя пред мен. Усилих съзнанието си и се постарах да правя нещата както обикновено – домашна работа, изучаване на Закона, изпънение на упражненията и изпращане на праведни мисли. Гърлото е само малка част от моето тяло. Не мога да му позволя да ми създава намеса върху цялото тяло и съзнанието.