Дафа в моето ежедневие

Поздрави, Учителю!
Поздрави, приятели съпрактикуващи Фалун Дафа!

Благодаря за възможността да споделя преживявания и размисли по пътя на самоусъвършенстването. Бих искал да обърна вниманието Ви към някои теми, които са били централни в ежедневието ми през последните години.

Самоусъвършенстване и работа или работа и самоусъвършенстване Практикувам Фалун Дафа отпреди да започна да ходя на работа, затова още от първото ми работно място съм се старал да прилагам принципите Истинност, Доброта и Търпение в професионалните си отношения. Така не съм имал проблеми да изпълнявам каквото ми казват началниците, че и отгоре, и резултатите често са надхвърляли и най-смелите очаквания на шефове и клиенти.

Ще цитирам Майстор Ли Хонгджъ от „Преподаване на Фа в Манхатън“ (26 март 2006 г.):

„Формата, която приема вашето самоусъвършенстване, е такава, че вие се самоусъвършенствате в човешкото общество, и хората от различните социални класи или различните професии всички могат да се самоусъвършенстват; и докато сте част от различни общности и упражнявате различни професии, можете да утвърждавате Фа и да спасявате съзнателни същества във всяко кътче на света; вие използвате настоящата форма на обществото, за да се самоусъвършенствате.“

Така, благодарение на нашата практика, можем да се усъвършенстваме във всякаква обстановка
по най-удобен начин. Моето разбиране е, че вършенето на добра работа от практикуващите в обществото е един вид утвърждаване на Фа на това ниво. Нека си спомним примерите, които Майсторът дава в „Джуан Фалун“ за цели фабрики, които се преобразяват, след като работниците започват да практикуват. Нещо повече - вършенето на добра работа е и утвърждаване на самата професия и на човешката култура. Това има космически последици и благотворен ефект върху много, много същества.

Цитат от „Преподаване на Фа в Лос Анжелис, САЩ“, Ли Хонгджъ, (25 февруари 2006 г.):

„Всъщност привидно богатата култура, която се проявява в човешкото общество в наши времена, бе донесена тук от Богове от различни космоси и далечни гигантски космически тела... Говорех за концепцията за „Велик Фа без форма “, което доведе до тази дискусия. Мислили ли сте за факта, че ако многото професии и многото области, които виждаме днес, са били донесени тук от онези далечни системи от същества, и Дафа практикуващите се самоусъвършенстват в тази среда, тогава с Дафа практикуващите, самоусъвършенстващи се в различни професии, това не е ли като коригиране [на тези системи] с Фа? Това не е ли признаване на тяхното съществуване? Не ги ли спасяваме?

Разбира се, няма да ми бъде възможно да оставя на човечеството техните демонстрации в човешкото общество. Онова, което спасяваме, са животите в тези системи. Когато нещо дойде на мястото, където са човешките същества, нивото [тук] го прави да стане много лошо и ниско, така че, разбира се, Дафа и Дафа практикуващите не могат да утвърждават тези ниски форми заради самите тях...Самоусъвършенстването на Дафа учениците в различни професии е признаване на съществата в тези системи, а това е спасение на всички тези животи. Казвал съм ви следното и преди: това, което предавам, е Великият Фа на космоса, който обхваща всичко. Помислете тогава, този Фа не е ли огромен? Бих казал, че той е толкова огромен, че е безформен; безформен е, но обхваща всичко. Фа-коригирането коригира всички същества в космоса и прави всичко възможно, да спаси всяко от първоначалните неща, оставени тук от Боговете.“

С годините си мислех, че вярата ми в Дафа не намалява. Нещо обаче не беше наред и постепенно ставаше по-зле. Погълнат от ежедневни задължения си повтарях, че асимилирането с Фа и спасяването на съзнателни същества са най-важни, но на практика суматохата от дребни проблеми ме затрупваше като лавина и имаше върху мен ефекта, че разяснявах истината само от време на време. Справяйки се с един или друг проблем се опитвах да „отговарям на очакванията“ на обикновените хора. Всъщност се пързалях стремително надолу заедно с цялото общество.

Един ден във фоайето на сградата, в която работех, видях реклама на изложбата на препарирани човешки трупове, за които имаше съмнения, че са на китайци, при това „дарени“ при доста съмнителни обстоятелства... Според мен тази изложба показва падението на човешкия морал по много линии. Под формата на преклонение пред науката прозираше желанието на управляващите в Китай да извличат печалба от човешкото нещастие, като не се притесняват да поругават свещени неща. Много директна е и връзката с насилственото отнемане на органи от живи практикуващи Фалун Дафа в Китай. Разбрах, че това е нещо неправилно, което трови съзнанията на хората и уникална възможност за разясняване на фактите относно преследването... Служебните ми задължения предполагаха да работя съвместно с екипите, обслужващи целия офисен комплекс от 15 сгради и над 6000 души, които работят там. От години познавах човека, отговарящ за рекламата и отидох, да му обясня моята позиция. Явно не съм намерил правилната форма, защото той се измъкна, като прехвърли отговорността и ефект не последва. Познавах и директора на целия комплекс, но все не намирах смелост да отида и да представя директно въпроса пред него... Минаваха дни, рекламите си стояха, а аз знаех, че времето ми за действие изтича. По едно време листовките изчезнаха и почти повярвах, че въпросът е решен, но след няколко дена пак се появиха – сигналът, че се очаква нещо от мен беше ясен...

