Самоусъвършенстване с нов съпруг

Привет, състрадателни Учителю!
Привет на всички приятели практикуващи!

Преди две три години при разговор с приятел практикуващ му споделих, че две са нещата, които осъзнавам като много важни и с които трябва да се справя. Първото бе да узаконя работата си (тъй като работех незаконно, без да имам открита фирма) и второто да узаконя връзката си с човека, с когото живеех от няколко години. Тези две задачи , които трябваше да разреша, ми костваха години. Струваше ми се, че е толкова трудно да ги осъществя. Но днес мога да кажа, че и с двете съм успяла да се справя, което ми струваше много усилия и преодоляване на страхове, привързаности и на себе си като цяло.

Бяха ме впечатлили думите на Учителя:

Цитат: „…Но трябва да запомните нещо, което съм казвал: когато двама души имат конфликт и трети човек го вижда, дори и този трети човек трябва да помисли дали има някакви проблеми от негова страна – „Защо се случи така, че да го видя?...” (Преподаване на Фа на Фа конференцията на източните щати на САЩ, март 1999 г.).

Случи се така , че бях свидетел на грубо отношение на приятелка към съпруга й. По същото време и друга моя близка имаше сериозни противоречия и трудности със съпруга си. Тогава успях да погледна навътре и разбрах, че не случайно съм се впечатлила. Осъзнах, че моето собствено отношение към човека, с когото споделяхме общ път, бе много грубо, а не с уважение и доброта. По това време попаднах и на лекция на Учителя, отговорът е малко дълъг, но моля ви позволете ми да го прочета целия и след това ще ви обясня защо.

„Учителят: В днешно време хората казват, че жените стават все по-освободени и по-освободени и все по-силни като личности. Всъщност вие не сте ръководени от вашата добра (Шан) страна. Не мисля, че силата е непременно отразена във външното изражение на човека. Ако в ежедневието си сте нежна, истинска жена, вашата компетентност ще ви позволи да имате всичко, което заслужавате. Не е задължително да се държите твърдо и като мъже, за да получите тези неща. Разбирате ли за какво говоря? (Аплодисменти) С други думи, ако сте жена, трябва да се държите като такава и да сте мила и нежна. Само тогава можете да спечелите уважение и любов от мъжете. Ако не сте мили и нежни, мъжете ще се страхуват от вас, като ви видят, (смях) и няма да можете да имате любовта или дори семейната привързаност, която ви се полага. И обратното, да не говорим само за жените – ние, мъжете, също така трябва да се държим като мъже. Но в днешно време всички общества на Земята са станали лоши, така че мога единствено да помоля моите ученици да се държат по този начин – това не е постижимо за обществото. Спомням си, че на Запад преди петдесетте години мъжете бяха големи джентълмени и се отнасяха към жените с уважение. И тъй като жените се държаха като жени, мъжете обичаха да им помагат, уважаваха ги и се грижеха за тях. Същевременно, по женски начин, жените се грижеха за своите съпрузи. Това бе човешко поведение. При все това днес вие сте покварили всичко. В азиатското общество жените са станали прекалено силни, което е станало причина мъжете да станат като жени. Мога да ви кажа, че в костите си вие искате мъжете ви да бъдат силни, но все пак в съзнанието си желаете да ги подчините. Не е ли това противоречие? Ако порядките в обществото станат такива, ще бъдат ли мъжете все още в състояние да вървят със самочувствие и самоуважение? Ще притежават ли мъжествеността си? Двама души не могат да бъдат главата на едно домакинство, точно както не може да има двама крале на една и съща планина. Така че когато два тигъра се бият, единият трябва да пострада (смях) и семейството е обречено да бъде нехармонично. Как може да се получи, ако двама крале живеят под един покрив? Трябва да има една глава на домакинството. Ето защо съществуват разводи и раздори в семейството. Вие постоянно казвате следното: мъжете казват, че жените изобщо не приличат на жени, а жените казват, че мъжете изобщо не приличат на мъже. Още по-явно е в западното общество, където, когато встъпят в брак, те вече са разделили собствеността си: „Когато се разведем в бъдеще, това принадлежи на мен, а това – на теб.“ Това е още по-явно. Усещането една жена да разчита на мъжа си, когато са женени, просто не съществува. А мъжете не мислят, че след като веднъж жените се омъжат за тях, им поверяват целия си живот и така те трябва да са отговорни пред тях – те вече изобщо не мислят по този начин. Личният интерес и личната свобода са надделели над всичко. Къде тогава ще намерите семейния уют? Хората си съперничат и се опитват да надделеят едни над други – никой не е склонен да отстъпи. Казвам ви, това не е начинът, по който трябва да бъдат човешките същества! (Аплодисменти) Когато дори двойките не се осмеляват да се доверят един на друг и няма място, което може да ви даде чувство на сигурност, топлина и обич, не живеете ли окаян живот? В сърцето си мислите: „Не трябва да е така. Би трябвало да имаме място, изпълнено с топлота и обич.“ Но външното ви поведение унищожава всичко това и вашите егоистични черти правят невъзможно съществуването на такова място. Когато всички се държат по този начин, прекрасните взаимоотношения между хората са загубени. Разбира се, мога да кажа тези неща единствено на моите ученици – на вас, и да ви кажа, че не са правилни. За човечеството вече няма лек и би било невъзможно да се възстанови предишното положение. Днес дискусиите в обществото и тенденциите на медиите всички се отнасят до личната свобода и дават воля на индивидуалността. Мога да ви кажа, че тази освободена индивидуалност може да ви кара да изглеждате свободни, но в действителност вие никога повече няма да сте способни да се насладите на топлина и обич! И никога повече няма да имате някого, на когото да можете да се доверите!” (Из „Преподаване на Фа на Фа конференция на източните щати на САЩ, 27 – 28 март 1999 г.”)

