Кое подсили вярата ми във Фалун Дафа и Учителя

Поздрави Учителю!
Поздрави на присъстващите Дафа практикуващи!

Аз съм Красимир, Фалун Дафа практикуващ от 11 месеца. Първото нещо, което бих желал да споделя е начина, по който получих Дафа. Брат ми, който живее в Маями, си беше дошъл в България за един месец. Тогава заради развода си той изживяваше тежък период. Аз практикувах Тай Чи и бях предплатил за три месеца. Брат ми беше решил да смени местоживеенето си, като се установи в Хавай. Аз го посъветвах да намери някаква група, с която да практикува. След като си замина за Хавай, един ден ми се обади и ми каза, че в парка, който се намира в близост до неговия апартамент, видял китайци, които правели „странни движения“. Аз го посъветвах да ги „пробва“. След една седмица ми се обади много въодушевен и ми каза, че правил упражненията с китайците и че е много спокоен и цяла седмица никой не успял да го ядоса. Попитах го с какво се занимават тези китайци и той ми каза „Фалун Дафа“. Прозвуча ми странно, не бях чувал за него. Реших да проверя в Интернет. Реших също да споделя с един приятел, с който от 10 години търсим метод за самоусъвършенстване и сме пробвали доста неща. Казах му за Фалун Дафа. След два дни той ми се обади и ми каза:„За мен това е методът, повече не искам да чувам за нищо друго.“ Беше толкова категоричен, че това предизвика в мен някаква реакция и аз реших също да прочета двете книги. Първоначално смятах да довърша трите месеца Тай Чи, които бях предплатил, но след като прочетох двете книги, веднага започнах да практикувам.

Може би след първия или най-много втория прочит на "Джуан Фалун" при мен се случи тестът на похотта в съня ми, и аз се справих. Това беше много странно, защото някои неща в „Джуан Фалун“ ми се струваха меко казано отнесени. След като ми се случи този тест, бях силно развълнуван и видях, че написаното в книгата се случва в действителност.

Следващия ключов момент, имащ голям принос за подсилване на вярата ми, е свързан с пречистване на болестна карма. Случи се така, че имах симптоми на силна треска. Моят начин за справяне с такава ситуация от 10 години е гладуването. Обикновено когато се разболявам, започвам да гладувам и на втория, най-много третия ден, оздравявам. Веднъж дори се излекувах чрез гладуване от бронхопневмония. За това гладуването според мен е много силен метод. Имайки предвид това, след появата на симптомите, първосигнално започнах да гладувам. Но противно на опита ми дотогава, на втория ден се чувствах още по-зле. На третия вече не можех да ставам от леглото. Имах усещане за температура над 40 градуса, а термометърът показваше 36. На четвъртия ден бях още по-зле. Започнах да си повтарям „Фалун Дафа е добро“ и „Учителят Ли Хонгджъ е велик“. В един момент ме порази една мисъл: „Аз съм практикуващ, защо гладувам?“ В този момент станах от леглото и погълнах три лъжици кисело мляко. След 15 мин. всичко се изпари.

Това лято за пореден път си почивах на къмпинг. Понякога сутрин рано влизам в морето да поплувам. Не съм добър плувец, дори допреди година не можех да плувам повече от 100 м. без почивка (свободен стил). Преди една година приятел ми обясни как се диша и аз увеличих разстоянието до 700-800 метра, максимум километър. Една сутрин влязох в морето, което беше много спокойно. Съпругата ми тъкмо излизаше от морето. Беше около 7 ч. сутринта. Аз й казах, че ще поплувам малко – нищо необичайно. На 4.5 км от брега има един остров. Никога не съм си помислял да плувам дотам. Мислех да поплувам 15-20 мин. Взех да плувам и казвайки си „още малко, още малко, още малко…“. Ненадейно се оказах много навътре в морето. В този момент се сетих, че съпругата ми ще се притесни, но си казах, че ако сега не плувам до острова, никога няма да го направя и продължих с плуването. Много странни мисли нахлуваха в главата ми, но като че ли една от тях се открояваше ясно. А именно „Ако трябва да умра сега, готов съм.“ И продължавах да плувам. Приблизително на средата на дистанцията се появи вълна. Това направи плуването малко неприятно. Не усещах никаква умора. Ненадейно пред мен спря един джет. Погледнах и видях 24-годишния ми син. Попитах го: „Какво става?“. Той ми каза: „Тате, няма те от два часа и половина, всички много се притеснихме“. Аз го попитах: „Колко метра остават до острова?“. Той ми обясни: „Около 500.“. Казах му, че ще доплувам до острова и тогава ще се прибера. След няколко месеца разбрах какво се беше случило. До тогава не бях осъзнал теста за живота и смъртта.

