Възможността да съдя Дзян като средство да се самоусъвършенствам както преди

Казвам се Шенчун Сиа, от Норвегия съм.

Преди смятах, че само тези, които се самоусъвършенстват добре и се справят добре, са достигнали нивото да правят изказване на Фа конференция. Тъй като съм толкова обикновен във всяко отношение, без нещо специално, никога не съм се замислял да пиша споделяне за Фа конференция. Сега съм на друго мнение: трябва да имам куража да изложа това, което не ми е достигало по време на самоусъвършенстването, да намеря причина защо не съм се справил добре според Фа, да разкрия много от скритите привързаности и човешкото мислене, които не съм могъл да изоставя. Така че съдържанието на това споделяне не е за това какво и колко съм направил в Дафа проекти.

По-долу е описано през какво съм преминал напоследък, докато се занимавах с въпроса да се изправи Дзян пред съд. Докато пишех, сравнявах разликата в състоянието ми на самоусъвършенстване сега със същото по времето, когато бях преследван, и получих прозрение за това „как да възвърна първоначалното състояние, в което бях”.

Вълната от дела срещу Дзян Дзъмин, започната през май тази година, се превърна във важен въпрос за Дафа практикуващите по целия свят. Когато видях как практикуващи от континентален Китай използват истинските си имена, за да съдят Дзян, си помислих, че това е страхотно, не трябва да оставяме този пропаднал мошеник да се измъкне, трябва повече континентални практикуващи да се ангажират.

В съзнанието си обаче чувствах, че това няма нищо общо с мен, а че по-скоро засягаше континенталните практикуващи. Дори след като изучих лекцията на Учителя по този въпрос, след като бях прочел споделяния на практикуващи на страницата Минхуей и бях обменил мнения с други практикуващи в Норвегия, все още бях безразличен и не правех нищо по въпроса.

По-късно страницата Минхуей публикува Формуляр за обвинителен акт за лична и обща употреба; тогава си го записах. Бях наясно, че ще трябва да прекарам доста време в писане и че ще има много неща, които да си припомням, затова отплесването ми, мързелът и бунтовническата нагласа ме накараха да го оставя настрани. Извинението ми беше, че ще го напиша, когато имам време, както и че да бъде осъден Дзян е изпитание за континенталните практикуващи да изоставят страха, което беше по-маловажно за нас, които бяхме извън Китай; още повече, когато бях в Китай, бях писал много пъти до ръководния отдел на Комунистическата партия и до високопоставени лица, използвайки истинското си име, така че за мен не беше голямо изпитание.

Аз самият знаех, че зад този въпрос всъщност се крие моят собствен мързел, страхът от проблеми и това, че съм с бунтовническа натура. Това беше отражение на човешката ми страна, която все още вземаше превес, както и че съм по-малко отговорен към това да съм част от едно тяло.

Един ден говорех по телефона с майка си, която е в континентален Китай. Тя ме попита дали съм написал обвинителен акт срещу Дзян. Отговорих, че не съм. Тя каза, че хора като нея, на по 70 – 80 години и без висше образование, всички те са написали обвинителен акт; чудеше се защо тези, които са били преследвани жестоко и са добре образовани, също като мен, не са го направили. „Съденето на Дзян” беше необходимо като част от небесните промени, всеки трябваше да участва.

Наистина, извиненията ми относно осъждането на Дзян се основаваха на „мен”, като надделяваше „себелюбието”; не мислех за цялостното въздействие, за ситуацията като цяло, както се изискваше, да не говорим да мисля от гледна точка на небесните промени. Това показваше, че съм твърде изостанал по пътя си на самоусъвършенстване.

Започнах внимателно да обмислям какво е глобалното въздействие от изправянето на Дзян пред съда.

На 25 пприл 1999 движението на 10 000 Дафа практикуващи беше задвижило огромна космична промяна, вълната подтикна Старите Сили да използват всичко налично, за да създадат солидно изпитание за Дафа практикуващите, докато на човешкото ниво лидерът и главен агресор Дзян Дзъмин използваше влиянието си и всички механизми на Китай, за да съсипе, унищожи, преследва и опозори Дафа и всички Дафа практикуващи. Ако при тази възможност имаше много повече практикуващи, които да се обединят за осъждането на Дзян, последващата ситуация можеше да доведе до прекратяване на по-нататъшното преследване на Дафа от злата партия, Старите Сили щяха да изчезнат. Така че е от изключително значение да бъде написан (обвинителен акт), и това да се направи сериозно.