А сега да продължим. Когато попаднах на тези думи на учителя бях много впечатлена, но това е слабо казано. По-скоро бях силно разтърсена от този отговор. Спомням си, че го четях може би всеки ден в продължение на една седмица. Тогава с мен настъпи някаква промяна. Започнах да се държа с човека до мен по-мило и нежно. Усетих някаква хармония, която се получи по естествен начин, без да се опитвам аз да я създам. Това не се задържа много дълго. Старите ми гневни изблици пак се появиха, но вече знаех към какво трябва да се стремя, към тази хармония в отношенията и истинска доброта.

Моите родители, въпреки че живеехме с човека до мен от няколко години, бяха много против да сключвам брак. Не само бяха против, а абсолютно ми бяха забранили. И тъй като бях финансово зависима и те ми помагаха със средства за мен и да отглеждам детето си, си бяха присвоили правото да преценяват вместо мен и да ми налагат мнението си.

Няколко седмици преди насрочената дата за подписването с моя бъдещ съпруг, на едно неделно групово изучаване на лекции на Учителя, точно на мен се падна да прочета следните думи от „Преподаване на Фа на конференцията в Европа, май 1998 г.”

Цитат: „Сексуалната свобода, която е смесила човешките раси и е помътила човешката етика, е абсолютно забранена от Боговете. Така че като усъвършенстващи се вие абсолютно не бива да правите такива неща. Може да имате съпруг или съпруга. Това е нормалният начин на живот за човешките същества. Но вие извършвате грях, ако имате сексуален контакт с някой, които не е ваш съпруг или съпруга. Боговете във всяка праведна религия на Изток и на Запад силно са подчертали този момент. Когато са определяли нормите за това как трябва да се държат хората, Боговете са дискутирали това много сериозно”

И така разбрах, че съм на прав път и че имам подкрепата на Учителя Ли. И колкото и да се страхувах и да криех намеренията си от родителите ми, усетих , че това е правилната стъпка в правилната посока.

