Да се отърсиш от страха и да спасяваш съзнателни същества

Поздрави, Шифу,
Поздрави, съпрактикуващи.

Казвам се Дерин, Дафа практикуващ от Турция. На 48 години съм.

Тази година в Истанбул на 18-ти септември проведохме третата поред Близкоизточна Фа конференция. Тогава всъщност изобщо нямах намерение да пиша есе за споделяне на опит, но координаторът, отговорен за есетата, ни написа и каза, че написването на такова есе е отговорност на всеки практикуващ. Така реших и аз да напиша едно. Но не знаех за какво.

Един ден, след изпращането на праведни мисли, започнах да плача и си спомних първия ден, в който започнах да практикувам. За моя изненада се оказа, че датата на Близкоизточната конференция, 18-ти септември, съвпадаше с началото на моето самоусъвършенстване през 2007 г. Бях получил Фа точно преди девет години. Тогава осъзнах, че със сигурност трябва да напиша есе, върнах се назад в миналото и си припомних как преодолях страха си от един човек, след като получих Фа.

Имах много тежко детство. Когато бях на пет години, един човек, когото ще нарека А., живееше в една къща с нас и се отнасяше ужасно с мен. Моята майка се правеше, че не забелязва. След няколко години този човек си тръгна, но аз се ужасявах всеки път, когато го видех. Сърцето ми се разтуптяваше силно. Бях толкова млад и не можех да споделя с майка си. Не исках да я тревожа. Научих се да тая всичко в себе си. От време навреме се наплаквах, докато заспя и така изминаха много години. Но често се питах как може някой да е толкова ужасен и не намирах отговор. Най-трудно от всичко беше, че моята майка много обичаше А., винаги го защитаваше и му прощаваше. Макар че за мен тази ситуация беше много трудна, аз не казах и дума на никого през тези години. Горчивината от това ме преследваше, докато не получих Фа.

На 18-ти септември 2007 г. всичко се промени и аз осъзнах всичко. Беше като чудо. Всичката ми обърканост, която бях имал толкова много години, беше като изтрита с гума, след като получих Фа. Бях на 39 и сякаш се събудих от сън. Не спирах да изучавам Фа. Бях толкова удивен и всичко ми беше толкова ясно. Изведнъж всички въпроси, които имах за смисъла на живота, получиха отговор. Чувствах се все едно съм се родил отново. Но беше и много трудно, защото всичко излизаше на повърхността. Беше толкова трудно да се изправя пред всички преживявания, които бях потискал. Но вече знаех защо като малък съм страдал толкова много заради този човек.

Изплащах дълга си. Сигурно бях причинил още повече страдание на този човек в предишен живот.

В четвърта лекция от „Джуан Фалун“ Шифу казва: „В самоусъвършенстването, при разрешаването на специфични конфликти или когато другите се отнасят зле с вас, може да съществуват два сценария. Единият е, че може да сте се отнесли зле към този човек във ваш предишен живот. В сърцето си чувствате, че това не е честно: „Как може този човек да се отнася така с мен?“ Тогава защо вие сте се отнесли към този човек по такъв начин в миналото? Може да твърдите, че всъщност не сте го знаели по това време и че този живот няма нищо общо с другия. Нещата не стоят по този начин. Има и нещо друго. В конфликтите се засяга и въпросът за преобразуването на кармата. Следователно, когато се справяме със специфични конфликти, трябва да прощаваме, вместо да постъпваме като обикновени хора.“

Първоначално не можех да спра да плача и да си повтарям, че нищо не мога да направя: аз съм се отнасял лошо с А. в предишен живот и затова сега А. се е отнесъл лошо с мен. Така се опитвах да разреша този въпрос, но все пак не можех да спра да плача. Накрая събрах смелост да говоря с друг практикуващ за това за първи път и се почувствах много добре. Сега, след като бях разбрал защо съм имал това изпитание, да развия състрадание към този човек беше много дълъг процес, който ми отне почти осем години.

Когато започнах да се самоусъвършенствам, виждах този човек често, но след като кармата между нас започна да се елиминира, аз го виждах все по-рядко и по-рядко. По-късно, когато осъзнах колко е важно да спасяваме хора, исках да спася и него.