Мислейки от друга гледна точка: след пристигането ми в Европа през 2010; осъзнатостта ми за прилежното самоусъвършенстване избледняваше, не по вина на външен натиск. Подобно на жаба в топли води постепенно изгубвах жизнеността си. За разлика от други ветерани практикуващи Дафа, които бяха станали по-прилежни и рационални насред това главозамайващо и жестоко изпитание, аз нито подтиснах, нито се освободих от унаследените си човешки наклонности, дори добавих нови привързаности; бях по-далеч от изискванията за самоусъвършенстване на Учителя, отколкото когато за пръв път получих Фа.

Всъщност след като взех решение да напиша писмо, за да съдя Дзян, всеки ден прекарвах по малко време в припомняне как се развиваше самоусъвършенстването ми от началото до преследването от 1999 и до днес. Когато се стигна до писането, тъй като бях обосособил съдържанието в ума си, не след дълго бях приключил. В процеса на писане се стараех да съм възможно най-обстоятелствен, пишех откровено и задълбочено, а не повърхностно. След като жена ми написа нейната част, го изпратих с препоръчана поща, докладвайки официално за престъпленията на Дзян Дзъмин на Върховния съд в континентален Китай.

След няколко дни един глас насън ми каза, че случаят ми е бил заведен. Когато проверих състоянието на получателя, разбрах, че писмото ми е било прието 5 дни по-рано без никакви намеси.

Всъщност извлякох големи ползи от писането на писмото. Не беше губене на време, а възможност да си припомня състоянието си на самоусъвършенстване в началото, когато започнах. Погледнах назад към петте години в Норвегия, сравнявайки ги с времето, когато бях в Китай: самоусъвършенстването ми наистина беше изостанало, човешките ми привързаности се бяха увеличили; в сравнение с преди преследването, сърцето ми за Фа и култивационното ми ниво бяха значително занижени.

На първо място, ако направех сравнение как изучавах Фа и правех упражненията: преди преследването от 1999 правех наведнъж целите пет упражнения преди да отида на работа сутринта, никога не пропусках; прекарвах цялата вечер в изучаване на Закона. От пристигането ми в Норвегия до преди 2 – 3 години, все още успявах да правя и петте упражнения всеки ден; сега обаче почти не правя всички упражнения наведнъж, често си измислям извинения, за да правя по-малко, дори отбягвам стоящите упражнения, тъй като чувствах, че второто упражнение сякаш е твърде голямо предизвикателство за мен.

Всъщност това е страх от трудности. Не съм в съответствие с изискването на Учителя, „Да приемаш трудностите като радост” („Сфери” от „Есенциии за усърден напредък”). Връщайки се назад, през зимите в Пекин правех упражненията без прекъсване на минус 10 градуса, със северни ветрове със сила 6 до 7 бала; през лятото, с купчини комари на над 30 градуса. Започна се с отпускането ми да правя упражненията.

В допълнение, когато четях Фа не бях почтителен и не толкова прилежен, както преди. Сега често с отнасям към четенето на Фа като към задача, която да свърша. Мисълта Фа да е на най-висока почит стана несигурна; когато четях, губех концентрация; въпреки че устата ми изричаше думите, умът ми беше зает с нещо друго.

Ако не се придържаме към Фа и не правим упражненията, крайният резултат е загубата на пълна вяра в Учителя и във Фа.

Например, ако преди преследването някой ме беше попитал: „Можеш ли наистина да постигнеш усъвършенстване на Шиншин и дълголетие? Искам да кажа, ще изглеждаш ли много млад в бъдеще?”, аз със сигурност бих отговорил: „Да!”. В действителност, косата ми вече е побеляла; тялото ми е започнало да остарява. Поглеждах към практикувщите около мен; по-голямата част от тях също бяха започнали да остаряват. Ако сега някой ми зададе същия въпрос, няма да се осмеля да съм така сигурен, както преди.

Освен това начинът, по който пращам праведни мисли също показва, че съм занижил нивото си. През първите две години от пребиваването ми в Европа отделях голямо внимание на премахването на всичко зло в Европа и в континентален Китай, както и пращах праведни мисли, за да помогна на онези практикуващи, които имаха намеси. Но сега се случва понякога да пращам праведни мисли просто като формалност, осъзнатостта ми към елиминирането на злото като част от едно тяло е отслабнала, много рядко пращам праведни мисли за съпрактикуващи.

