Откриване на основна пречка за подобряването ми: арогантността

Бих искал да споделя разбирането си отностно арогантността или за привързаността към себе си. Надявам се, че някои практикуващи ще го намерят за полезно.

Напоследък търканията между мен и друг практикуващ в нашата група започнаха да стават много интензивни. Чувствах се обиден, ядосан, разочарован и имах други негативни емоции, но разбирах, че те са просто повърхностни неща и че коренът на тези чувства е скрит дълбоко в мен. Бях търсил вече няколко години защо е така, но не можех да идентифицирам истинската причина за тези лоши външни проявления.

Наскоро този практикуващ започна да посочва арогантността ми. Скоро след като започвахме да разговаряме за нещо, той веднага казваше, че тая в себе си арогантност и това пречи на моя прогрес.
Не беше така, че не чувах какво казва, но просто нямах идея какво е арогантност. Най-накрая започнах да го вземам присърце. Дори потърсих думата „арогантност“ в интернет и намерих това (обобщено): „Арогантността е желанието човек да се смята за независим и за единствената причина за всички добри неща във и около него.“

Идентифициране на арогантността

1. Чувство, че само аз съм прав и префектен, докато всички други грешат
2. Самосъжаление, скрито самосъжаление (егоцентричност)
3. Да бъда доминиращ, надменен, да се отнасям към колегите с неуважение (категоризиране на хората)
4. Покровителствено отношение
5. Да унижавам себе си и другите
6. Мнението, че „Без мен светът няма да съществува“
7. Вглъбяване с себе си. Концентриране върху това какво мислят другите за мен
8. Да говоря за моите проблеми прекалено много
9. Да се хваля, мислейки „По-добър съм от другите“
10. Да отказвам помощ: „Ще го направя сам“
11. Желание да доминирам, да получавам слава и чест
12. Мисълта, че „Моята работа е най-важна“
13. Съперничество (нездрава съревноваване)
14. Желание за спор и доказване на моята гледна точка
15. Намерение да осъждам другите
16. Да използвам думи, които другите не разбират
17. Нежелание да споделям знание
18. Раздразнение (нежелание да простя), гняв насочен навътре
19. Сарказъм, омаловажаване на другите
20. Нежелание да призная, че съм арогантен
Трудно е да се изрази с думи колко завладян бях от чувството за събуждане. Осъзнах, че целия ми живот е пропит с тази арогантност.

Докато осъзнавах дълбочината, плътността и силата на тази „коренна“ причина, бях ужасен от това колко сляп и невеж съм бил преди. Но също така почувствах радост, че най-накрая тази основна причина беше идентифицирана и сега мога да започна да я елиминирам.
В продължение на няколко дни се чувствах като просветлен. Реших да споделя моите бележки с заместник-началника на работното ми място. Преди да ги прочета на глас, ѝ обясних, че съм озъзнал, че съм правил много неща неправилно и че съм натрупал много лоши неща в себе си.

Докато четях, с изражението на лицето си тя ми каза: „Най-накрая го разбра.“ Помислих си: „Защо не можеш да разбереш, че това се отнася и за теб?“ Щом тази мислъл се появи разбрах, че арогантността ми подава глава, както е описано в 15 точка – намерението да съдя другите.

Беше почти забавно. Погледнах назад към последната си една работна година в тази организация и осъзнах, че всички търкания, които съм имал с началниците, са били в резултат на някои от аспектите на арогантността, които описах по-горе.

Когато практикуващият ме повика, за да решим някои въпроси, аз си казах, че не трябва да настоявам на моята гледна точка. Но веднага след като почувствах, че „не е прав“ , започнах да изреждам причини защо съм прав. Усетих се и се спомних: "1. Чувство, че само аз съм прав и перфектен, докато всички други грешат."

Отново го намерих за забавно. Преди много време моята майка ми каза: „Умиротвори арогантността си.“ По това време мислех, че разбирам какво имаше предвид, но всъщност не съм го разбирал истински до сега. Казах си „умиротвори арогантността си“ и така спрях да споря с този практикуващ.

Започнах да чувствам лекота

като да съм бил бутилка, пълна в мръсотия и част от мръсотията е била премахната, точно както казва Учителят в „Джуан Фалун“.
В историята за Шън Гонбао в „Завист“ (Джуан Фалун) не ни ли казва Учителят за арогантността, която води до завист? Когато говори за Хан Шин, не ни ли дава примиер Учителят какво може да постигне човек, който притежава велико смирение и търпение?

Всъщност трудно е да се изрази с думи всичко, което разбрах и открих в себе си. Споделям моето разбиране, защото мисля, че може да има други практикуващи, които не са доловили тази арогантност или може би все още не са мислили сериозно върху този проблем.
Трябва да бъдем сигурни да отваряме очите си за всякакви пропуски като този и да не позволяваме на прикрити привързаности да блокират нашия напредък.

Учителят казва: „Ще ви кажа, че от години неспирно повтарям, че способностите на Дафа практикуващите са огромни и все пак много хора не вярват в това, тъй като не е позволено тези способности да се видят. Под влиянието на праведните мисли всичко около вас, както и вие самите, ще премине през промени. И все пак, никога не сте си мислили да опитате. Старите сили, както и намесата от злите елементи, се възползват именно от пропуските в мисленето ви. Ето какво са правили през всичките тези години. През цялото време старите сили са командвали прогнили демони и факторите на злата партия да правят това, ставайки причина да се проваляте в усилията си да спасявате хора. Те правят това, защото нямат способността да ви победят в директен двубой.“ (из „Преподаване на Фа за Двадесетгодишния юбилей“)