През юли 1999 г. Дзян Дзъмин, бивш глава на китайската комунистическа партия инициира преследването на Фалун Гонг. Преследването на тази мирна практика продължава и до днес.
Десетки и стотици хиляди последователи на практиката са били подложени тайно на безпрецедентни мъчения, за които искат да информират световната общественост. Един от тях е 38-годишния Уан Джуйху.
"Заради отказа да се отрека от Фалун Гонг пет пъти ме задържаха незаконно, два пъти ме осъждаха на принудителен труд и два пъти ме изпращаха в център за „промиване на съзнанието“, казва Уан. И описва жестоките мъчения, на които е бил подложен в затвора.
Средата на 2001 година, затвор Линцюй
На 28 юни 2001 г. по време на посещението на роднина ме арестуваха и изпратиха в затвора Линцюй в провинция Шандун. Надзирателите заповядаха на престъпниците да ме пребиват.
Един от тях с ярост ме удари с крак в гърдите.
Принудителен труд
В затвора бях длъжен на ръка да издърпвам нишки от употребявани гуми. От тази работа ръцете ми бяха целите покрити с пришки.
Ако не изпълнехме поставените квоти, ни лишаваха от храна и ние продължавахме да работим и през нощта, докато не ги изпълним.
Принудително хранене
Протестирах срещу незаконното си задържане чрез гладна стачка. Тогава надзирателите ме подложиха на принудително хранене. Оковаха ме към метален стол. Петима надзиратели държаха здраво краката и главата ми. Един надзирател вкара дебела твърда тръба през ноздрата ми в стомаха. Носът ми и хранопровода кървяха и ми беше трудно да дишам и говоря.
Изнудване и преместване в център за „промиване на съзнанието“
Надзирателите ме държаха привързан към метален стол в продължение на две седмици. Обещавайки да ме освободят, те изнудваха семейството ми за пари. След като майка ми им дала 300 юана, чиновниците от „Управление 6-10“ ме преместиха в център за „промиване на съзнанието“. Там ме приковаха с белезници към голямо дърво. Белезниците се врязаха в китките ми и те започнаха да кървят.
Октомври 2001 година, затвор Дзоупин
През октомври 2001 година аз, както и много други практикуващи, отивахме в Пекин, за да защитим Фалун Гонг. Бях арестуван от полицаи от окръг Дзоупин, провинция Шандун и ме закараха в затвора Дзоупин.
Удари по лицето и заливане със студена вода
Въпреки студеното време надзирателите заповядаха на затворниците да заливат със студена вода и да ме бият по лицето. Макар че ме измъчваха, аз отказах да им сътруднича и да им предоставя каквато и да е информация.
Мъчения с помощта на четка за зъби и пластмасови бутилки
Надзирателите поставиха четка за зъби между пръстите ми и, стискайки ги силно, въртяха четката. След това с дъното на пластмасова бутилка търкаха по ребрата ми, от което ми беше трудно да дишам.
Полицейския участък в Пекин
Когато ме освободиха, ми трябваха 10 дни, за да стигна до Пекин, където отново бях арестуван.
В полицейския участък полицаите ме пребиваха, а също така ме лишаваха от храна и сън.
Мъчения на металния стол и принудително хранене в „Управление 6-10“ в Линцюй
След като сътрудниците на полицейския участък в Пекин изясниха кой съм и откъде съм дошъл, те изискаха от чиновниците на „Управление 6-10“ в Линцюй да дойдат в Пекин и да ме отведат обратно у дома. В затвора в Линцюй ме заключиха към метален стол и ме подложиха на принудително хранене.
Удари с ток с електрошокова палка във вода
Няколко надзиратели ме пазеха на смени. Когато затварях очи, ме биеха по главата. Също така ми свалиха горните дрехи и ме заливаха със студена вода. После ме караха да седна във водата и ме удряха с електрошокови палки.
„Летящ самолет“
Надзирателите ме сложиха на стол и ми оковаха ръцете зад гърба на стола, за да ме подложат на мъчение, наречено „летящ самолет“. След като направиха това, издърпаха белезниците нагоре, и аз бях принуден да се наведа напред.
Март 2011 година, затвор Линцюй
На 18 март 2011 година ме арестуваха незаконно и ме затвориха в център за „промиване на мозъка“ в Линцюй.
Металния стол
Полицаите ме оковаха за метален стол и не ми даваха да спя.
Вдишване на цигарен дим
Мъчителите ми поставиха запалени цигари в носа. След това ми закриха устата с найлонов плик, и аз можех да дишам само през носа. Вдишвайки цигарения дим, аз едва не се задуших, кашлях, имах световъртеж и ми се гадеше.
Удари по стъпалата с гумена палка
Веднъж надзирателите ми свалиха обувките, чорапите и ми сложиха краката на един стол. След това трима надзиратели започнаха да ми нанасят удари по стъпалата с гумени палки, докато палките не се деформираха. В резултат на това, краката ми отекоха и се образуваха големи мехури.
Трудово-изправителен лагер Джандзю
Чиновниците от „Управление 6-10“ ме осъдиха на 18 месеца принудителна работа и ме закараха в трудово-изправителния лагер Джандзю в град Дзинан, провинция Шандун.
Заради мъченията имах висока температура и кашлица. Често не можех да мисля разумно и частично загубих паметта си.
Страдах от болки в стомаха, а когато лежах, краката ми се схващаха. Освен това загубих много коса.
Бях освободен през месец юли 2012 година.
Последици от мъченията
Когато се върнах у дома, спях почти през цялото време. Болките в стомаха се усилиха. След месец в изпражненията ми се появи кръв. След това започнах да повръщам кръв. Загубих толкова много кръв, че станах много блед и бях принуден да отида в болница за преливане на кръв.
Станах много подозрителен, подтиснат и често бях в лошо настроение. Просто не можех да се контролирам. Имах болки в главата почти всеки път, когато се опитвах да мисля за нещо.
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.