Преди преследването от 1999 всеки ден имах силното разбиране да правя нещата според изискванията на Фа, независимо дали на работа или у дома; самоусъвършенстването ми почти не изоставаше. Дори и да не се справях добре, по време на груповите Фа изучавания и споделяния говорех пред групата и бях решен да се поправя.

Но след като преследването започна и бях поставен под изключителен външен натиск, това доведе до отпускане в моето самоусъвършенстване. Жестокостта на преследването постоянно ангажираше съзнанието ми. Ето така Старите Сили имаха извинение да се хванат за това и преследването да господства. С други думи, аз вече не можех да се измервам с Дафа в ежедневието си; по естествен път се бях завърнал към нивото на човешко същество.

Освен това имаше някои промени в отношението ми към нещата.

Всъщност един ден след 25 пприл, един мой колега ми каза: „Вашата Фалун Гонг практика може да се сблъска с проблеми, защото на 25 април главното правителство имаше извънредна среща, искат да разследват Фалун Гонг. Трябва да внимаваш; в противен случай възможността ти да отидеш на обучение в чужбина ще пропадне.” По това време работех в лаборатория за проучвания на армията. При все това отношението ми тогава беше, че правдата ще възтържествува. Независимо от изхода, исках да продължа да се самоусъвършенствам. Така че всеки ден продължавах да присъствам на груповите упражнения, лесно постигах добро медитативно състояние. След известно време ми казаха, че има нови хора, които посещават местата за групови упражнения; те бяха там да наблюдават. Продължавах да практикувам сам, не си позволявах да бъда повлиян, нищо в света не ме притесняваше.

Въпреки че ситуацията ставаше все по-сериозна – накараха ме да спра работа, изгубих възможността да се преместя в полковите общежития, отнеха ми униформата и най-накрая ме изпратиха в лагер за пре-образоване и т.н., аз продължих да поддържам непоколебимо Дафа с най-висока почит и без всякакво съмнение. Бях избрал пътя на самоусъвършенстването и трябваше да го извървя.

По онова време имах силно самосъзнание, земното ми съществуване беше просто среда за моето самоусъвършенстване. Стига да имах място, където да спя и ям, това ми стигаше; заобикалящата среда не беше нищо повече от основа за култивационното ми пътешествие.

Но сега всичко ми се струва толкова машинално, всичко е еднообразно и обикновено, ежедневният ми фокус върху самоусъвършенстването се е занижил, прекалено съм отпуснат, за да работя за възвръщане към първоначалното си състояние.

На трето място, отношението ми към другите практикуващи се е променило изцяло. В началото, ако някой искаше да научи упражненията или да изучава Фа, бях много щастлив, че му се дава такава възможност. Знаех, че това ще е най-добрият им шанс да бъдат спасени, да се свържат с предопределената си връзка за самоусъвършенстване: възможност, която идва веднъж в живота. Така че дълбоко в себе си бях много удовлетворен заради тях и се опитвах да ги насърчавам да продължават по пътя на самоусъвършенстването.

Сега обаче не чувствам такава родствена връзка със съпрактикуващите около мен, както беше в началото, а съм станал по-скоро критичен: Той е отишъл в крайности, ти не си точен, ти си прекалено завистлив, ти само се перчиш. Думите ти са самохвални! Превърнал съм се в обикновен човек, с мислене на обикновен човек.

Все още негодувах срещу един определен човек. Мислех, че той влияе на репутацията ми и че неговото крайно поведение подронва репутацията на Дафа и т.н.Това дори доведе до нежеланието ми да участвам в някои Дафа проекти, тъй като той също участваше в тях.

Всъщност, като погледна навътре, отношението ми към другите беше ужасно; не само че нямах състрадание като практикуващ, но още по-лошо – не бях по-различен от обикновен човек. Понякога някои проявления бяха демонична природа: да виждам грешките на практикуващите като техни вътрешни несъвършенства. Дори и след като прочетох лекцията на Учителя по този въпрос, не направих сравнението и не се поправих.

В „Какво е Дафа Ученик” Учителят казва: „Добрата страна на човека не може вече да бъде видяна, тъй като е била отделена. Това, което виждате винаги ще е частта, която все още не се е усъвършенствала. Това обаче не значи, че не трябва да имате състрадателно сърце или да съдите строго хората.”
В „Преподаване на Фа на Фа Конференцията в Сан Франциско 2014” Учителят казва също: „Не казвам, че някои Дафа ученици са се самоусъвършенствали зле. Частта от тях, която е достигнала съвършенство, е била отделена. Така че докато имате останали човешки неща тук в тази човешка страна, ще имате лоши неща и лоши мисли и колкото нещата са по-близко до повърхността, толкова по-зле ще се проявяват.”

