Въпрос на ежедневен избор

Уважаеми Учителю, скъпи Съпрактикуващи,

казвам се Богдан Богданов и съм на 31 г. Ще споделя с вас част от краткия си опит в самоусъвършенстването и някои свои изводи.

Преди да се срещна с Дафа, животът ми беше насочен към усъвършенстване в професионална насока. Като повечето млади хора в нашата страна се лутах и не знаех с какво да се захвана, но исках да стана много добър и много успешен в някоя доходна професия. Натрупах опит в различни области и хвърлих много усилия, но реално не можах да се реализирам по начина, по който ми се искаше.

Стремящ се към успеха обаче, животът ми показа и сивата си страна. Озовах се в ситуация, в която имах доста дългове и нискоквалифицирана работа. Не знаех как ще се измъкна от този етап, стремежът към корпоративните върхове вече го нямаше, а аз просто исках да изляза от дупката, в която сам съм се вкарал. Съзнанието ми беше неспокойно, вкарвах се във всякакви схеми за изкарване на бързи пари и без да мисля в дългосрочен план, вземах от живота всичко, което можех. Материално не можах да се стабилизирам в продължение на няколко години, но това беше период, който много ме пречупи, промених се в много аспекти и подмених голяма част от обкръжението си. Близък приятел, с когото често разисквахме нещата от живота, ми сподели, че е започнал да ходи в парка да прави упражнения, които влияят много добре на здравето. Отначало не му обърнах особено внимание, но въпреки редовните шеги в тази насока от моя страна, той всеки път ми разказваше нови неща за упражненията и се оказа, че към тях има и философия.

Четенето не е силната ми страна, но неговите интересни, и дори понякога чудотворни истории за практиката, запалиха любопитството ми, заради което го помолих да ми даде книгата, за да си изясня от първо лице как стоят нещата с тази практика. От днешната ми гледна точка мога да кажа, че с упоритостта си той събуди знаещата ми страна.

Така се запознах с Дафа, започнах да правя и упражненията и нещата в живота ми бавно, но сигурно започнаха да се променят. Първото, което ми направи впечатление, преди съзнателно да съм променил нещо в живота си, беше това, че много мои познати от различни компании и слоеве на обществото ме питаха: „Защо съм толкова спокоен?“. Това започна да се случва доста често и аз си дадох сметка, че още първият прочит на Джуан Фалун ми е дал огромна част от отговорите, които досега съм търсил. Вече знаех защо съм в трудното положение, знаех причината за всичките ми тревоги и това ме накара да се чувствам наясно със себе си и ситуацията около мен. Това съответно ясно се отрази в моето ежедневие и стана видимо за хората около мен. Вече нямаше нужда да се лутам, защото бях намерил път за своето развитие: личностното си самоусъвършенстване.

Едно от първите неща, които знаех, че трябваше да направя, бе да променя отношението си към работното си място. Самооценката ми винаги е била висока и съм знаел, че съм много способен, но работата ми в момента е на „Личен шофьор“. Това е работа, за която не се изискват много умения и конкретно в моя случай може да се преименува на „момче за всичко“. Странното за мен обаче бе, че работя за много възпитани хора, които ме ценят и се държат прекрасно с хората, работещи за тях. Така на мен ми оставаше да съм недоволен само от това, че нямам поле за развитие. Прочитайки книгата втори път, придобивах различни разбирания и осъзнах, че единственото за което негодувах вътрешно, беше незадоволеното ми голямо его. Целенасочено започнах да полагам ежедневни усилия в това, да се старая повече в работните си задължения и да проявявам самоинициатива когато имаше възможност. Важно в случая за мен беше да осъзная, че желанието ми да съм високо в социалната йерархия беше станало моя втора природа, огромна привързаност за отстраняването на която ще са нужни време и целенасочени ежедневни усилия от моя страна. Обаче вече нямаше връщане назад, бях направил своят избор да съм усъвършенстващ се. Така, с малки крачки, успях да преобразувам амбицията си за успех в материалния свят в силно желание за успех в самоусъвършенстването. Работата ми стана удоволствие и приемайки я за една чудесна среда в която да загърбя своето его и да повиша себе си, ходя всеки ден с желание и с усмивка.