В първите години на моето самоусъвършенстване много исках да направим изложбата „Истинност – Доброта – Търпение“ в Истанбул. Макар че не съм художник, винаги съм бил почитател на изобразителното изкуство. Изложбата вече беше организирана в различни градове в Турция, но не и в Истанбул. След разговори с други практикуващи стана ясно, че трябва да намерим изложбена зала. По това време нямах достатъчно смелост. Винаги чаках другите да направят първата стъпка и си мислех, че после ще им помогна с организационната работа. Мислех, че не мога да свърша нещата сам че е невъзможно да се справя с работата по изложбата „Истинност – Доброта – Търпение“. Но един ден осъзнах, че близо до дома ми има чудесна галерия, където ходят много хора от висшата класа. Събрах целия си кураж и реших да отида там. Веднага попаднах на човек, който взема решенията, показах й снимки и информация за Дафа в интернет, както и подробности за картините от изложбата „Истинност – Доброта – Търпение“ и че тя вече е била показана в много градове в Турция. Галеристката разгледа страниците и поиска от мен да напиша официално писмо; след което каза, че ще ми се обади по телефона, за да ме информира дали ще бъдат домакини на изложбата или не. Тръгнах си много умиротворен и изпълнен с добри чувства; този път осъзнах, че няма нищо невъзможно. Просто е нужна смелост, за да го направим.

След няколко дни получих обаждане: „Ще приемем изложбата ви за седмица срещу скромна такса.“ Бях удивен колко лесно се случиха нещата, никога не съм си представял такова нещо! Срещнах се с практикуващата, която беше организирала вече гостуването на изложбата. Научих толкова неща от нея! Тя ми изпрати историята на всяка картина, за да поработим върху тях. Нямахме предишен опит, но мисля, че сърцата ни бяха чисти и заради това отзивите от посетителите бяха много добри. След това изложбата гостува в тази галерия още няколко пъти.

Разбрах, че чрез работата за тези проекти може да разберем колко е важно да спасяваме хора и че всеки проект ни носи различно разбиране за нашите привързаности. Но с годините осъзнах, че имам силни връзки с картините от изложбата „Истинност – Доброта – Търпение“. После организирахме и други изложби в Истанбул. Но тази първа беше много специална за нас.

Много съм благодарен на нашия Шифу, че ми помогна да си изясня нещата, нещо непосилно за мен преди.
В девета лекция от „Джуан Фалун“ Шифу казва: "Когато е невъзможно да бъде направено, можеш да го направиш. Всъщност е така. Защо не опитате, когато се върнете вкъщи?"

На първата ни изложба в Истанбул аз поканих А. заедно със семейството му / й. Дойдоха обаче единствено синът и съпругата / съпругът. А. не дойде. Почувствах се объркан. Погледнах навътре, за да видя защо А. не е дошъл. И си казах: „Може би не съм искал да го спася с чисто сърце. Просто исках да изоставя своята привързаност и затова го / я поканих.“

След няколко години разбрах, че майка ми е при А. и се втурнах нататък с надеждата да го / я спася. Но А. отново не беше у дома. Отново се почувствах тъжен и разочарован. А. не беше у дома. Не можех да разбера защо!!! Когато отново погледнах навътре, разбрах, че сърцето ми пак не беше достатъчно чисто, за да спася този човек. От този момент се отказах и оставих нещата на естествения им ход.

Минаха толкова много години без да видя А. Два пъти годишно най-много! С постоянно изучаване и с помощта на нашия велик Шифу започнах да се отърсвам от страха и гнева си.

След няколко месеца майка ми направи голямо парти и за моя голяма изненада А. дойде със семейството си. Знаех, че не е случайно. Наистина не исках да изпусна тази възможност. Докато другите бяха в залата за вечеря, аз разясних на А. и семейството му / й истината за отнемането на органи от живи Фалун Гонг практикуващи и ги попитах дали искат да подпишат петицията, за да ни подкрепят. Всички я подписаха. Отново почувствах душата си умиротворена и в очите ми се появиха сълзи. След осем години на самоусъвършенстване този проблем беше решен.

Преследвах този човек, но той / тя никога не беше там. Когато обаче се самоусъвършенствах до стандарта, то просто се случи. А. дойде при мен! Разбрах също, че не бива да насилвам нещата и трябва да следвам естествения им ход. Без значение колко трудности имаме в живота си, винаги безусловно трябва да вярваме на Шифу, да следваме Фа и да гледаме навътре.

Получих Дафа преди девет години на 18-ти септември 2007 г. и това е като мой рожден ден. Имам нов праведен живот благодарение на Дафа и Шифу. На рождените си дни обикновените хора обичат да ядат и режат торти, да получават подаръци и да се забавляват. Но аз чувствам, че съм огромен късметлия да бъда тук с вас и да чета това есе за споделен опит. И ако с това споделяне мога да ви помогна поне мъничко, малко като зрънце пясък, това ще бъде моят подарък!

Шифу е добър! Фалун Дафа е добро!

Благодаря ти, Шифу! Благодаря ви, съпрактикуващи!

Есето е написано за Дафа конференцията на Близкия Изток в Истанбул, Турция, проведена на 18-ти септември 2016 г.