Анализирайки го сега, ако хората виждаха само моята демонична страна, вероятно биха ме заличили като демони.

Учителят ни е казал да гледаме нещата през призмата на Фа; по мнение на Учителя, за да оценим нещата, трябва да се използва Дафа като стандарт за измерване на всичко. Но аз все още използвам своите собствени нагласи като мерило за всичко, съдя за нещата от своята гледна точка; а пък моята гледна точка не е нищо повече от идеи, създадени и развити сред обикновените хора за дълъг период от време; тази мой начин на мислене трябва да бъде премахнат чрез самоусъвършенстване. Не се самоусъвършенствах наистина добре, макар и потопен във Фа.

За да мога да променя това състояние осъзнах, че трябва да използвам като основа Фа; всеки момент и всяко действие трябва да са съобразени с Фа, за да променя егоистичния си мироглед; само тогава няма да бъда докосван от лъжливите илюзии около себе си, ще успея да надскоча това човешко ниво и да премина отвъд него.

Всъщност, откакто постепенно подтиснах човешките си мисли относно „анализиране слабостите на другите”, когато погледнех другите практикуващи около мен, всички показваха качества, които са необикновени и ценни; да успеят да стигнат до този момент (в своеото самоусъвършенстване), наистина не е било лесно.

Сега нека поговорим за вглеждането навътре. Преди, когато срещнех проблеми, знаех, че трябва да се вгледам навътре. Често откривах цял куп проблеми, опитвах се да открия и проблемите в другите, като често казвах, че заради техните недостатъци, те са тези, заради които сме изправени пред настоящата ситуация. В действителност егото ми играеше роля тук.

Като гледам нещата сега, наистина не съм се самоусъвършенствал сериозно, а просто съм настоявал на своите мнения, привързвал съм се към недостатъците на други практикуващи и някак си, по един или друг начин, съм оказвал влияние на цялото тяло. Ако практикуващите не могат да работят като едно тяло, Старите Сили, виждайки това, ще са много щастливи, че всички се караме един с друг и по този начин наистина ще имат извинение да ни създават още повече пречки.

В „Преподаване на Фа на Фа Конференцията в Ню Йорк 2015” Учителят отбелязва: „Преди няколко години това, което най-много ме притесняваше беше, че дори когато преследването беше толкова тежко, много хора не бяха способни да си сътрудничат в Дафа проекти. Много неща пропаднаха като резултат от вашите спорове, много неща пропаднаха вследствие на това, че зли фактори използваха силната ви борба за надмощие един с друг.”
Когато използваме ученията на Учителя, за да оценим как са се развили нещата, някои от проектите ни наистина са се провалили, защото има разделение между практикуващите.

За себе си, ако можех да бъда както преди преследването, искрено да се отнасям добре с другите практикуващи и тихо да поправям недостатъците, мисля, че нещата биха се развивали в много по-добра насока и е възможно средата на тялото да бъде много по-добра отсега.

И накрая нека се върнем на темата „да се самоусъвършенстваш както преди”.

Вече осъзнах, че само като поставям Фа на най-предна позиция, като разглеждам всичко в ежедневието си, (като семейство, работа, учение и т.н.), като моята култивационна среда, като възможност да спасявам съзнателни същества, само тогава няма да съм притеснен от онези привързаности, от които е трудно да се освободиш, като завистта, вътрешните борби, самоизтъкването, похотта. Тъй като тези човешки привързаности са толкова дребни, сравнени с истинското самоусъвършенстване, те ще бъдат потиснати от само себе си. В същото време онези субстанции, които предизвикват човешки емоции, ще изчезнат и ще бъдат заместени от рационалност и мъдрост чрез асимилиране с Фа.

За мен, за да поставя Фа на най-първо място, първата стъпка е да правя и петте упражнения всеки ден. Ако не мога да ги направя наведнъж, трябва да намирам време да ги довърша. Също, за да подобря положението, че не се съсредоточавам когато чета, реших да наизустявам Фа, вместо да го чета. Така че замених четенето на Фа с учене на Фа наизуст. В ежедневието си се старая колкото е възможно да се придържам към Фа, да съм достоен за изискванията на Фа.

Искам да се върна колкото се може по-скоро към първоначалното си култивационно състояние, каквото беше, когато започвах!

Надявам се тук всички практикуващи да намерят своето собствено първоначално култивационно ниво и истински да се подобряват според Фа, докато постигнат своя Статус на достижение.