Приемайки усъвършенстването за свой приоритет, можех да отстранявам бързо навици, когато разбирах, че са вредни за мен. Някак много лесно успях да спра алкохола, нощният живот по заведения и дори желанието да имам възможно най-хубавата кола, която мога да си позволя. Всяка една от тези мои привързаности беше лесна за премахване, поставяйки пред себе си въпросът по следния начин: „Искаш да си усъвършенстващ се или да правиш това?“. В момента, в който съм поставен пред подобен избор, за мен привързаността изглежда малка и незначителна, с оглед на главната цел: успех в усъвършенстването.

Друг голям за мен проблем беше изяждането на завидни количества захарни изделия ежедневно. Въпреки че винаги активно съм се занимавал със спорт, а яденето на сладко без мярка до голяма степен ме е карало да изглеждам като човек спортуващ веднъж в месеца, не успявах да намеря реална причина да спирам да го ям. Лесно разбрах, че това е голяма моя привързаност, но я оставях на заден план с всевъзможни оправдания от сорта на „Фалун Гонг е система която сама рафинира практикуващия, когато му дойде времето от само себе си ще го спра!“. Дойде един ден, в който почти цял ден ядох само сладко – вафли, сухи пасти, бисквити. На другия ден получих невиждани за мен киселини и бързо разбрах какво става.

С мен се случваше състоянието което Учителят описва в Джуан Фалун:
“Какво трябва да се направи, за да се премахне тази привързаност? Този човек ще има болки в стомаха, когато яде месо. С въздържание от месо няма да има болки. Тази ситуация ще се случи и ще означава, че човек не бива да яде месо.“
(Джуан Фалун, Лекция Седем: Въпросът за яденето на месо).

Следващите няколко месеца не ядох нищо сладко. Постоянно се чувствах гладен и не можех да се заситя с нищо, защото не ядях десерт с който бях свикнал да приключва яденето ми (или да ми е основното ядене). Превъзмогнах тази ситуация с много усилия и вяра в усъвършенстването си. След време обаче пак започнах да ям по малко – когато някой черпеше с бонбон не му отказвах, а когато се сетех си купувах по една вафла. Привързаността ми се върна много бързо и разбирайки това, аз отново спрях да ям сладко. След нов тежък период на постоянно чувство на глад се повтори ситуацията с лекото похапване, като вярвах, че съм премахнал привързаността към сладко и само понякога ще хапвам. С храните обаче в моят случай явно не става така и аз отново не след дълго си хапвах по две опаковки бисквити и каквото друго ми попадне всеки ден. В продължаване на практиката ми обаче започнах да се питам: „Как така хем знам, че имам привързаност, хем не полагам целенасочени усилия да я премахна изцяло и чакам на готово някой друг да ми свърши работата? Това не е ли неуважение към практиката? Това не е ли неуважение към Учителя?“. Поставяйки въпросът по този начин, за мен не беше нужна по-голяма мотивация. Уверих се, че това е просто храна от която тялото ми реално няма нужда, но ме изкушава ежедневно. Тогава пред мен стоеше простият въпрос „Искам ли да продължа да се култивирам или ще си държа на привързаностите?“. Така изборът стана прост, а привързаността отново не изглеждаше толкова непреодолима.

По този начин мина вече година и половина, в която практикувам Фалун Гонг. Ежедневно откривам и преоткривам в себе си привързаностите, с които мога да се преборя и такива, които все още незнам как да преодолея. На едно от ежеседмичните изучавания, един практикуващ описа самоусъвършенстването като стълба, или поне така аз разбрах тогавашното негово споделяне. Сега и аз приемам така собственото си самоусъвършенстване: като стълба. Още не знам как да преодолея привързаности като манталитета за самоизтъкване или този за съревнование. Истински вярвам обаче, че с ежедневното правене на правилните избори да премахвам тези привързаности, до които имам пряк достъп, се изкачвам по своята стълба и след време ще стигна до най-дълбоките и скрити в мен лоши неща и ще мога да ги отстраня. Непоколебимата ми вяра в Дафа и Учителя за мен правят привързаностите да изглеждат малки и преодолими. Така, когато съм поставен пред избор, за мен решението не е трудно. Колкото и усилия да ми коства да ги премахна всичките, аз знам, че освен благословия, да си Дафа практикуващ е и огромна отговорност и съм готов да дам всичко от себе си.

Надявам се моят кратък опит да ви е бил полезен и да можем заедно да се справяме с всичко, което ни е поверил Учителят в периода на Фа-коригирането.

Благодаря многоуважаеми Учителю!

Благодаря ви приятели, съпрактикуващи!

Есето е прочетено на Шестата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена на 02.04.2017 г. в Стара Загора.