Мога да споделя с вас, приятели практикуващи, че след сключването на брака аз лично, както и моят съпруг, станахме по-отговорни към семейството ни, към децата и ангажиментите, които човек има в живота си. Преди много често се случваше половинката ми да липсва или да е някъде с приятели. Сега дори се случва, ако го поканят някъде, той да отказва и да си остане в къщи при семейството, за което аз само тихо се радвам. Възвърна се и ентусиазмът на съпруга ми да разказва на приятели за практиката и да раздава флаери. Като ми споделя, че когато го прави, чувства тръпки и вълнение. Започна също и понякога да прави по някое упражнение, въпреки че от дълго време беше загубил интерес .

След подписването ходихме на скромно сватбено пътешествие до Златоград и до някои малки селца в Гърция. И двамата имахме желание да раздаваме флаери и изживяхме вълнуващи моменти, споделяйки с хората за нашата безценна практика.

Още първата вечер след подписването отидохме в малка таверна в погранично селце в Гърция и сякаш хората бяха там ,за да получат брошурката и усетихме вълнение и очакване в погледите им.

Вярвам, че ако и аз бъда по-прилежна, това може да помогне на моя съпруг да се върне отново на пътя. Но каквото и да стане, само нашият състрадателен Учител знае какви са предопределените на всеки един от нас в самоусъвършенстването пътища.

Тук искам да благодаря на съпруга ми затова, че и в трудните моменти преди брака той никога не ме е изоставил, въпреки че аз го изоставях сам да се справя с ангажиментите. През първата година след като получихме Фа аз успях да бъда добре и да не се поддам. Но през следващите три години всяка зима изпадах в депресивни състояния, при които ми се налагаше да пия лекарства, не се чувствах добре и не можех да работя и да се грижа за семейството си. Това продължаваше по около два месеца. Мога да споделя с вас, че тази зима този епизод просто не настъпи. Аз съм на работа, в къщи и доколкото мога си върша задълженията. И абсолютно съм убедена, че за това от решаващо значение бе, че подписахме и живеем заедно праведно според законите на небето. Сигурна съм, че ако не бяхме сключили брак, старите сили нямаше да ме пощадят и този път.

На едно неделно изучаване на групата на странични лекции, като се питахме кой ще започне да чете, аз с голям ентусиазъм казах: „Аз ще чета”, и още с първия въпрос попаднах на следните думи на Учителя от „Преподаване на Фа на Фа конференцията в източните щати на САЩ, март 1999 г.“ :

„Понякога когато изучавате Дафа книга, вие не се концентрирате и устните ви прочитат пасаж, но вашето съзнание не е там. Това е така, защото Помощното ви съзнание или други фактори са били в действие. Вниманието ви присъства от време на време, само за да изчезне малко след това. Ако често имате този проблем, то е същото като да се отказвате от всички тези неща и да дадете този Фа на някой друг. Не може да правите това и не ви позволявам да се самоусъвършенствате по този начин.”

При мен този проблем също се появява, като ме кара да се чувствам много огорчена и разочарована от себе си, когато си тръгвам от груповото изучаване.

Обичайно винаги ходя да правя упражненията на мястото за групова практика. Ако остана вкъщи, обикновено не ги правя или ги правя много рядко.

Цитат от „Преподаване на Фа конференцията на Източните Щати на САЩ, март 1999 г.” :
„Това е така, защото мързелът е започнал да ви изтощава, така че трябва да пробиете през него. Всеки ще се сблъска с това. Понякога се проявява доста силно, в други случаи изглежда относително слабо. Ето какво ви пречи да правите упражненията или да бъдете усърдни в самоусъвършенстването си. Пробийте през това! Разбийте го.”

Благодаря ви, Учителю Ли!
Благодаря ви за търпението и състраданието, приятели практикуващи!

Есето е прочетено на Шестата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена на 02.04.2017 г. в Стара Загора.