Участието в Дафа проекти се възнаграждава

Здравейте всички!

Практикувам от година и няколко месеца - период, който не е много дълъг от гледна точка на календарно време. Но погледнато от друг ъгъл, като фундаментална промяна в начина на мислене, а оттам и на действие и възприятие към околния свят, смятам, че съм извървяла дълъг път напред.

Съзнанието, че съм Дафа ученик и принадлежа към огромната група от Дафа практикуващи по света ежедневно ме изпълва с несекващ възторг и ентусиазъм. В началните месеци се сблъсках с един може би масово задаван реторичен въпрос, а именно: “Защо чак сега получих Дафа, а не по-рано? Това би ми спестило направени грешки и изпитани трудности вследствие на тях!”. С напредването в самоусъвършенстването се просветлих до следното: всеки получава Фа, когато е готов за това в предопределен за него момент. Напълно съм убедена, че целият ми живот, преди да получа Дафа, е бил подготовка за това и по тази причина вече не изпитвам вина за минали грешки, защото всичко, което съм преживяла, в крайна сметка е било за добро. Знам, че прекалената радост е емоция, която трябва да се премахне и полагам усилия да я овладея, но само като се сетя колко объркано и тъжно съм живяла преди да получа Фа, изпитвам искрена, огромна благодарност към Учителя и всички приятели практикуващи.

Вярвам, че когато практикуващият се старае да бъде усърден в трите неща, които Учителят изисква от нас и постъпва и преценява действията си според универсалните принципи на Вселената (Истинност-Доброта-Търпение) всичко, което му се случва, е за негово добро и води както до подобряване на неговия Шиншин, така и до благоприятно разрешаване на проблеми от различен житейски характер, които възникват в ежедневието.

Според мен Учителят ни напътства непрекъснато, стига да сме в достатъчно добро състояние, за да разпознаем знаците и да постъпим според изискванията на Дафа.

Искам да споделя своя скромен опит от участието ми по проекта за филма “Свободен Китай: смелостта да повярваш”. Когато го гледах за първи път, бях изключително разтърсена и имах силното желание да допринеса с каквото мога за разпространението му. Така участвах в някои общи дейности съвместно с други практикуващи, но без това да включва изпълнение на индивидуална задача и поемане на лична отговорност.

Докато един ден ненадейно координаторът на проекта за филма ми се обади с предложение да стана водещ на прожекцията, която щеше да се проведе същата вечер. Поисках известно време за размисъл (в рамките на около 1 час) и казах, че аз ще се обадя, когато взема решение, защото не знаех как да постъпя. Същия ден в работата ми имаше голяма активност, а колегата от стаята ми не спираше да говори по телефона с обяснението, че има много натрупана работа и дори няма да излиза в обедна почивка, което тотално провали плановете ми за спокоен размисъл и телефонен разговор с координатора. Принудих се да изляза навън и в близката градинка на една пейка се обадих, без да съм взела някакво решение, но с мисълта, че времето ми за подготовка е силно ограничено, което ще доведе до непрофесионално отношение и оттам до липса на самоувереност в мен и вероятно недобро представяне. Такъв беше основният ми мисловен поток, макар че един вътрешен глас леко ми подсказваше, че май си търся причина да не поема отговорност, защото така е по-лесно.

Когато го споделих с координатора и усетих умората в гласа му, че отново сам ще трябва да се справи и с това, се реших и го попитах сигурен ли е, че съм в състояние да се справя добре при тези малко оставащи часове за подготовка. Той потвърди и това ми вдъхна увереност и приех задачата. Веднага се почувствах много добре, сякаш получих енергия и бях обзета от лекота и оптимизъм относно прожекцията и собственото си представяне.

Въпреки че бях лишена от възможност за уединение, успях да се подготвя и според мнението на практикуващи и приятели, присъствали на прожекцията, се справих добре. Аз самата имам забележки към себе си и разбрах какво трябва да подобря, но в крайна сметка представянето мина успешно.

След това на редовното съботно събиране на мястото за упражнения в Южния парк получих и награда. Още при изпълнението на второто упражнение усетих, че ръцете ми сякаш се разтварят в пространството и изчезват, което засилваше ефекта, а при изпълнението на петото упражнение успях да навляза в Дин, което също ми се отрази прекрасно. Според мен това състояние на спокойствие и изчистване от мисли беше свързано с положеното (макар и не особено голямо) усилие за филмовия проект. Споделям това с цел да окуража по-новите практикуващи (към които причислявам и себе си) да не се притесняват и възпират по различни причини, а смело да участват в проекти, защото работата по тях наистина носи удовлетворение и води до напредък в самоусъвършенстването.

С огромна благодарност към Учителя и всички практикуващи!

Есето е прочетено на Третата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена в Бургас на 1 юни 2013 г.

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.