Тежки изпитания за практикуваща от Нинся: принудителен труд, затвор, мъчения

Казвам се Су Цинлин, на 47 години съм и практикувам Фалун Гонг. По-рано работех в управлението на горското стопанство в град Янхе, окръг Юннин, провинция Нинся.
В младежките си години страдах от епилепсия и други заболявания. Заради болестта трудно се справях със семейните си задължения и с работата си.
Откакто през 1997 година започнах да практикувам Фалун Гонг, моето здраве се подобри и не ми се налагаше да вземам лекарства. Започнах леко да се справям с работата и домакинството. Семейството ми беше поразено от ефективността на Фалун Гонг и всички се отнесоха благосклонно към него.
Когато през юли 1999 г. започнаха преследванията, аз не се отказах от своята вяра. Арестуваха ме четири пъти, а през 2001 г. ме осъдиха и затвориха в трудово-изправителен лагер за срок от три години. След ареста през 2004 г. се намирах под стража в продължение на 42 месеца. В ареста ме измъчваха.
През януари 2009 г. след освобождаването ми бях уволнена от работа. По време на чувствителните за ККП дати полицията ме преследваше. Две години след това мъжът ми се разведе с мен, тъй като се боеше, че може да преследват и него.

Три години принудителен труд

Полицаите ме арестуваха през септември 2000 г. след като разбраха, че местните практикуващи се канят да пътуват до Пекин, за да апелират за правото да практикуват Фалун Гонг. Задържаха ме за 15 дни.
След месец отново ме арестуваха и задържаха в центъра за задържане в град Инчуан. Бях принуждавана да работя по много часове на ден. Полицията извика 8 мои роднини в центъра за задържане, за да ме убедят да се откажа от Фалун Гонг. Не се съгласих на това и ме осъдиха на три години в трудово-изправителен лагер.
След 8 месеца в ареста на 27 юни 2001 г. ме изпратиха в трудово-изправителния лагер Инчуан. Надзирателите се опитваха да ме накарат да се откажа от Фалун Гонг. Те се редуваха да ме измъчват и в продължение на една седмица ме лишаваха от сън. В деня, когато приключиха мъченията, започна рецидив на епилепсията.
На 21 май 2003 г. ме освободиха няколко месеца преди планирания срок.

Мъчение „пейката на тигъра“

През април 2004 г. отново ме арестуваха и ме държаха под стража за 20 дни.
Следващия път ме арестуваха на 19 юли 2004 г. на работа. Полицаите обискираха дома ми и ме закараха в центъра за задържане в град Инчуан, където ме караха да работя по 10 часа на ден.
Когато помолих да ми намалят плана за работа, в продължение на три денонощия ме измъчваха на „пейката на тигъра“

"Пейката на тигъра"

Моят арест беше одобрен през август, а първото изслушване се състоя в края на 2005 г. , но присъда не произнесоха.
На 6 февруари 2006 г. започнах гладна стачка в знак на протест срещу тежкия труд. Отново ме измъчваха на „пейката на тигъра“ и едновременно правиха опити за принудително хранене. Те вкараха тръба за хранене в носа ми, което предизвика кръвотечение.
Доктора на центъра за задържане ме освободи след три дни.

Мъчения заради неизпълнение на работната норма

След повторно заседание на съда ме осъдиха на затвор за срок от 42 месеца и на 18 май ме изпратиха в женския затвор Инчуан.
В затвора ме принуждаваха да работя по много часове на ден и ме измъчваха, ако не изпълнех нормата.
Практикуващите ги принуждаваха да посещават сесии за „промиване на мозъка“. Храната, която получавахме, беше оскъдна , а също така ограничаваха и посещенията ни в тоалетната.
На моя брат не му позволиха да се види с мен преди отпътуването му от Китай. На сестра ми също беше отказано посещение, въпреки че беше дошла от Канада.
Когато на 18 януари 2009 г. ме освободиха, разбрах, че съм уволнена от работа. Опитвах да се обърна към длъжностните лица, но всичко беше неуспешно. Чиновниците отказваха среща с мен по този въпрос.
Като практикуваща ми беше трудно да си намеря дори временна работа. Когато се устроих като портиер, началникът ми, разбирайки че съм практикуваща ме уволни. Въпреки това, благодарение на помощта на няколко сътрудника ме оставиха на работа.

Семейството ми също бе въвлечено и подложено на преследване

Моят мъж ме поддържаше в практиката на Фалун Гонг. След началото на преследването местната полиция започна да ме безпокои. Мъжът ми не можа да издържи такова напрежение и натиск. Сътрудничейки си с полицията той ме контролираше, а след това се разведе с мен. Заради тежката ситуацията с мен синът ми се затвори в себе си.
Веднъж през 2000 г. по-големият ми брат го задържаха в полицейския участък за три дни, въпреки че не е практикуващ. Заради оказания натиск вторият ми брат емигрира в Канада. Останалите ми роднини също бяха засегнати в някаква степен и много от тях не искат да контактуват с мен.