Често се разхождам на Витоша. Този ден леко ръмеше. Чудех се дали да правя упражненията или не. Когато се изкачих, докъдето се изкачвам обикновено, реших да ги направя. Застанах под едно дърво и започнах. В този момент дъждът се засили. Това по някакъв начин ми помогна да съм много концентриран. Направи ми впечатление, че дъждът не ме мокри и причината за това не беше дървото. Когато се появеше мисъл в съзнанието ми, в същия този момент няколко капки се стоварваха върху мен. Това ми помогна още повече да повиша концентрацията си и през целия час съзнанието ми остана почти празно. Тогава получих потвърждение на тези думи на Учителя:

„Ако не се страхувате, факторът, който би ви накарал да се страхувате, ще спре да съществува.“
(Есенции за усърден напредък 2, „Елиминирайте последната си привързаност“).

Моето лично обяснение за ситуацията беше, че когато не реагираш на фактора, от който се страхуваш (или както е казано в Дао „действие с бездействие“) Гонг се повишава и прави, каквото трябва да бъде направено, в случая „поставя чадър“.

Имах поредна среща с човека, от който идват най-сериозните тестове за моя характер. Знаех, че предстои поредната лъжа. Не знаех как да реагирам. Обадих се на приятел практикуващ. Той ми каза, че в подобни ситуации търси помощ от Учителя, позовавайки се на Фа от пета лекция в аудио лекциите, където се казва: „Често пъти, когато се сблъскате с нещо трудно за справяне, защо не се сетите за Учителя? Защо не повикате Учителя?“. И аз реших да направя същото. Отидох на срещата. За първи път стоях до този човек и бях спокоен. Поръчах си кафе и когато го донесоха, имах усещането, че късметчето ще е по-специално. Прочетох го и на листчето пишеше: „Когато изкачиш върха, ако си сам, кой ще те снима?“. В този момент се сетих за думите на Учителя:

„Както съм споделял с вас преди, вие всъщност не спасявате тези хора заради Учителя, нито заради другите. Вие ги спасявате заради себе си, тъй като е много вероятно те да са бъдещите съзнателни същества във вашите райски местае или да принадлежат на вашия обсег. Не може да позволите да стане така, че когато се завърнете на полагащото ви се място, да сте като главнокомандващ без армия, там да е съвсем празно, с една единствена самотна фигура, населяваща това огромно космическо тяло. Не се предполага Будите да са бедни; те трябва да са богати. Живите същества са вашите богатства и само с тях вашите райски места ще могат да процъфтяват. Те всички се броят за богатства – всеки живот се брои за богатство.“
(„Дафа практикуващите трябва да изучават Фа“, 16 юли 2011 г.)

Разговорът продължи около два часа и през цялото време бях много спокоен. По-рано бях правил опити да споделя на този човек за Фалун Дафа, но от негова страна нямаше никаква реакция. След този разговор започнахме заедно да четем „Джуан Фалун“ всеки ден, като инициативата беше негова.

Накрая бих искал да споделя, че доста от близките ми започнаха да изучават Фалун Дафа. Някои по-интензивно, други не чак толкова. Интересното е че брат ми, който ми представи Дафа, след това не отиде на нито едно занятие. Девет месеца по-късно, идвайки на гости при мен, започна да изучава Фалун Дафа много прилежно. Три седмици след това спря алкохола и цигарите. Синът ми, който е на 22 г., имаше доста проблеми с алкохола. След като два пъти прочете „Джуан Фалун“, той също спря алкохола.

Благодаря, Учителю!
Благодаря, приятели практикуващи!

Есето е прочетено на Третата национална конференция за споделяне на опит в самоусъвършенстването между Фалун Дафа практикуващи, проведена в Бургас на 1 юни 2013 г.