Един ден, докато чаках асансьора на връщане от обедна почивка, пристигна споменатият директор – човек образован, преуспял, с развит бизнес инстинкт и в същото време доста млад, с високо мнение за себе си и нетърпящ възражения много-много. С него беше и прекият ми началник, известен с избухливия си характер. Заговорих директора и казах, че всичко тук е супер, само тая реклама ... и т.н. Прекият ми началник наведе глава и покри лицето си с длан. Беше се свил в очакване на бурята. Качихме се всички 7-8 човека в асансьора и обстановката доста се сгъсти. Директорът заяви, че печелел пари от тази реклама и не го интересувало кой управлява в Китай. Почти можеше да се види напрежението във въздуха. Без да споря, отговорих, че това си е негово право, но не бива да става съучастник в такова кърваво престъпление и да загиват невинни хора. Всички подходиха към това своеобразно предупреждение с разбиране. Разменихме по още няколко думи и се разделихме с усмивки. Случайно или не – повече не видях въпросните листовки.

Тази случка (както и много други), въпреки частичния си успех не ме накара да се чувствам доволен. Напротив – даде ми да осъзная много дълбоки привързаности, които не съм изчистил през годините. Почувствах се като заложник, но залогът беше не само собствения ми живот, а и възможността да се спасят много хора, до които не бях успял да достигна поради разсейване с дребни ангажименти. Добрата работа, която бях свършил на работното си място, започна да ми се струва като въртене на празен ход.

Цитат от „Преподаване на Фа на конференцията в Ню Йорк“, Ли Хонгджъ, (7 април 2007 г.): :
„Дафа практикуващите могат да се самоусъвършенстват, докато упражняват която и да е професия, но тези професии сами по себе си не са самоусъвършенстване.“

Неувереност при разясняване на истината и привързаността страх от евентуален неуспех – това открих у себе си, когато обмислях цялата случка.

Причините за това могат да са много и най-различни - от лични фактори до обективни условия. Едно явление обаче мисля, че е много широко разпространено за нашата страна и сред практикуващи, и сред непрактикуващи: това е липса на самоуважение. Според мен основна роля за това е изиграло доскорошното управление на страната чрез принуда и терор, което още не е заличено от съзнанията на хората. За да се провежда подобен вид политика и да се насади външен за човешката природа морал е необходимо да се втълпява постоянно чувство за малоценност на отделния индивид. Решение за този проблем според мен може да се намери в откритото и достойно отстояване на високи принципи и поемане на отговорност в първо лице.

Осъзнаването на значимостта на нашата мисия е дълъг процес, който всеки преминава лично в сърцето си. Тук ще споделя само една дребна рецепта, до която стигнах чрез личен опит – да се правят повече и по-съзнателно второ и пето упражнения. Един човек, който може спокойно и в пълно съзнание да изтърпява дискомфорта от елиминиране на кармата в продължение на дълги минути и часове, много трудно ще бъде манипулиран от теченията в обществото и произволни чужди мнения.

Ефективност в работата

Тъй като нашето самоусъвършенстване протича в човешкото общество, винаги ме е занимавал въпросът за баланс между Дафа работата и обикновените ежедневни задължения. Макар да не мога да кажа, че съм го постигнал, имам напътствията на Майстора:

Цитат от „Преподаване на Фа на срещата на Епок Таймс“ (17 октомври 2009):

„Понастоящем някои региони са изравнили приходите и разходите, а някои са на малка печалба. Това е много окуражаващо да се види. Но вие не можете да спрете дотук. Много координатори мислят, че е достатъчно добре, ако просто изравнят приходите и разходите и приемат това за стандарт. Все пак това не е адекватно. Просто си представете, ако всички, които са въвлечени, нямаше нужда да ходят и да работят в обикновени компании, за да свързват двата края, тъй като вашият собствен вестник щеше да осигурява това за тях и те биха могли да вложат цялата си енергия тук. Ако този вестник може да стане нормално работно място в обикновеното общество, с хора, които получават нормални заплати, тогава няма ли да правите едновременно и това, което Дафа учениците се предполага да правят, и в същото време да осигурявате финансова сигурност във вашия живот? Не би ли било това чудесно?“

Дафа – приоритет

Понякога се опитвам да вмъкна Дафа дейностите в ежедневието си. Така ако се случи нещо непредвидено (както се случва доста често) нещата не вървят и винаги трябва да се бърза накрая с цената на големи усилия и лишения, а често и за сметка на качеството. Осъзнах, че за да вървят добре всички аспекти, Дафа дейностите трябва да заемат централно място, да са приоритет, а не първо да искам да оправя всичко останало.

Тъй като нашите действия са пример за бъдещето, трябва да се стремим към достоен дългосрочен ефект.

Цитат от „Преподаване на Фа на Световния ден на Фалун Дафа“, Ли Хонгджъ (13 май 2014 г.).

„Колкото до целия този процес, в действителност също така исках да покажа и на другите проекти, ръководени от Дафа практикуващи: не можете да правите нещата по половинчат начин. Казах им отдавна, че е нужно да изграждат собствени таланти. Ако винаги трябва да бъдете тласкани, за да свършите работата, това няма да сработи и вие няма я вършите добре. Понастоящем академия „Фейтиен“ изгражда неограничен брой изпълнители – огромен ресурс от таланти. Само погледнете тези няколко години: всяка година създаваме нова [„Шен Юн“] трупа. А по отношение на това как се управляват нещата, както знаете, състоянията в самоусъвършенстването на членове те на „Шен Юн Пърформинг Артс“ са отлични... Много хора имат отлично състояние в самоусъвършенстването. Това са все неща, които исках да видят другите проекти.“

Благодаря Учителю!

Благодаря, приятели!

Това са вижданията ми на моето сегашно ограничено ниво. С радост ще приема Вашите коментари и забележки.


Есето е прочетено на Четвъртата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена в София през месец юли 2014 г.


Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.