Безграничната сила на състраданието и прошката (част 3)

(Продължение от част 2)

Колкото повече даваш, толкова повече печелиш

В килията имаше една много богата жена, която беше атеистка и често спореше с мен. Аз погледнах навътре в себе си и исках да открия това, което бях направила погрешно. Говорих с нея, но тя никога не вярваше в нещо, което казвах за Фалун Гонг, отнасящо се за божествените същества. С течение на времето обаче тя беше разбрала за преследването и видя в мен добротата на практикуващ.

Когато другите се възползваха от мен, тя ми казваше, че няма начин да се примири с това. Често й обяснявах Фа принципите. Тя започна успешно да контролира своите пориви да се бори с другите, когато конфликтите нарастваха. Каза ми, че съм единственият човек, когото уважава. Един ден ми сподели, че вярва в това, което бях казала за божествените същества и че би чела Фалун Гонг книги, след като бъде освободена.

Да я убеждавам беше процес на култивация за мен. Чрез нея видях своята арогантност и инат, като бавно започнах да се отърсвам от тях. Преди да си тръгне тя ми каза, че е спечелила нещо в затвора и ако навън не беше нейното семейство, би останала с мен в затвора за много години. Бях толкова щастлива, че не се бях отказала от нея.

„Всеки може да започне да практикува Фалун Гонг заради теб“

Направих десерт за рождения ден на една от съкилийничките ми. Всяка взе по две бисквитки. Когато дойде моят ред, аз взех две бисквитки, като останалите, но върнах едната обратно. Друга съкилийничка ме видя и веднага заяви: „Отсега нататък искам да се уча от теб.“

Един ден, докато се разхождах из двора, видях няколко фъстъка на земята. Взех ги и ги почистих. Когато другите ме попитаха защо го направих, им отговорих, че няма достатъчно храна, за да ги заобиколя просто така. Ако бих могла да ям фъстъци или храна, която хората изхвърлят, бих могла да запазя моята храна за другите затворници, особено за най-новите.

Когато нещата бяха счупени и никой не поемаше отговорност, поемах я аз. Те знаеха, че не съм аз и споровете приключваха. Аз бях готова да дам от своите пари и да поправя тоалетната, когато беше повредена. Много съкилийнички ми казаха, че се радват, че са ме срещнали в затвора, и че аз бях тяхната духовна опора.

След една година в Центъра за задържане получих по-добро разбиране за състрадание и прошка. То е трябвало да обхване всичко, касаещо съзнателните същества, включително техните различия и възприятия. Обмислях нещата от тяхна гледна точка. Приемах ги и ги окуражавах, независимо какви са на повърхността. Нещата на повърхността вече нямаха значение за мен. Когато те виждаха в мен Истинност-Доброта-Търпение, по естествен начин се асимилираха с това и уважаваха Фалун Гонг.

Дълго време килията беше тиха и спокойна. Всеки се грижеше за другия и говорехме за изучаване на Фалун Гонг, когато излизахме навън. Всеки знаеше истината и над 50 затворника, които дойдоха и си тръгнаха, избраха да напуснат ККП.

В деня, в който си тръгнах, те плачеха и махаха за довиждане на вратата. Чувствах се тъжна, все едно се разделям със семейството си. Когато разказах историята на хората отвън, един човек ми каза: „Със сигурност властите са искали да те освободят. Ако беше останала по-дълго, всеки би започнал да практикува Фалун Гонг.“

Щастлива да бъда истинска практикуваща

По времето, когато бях в затвора, учителят не ме изостави. Не загубих нищо. В действителност спечелих много и изпитах щастието да бъда истинска практикуваща. Освободих се от привързаностите си към слава, печалба и емоции. Вече не чувствах гняв и омраза, те не ми въздействаха. Истината е, че всичко, което се случва по пътя ни в самоусъвършенстването, е добро.

Няколко дни преди освобождаването си можех да видя и да почувствам около себе си разноцветни лъчи от светлина. Месец след като бях освободена, когато изпращах праведни мисли и казвах „мие“, думата се превърна в голяма прозрачна сфера. Думата беше направена от Фа и изпълнена с Истинност-Доброта-Търпение. Тялото ми растеше, също като думата „мие“. Праведните мисли бяха изключително силни.

Искам да благодаря на учителя за всичко, което ми даде, и на съпрактикуващите за тяхната безкористна подкрепа.